Откъс от беседата „Скритият сън“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Ако запитате трябва ли човек всичко да знае, какво ще отговорите
Откъс от беседата „Скритият сън“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:
Ако запитате трябва ли човек всичко да знае, какво ще отговорите на този особен въпрос? Човек не може всичко да знае. Ще се запитате: „Трябва ли човек всичко да не знае?“ И това е въпрос. Все трябва човек да знае нещо. Това е въпрос на времето. За всеки даден момент човек трябва да знае това, което му е потребно. При това човек може да се ползва от нещата без да знае нещо за тях. Хиляди години наред хората са се ползвали от много неща без да знаят нищо за тях. Нима толкова хиляди години наред хората не са се ползвали от въздуха без да знаят нищо за състава му? Преди хиляди години още хората са се ползвали от светлината, без да знаят тези обяснения, които сегашните учени дават…
Светлината прави нещата видими, а тъмнината ги прави невидими. Щом знаеш законите на светлината, ще бъдеш видим. Щом знаеш законите на тъмнината, ще бъдеш невидим.
Днес хората се нуждаят от нова философия в живота. Новата философия е важна за новите времена. Сегашните хора искат да живея в новите времена със старите си разбирания. Това е невъзможно. На екватора ти не можеш да живееш така, както на северния полюс. И на северния полюс не можеш да живееш така, както на екватора. Това са две неща несъвместими. Ако се опиташ да живееш по един и същи начин и на екватора, и на полюса, ще опиташ невъзможността. Докажи това. Няма какво да го доказвам. Ще те пренеса с дебелия ти кожух на екватора и после с тънките ти дрехи на северния полюс и сам ще опиташ. Това ти сам ще почувстваш и ще се убедиш. Друго доказателство не ти е нужно.
Казвам: Северният полюс е вътре в нас. Лошите условия, това е северният полюс. Добрите условия, това е екваторът. Обаче и в добрите неща има противоречия. Ти можеш да имаш изобилно ядене и пиене, но може да преядеш. Следователно при добрите условия можеш да се натовариш повече, отколкото можеш да носиш. Значи едно страдание може да ти дойде от изобилие, а може да ти дойде и от недоимък.
Който взима, той непременно трябва да дава. Няма по-опасно положение за човек от това да взима, а да не дава. Ако не искаш да даваш, не трябва да взимаш. Само така можеш да се извиниш. Тогава ако не взимаш и не даваш, какъв смисъл има животът?… Хората искат да живеят без да имат радост и несгоди в живота. Ако една майка иска да си има детенце, как мислите, така лесно ли ще дойде детенцето? Мислите ли, че то може да дойде при нея като ангелче, слязло от небето или като една круша, узряла на дървото? Не, този плод трябва да узрее в нейната утроба. Цели девет месеца тя трябва да го носи в утробата си, докато узрее. И след като узрее този плод, казваме, че детето се е родило. Но с това работата още не се е свършила. Този плод има отношение към майката…
В света има много неща, които смущават човека. Има много неща, които му причиняват ненужни страдания. Но има неща, които му причиняват радости. Често човек скърби и после вижда, че нямало нужда да скърби. Друг път той се радва, но после вижда, че нямало нужда да се радва. Разправяха ми за един господин във Франция как изживял една радост не на място. Наскоро се теглила лотария, от която имал билет. Някои познати му казали, че еди-кой си номер печелил един милион франка. Оказало се, че тъкмо неговият номер печели милиона. От радост още същата вечер той поканил своите приятели на угощение, на което той поканил една сума от четири хиляди франка. На другия ден като отишъл да вземе сумата, се оказало, че номерът на неговия билет е същият като на този, който печели един милион, но имало разлика в серията, серията не била същата. Та често и хората изпадат в такива положения. Като не разбират серията на своя номер, те се радват, че са спечелили, а после идват противоречията.
