Учителя: Докато е на Земята, човек постоянно се изпитва

Откъс от беседата „Двата пътя“, държана от Учителя на днешния ден преди 79 години:

Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матей:

„Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

Вие сте солта на Земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

Не мислете, че Съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине Небето и Земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.

Слушали сте, че бе казано на древните: „Не убивай; а който убие, виновен е пред съда.“

Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака“ (празноглав, смахнат), виновен ще бъде пред синедриона (върховното съдилище); а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.

И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.

Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант (дребна римска монета).

Слушали сте, че бе казано на древните: „Не прелюбодействай.“

Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.

Казано бе също: „Ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо.“

Аз пък ви казвам: „Който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодейства.“

Слушали сте още, че бе казано на древните: „Клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си.“

Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.

Слушали сте, че бе казано: „Око за око, и зъб за зъб.“

Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. На този, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.

Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си, и мрази врага си.“

Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?

И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“

Учителя: Днес малко хора са деликатни и внимателни. Много от съвременните хора имат необуздан език, не говорят добре. Те говорят безсмислени и неверни работи. Изучават Библията невярно, тълкуват я невярно и я прилагат невярно…

Един дервиш отишъл на баня и, според тогавашното разбиране, като Божи служител, не трябвало да се занимава с пари, затова не носел нищо в джоба си. Окъпал се хубаво и излязъл от банята. На вратата го спрял баняджията и го запитал:

– Къде отиваш?

– Отивам си вече, благодаря, окъпах се хубаво.

– Тая работа не става с благодарност, ще платиш за банята.

– Нямам пари.

– Като нямаш пари, защо си дошъл да се къпеш?

– За Бога, пусни ме!

– Ти си дервиш, трябва да знаеш законите – ще платиш. Поне 20 пари ще дадеш, не може без нищо.

Дервишът започнал да се моли: „Господи, или ми дай 20 пари да си платя, или събори банята.“ И наистина, случило се нещо особено: съборила се банята, вдигнал се голям шум. Баняджията се втурнал да види какво е станало, а в това време дервишът си отишъл. По пътя той видял, че един ходжа се моли и му казал:

– Аз зная, за какво се молиш.

– За какво се моля?

– За пари, искаш от Господа да ти даде нещо. И аз се молих на Господа само за 20 пари. Той предпочете да събори банята, отколкото да ми даде пари. Господ не се занимава с пари.

Сега и вие се молите. Някой ви донесе нещо, и вие казвате, че Господ послушал молитвата ви. Вие получавате отговор на молитвата, но не защото се молите. Въпросът е съвсем друг. Направили сте добро на някого. Тоя човек вижда, че се нуждаете от нещо и, за благодарност, ви отговаря пак с добро. Някои мислят, че Бог е горе някъде, на небето. Те се молят, и Той от там отговаря на молитвата им. Това е заблуждение, невежество. Молиш се за пари – невежество е това; молиш се за дрехи, за обувки – невежество е това.

Набожният, като говори за Любовта, знае, че тя разрешава всички противоречия. Това, което не разрешава противоречията в живота, не е Любов. Може да е някакво състояние, което наричат любов, обич, но не е истинска Любов…

Хората се делят на светски и религиозни. Докато е светски, човек работи: прави къщи, прекарва пътища, строи фабрики, прокарва железници. Като стане религиозен, той престава да работи и мисли само за почивка. Той казва: Аз работих много, сега трябва да почивам. Той посещава концерти и театри, разговаря се, почива. И вие, които ме слушате, сте религиозни хора.

Едно ви е нужно – знание, да се научите да говорите истината. Никога не допущайте в ума си една невярна мисъл, в сърцето си – едно невярно чувство и в душата си – една невярна постъпка. Не давайте ухо на всичко, което се говори отвън. Някой слуша всичко, каквото се говори отвън, и го приема сто на сто вярно…

Разчитай на себе си, на онова, което ти сам можеш да направиш. Ако съм цигулар и отида в някое село, няма да разчитам на бедните и на богатите хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная с тях. В дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля с богатството си или с високото положение, което заемам. Хората не се интересуват от богатството ми, нито от високото ми положение, но от свиренето ми.

