Учителя: Гръмотевиците не са опасни

„Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Затова не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си. Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ.

Какво ще стане с България, която е изложена днес на толкова много гръмотевици и светкавици? Чрез тях се излива голямо благословение. Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си.“

(„Да Го посрещнат“, 08.09.1918г.)

„Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост.

Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата както са и ще гледате, ако са недъзи, да ги изправите. За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града – първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек.“

(„Гордост и тщеславие“, 24.01.1923г.)

„Светът е пълен със съмнения. Достатъчно е да им отворите път в себе си, за да нахлуят във вас хиляди всевъзможни съмнения. В това отношение вие ще се намерите в положението на онази американка, която присъствала на сказката на един физик върху електричеството. Той разглеждал случаите, когато електричеството пада като гръм върху къщите, кои елементи го привличат и т.н. Сказката ѝ направила такова силно впечатление, че като се върнала вкъщи, тя решила да се освободи от всички предмети, които привличат електричеството. По едно време през нощта тя чула гръмотевици и почнала да разкарва мъжа си цял час от едно място на друго, да не падне гръм върху тях. След малко всичко утихнало. Тя си казала: „Слава Богу, гръмотевицата мина и ние се освободихме“. Като отворила вратата, тя видяла, че земята е суха, дъжд не валял. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе сътресения в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате.“

(„Първичната връзка“, 22.06.1923г.)

„Като станеш сутрин, тогава определяй къде ще ходиш. Станеш ли сутрин, тогава кажи какво мислиш да направиш и да вършиш. Още докато кажеш, че ще направиш нещо, започни да го правиш. Не определяй работата си от няколко дни напред. Ако аз бих ви казал, че утре сутринта в пет часа ще отидем на Витоша, то значи: казано и свършено! Но времето било дъждовно или снежно, или гръмотевици имало, или някаква стихия – бури, земетресения – ще вървим. Каквото и да става по планината, ти ще вървиш напред – това значи свободен човек. Казвате: „Какво ще правя при такова земетресение? Къде ще вървя? “ – Ще вървиш. Това е един изпит, който трябва да издържиш.“

(„Най-важното“, 22.02.1925г.)

„Гръмотевиците не са опасни. Те имат едно отлично предназначение – пречистват въздуха. Дъжд с гръмотевици е по-добър, отколкото без гръмотевици. От тия дъждове с гръмотевици, някои са придружени и с бури, та обрулват всичко. Тихите дъждове са обикновено без бури. Но тъй, както е в природата, всичко е хубаво.“

(„Методът на светлината“, 07.07.1925г.)

„Като видя чистия изгрев на Слънцето, който обещава хубав слънчев ден, аз се радвам. Не по-малко се радвам и на бурната тъмна нощ, на светкавиците, на гръмотевиците. Във всичко това аз слушам великия концерт на Природата. Всяка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава музика, каквато и най-великият музикант не може да изпълни. Вятърът пък, със своето бучене, е друг род музика – Вагнеровска. Който иска да слуша велик концерт, нека отиде някоя бурна нощ сред Природата и застане близо до някоя канара: там ще слуша той ехото на всички гръмотевици, ще гледа как мълниите разкъсват небето, ще чува падането на дъждовните капки, придружено от бученето на вятъра. Във всичко това той ще схване великата хармония на Природата.

Падането на дъждовните капки е говор. Обаче това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутринта ще се върне радостен, в добро разположение на Духа и ще каже: Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата! Който не разбира тази красота, той ще каже: „Да ме пази Господ втори път да преживея подобно нещо! Какъвто дъжд ме валя, какъвто вятър ме духа. Пък онези светкавици, онези гръмотевици – ужас! Дано втори път не преживея подобно нещо!“

Когато Мойсей се качи на Синайската гора, там също така имаше дъжд, вятър, бури, светкавици.

Казвам: хубавите дни в живота са за вашите ближни, а бурните нощи, когато има вятър, дъжд, гръмотевици, са за вас. Казвате: „Скръбна ми е душата!“ – Щом скърбите през тия дни и нощи, това показва, че вие не разбирате още този велик концерт. Няма по-хубави часове в живота на човека от тия, които той е прекарал в тъмните бурни нощи. Така трябва да гледате на живота.

