Учителя: Главният метод, с който хората трябва да си служат, за постигане на своите цели, е законът на Любовта

Откъс от беседата „Да изпълня“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

Не дойдох да разруша, но да изпълня.

Евангелие на Матей 5:17

В природата съществуват два органически процеса, с които съвременните хора са запознати. Единият процес е процес на разрушаване, а другият – процес на съграждане, на изпълнение…

Онези, които разглеждат живота отблизо, казват, че не се интересуват от далечното, а се интересуват от сегашното, от реалното. Под думата „реално“ разбираме онова, което се проявява във всеки даден момент и което е свързано с нашето съзнание. Безполезно е да живее човек в свят, където съзнанията на всички хора са заспали и единствен той се движи натук-натам, от никого неразбран, без да срещне човек, подобен на себе си. Ако това е възможно, представете си, какво ще бъде положението на онзи, чието съзнание е пробудено. Той ще бъде в положението на жив човек между мъртви…

Това, което сега ви говоря, е потребно, за да можете във всеки даден момент да схващате какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цел човек трябва да изучава тялото си, мозъка, сърцето си. С една дума, човек трябва да изучава всички свои органи, заедно с функциите, които те изпълняват. Човек трябва да изучава себе си както земеделецът изучава земята, която обработва. Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо. И вие знаете какво може да излезе от вас, но не винаги излиза според това, което знаете… За да излезе от човека това, което се очаква, той трябва да съдържа в себе си съответни елементи. Ако няма тези елементи в себе си, желаните плодове не могат да се родят. Ето защо ако човечеството иска да постигне своите идеали, то трябва най-малко хиляда години да прекара в покой, в пасивно състояние, без стремежи, за да складира в себе си нужната за това енергия и после да започне работата си.

По-голяма част от човечеството представлява инертни, недеятелни хора, които седят и само искат, желаят да им се дава на готово. Другата част от човечеството работи, проявява усилена деятелност, изкарва много без да мисли как ще пласира стоката си. Ако хората произвеждат много стока, а няма пазар, на който да я пласират, каква полза имат от своята работа? Ако цели 20 години наред само мислите и по този начин приготвите голямо количество умствена енергия, къде ще я пласирате?…

Като говорим за разумния живот имаме предвид Божественото начало, което работи у всички хора. Това начало се проявява дотолкова, доколкото хората са разумни. Когато хората са опърничави, своенравни, друг закон действа между тях. Какъв е този закон? Който не е изпълнил великия Божи закон, той е разбрал обратния закон – законът на света. Една майка накарала детето си да чете „Отче наш“. – Не искам да чета „Отче наш“.– Чети молитвата! – Не, по никой начин няма да чета „Отче наш“. – Така ли? Майката излязла от търпение, вдигнала детето си във въздуха и после го хвърлила на земята. – Олеле, майчице, ще чета „Отче наш.“ … По същия начин и Природата постъпва с хората. Като види, че някой човек не иска доброволно да изпълни Божия закон, тя го хваща, вдига го високо и после го тръшка на земята. До това време той не е бил готов да изпълни Божия закон, но щом се види в ръцете на Природата, веднага се съгласява да изпълни всичко, каквото тя му заповядва. След това започва да чете „Отче наш.“

Кое е по-важно за човека: да разрушава или да изпълнява? Истински майстор е онзи, който едновременно съгражда и разгражда, руши и създава. Разрушаването е временен процес в живота на човека, за да се прояви възвишеното и благородното в него. С думите „не дойдох да разруша, но да изпълня“, Христос иска да предпази слушателите си от заблуждения, затова им казва, че не е дошъл да разрушава, но да изпълни закона, да внесе ново разбиране при изпълнение на законите. Понеже във времето на Христа е имало нарушаване на законите, Той искал да покаже на хората, че не е достатъчно само да съществува закона, но този закон трябва да се изпълнява разумно. Като разбере това нещо за външните закони, човек ще дойде до положение да разбере същото и за онези закони, които се отнасят до човешката душа и ще знае, че трябва да ги изпълнява, а не да ги разрушава.