Не говорѝ нищо за себе си. Иди при някой болен и му помогни да се излекува. Той веднага ще те пита: „Имаш ли някакъв цяр, да ми помогнеш? Аз не се нуждая от хора, които са обиколили света, но се нуждая от истински учени, които могат да ми помогнат. Ако си онзи, който носи цяра, ти си добре дошъл.“

Често казвате, че имате любов. Ако вашата любов в даден случай не може да даде утеха на ума ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на сърцето ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на душата ви, каква любов е тя?…

Христос казва: „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте.“

Запитаха Христа: „Кога, Господи, си бил болен и гладен?“

Христос отговаря: „Който направи това на един от малките, на мене го е направил, и той носи благословението. Който не го е направил на един от малките, и на мене не може да го направи. Той сам се излага на ограничения.“

Мнозина искат да отидат на небето, без да знаят тамошния език. Ако кажат „добър ден“, трябва да знаят езика на небето; кажат ли на друг език „добър ден“, ще ги върнат назад. Там не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Там се говори езикът на Любовта…

Помнете: Докато е на Земята, човек постоянно се изпитва. Някой прави добро и говори за това, което е направил. Той трябва да се запита, за кого е направил доброто. Ако посееш нивата си, на кого правиш добро: на нивата, или на себе си? Като ожънеш житото, ти се ползваш от него. Посадиш едно плодно дърво, което след няколко години даде плод. Кой се ползва от плода: дървото, или ти? Като знаете това, не казвайте, че правите добро. Преди да казвате, колко добрини сте направили, запитайте се, дало ли е плод доброто, което сте направили, и ползват ли се близките ви от тия плодове. Докато доброто не дава плод, то не ползва нито нас, нито нашите близки…

Къде се проявява щедростта на човека? – В Любовта. Като люби, човек дава от себе си най-ценното. Това, което е ценно за него, е ценно и за другите. Кое е ценното за човека? – Здравето. Следователно, ще поддържаш здравето си и ще го пазиш… На болния казвам да отива при Господа, при Него да се лекува. Единственият, Който може да помогне на болния, е Бог – никой друг. Какво ще допринесат хората на болния? Нищо особено. Те ще му говорят небивали неща, които повече ще го разстроят, отколкото да му помогнат. Време е вече да отворим нов лист в живота…

Казваш: Да обичаме Бога! Как ще накараш човека да обича Бога, ако не си го научил да обича тялото си, което Той му е дал? Как ще се молиш на Бога, ако сам измъчваш тялото си? Ти боледуваш, изнасилваш клетките си, ядеш, пиеш чрезмерно, а след това викаш към Бога за помощ. Какво ще Му кажеш, като дойде Той при тебе и види, че не си живял както трябва? Ти не си дал нужната храна на тялото си, не си поел въздух както трябва, не си поел светлината както трябва. Ти не си постъпил честно със себе си: не си постъпил честно нито с ума, нито със сърцето, нито с душата си. Какъв човек си ти тогава? Вървиш намръщен, със свити вежди, недоволен си от всички. Може ли при това положение да не боледуваш и да не страдаш? За да се освободиш от болестта и страданието, потърси Бога. Само Той може да Ти помогне.

Някой иска Христос да го посети. Христос ще те посети само тогава, когато си съвършено сам и никой не може да ти помогне. Ако искаш да познаеш Христа, това може да стане само тогава, когато се намираш пред най-голямото изпитание, когато никой не може да ти помогне…

Сегашните хора не разбират дълбоко нещата. Мнозина казват за себе си, че всеки ден се разговарят с Господа. Преди известно време дойде при мене един млад човек, с бъдеще, който ми каза, че се разговарял с Господа. Зная как се разговарял. Той мисли върху някой въпрос, разговаря се със себе си и счита, че Бог говори с него. Той се самозаблуждава. Минал край една градина с хубави, зрели плодове, пожелал да си откъсне един плод и твърди, че нещо му казвало отвътре, да си хапне от тия плодове. Това, което му проговорило отвътре, е неговото желание, а не гласът на Бога.

Когато Бог проговори на някого, всички се радват. Ако откъснеш един плод само за себе си и казваш, че е твой, Господ не ти е проговорил. Да задържаш нещата само за себе си, това е човешко желание…

Всичко, каквото можеш да направиш за другите от любов, е Божествено. Ако някой ти говори с любов и желание да ти помогне, Бог говори чрез него.

