Учителя: Гответе се за побратимяването на всички народи

Откъс от беседата „Да Му служим без страх“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Ще прочета няколко стиха от първа глава на Евангелието на Лука (75-79):

„Да Му служим без страх, в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“

Ще взема само думите: „Да служим без страх.“

Страхът, това е една придобивка от животинското царство. Най-високото, до което достигнаха животните, то е страхът. Слабият трябва да го е страх. Силният трябва да има голяма самоувереност в себе си. И тогава животните, слабите – или трябва да бъдат надалече, или трябва да се покоряват, или трябва да бягат.

Често в съвременния живот казват: „Когато човек се влюби или трябва да бяга, или трябва да се подчини.“ Слабият, то е неразумното, неразбраното в живота. Онзи, който не разбира, трябва да се подчини. Мъртвият трябва да се подчини, да го носят, да го заровят. Не зависи от него. Живият, който може да ходи, няма защо да го носят. Следователно, понякога ние имаме нужда, казваме: „Трябва да ни помагат хората.“ Голямото заблуждение е там, че ние чакаме хората да ни помагат. Оставете хората ако искат да ви помагат, ако искат да не ви помагат. В туй отношение трябва да имате нови виждания в живота.

Религиозните хора казват: „Господ ще ни помага.“ Трябва да се разбира какво Господ ще ни помогне и какво хората ще ни помогнат. Това не са произволни неща. Казвам: От какво зависи физическият живот на човека? – Зависи от три фактора: Най-първо зависи от храната, зависи от дишането и зависи от кръвообращението на човека. На физическия свят, ако тия три неща се съчетаят, вие вече имате един физически живот…

Всичките американци, които се считат за разумни, страдат от диспепсия, от разстройство на стомаха. Едва сега техните учени хора са започнали да се занимават с това. Като отидеш в Америка, ще ти дадат студено кафе, след като си ял хубав обед, ще изпиеш едно студено кафе. После ще кажат българите: „Урочасаха го.“ Българинът вечерно време там се затоплил, стане от под юргана, иде до стомната и пие много вода. Като легне, сутринта казва: „Урочасаха ме.“ Като влезе половин кило студена вода в стомаха, става свиване на капилярните съдове, свиват се и кръвта остава без действие.

Често на българите съм казвал: Вие се урочасвате от вашите котли. Казвам: Дръжте котела вечерно време затворен, не отивайте при котела. Вечерно време, като пиеш вода, урочасваш се. Да му разправяш, че се простудява стомахът, не разбира, но казва: „Приятно е.“ Казвам: В началото е приятно, но после става неприятно.

Сега, туй е по отношение на храненето, ние сме добили недобри сведения. Мислим, че да пие човек вода е едно благо. Благо е, но водата трябва да знаеш как да я пиеш. Въздухът трябва да знаеш как да го дишаш. Та казвам: Най-големият фактор в света сега е въздухът. Без въздух ако останеш три минути, ще изгубиш съзнание. Казват, че Бог вдъхнал на човека чрез ноздрите. Дотогава, докато не е вдъхнал, Адам не е дишал през носа. Адам живял като рибите чрез хриле.

(Бел. Тео: Тук Учителя загатва за предишни еволюционни състояния от живота на Земята, когато условията са били коренно различни от сегашните, както и нашите тела. Например в Лемурия и в Атлантида водата е била много по-разредена от днешната, а въздухът – силно наситен с водни изпарения. В книгата „Из хрониката Акаша“ на Рудолф Щайнер можете да намерите много по-детайлни описания на живота през предходните епохи.)

Някои деца, като се раждат, хрилете остават отзад зад ушите. Адам дишал с хриле и когато се казва, че Бог вдъхнал, за първи път го научил как да диша. Като вдъхнал този въздух, като станало окисляването, станал жива душа, започнал да мисли, понеже с дишането иде човешката мисъл…

Във време на големи сътресения, лошите хора стават по-добри. Природата ни заставя винаги, понеже в нас няма съзнание, да изпълним Волята Божия. Тя по някой път ни поставя на страдания, за да дадем излишното, което сме събрали и не можем да го употребим. Ако ти имаш богатство и не знаеш как да го употребиш, ти се влюбиш в парите си. Един пример: Тук, в България, във време на войната, един българин спечелил 600 милиона германски марки и ги влага в една германска банка. Сега, това така ми разправиха, доколко е верен този факт, не зная. Давам го само за изяснение. Мисля, според моето правило, 25% е верен, тъй щото 75% остава да се провери, но 25% съм сигурен.

Този българин казва: „Осигурих се, войната да продължи.“ 600 хиляди марки… значи той за 12 години по 50 хиляди лева на година да харчи е осигурен. Но криза става в света, след войната германците поумняха и взеха, че намалиха цената на марката, тъй щото направиха, че с хиляди марки един обед не можеш да вземеш, но трябва да имаш милиарди. Един ден този българин получава едно писмо от банката и му казват: „Господине, елате да си извадите влога, понеже не можем да водим сметката“, защото 600 хиляди марки нямали цената на десет стотинки… Нашите сметки за живота мязат на този българин.