Божественото начало в човека иде всякога не да разруши, но да изпълни. Като се вглежда в ежедневния си живот, човек най-после идва до убеждение, че той сам е станал причина да изгуби същественото, да се отстрани от истинския път на живота. Тази е причината, задето в старините си човек изкупва греховете на своето минало чрез страдания, болести, сиромашия и мъчения. През целия му живот Божественото начало в него му казва, че той трябва да се съобразява със законите на природата. Ако е умен, той ще схване този глас и всеки ден ще прави по едно малко видоизменение в своя живот, за да го постави на начала и принципи, каквито природата е поставила. Ако не може да направи това, той всеки ден ще допринася нещо за разрушаване на Божествените принципи и закони. Обаче от момента, в който човек наруши един от тези закони, страданията започват да го следват непрекъснато.

Ако вместо да тичат по Европа да търсят лекари за своите болести, хората биха се събрали заедно и биха започнали да търсят причините на своите болести и страдания, те щяха да дойдат до правия път на живота. И тогава положението им щеше да бъде десет пъти по-добро, отколкото това, в което днес се намират. Например някой човек заболява от рак. Той не търси причината на това заболяване някъде в себе си, но веднага прибягва до помощта на лекаря. Лекарят изрязва мястото, където е ракът и болният се успокоява, мисли, че болестта му е изчезнала. Не се минава много време, болестта отново се явява: ако е била в дясната страна на тялото, сега излиза в лявата страна. Лекарят изрязва и лявата страна. След време ракът се явява на гърба. И така лекарят реже с нож ту това, ту онова място, докато има месо по тялото. Един ден той вдига ръце и казва, че положението се е усложнило. Какво се постига с тези операции? – Нищо не се постига. Вместо печалби, човек има загуби. Това е криво разбиране на проявите в живота.

Съвременните хора разбират живота криво, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Те четат стиха от Евангелието, в който се казва: „Ако дясното око те съблазни, извади го. Ако дясната ръка те съблазни, отсечи я“. Ако тия стихове се разбират криво, ще излезе, че при всяка съблазън човек трябва да си извади дясното око или да си отсече дясната ръка. Това е буквално разбиране. Всъщност това са закони, методи на Природата, които хората трябва да изучават и правилно да прилагат в живота си. Човек не може да разчита на щастлив или на разумен живот, ако не разбира и изпълнява законите на Природата. Засега хората едва са дошли до положение да изучават законите на обществото, както и законите, на които се гради семейството, но те са далеч още от мисълта да се занимават със законите, които оперират в техните умове, в техните сърца и в техните тела. Никой не може да се извини с незнание на тези закони.

Следователно бъдещето на всеки човек зависи от изпълняването на тези велики закони. В тези закони са предвидени нуждите, които човешкият организъм има… Който изпълнява тези закони, той може да се справи с всички мъчнотии, с всички страдания и изненади в живота… Когато човек престъпва Божествените закони, той трябва да знае, че последствията на тези престъпления са големи.

Като става въпрос за греховете на хората, ние се натъкваме на въпроса за прераждането. Някои хора вярват в прераждането, а други не вярват. Когато хората се запитват защо страдат, ние им отговаряме по два начина. На онези, които вярват в прераждането, казваме, че страданията им не са нищо друго, освен последствия на онези грехове и престъпления, които са вършили в миналото. На онези, които не вярват в прераждането, казваме, че страданията им са последствия от греховете на техните деди и прадеди. Както внуците и правнуците наследяват богатствата на своите деди и прадеди, така също без да желаят наследяват и техните загуби – последствията от техните грехове и престъпления.

Питате: Защо едни хора вярват в прераждането, а други не вярват? Да се задава такъв въпрос е все едно да се пита защо слънчевата светлина минава през някои вещества лесно, а през други не минава? Много просто: свойствата на някои вещества са такива, че могат да пропускат през себе си слънчевите лъчи, а някои вещества не могат да ги пропускат. На същото основание и онези същества, които са завършили еволюцията си, знаят своите прераждания, четат ги като на книга. Тези пък, които не са завършили еволюцията си, нищо не знаят за своите прераждания. В това отношение те са слепци. Следователно пред тях стои велика наука – да изучават живота си. Те трябва да изучават живота си, да знаят откъде са дошли и къде отиват. Ако ги питате откъде са дошли и къде отиват, нищо не могат да отговорят…

Ако пред един мравуняк поставите чиния със сладко, скоро те ще го преместят, ще го пренесат в жилището си. Ако пък пред мравуняка поставите няколко дребни сламки, мравките ще ги използват за постройка на мост. Следователно ако за постигане на някои свои желания или за преодоляване на известни мъчнотии мравките имат свои методи, на които уповават, колко повече човек трябва да разполага със свои опитани и проверени методи за постигане на желанията си, както и за разрешаване на някои свои мъчнотии. Както мравките строят мостове за постигане на своите цели, така и хората трябва да прокарват пътища за постигане на свои цели и желания. Главният метод, с който хората трябва да си служат, за постигане на своите цели, е законът на Любовта.