В други случаи пък става обратното: те страдат, скърбят за нещо, а после се оказва, че нямало защо да скърбят. Това, за което първоначално са страдали, после им причинява радост…
Страданието ли трябва да познава човека или човекът трябва да познава страданието? Ако страданието познава човека по-рано, човекът не може да се избави от него. Но понеже човекът познава страданието по-рано отколкото страданието човека, последният е господар на страданието, а страданието е негов слуга. Следователно ако човек страда, причината на това се дължи на факта, че човек не знае какво разпореждане да даде на страданието, не знае как да се справи с него…
Страданието и радостта са светове, в които човек трябва да живее. За да живее в тях, той трябва да ги познава по-рано, отколкото те са го познали. Следователно докато си в страданието, ти трябва да разбираш езика на страданието. Докато си в света на радостта, ти трябва да разбираш езика на радостта. И ако в света на страданието говориш с езика на радостта, ти трябва да влезеш в противоречие. И ако в света на радостта говориш с езика на страданието, ти пак ще влезеш в противоречие. Обаче когато си в света на страданието о говориш на неговия език или когато си в света на радостта и говориш нейния език, ти ще бъдеш щастлив…
Гладният се отнася към сития така, както бедният към богатия. Как ще примирите математически тия отношения? Ще отнемете от товара на богатия и ще го турите на гърба на сития. После ще вземете от товара на сития и ще го турите на товара на гладния. Само по този начин могат да се разпределят отношенията. Само така могат да се разпределят работите и труда на тия хора… Ето какво разбирам аз под думата „да разпределиш своето благо с ближния си“… Ако ситият може да сподели благата, които има, с гладния и ако гладният би могъл да сподели благата, които има със сития, и двамата ще живеят. Какво благо има сиромахът или гладният? Сиромахът носи благодарност в душата си за положението, в което се намира. Той всеки момент благодари на Господа за онова, което му е дал. Благодарността в душата на гладния или сиромаха струва повече от всякакви стотици хиляди левове…
Кое е по-хубаво: да благодарим на Бога или да му принесем в жертва едно агне или един вол, както правеха евреите едно време?
Съвременните хора са се освободили вече от жертвоприношението. Днес трябва да се служи на Бога с любов. За да служиш на Бога, постъпи към своя ближен така, както Господ се е отнесъл към теб. Като видиш един свой брат паднал, притечи му се на помощ и кажи: „Понеже благодаря на Бога за всички блага, които ми е дал, сега аз ще се отнеса към своя ближен така, както Бог се е отнесъл към мен.“ Кажи в себе си: „Господи, аз благодаря за този ум, който си ми дал и за това сърце, и за силата, която имам в себе си, за да мога да направя с тях една услуга.“ Какво ще изгубите, ако помогнете на своя ближен? Като му помогнете, той ще ви благодари.
Някои ще възразят, че са правили много добрини и са им отплатили много зле. Това показва, че не сте знаели как да направите доброто. Не сте знаели как да помогнете. Ако стомахът на някой човек е наранен, има язви, не трябва да му давате да яде. Първо трябва да излекувате стомаха на този човек, да се възстанови първото му положение и тогава му давайте да яде всякаква храна. Като дойде този човек при вас, ще му кажете: „За да възстановиш хармонията на стомаха си, една седмица няма да ядеш нещо и ще благодариш. След една седмица, стомахът ти ще бъде здрав. После ще можеш първата седмица да употребяваш чиста чорбица от ябълки. На втората седмица чорбица от жито, а на третата – малко твърда храна.“ Това прилагат и лекарите навсякъде. Какво представлява диетата? Нищо друго освен спазване известен режим в храненето.