Казвате: „Как да разбираме това, в буквален или в преносен смисъл?“ За мене това е вярно и в положителен, и в символичен смисъл. Докато човек не чуе този велик симфоничен концерт в Природата, той не може още да говори за музика. Ще каже някой, че е ходил на Мусала, че го е валял силен дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, с буря. И това още не може да ни убеди, че той е слушал и разбрал този концерт. Да слушаш и да разбираш тази велика симфония, това подразбира да си съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка и от там да броиш всяка дъждовна капка и да я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота; да схващаш песента, която вятърът изпълнява и да пееш след него; да следиш гръмотевицата спокойно и да чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката. И най-после докато се изпълнява тази симфония, да можеш да определиш нейния темп къде върви пиано, къде алегро, къде адажио и т.н. Това значи разбиране…

На онези от вас, които са смели и решителни, ще дам следната задача: през бурна, тъмна нощ ще ги изпратя на някой планински връх, там да прекарат цялата нощ. Сутринта като се върнат, ще ги питам: „Разговаряхте ли се с дъждовните капки, с вятъра, със светкавиците и гръмотевиците? Чухте ли и разбрахте ли великия симфоничен концерт, който Природата ви даде?“

Така са правили всички ученици на окултните школи.“

(„Природните звукове“, 23.02.1927г.)

„Веднъж пътувах в дъждовно време. Гледам, един човек седи под едно дърво, иска да се скрие от дъжда. Казвам: „Ще те клъцнат отгоре, защо седиш под дървото?“ – „Ти се спри, като вървиш е по-опасно.“ – Казвам: Като вървя, опасността е по-малка. За да ме удари гръм, трябва да има някаква причина. Гърмът никога не убива един праведен човек. С каквато и сила да слезе отгоре, може само да го освети. А ако е лош човек, на въглен ще стане. Добрият човек е добър проводник на електричеството и магнетизма. Следователно електричеството ще премине през него и ще замине. Който е лош проводник, оказва съпротивление на електричеството и то разрушава нервната му система.“

(„Добрите дарби“, 25.06.1933г.)

„Вие можете да познаете дали сте в права посока или не напълно по плодовете на вашите мисли и на вашите чувства. Ако вие се смущавате когато времето се разваля, вие не разбирате какво нещо е светът. Ако, като чувате гръмотевици, вие се уплашите, пак не разбирате живота. Ако се плашите от една температура от 35–40 градуса студ, вие не разбирате природата. Ако се плашите от земетресения, от кризи, от сиромашия, вие не разбирате нито природата, нито живота.“

(„Здравото учение“, 13.01.1935г.)

„Природата не обича хора, които вдигат голям шум около себе си и изразходват напразно енергията си. Животът не е само буря, нито само гръмотевици. Ако е само гръмотевици, хората ще се изпоплашат и изпокрият в миши дупки. Много хора се страхуват от гръмотевици, палят свещи, молят се, без да подозират, че гръмотевиците действат обновително.“

(„Устойчиви връзки“, 26.08.1942г.)

„Сега, като сте дошли на планината, трябва да се учите. Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства. Тя не търпи нечист живот. Лошият живот на хората, които посещават планините, разваля времето.“

(„Хармонични и дисхармонични съпоставяния“, 11.08.1937г.)

„Планината търпи само ония хора, които живеят хармонично. Не живеят ли хармонично, тя изпраща дъжд, вятър, гръм, светкавици и ги заставя да слязат долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволен е само онзи, който не разбира Божиите пътища.“

(„Основи на здравето“, 20.07.1938г.)

„Помнете едно нещо: планината, високите места не търпят лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината са толкова чувствителни, че не могат да понасят никаква дисхармония. Най-малката погрешка, най-малкото престъпление се отразява върху нея. Ако същата грешка направите в долината на живота, там може да мине незабелязано, но тук не се прощава. Най-малката погрешка, направена на планината, е в състояние да предизвика ред експлозии, каквито бомбите произвеждат. Дойдат ли лоши условия на планината – бури, гръмотевици, ще знаете, че те са резултат на лошия живот, на погрешките на хората, които се намират там. Силните гръмотевици, които стават на планината, са предметно учение. Те показват какво нещо е истината. Силно нещо е истината! С нея не може да се играе. Истината изисква от човека абсолютно чист живот.“

(„Резултати и последствия“, 24.07.1938г.)

„Вчера, ако всички бяхте много учени и много добри, ако имахте любов, гръмотевици не щеше да има, дъжд не щеше да имате, нищо не щеше да има. Защо имаше дъжд и гръмотевици? Защото нямаше любов.“

(„Езикът на Любовта“, 12.07.1939г.)