Какво представя любовта? Любовта е динамична сила, която може да извърши всичко. Тя не се употребява за завладяване на нещата, но се прилага като сила, чрез която човек може да постигне всички свои желания. Чрез любовта човек постига онези свои желания, които могат да му донесат всички блага на живота. Това са желанията на човешката душа. Чрез любовта човек може да се домогне до известни условия, които внасят разширяване в живота. Това зависи от разширяването на човешкото съзнание. С една дума: любовта носи живот. А това, което съвременните хора наричат смърт, не е нищо друго освен прегради на проявения живот. Когато съзнанието на човека минава от едно състояние в друго, това наричат смърт. Когато някой философ умира, той знае, че смъртта премахва една преграда в съзнанието му, вследствие на което за в бъдеще ще се яви с по-широко съзнание.

Следователно, който може да разшири съзнанието си, той идва до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смъртта нищо не може да му причини. Има хора, които при заминаване за онзи свят, са толкова спокойни, сякаш заминават за Берлин, Лондон или Париж. Някои вярват в съществуването на друг свят, а други не вярват или се съмняват. Какво постигат със съмнението си?

Какво е необходимо на човека, за да може донякъде поне да реализира своя идеал? На ваш език казано: човек трябва да има средства, земя, чрез която да придобива онова, което желае. Богатствата, средствата, парите са условия за проява на човешкия дух. Парите са ценни за човека, защото всички хора им слагат една и съща цена… Иначе сами за себе си парите нищо не струват. За да се намерят хора за различни услуги, те сами са изработили един установен ред и порядък на нещата в живота. Те сами са дали такава цена на парите, чрез която да се оправдае до известна степен поне извършената работа или услуга. Защото парите се осмислят само тогава, когато в употребата им хората влагат известна идея.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня“. Това значи, че Христос е дошъл в света не да разруши, но да изпълни закона, да покаже на хората начин за тяхното изправяне. За да изпълни закона, човек трябва да повдигне съзнанието си на по-висока степен, да подобри своето положение. Който вярва в Бога, той може да изпълни закона. Като употребявам думата „Бог“ виждам, че тя няма никаква сила. Днес тази дума е почти безсъдържателна за вас. Под думата „Бог“ някои от съвременните хора разбират същество, което се проявява по някакъв механически, несъзнателен начин.

Под понятието „Бог“ ние разбираме Божественото съзнание, в което живеем и се движим. Ако не живеете в хармония с Него, изворите на благата му ще бъдат затворени и вие нищо няма да постигнете. Обаче ако сте в хармония с това съзнание, всички извори на Неговите блага ще бъдат отворени за вас и вие ще постигнете много неща. Като не разбирате великите закони, в своя живот затваряте пътищата за общение с онзи възвишен свят, откъдето идват великите благословения. Тази е причината за слизането на Христа от онзи свят. Той слезе на Земята да научи хората как да изпълнят Великия Божи закон. Това е важно за всички хора, а не да им се проповядва учение за щастлив живот на онзи свят. Докато живеем на Земята, ние трябва да изпълняваме Божия закон. Ние трябва да бъдем щастливи и на Земята, и на Небето.

Един философ е казал, че след смъртта си човек не може да бъде щастлив. Ако е въпрос за щастие, човек трябва да бъде щастлив и на Земята, и на Небето. Обаче щастието седи в безсмъртието. Какво щастие и какво съвършенство може да има в смъртта? Сегашният живот е проява на вътрешен живот, на вътрешно разбиране. Той е начало на бъдещия живот. Щастието седи във вътрешното разбиране на живота. Ако човек не познава силата си, как ще я използва? Ако човек не знае своята красота, как ще я използва? Ако човек не разбира и не прилага своите дарби, как ще ги използва? Човек трябва да търси дарбите в себе си така, както рудокопачът търси в земята скъпоценни камъни и руди и като ги намери, ги обработва…