Като се постави на диета, човек трябва да знае с какво и откъде да започне. Първо, човек трябва да се храни с разумното Слово. В това отношение съвременните хора се нуждаят от школа. За това са нужни гимназия и университет – за изучаване на човешките мисли. Човек трябва да знае всяка негова мисъл на каква химическа реакция отговаря. Мислите са от две категории: има мисли, които разширяват човека, като образуват правилни физически реакции в него. Има мисли, които образуват в човека неправилни химически реакции, вследствие на което смущават човека. Има мисли, които усилват кръвообращението в артериите, а има мисли, които образуват напрежение във вените. Тогава кръвта нахлува във вените и се образува това, което лекарите наричат кръвно налягане. Когато чувствата вземат надмощие в човека и той иска да си поживее, в него се образува кръвно налягане.
Когато някой се оплаква, че остарял, че има кръвно налягане, казвам му: „Излез от света на старите и влез в света на младите.“ Кой е светът на младите? Светът на младите е любовта. Кой е светът на старите? Мъдростта. Когато човек преждевременно влезе в света на мъдростта и не е готов за този свят, тогава енергиите на този свят не могат правилно да текат в неговия организъм… Човек трябва последователно да върви от света на любовта в света на мъдростта и оттам в света на истината, където е свободата. Всички хора искат да бъдат свободни. Човек може да бъде свободен, само след като е минал през първите два свята и тогава влезе в света на истината, в Божествения, във вечния свят, където хората никога не остаряват. С други думи този свят е свят на вечното подмладяване или свят, където хората са постоянно млади…
Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат? Ако хората ви обичат, а вие не отговаряте на тая любов, знаете ли какво нещастие може да ви сполети? Вие мислите, че ще минете така, без да дадете нещо от себе си. Ако някой човек ви даде един подарък, вие трябва да му отговорите… За всяка добра мисъл, за всяко добро чувство, за всяко добро слово вие непременно трябва да отговорите. Това е Божествено. И ако не отговорите, вие ще се спънете сами. В света хората се делят на два лагера: на добри и на лоши. Това, което ограничава човека, е тъмнината, а това, което го разширява, е светлината. Следователно лошите хора служат на тъмнината…
Питам: Мислите ли, че плодът, който узрява на дървото, няма да падне долу? Ще падне. Щом е завързал, плодът започва да расте. Като расте, той непременно ще узрее. Какво ще стане с плода като узрее? Той ще падне долу. Ако няма кой да прибере този плод, той ще падне и лошо ще бъде за него, ако падне близо до корена на своето дърво, понеже няма условия да израсте отново. Но ако дойде някой отвън, който иска да се ползва от сока на този плод, той ще го изяде. И като разумно същество той ще посади семето на този плод да израсте отново на друго място. Така той ще му даде условия за нов живот.
Като разглеждам въпроса така, казвам, че и вие сте плодове, които растете на земята. И ако няма кой да се грижи за вас, вашата съдба ще бъде като тази на плодовете, които падат от дървото и изгниват. Един ден и вие ще паднете от дървото и ще изгниете. Може да паднете толкова близо до дървото, че да нямате условия отново да израстете.
Вие наблюдавали ли сте какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има вътре в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията! Често между боровете попадат дървета, които не са борове, но като нямат условия да излязат над тях, те се приспособяват към тия условия, взимат формата на бора и казват, че са като него. Успеят ли обаче да излязат над боровете, те веднага се разпростират, вземат съвсем друга форма и показват, че не са като бора.
Същото правят и хората. Като попадне някой светски човек между религиозни, той започва да дава вид, че е като тях, че вярва в Бога. Но забогатее ли по някакъв начин, той веднага ще си направи апартамент, ще си купи мебели, ще се облече добре и после казва, че вярата не е за богатите, но за простите, за бедните… Един ден виждате, че този богат човек изгубва всичко и заминава за другия свят…
Ние разбираме под религия практическото изявление на Божията Любов в обществените слоеве така, както всеки я разбира. Аз не съм за една любов, написана на книга. Ако всеки човек прилага любовта, както я разбира, той ще бъде прав. Затова казвам: „Приложи любовта, както я разбираш“. Някой казва, че не може да прояви любовта си. Щом той не може да прояви любовта, защо изисква от хората да я проявяват?… Дотолкова, доколкото аз проявявам любовта си, дотолкова имам право да изисквам от другите. Там, където мога да проявя любовта си, ще се замисля малко да намеря начин как да я проявя.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта да се върнете към времето на старите египтяни, които търсели начин, как да използват водите на река Нил. Понеже там е ставала голяма суша, те са образували големи вирове, които във време на големи наводнения пълнели с вода. Като наставала суша, те пускали водата на тия вирове и ги използвали за поливане на своите ниви. Благодарение на това са имали голямо плодородие. В това отношение всеки човек трябва да знае как да събира излишната енергия, да се ползва от нея, когато му потрябва.