Народите в Европа, всичките европейски културни народи са поставени на много голямо изпитание… Сегашната култура ще отмине съзнателно. Тя ще мине както културата на змиите. Една змия, когато лятно време иска да си хвърли кожата, отива до някой предмет да си закачи старата кожа, че да не може да мине тялото с нея, остане новата кожа само. Старата култура трябва да остави старата кожа на тялото, всички философски, религиозни, всички тия отживели разбирания трябва да си идат. Ние не можем да живеем както бубите. Ние даже не можем да живеем както животните се хранят. Ние не можем да имаме този стомах на преживните животни, най-първо да събираме храната и после да преживяме. То е губене на време. Стомашната система на човека е най-новият модел, който природата е създала, и при това тя е създала един нов модел за хранене…

Когато Христос казва на онази жена, която беше при кладенеца: „Ако би знаела при кого си, който ти говори, ти би поискала и Той би ти дал жива вода.“

Казва Му:

– Господине, дай ми живата вода. Дотегна ми да идвам и да тегля вода от този кладенец.

– Иди повикай мъжа си.

– Нямам – казва – мъж.

– Право си казала. Пет мъжа си имала, и този, когото имаш, не ти е мъж…

Ти обичаш едного заради Божественото, което излиза от него. Той те обича заради Божественото, което излиза от тебе. Щом Божественото не изтича, престава любовта. Той се чуди как се влюбил…

Писанието казва, че всички няма да умрем, но всички ще се обновим. Та казвам: Вие се страхувате какво ще бъде. Естествено, аз не казвам, че вие от страха не може да се освободите. Но страхът ви е турен за мярка. Щом се страхуваш, ще знаеш, че това е животното, което се плаши. Ако се плашат светските хора, има защо да се плашат. Онези, които вярват в Бога, за какво ще се плашат? Той вярва, че Господ създал света, че Бог живее в него, пък го е страх…

Ние искаме да бъдем категорични, да ви дам за в бъдеще един морал, не искам да си играя, изнасям една истина на човека, Божествена. Не искам нещата да бъдат неверни. Сега всичките хора страдат от известни заблуждения. Тия заблуждения трябва да се поправят. Ти обичаш една жена, ако си мъж, ще кажеш: „Ако аз бях жена, как бих желал да ме обичат?“ Ще обичаш тази жена, ще се поставиш в нейното положение. Тъй, както вие бихте искали да ви обичат, така ще обичате. Ако една жена обича един мъж, тя трябва да се постави на неговото място и да каже: „Как аз бих желала една жена да ме обича, така трябва да обичам този мъж.“ На физическото поле ние казваме: Не разгласявай, че обичаш някого…

Като говоря аз за Слънцето, подразбирам онзи, възвишеният живот. Това са същества, които са работили с такава интелигентност, дето хората нямат понятие за онези математически способности, които имат, за онази геометрия, която разбират, за ония сили, с които разполагат. Една маса, като Слънцето например, която в обем е 1 500 000 пъти по-голяма от Слънцето, тази маса да се тури в пространството с голяма бързина. Каква сила е туй, което я движи? При това, и Земята да се тури в движение. Вие не сте изчислявали. Това е числото шест, с двадесет и една нули след него. Толкоз тонове има Земята…

Сега вие мислите, че сте свободни, каквото искате, можете да правите. Ни най-малко вие не правите туй, което искате, но правите туй, което другите искат. Вашата майка, която ви ражда, иска поп да станете. Вие ставате поп. Но вашата майка иска да станете поп. Вашата майка иска вие да станете музикант, вие ставате музикант. Вашата майка иска да станете добър юнак и вие ставате юнак. Каквото вашата майка и баща пожелаят, това ставате… Ние трябва да дойдем да напуснем каквото нашите майки са желали, ако искаме да се освободим от кармичния закон. После да дойдем да първичния закон, да видим какво той иска от нас. Ние сме вече дошли до тази фаза.

Шестата раса е расата на блудния син, който се връща при баща си. Тя е шестата раса, която иде. Сега представят окултистите шестата раса и са прави. Аз искам да представя работата тъй. Тази раса иде с едно съзнание на смирение, тя вижда всичките погрешки на петата раса, на четвъртата, на третата, на втората и на първата раса. Казва сега: „Господи, и деди и прадеди са живели тъй, с туй разбиране, аз искам да бъда слуга. Вече нямам друго желание, както те са разбирали, искам да бъда слуга.“ Казвам: Вие може да бъдете от шестата раса, ако имате онова смирение. Не само привидно смирение, то не е смирение. Смиреният човек е гениален музикант, смиреният човек е гениален поет. Смиреният човек е гениален философ. Смиреният човек е гениален архитект, държавник, свещеник, цар. Това е смиреният човек. Той носи със себе си всичките ония възможности. Влиза в твоето положение, влиза в положението и на всички свои братя. При това, той е смирен по отношение на Бога. Той, който създаде целия свят, той себе си счита, че нищо не знае. В сравнение с окръжаващите много знае, но не се гордее. Той казва: „И вие сте като мене.“ Всички трябва да бъдем смирени, за да възприемем Истината…