Интересни са при това положение хората, че като не могат да постигнат това, което искат, започват да търсят онова, което не може да им се даде. Например някой иска да стане цар, да управлява народ, да има поданици. Това не може да му се даде. Обаче той може да стане цар в дома си, писател – в дома си, поет – в дома си. Всички хора имат високи стремежи, но в края на краищата стигат до най-малкото, което сами могат да извършат. Всеки човек има известни задачи, за разрешаването на които работи по специфичен начин. Всеки човек работи за една идея в света, която е толкова възвишена, че едва ли другите хора, които са вън от тази идея, могат да я разберат. Онзи, който не се интересува от никаква идея, иска да си поживее малко, а след него да става каквото ще. Разбира се това се отнася до обикновените хора на Земята, които разсъждават така. Когато някой казва, че не се интересува какво ще стане с него, той иска да каже, че не се интересува какво ще стане след смъртта му… В дъното на душата си всеки човек вярва, че ще живее и след смъртта си. Досега във всичките си наблюдения и изучавания на хората не съм срещнал нито един човек, който да не вярва в някакво специфично бъдещо съществуване…

Съвременните хора не могат да се разбират и се чудят коя е причината за това. Съберат се двама-трима души на едно място – не се разбират. Съберат се десетина души, още повече не се разбират. Колкото повече се събират, толкова по-малко се разбират. Защо? – Защото съзнанието им не е еднакво нагласено… Причината за неразбирането на хората седи изключително в разногласието между съзнанията им. Обаче ще дойде ден, когато нивото на тяхното съзнание ще се регулира, ще дойде в съгласие…

Защото истината не зависи от заключенията, които правим, но заключенията трябва да излизат от истината. Нашата мисъл трябва да бъде така построена, както истината изисква.

Казано е, че Бог създаде света. За кого е създаден светът: за нас или за Бога? Ние ли да живеем или Бог да живее? Помнете следното: Светът не е създаден за хората. Ако светът наистина беше създаден за хората, те щяха да живеят, нямаше да умират. Щом умират, това показва, че светът не е създаден за тях. След всичко това ще дойдат някои да убеждават хората, че светът е създаден за тях, те да живеят. – Не, светът е създаден за съвършените същества, които изпълняват Божия закон. Всички останали същества, които не изпълняват Божия закон, живеят по благодат от трошиците на съвършените същества.

Сега мисълта ми се свежда към следното: всеки човек трябва да се прецени точно колко струва, нито да се подценява, нито да се надценява. Някои хора се надценяват; други се подценяват. Природата не търпи хора, които се надценяват; тя не търпи и такива, които се подценяват… В това отношение и човешкото съзнание представя едно малко звено в общото, колективно съзнание. Всеки човек трябва да знае големината на своето съзнание. Ако не се съзнава като едно малко звено в общото съзнание, той не би могъл да се кооперира с него, не би могъл да се нарече човек. Въпреки това днес се проповядва учението, че човек представя съвършено отделно, самостоятелно същество, независимо съзнание, равно на божество. Не е така. И животните живеят отделно. Има животни, които живеят в стадно състояние. Обаче смисълът на живота не е и в стадното състояние. Въпросът седи в това човек да се кооперира със своята разумност за постигане на известни идеи. Философията на живота се заключва в следното: всички съзнания да се кооперират чрез своята разумност за придобиване на висшето Божествено съзнание. В това постижение именно са вложени всички възможности за вашето растене и повдигане.

Сега пред вас се разкрива нова работа, за която Христос дълго време е мислил. Той я разглеждал по един, по друг начин, докато най-после дошъл до един положителен начин за изправяне на човечеството. Той казва, че човек трябва изведнъж да ликвидира със старото. Не е въпрос да напусне старото по някакъв неразумен начин, но правилно да се освободи от него. Той трябва да знае по какъв начин да съгради от старото нов закон, в който като внесе хубавото и възвишеното, сам да бъде доволен. Когато двама души се разговарят за великата истина, те трябва да я разбират. И когато се говори за законите на Природата, човек трябва да има възможност да разбере тези закони и да ги приложи. Когато се говори за слънцето и за звездите, човек трябва да има възможност да ги посети.