Обикновено хората лесно изразходват малкото енергия на ума си, която имат. Човек трябва да се научи да събира енергията на своя ум и да я запазва. Той трябва да събира енергията на своето сърце и да я запазва. Също така трябва да събира енергията на своето тяло и да я запазва. Някои ще цитират стиха, че е казано в Писанието да представят своите тела в жертва жива и богоугодна на Бога. Наистина ако човек даде своето тяло в жертва на Бога, Той никога няма да злоупотреби с него. Даде ли го в жертва на хората, те ще злоупотребят с него. Следователно когато дойдеш да услужваш на хората, ще им услужваш както ти разбираш.
Когато служиш на Бога, ти ще представиш тялото си, Бог да го употреби така, както Той разбира. Той ще извърши работата много по-добре, отколкото ти предполагаш. Защото Той те обича повече, отколкото ти обичаш себе си. Бог ни е създал. Следователно Той ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си.
Досега Бог никога не е направил пакост на човека, а човек, който обича себе си е направил много, хиляди пакости на себе си. Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът са си причинили хиляди вреди сами на себе си. Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава.
Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си. Ето защо човек трябва да държи добри мисли и добри чувства в себе си, защото те всеки ден внасят нещо красиво в него, с което той постоянно се подмладява. Направете опит в това отношение и наблюдавайте резултата, който ще придобиете. Не е нужно човек да обича всички хора. От два и половина милиарда хора по земята, намерете поне един човек, когото да обичате както трябва и вижте какъв резултат ще имате. За какво може да обичате един човек? За много неща можете да обичате човека: за очите му, за ушите му, за устата му, за носа му, за ръцете му и т.н. Пианиста за какво го обичате? За ръцете му…
Христос казва: „Преди да беше Адам, аз бях.“ Какво означават тия думи? Това се отнася до светлината на съзнанието. Било е време, когато съзнанието на човека не е било будно, тогава той е спал. Това подразбира, че съзнанието на Христа е било будно много по-рано от съзнанието на Адам. Адам имаше нужда да му се явява Христос, да му покаже, че Той е… Аз ви навеждам на мисълта да не влизате в стълкновение със себе си. Много работи има във вас, които не са ви потребни.
Например във вас има чувство на страх… Чувството на страх се среща във всички хора и във всички животни, само че на степени. Някои се страхуват повече, а някои по-малко. Някой съзнава, че го е страх, а някой не съзнава. Чувството на страх съществува във всички живи същества… Без страх човек не може да бъде разумен. Благоразумието в човека произтича от страха. Някой казва, че не го е страх. Всеки човек, който е почнал да мисли, той е впрегнал страха си на работа. Не може ли човек да впрегне страха си на работа, той ще му причини ред пакости и безпокойства.
