Учителя: Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от Истината

Откъс от беседата „Въжделения на душата“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Като се говори за същественото, ще го различавате от несъщественото. Да бъдеш облечен, това е съществено, обаче да туряш на дрехата си ширити, панделки, украшения, това не е съществено. Да пиеш вода, това е съществено; трябва да задоволиш жаждата си. Да пиеш вино, ракия, това не е съществено. Да ядеш хляб, това е съществено, трябва да задоволиш глада си. Да ядеш пищна храна, това не е съществено. Пищната храна има отношение към вкуса, а хлябът – към глада. Само същественото дава светлина на човека и определя посоката на неговите мисли… Като яде, като диша, като мисли и чувства, човек разрешава по-лесно въпросите на живота, отколкото без храна, без дишане, без мисъл и чувстване. При това, мисълта и чувстването трябва да бъдат правилни… Като ученици, вие се стремите към повече знания и, ако ги придобиете, ще мислите, че сте учени хора. Значи, ще научиш науката за ухото, за носа, за окото и устата, но ако не приложиш това знание, нищо не си придобил. Има смисъл да знаеш много, но да помагаш с това знание и на близките си…

Днешната мода изисква дупки, копчета, джобове на дрехите. Обаче, в бъдеще дрехите няма да имат никакви прибавки. Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.

Млада мома се жени за богат, възрастен човек. – Защо? – Иска да стане богата наследница. Тя очаква той да умре и да наследи богатството му. Това е крива мисъл, резултат на наслоявания от миналото. Богатият мъж умира, но тя нищо не получава, остава излъгана. Който се жени за богатството, в края на краищата остава излъган. Повечето жени се женят за богатството на мъжа, а не от любов към него. Малко жени се женят по любов.

Когато създаде Адам и Ева, Бог ги постави в рая, в голямо изобилие, да бъдат свободни и независими. Ако не бяха свободни, те нямаше да сгрешат. Като свободни и независими, те се разхождаха из рая, ядяха от всичките плодове и се радваха на живота. Едни ден Ева срещна учения адепт в рая и започнаха да се разговарят върху големи философски въпроси. Главният въпрос се движел около ябълката, т. е. около забраненото дърво. Ева се заинтересувала, защо адептът се отличава от тях, защо е толкова хубаво облечен. Той отговорил: Едно време и аз бях като вас, но откак ядох от това дърво, станах като Бога. Ева пожелала и те да станат като Бога и престъпила закона: яла от забраненото дърво и дала от него и на Адама. В този момент те разбрали, че са голи. Ушили си дрехи от листа и се скрили от погледа на Бога. И до днес хората грешат като Адам и Ева.

Сега и вие, като младата мома, очаквате някакво богатство от школата. Не, школата нищо няма да ви даде наготово. Ако учиш, ще придобиеш знание. То ще те научи да мислиш правилно. Каквото е отношението ви към физическия свят, такова ще бъде и към Божествения. Знанието, което придобиете на физическия свят, ще ви приготви за Божествения свят. Ако първите човеци бяха опазили заповедта на Бога да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, те щяха да придобият новото, истинското знание. Те щяха да ядат от дървото на живота. Едно се искаше от тях: да проявят послушание, да се откажат от плода на забраненото дърво. Обаче, те не издържаха. Предпочетоха пътя към познаване на доброто и злото, отколкото пътя към вечния живот…

Изобщо, човек не е свободен от изкушението. Имаш добро разположение на духа; мислиш, че всичко си придобил, но в един момент те подлагат на изпит и не можеш да го издържиш. Защо изгуби разположението си? – Защото беше в градината и не можа да издържиш изпита си. Недоволен си, отчаян си, не знаеш какво да правиш. Трябва да дойде някой отвън да ти помогне. Какво може да излезе от човек, който чака външна помощ?

Днес всички хора – млади и стари – са на изпитания. Няма човек на Земята, който да не е минал и да не минава през тях. Без да подозира човек, невидимият свят го подлага па изпитания – явни и тайни. Изпитанията разтърсват съзнанието на човека и проверяват доколко той е буден.

Нужно ли е Бог да изпитва човека? Не знае ли колко е будно съзнанието му и доколко е готов за Божествения свят. – Ти знаеш, че дърветата растат, но щом си ги посадил, непременно трябва да отиваш при тях, да видиш как растат. И Бог знае, че човек расте и се развива, но Той слиза близо при него, да види как се проявява, за да вземе съответни мерки за изправянето му…

Някои мислят, че като са близо един до друг, много се обичат. Те се лъжат. Меркурий и Венера са най-близко до Слънцето, но това не показва, че те са в най-добри отношения с него в сравнение с по-отдалечените планети…

Като ученици, от вас се иска да разсъждавате правилно. Например виждате едно шише, пълно с някаква течност. Кое е същественото в това шише? Ще кажете, че същественото е формата. В едно отношение сте прави, защото формата е неизменна. В тази форма може да се налива различно съдържание. Какво ще кажете за съдържанието? Какво представя това шише без съдържанието? Значи, в друго отношение, съдържанието е същественото. Най-после, смисълът на шишето е същественото. Същото се отнася и до човека. Той носи тяло – физическа форма; във формата се крие съдържанието – чувствата; мислите пък представят смисъла, т. е. силата на човека. Следователно, съществена е формата на човека, съществени са чувствата му, съществени са и неговите мисли. Без мисъл нищо не се постига. Мислете, за да осигурите своето щастие. Човек сам създава щастието си. Не очаквайте щастието си отвън. Който ви донесе щастие отвън, пръв той ще ви го вземе. Това, което сте получили в наследство от деди и баби, ще ви се вземе; ще ви оставят това, което вие сами сте придобили.

Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира…

Какво ще кажете за тази котка? Защо влезе тук? Тя представя едно от състоянията на света – желанието му да наследи богатствата на земята. Тя е закъсняла в развитието си и не знае, кога ще дойдат благоприятни условия за нея. Тя казва: Страшно е, когато човек изгуби условията за своето развитие. Тогава никой не може да му помогне. Дали така мисли котката, или не, това е мое твърдение. То може да се подложи на критика, но аз вярвам, че е така…

И тъй, Божественото е същественото в живота. То не се проявява в човека, докато той се дразни, докато се съмнява, докато живее в заблуждения и противоречия. Докато не мине през изпитания, изкушения и противоречия, човек е далеч от Истината, далеч от Царството Божие. Ако мисли, че може да избегне този път, той се лъже. Ще правиш усилия, ще страдаш, ще се раждаш и прераждаш, докато най-после влезеш в пътя на реалността. Само така ще постигнеш стремежите на своето сърце, стремежите на своя ум, най-после, и стремежите на своята душа.

Три неща иска да постигне човек: свобода, любов и знание. Щом ги постигне, той е реализирал стремежите на своята душа.