Повечето от съвременните хора са вплетени в обикновения живот, вследствие на което не могат да имат големи постижения. Те учат, придобиват знания, но приложението им е малко. Постиженията на човека се изразяват в броя на неговите разумни приятели. Колкото повече приятели има човек, толкова по-големи са неговите възможности за повдигане. Ако един българин отиде в странство и се запознае с един от видните европейски професори, след като се върне в България, той смело може да каже, че е придобил нещо. Ако не може да се запознае с един от видните професори, той ще се върне в дома си без никакви придобивки.

Всеки човек трябва да се запознае поне с един от видните професори на Природата, който да му помогне в трудните моменти на неговия живот. Като се ползват от тяхното познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали някакво откровение. – Не, школата на Природата с нейните видни професори, е научна школа, основана на трезва и съзнателна работа, а не на сънища и откровения… Живата наука почива върху истински, положителни знания и закони, опитани и проверени, а не на гадания.

Съвременните християни са забравили живата наука и си служат с предположения и с хипотези. Те казват: Когато отидем на онзи свят, тогава ще научим Божествената наука. – Не, ако в този свят не научите тази наука, в онзи свят никога няма да я научите. Ако днес учите, и утре ще учите; ако днес не учите, и утре няма да учите. Ако здравето ти днес се подобри, и утре ще има условия да се подобри; ако днес не се подобри, и утре не ще има условия за подобряване. Следователно за да има постоянно повдигане в живота и постоянен прогрес, хората трябва да изменят методите на възпитанието, да се възпитават по нов начин. Засега те си служат повече с отрицателни методи. Слушате някой да казва, че в света има много лъжи, много неверни работи. – Да, в света има много лъжи, но има и много истини; в света има много неверни работи, но има и много верни работи. Ние сме за верните неща, за истините.

Ние сме за онова, което може да внесе мощ в човешкия дух. Светът се нуждае от силни хора, от работници. Всички хора желаят изправянето на света, но светът сам по себе си не може да се поправи… И за разумния живот се изискват различни органи, с които той ще си служи. Това няма да стане в един ден, но дълго време трябва да се работи в това направление, за да се добият нужните средства. А това, че докато се дойде до разумния живот, трябва да се мине през големи страдания – това е друг въпрос. Без страдания няма никакво растене, никакво развиване. Затова именно е казано в Писанието: „Призовете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя, ще ви помогна.“

От една страна се дават страдания на хората, а от друга – помощ. Въпреки това хората често изпадат в особено противоречиви положения: молят се на Бога, но ни глас, ни изпълнение на техните молитви. Да допуснем, че според закона на необходимостта някой човек е хванат в затвор. Той подава заявления ту до един, ту до друг министър, моли се да го амнистират. Защо този човек не се помоли на Бога, на Първата Причина в света и от нея да иска освобождаване? Духовенството казва, че вярва в Бога. Защо тогава те не се молят на Бога за освобождаването на този или онзи човек, а трябва да се молят на министри, на държавници? Молете се на Бога, Той ще ви помогне.

Такъв пример имаме с апостол Петър, който бил освободен по един чуден начин. Когато апостол Петър бил затворен, стотина братя и сестри се молили усърдно на Бога за него да бъде освободен. В отговор на тяхната молитва от невидимия свят бил изпратен ангел, който влязъл в затвора, бутнал оковите на Петър и казал: „Скоро излез вън!“ Когато една държава създава много закони и съгражда много затвори, това показва, че тя не е високо културна. Колкото по-малко закони и затвори има една държава, и колкото по-добре се разбират гражданите й помежду си, толкова по-културна е тази държава.

Същото може да се каже и за веруюто, за убежденията на хората. Когато едно верую или едно убеждение се приема от хората без закон, то е толкова по-трайно. Някои казват, че за приемане на някаква религия, трябвало да съществува закон. – Не, религията трябва да бъде написана в душата на човека. Престъпление е да се пишат закони за подкрепа на религията. Писано е в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ Какъв друг закон освен този може да се напише? Ще кажете, че трябва да се създаде закон за поддържане на религията. Ако човек не люби Бога, какво може да направи и да изпълни? Който люби Бога, той всичко може да направи; който не люби Бога, нищо не може да направи, нищо не може да изпълни. Вън от любовта към Бога нищо друго не съществува. Вън от Бога не съществуват нито черква, нито служители Божии. Това се отнася не само за служителите на Бога, но за всички хора.