И тъй, ако искаш да учиш музика, ще търсиш човек, който познава музиката в нейната дълбочина. Ако си болен, ще търсиш здрав човек, който живее с Бога. Всеки здрав човек, който живее в съгласие с Божиите закони, може да лекува. Колко от сегашните лекари, като хванат само ръката на болния, могат да го излекуват? Това може да направи само оня лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болният се лекува при такъв лекар, той оздравява. Какво виждаме днес? Болни лекари лекуват болни; болни религиозни хора, които сами не са разрешили въпросите си, учат здрави хора. След това и едните, и другите се чудят защо нямат успех. Невъзможно е болен да лекува болния, нито невежият да просвещава невежия. Невъзможно е човек, който сам не е разрешил важните въпроси в живота си, да просвещава другите…

Сега аз ви говоря като на ученици и желая да ме разбирате. Приятно е да говориш на някого, който те разбира. Като говоря, някои се запитват какво искам да кажа. Значи, те не разбират беседите. Защо не разбират? – Защото беседите ми са обвити в няколко опаковки. Това правя съзнателно, за да не ги цапате. Ръцете, мислите ви не са чисти. Дойде някой да слуша беседа, но се съмнява в думите ми, подозира ме. Щом се съмнява и подозира, и аз му се отплащам по някакъв начин – опаковам беседата. Той се чуди защо нищо не разбира…

В какво се заключава новото? Ти си недоволен, гневен, не знаеш какво да правиш. Запитай се защо си недоволен, какво искаш. Ти си богат – недоволен си; имаш добър слуга – пак си недоволен. Докато не се научиш да служиш на другите и да ги обичаш, никога няма да бъдеш доволен. Ако не можеш да служиш на слугата си и не го обичаш, и той не може да ти слугува и да те обича. Без любов служене не може да има.

Бог създаде света с любов. Той посещава хората с любов и на всекиго дава по нещо. Ако си градинар и отглеждаш различни плодове, дето отиваш, носи по една кошница от своите плодове с любов. Ти сам ги носи, не оставяй на другите да ги носят, защото ще ги оцапат.

Всички недоразумения между хората се дължат на безлюбието. Дето е безлюбието, там недъзите се отхранват, както селяните отхранват прасетата…

Някой мисли как да скрие своя недъг. Недъзите не се скриват, но се изправят. Отвори сърцето си за доброто и недъзите ще те напуснат. Джобът ти е пълен с пари – давай и не желай да казват за тебе, че си добър. И това не е лошо, но по-добре е да даваш, без да очакваш похвала…

Преди години бях в Америка, в Ню-Йорк. Веднъж ме срещна един човек, започна да ми говори на английски, да описва положението си: Имал болна жена, деца, беден бил, не могъл да ги гледа. Дадох му нещо, и той се отби в една кръчма. След два часа го срещам пак. Спря ме и започна да се оплаква от положението си. Той не ме позна, но аз го познах и му казах, че не обичам хора, които лъжат…

Често хората се натъкват на желания, подобни на тия на пияницата. Роди се във вас едно желание, и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче то не говори истината. Не задоволявайте това желание в себе си. То не иска да прави добро.

Помагай на всеки човек, който е готов да прави добро. Изпрати помощта си към оня, който е готов за доброто. Закон е да се дава, но той е за разумните. – На кого трябва да се дава? – На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на своя ближен.“ Това се отнася до оня, който люби. Само любещият дава така и само на любещия можеш да дадеш.

Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадец и разбойник. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. С други думи казано: Няма закон, който може да застави човека да дава и да прави добро.

Хората на Любовта са крайно внимателни, никога не искат повече, отколкото им трябва.

Един дервиш срещнал на пътя си един бей. Спрял го и помолил да му услужи с малко пари. Беят отворил кесията си, в която имало лири, сребърни и медни пари, и казал на дервиша: Заповядай, вземи колкото ти са нужни. Дервишът погледнал към кесията и взел само 20 пари.

– Вземи повече – казал беят.

– Благодаря, толкова ми трябва. Ако взема повече, това е лакомия.