Ти, за да живееш добре, трябва да имаш любов към живота си, непреодолима любов. В тази любов трябва да се прояви светлина и топлина, да дойде знанието…

Ние, съвременните хора, не благодарим на Бога за живота, който ни е дал. За този живот, който имаме, са работили безброй същества, хиляди и милиони, милиарди години преди съществуванието на сегашните хора за повдигането на това човечество…

Ако вие не можете да приложите онова, което имате в себе си, какво ще направите? Вас ви е страх. Писанието казва: Страхливите няма да наследят Царството Божие. Някои ги е страх. Казват: „Новото учение.“ Какво е новото учение? Новото учение е учение за Любовта, Божествената Любов, която иде не от корема на човека, но от главата, от центъра. Туй новото, което иде от съзнанието на възвишените същества, които изпращат тия течения не в нашия стомах, но в нашата глава. Срещнеш един, нищо не ти дал човек, ще го обичаш, защото Бог е една Божествена Любов. Любовта трябва да произтича от главата…

Ако искате да бъдете успешни в живота, поставете за основа Любовта, не да се откажете от физическия живот. Всяка работа е почтена. Не считайте нещата за долни. Например, ти искаш да окажеш някому повече почит. Не считайте един човек по-благороден, друг не. То е относително. Има картини завършени, има картини незавършени. Картините сами по себе си не се завършват. Кой ги завършва? – Художникът. Ти не давай едно свое мнение за една картина, която не е завършена, която се рисува сега. Ти не знаеш каква идея се крие в ума на този художник. Ти не знаеш каква идея се крие в ума на един поет, който сега пише. Ти не знаеш каква е неговата мисъл, която има в себе си. Не давай мнение за един богат. Не считай, че всичките богати хора са крадци. Не считай, че всички бедни хора са светии. Богатият човек има по-голяма възможност да направи престъпление, сиромахът има по-малка възможност…

Без страх да служим! Най-първо, искам във вас да се зароди едно благоговение към Бога, не тъй, както досега сте имали. Каквото да направиш, веднага да се спреш. Ако е отрицателно, да си кажеш, че Той те гледа… Правиш добро, Господ казва: „Много добре направи.“ Следователно, ти казваш: „Господи, те ме набиха.“ Господ казва: „Никого в света не бият, който не е бил. Никого в света не мъчат, който не е мъчил. Никого не обират, който не е обирал.“

Ако нас някой път не ни обичат, може би някой път в миналото някъде не сме обичали както трябва, направили сме погрешка, връща ни се сега. Затуй казвам: Приложете новото в живота…

Ти казваш: „Аз искам да служа на Господа.“ Най-първо ще намерите един учител да ви учи. Този учител не отвътре трябва да бъде, но отвътре и отвън. Ако имате един учител, който отвън ви говори едно, отвътре друго, има нещо криво. Кривото е или във външните условия, или във вътрешните възможности. Следователно, необходимо е вътрешните възможности да бъдат в съгласие с външните условия. Ако твоето схващане в ума и твоето схващане в сърцето се съгласуват, онова, което ти си схванал е право.

Казвам: Най-първо ние се нуждаем от хора свободни. Защото по закона ние служим от страх. Кой от вас не е служил от страх? В новата епоха всички трябва да служим с пълна свобода. Десет пъти да изпълним по-добре, отколкото сега. Учиш музика, не за онова, което ще ти дадат, но заради самата музика. Колко хубави работи музиката може да ти донесе? Ако вие бихте били добри певци, можехте да се съобщавате с другия свят. Някой казва: „Може ли да имаме съобщение с оня свят?“ Има музика, с която може да се свържете с оня свят. Индусите имат песни, с които могат да събират змиите. Но има една музика, която аз зная, която като запееш, светии отгоре слизат, ангели слизат да те слушат. Ако ти имаш една публика от ангели и светии, че след като си пял, те да останат доволни, те не ще те оставят без възнаграждение. Лицето ви ще светне.

Бих желал да имате одобрението на тия, напредналите ваши братя. Да не се срамуваме, защото срамът произтича от престъплението. Всякога ние се срамуваме, когато направим престъпление. Аз направя едно добро, срамувам се, защото имам някакво користолюбие. Направя едно добро и искам да го направя заради себе си, мен ми е приятно. Мен ми е приятно като направя доброто. Аз се радвам в себе си, заради самото добро. Не очаквам отвън да ми благодарят. Този човек ще се зарадва, че се е намерил един човек да изпълни волята Божия. Той следва този пример.

Всички в света да започнем да живеем тъй, както Бог живее. Да обичаме.

Казвам: Само по този начин може да се подобри сегашното общество… Всички се гответе за побратимяването на всичките народи. Бъдете смели да проявим Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Свобода, знанието, светлината, живота – животът във всичкото свое разнообразие. Считайте, че всичко онова, което става, е на мястото си.

„Да Му служим без страх.“ Да Му служим с любов и с живот. Да Му служим с мъдрост, знание и светлина. Да Му служим с истина, свобода. Това е новата култура.