Първият важен закон е любов към Бога. Казвате, че все някога ще възлюбите Бога. Кажете ли така, това значи, че никога няма да Го възлюбите. Да се отлагат нещата за някакво бъдеще не е никаква наука, никаква философия. Когато някои хора казват, че не вярват в Бога, те сами се лъжат. Съзнателно или несъзнателно всички хора вярват в Бога, вярват в живота. Щом живеят, това показва, че те вярват в Бога. Страданията на хората, изпитанията на държавите, сиромашията, болестите, земетресенията, наводненията – всичко това говори за разумно, вътрешно отклоняване от първичния закон – от любовта. Днес майките и бащите не са здрави, вследствие на което и децата не могат да бъдат здрави. Нито външните, нито вътрешните условия са благоприятни за раждане на здрави, силни деца. Въпреки това хората казват, че родът трябва да се поддържа. Родът трябва да се поддържа, но правилно. Когато птичката иска да мъти яйцата си, тя предварително си прави гнездо. А съвременният културен човек решава да се жени без да си е направил гнездо, без да си е съградил някаква къща…

Най-важното за човека, и за младия, и за стария, е придобиване на Любовта. След като говорим за новото разбиране на Бога, вие пак се връщате към старото. След като знаете, че Бог се е явявал на пророците преди две или три хиляди години, стигате до днешните времена и казвате: Днес Господ не говори на хората. Казвам: Ако е вярно, че Господ сега не говори на хората, и в миналото не е говорил. И ако сега не говори на хората, и в бъдеще няма да им говори. Обаче ако Господ в миналото е говорил на хората, и днес им говори и в бъдеще ще им говори… Всеки човек може да провери тази истина. Щом я провери, ще разбере дали Господ говори на хората или не. За кой Господ говорим ние? Не за Господа на заблужденията и на лъжите, но за онзи Господ, Който отваря сърцата на богатите към сиромасите, за Единния Господ, Който смекчава сърцата на хората, кара ги да се вглеждат в страданията на своите братя, да се примиряват помежду си. Единственото нещо, което примирява хората помежду им е Божественото начало у тях.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня великия Божи закон.“ Сега и аз ви казвам, че няма да се минат десет години и всички разумни хора от целия свят, на които съзнанието е пробудено, ще си подадат взаимно ръка за обща работа… Когато всички добри и съзнателни хора си подадат ръка за обща велика работа, заедно с тях и вие трябва да вземете участие, да се присъедините към общото, както малките притоци се втичат в голямата река или в морето. – Ами какво ще стане с нас? – Не гледайте тъй дребнаво на въпроса. Това, което добрите хора вършат в света, е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя…

Христос дойде на Земята преди две хиляди години с цел да спаси света от катастрофата, която се готвеше на времето. Той успя да го спаси, вследствие на което катастрофата се отложи. Днес разумните, добрите хора в света правят опити да отложат предстоящата катастрофа. По който и да е начин, светът трябва да се оправи. По стария начин не може вече да се живее. За в бъдеще трябва да се живее според закона на Божията Любов. Животът трябва да се поправи във всички свои области… Любовта изисква, като обичаш някого, през целия си живот да не му кажеш една горчива или неискрена дума и никога лицето ти да не се навъси срещу него. Ще кажете, че сте готови да се жертвате за любовта. Който е готов да се жертва, той прави всичко това заради Любовта, заради Бога. Той знае, че Бог живее у него.

Ние трябва да вземем за основа на живота си следния принцип: ако се стремим да любим Бога, въпросите на нашия живот са разрешени; ако се стремим себе си да любим или другите да ни любят, въпросите на живота ни ще останат всякога неразрешени. Единственото разрешаване на въпросите се изразява в това – да любим Бога, да любим Божественото в себе си. Само по този начин ще дойдем до истинското, до правилното разрешаване на въпросите. Тогава ще се създадат нови държави, нови майки и бащи, нови братя и сестри, нови управници и свещеници.

Единственото нещо, с което можете да занимавате умовете си, когато останете свободни, е да си кажете: „Не дойдох да разруша, но да изпълня Божия закон“. Изпълнението на този закон е в състояние да ви повдигне като хора. Не се спирайте върху това кой как изпълнява, но всеки да каже в себе си: „Аз дойдох в България да изпълня Божия закон.“ И ако всеки за себе си каже така, великият опит ще даде такива добри резултати, каквито очакваме. В този опит седи спасението на човечеството.