Казвам: Човек, който мисли да се осигурява за месеци и години, не прилича на дервиша. Днес ти се нуждаеш от светлина, въздух, вода и от хляб. От тебе се иска само едно: да живееш според закона на Любовта. Тогава, както се е погрижила Любовта за днешния ден, така ще се погрижи и за утрешния. Това, че хората се оплакват и роптаят, се дължи на миналото…

Често хората се питат къде отива човек като напусне Земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и как ще го приемат, това се определя от земния му живот. Както е живял на Земята, такъв ще бъде животът му и в другия свят. Ако някой е водил нечист живот на Земята, като отиде в другия свят, няма да го приемат в чистите апартаменти, но ще го пратят на баня да се изчисти. Като излезе от банята, ще го подложат на огън от 50 милиона градуса топлина, да изгорят в него и последните нечистотии и да светне…

Тоя огън е нужен, за да унищожи всички вредни елементи, всички паразити, всичко нечисто и да остане само Божественото, на което може абсолютно да се разчита. В света няма по голям огън от огъня на Любовта. Който люби, той е минал през огъня на Любовта; той знае, какво значи огън от 50 милиона градуса. Тоя огън съгражда, а не руши. Който не се ползва от благата на Любовта, прави и себе си, и окръжаващите нещастни. Без любов щастие не съществува. Всички неща, придобити без любов, носят нещастие и страдание. Значи, страданието и скръбта идат по пътя на безлюбието, а радостта и благата – по пътя на Любовта.

И тъй, съществуват два пътя: ляв път – на безлюбието и десен – път на Любовта. Ако вървиш по пътя на Любовта, ще имаш един резултат; ако вървиш но пътя на безлюбието, ще имаш друг резултат. Любовта произвежда един род явления, а безлюбието – съвсем друг…

Днес всички говорят за Любовта, но въпреки това са недоволни, бедни, страдащи. И вие сте в същото положение. Очаквате да отидете на оня свят, там да се задоволите и забогатеете. Чудно нещо, толкова години ви говоря за Любовта, но и до днес не сте я приложили! Идете тогава на другия свят и вижте какво ще научите там за Любовта. Ако на Земята не възприемете и приложите Любовта, на другия свят нищо няма да научите.

Някои се страхуват от Любовта, да не ги заблуди. Любовта е чиста, бистра вода. Чистата вода не причинява пакости. Колкото пъти и да минаваш през чиста вода, тя няма да ти причини никаква пакост. Обаче, мътната, нечиста вода, всякога оставя нещо лошо в човека.

Добрият човек е чиста вода, която носи благословение за всички. Дружи с добър човек, и не се страхувай. Лошият човек, със своите мисли и чувства, все ще остави нещо лошо в тебе. Пази се от дружба с лош човек…

Ако чрез Божественото в себе си не можем да внесем чистота в света, какво сме придобили? Любов, която не носи чистота, не е истинска. Любов, която не носи здраве и благословение, не е истинска. Любов, която носи чистота, здраве и блага на хората, е истинска, Божествена любов. Стремете се към тая любов, и то доброволно, без насилие. Ако ви насилят, това е безлюбие.

Казвате, че се страхувате да проявите Любовта си към някого, да не се качи на главата ви. Зависи кого сте обикнали… Различавайте хората, за да знаете, как да проявявате Любовта и какво да давате на всеки човек. Колкото и да говориш за любов на мухата, все муха ще остане. Тя постоянно ще те безпокои: ще каца на носа ти, на лицето ти, докато я изхвърлиш навън. Не можеш да направиш мухата любеща, добра и щедра.

Какво се иска от човека на Любовта? Ако искаш да придобиеш Любовта, ще пожелаеш светъл ум, добро сърце, широка душа и силен дух. Само Любовта внася светлина в ума. Само Любовта внася мекота в сърцето. Само Любовта внася широта в душата и сила в духа. Желая ви да бъдете умни, добри, широки и силни, да не се оплаквате от живота. Ако заболеете, хванете болестта и я изхвърлете навън. Ако ви заболи крак, намажете го със зехтин, помилвайте го и кажете: Толкова години си ми служил безкористно, сега и аз ще ти послужа. Дайте почивка на крака си, без да се страхувате от болката. Ако не постъпваш благородно със себе си, никога не можеш да проявиш благородство към окръжаващите. Ако не постъпваш благородно със своите ръце, крака, очи, уши, нос, как ще постъпваш с другите хора? Както се отнасяш със себе си, така ще се отнасяш и към другите хора. Едно е нужно на сегашните хора – добра обхода…

Стремете се към любов, която носи светлина за ума. Стремете се към любов, която носи мекота и топлина за сърцето. Стремете се към любов, която разширява душата и усилва духа. Тая любов прави човека щедър, готов на всякакви услуги и жертви. Това е истинската, правилна любов към Бога. Такива хора са нужни за България, за Франция, за Русия, за Англия, за Америка, за целия свят. Това са хората, които ще служат на новото, на бъдещия ред в света.