Казват за някого, че е користолюбив. Това още нищо не значи. Засега това чувство е в реда на нещата. Докато живее на физическия свят, човек иска да има знания, да бъде добър, да бъде силен. Това користолюбиво желание в човека се явява поради желанието му да има някакви придобивки на физическия свят, където живее. Човек трябва да превърне своето користолюбие от физическия свят в духовния, да станат чувствата му подвижни. Той ще има желание да има красиви и хубави чувства, но ако и това желание е много силно, пак не е добре. Една българска поговорка казва: „Прекален светец и Богу не е драг.“Да мислиш, че ти си най-добрият човек на света и като тебе друг няма, това не е на място. Човек трябва да има един добър ум, да разбира нещата, без да мисли, че той е най-умният човек в света. Който мисли, че е най-умният, той е на крив път. Ако той е най-учен и най-учен, той трябва да осветли другите по въпроса,как е създадена вселената, как е построена земята и т.н…
Царят извика вавилонските мъдреци и им каза да му разтълкуват съня. Обаче те се намериха в чудо. Царят им каза, че ако не разтълкуват съня му, всички ще бъдат посечени. Най-после се яви Данаил като представител на Божественото съзнание в човека, което е свързано с Божествения свят и откри съня на царя чрез откровение. Сега цялото човечество се намира пред една фаза на оживяване. Човек трябва да стане, да оживее и да възкръсне. Значи цялото човечество трябва да мине през тези три фази – ставане, оживяване и възкресение.
Възкресението подразбира новото, космическото съзнание в човека, което ще дойде. Тогава във всички хора ще проблесне нова светлина и всички ще съзнаят, че са едни за други братя. Те ще съзнаят, че и онзи, който има много знание и този, който има малко знание, са едно и също нещо пред Бога. Те ще си подадат ръка и ще си помогнат взаимно. Всеки ще работи на мястото си. Тогава всички работи в света ще стават разумно и правилно.
Внесете любовта в сърцето на когото и да е и ще видите, че той знае вече как да направи работите. Като дойде любовта, работите стават лесно. Много писатели и поети искат да напишат нещо хубаво, но не излиза. Щом дойде любовта в сърцето им, те веднага ще знаят да пишат. Когато любовта дойде в сърцето на музиканта, той вече знае как да свири. Говорителят знае, как да говори. Домакинята знае как да готви и да гледа къщата си.
Всички работи да стават според любовта. Любовта е най-възвишеното знание на Земята. Любовта е най-възвишеното чувство на Земята. Любовта е най-възвишената постъпка на Земята. Най-голямата сила, която човек може да притежава, иде чрез Любовта.
Под думата „Любов“ аз не разбирам мекота, мекушавост. Любовта прави човека и твърд, и мек, и силен, и умен, и светъл – всичко прави любовта от човека. Аз не съм за онази мекота, която извинява човека. Не, няма да го извиним, но ще направим една приятелска забележка. Ще кажем: това, което правиш не е за твое добро. Колкото малка да е една дупчица, ако навреме не се запуши, един ден тя ще причини големи пакости. От дупчицата на твоята стомна ще изтече всичкото ти знание, всичката ти доброта и сила навън и един ден ти ще се видиш една празна стомна. Тогава ти ще почнеш да мислиш, че животът няма смисъл. Тогава ти ще се обърнеш към хората да искаш тяхната любов.
Едно трябва да знаете: За да те обичат хората, първо Бог трябва да те обича. Помнете: ти не можеш да станеш силен, ако Бог не ти даде сила. Ти не можеш да станеш разумен, ако Бог не ти даде разумност. Вие трябва да знаете, че сегашното ви състояние се обуславя от вашата любов, от вашата вяра и от вашата сила. Прилагайте Божия закон. Не се опирайте върху вашето минало, но знайте, че каквито сте били в любовта си към Бога, каквито сте били в силата си да служите на Бога, това сте създали и в себе си.
И противоречията, които срещате в живота си, трябва да знаете, че те говорят за вашето отклоняване от правия път. Вие сте се отклонили някъде. Ако ви гази сиромашията, ако ви газят болести, ако ви газят страдания, ако падате и ставате, знайте, че това не се дължи на външни причини или противоречия. Причините са в самите вас. Това не значи, че само вие сте виновни, но ще знаете, че за всичко има ред причини, които се крият и в самия човек. Ти вървиш и без да знаеш, убодеш се на един трън, който ти причинява болка. Какво трябва да правиш? Няма какво да се самосъжаляваш, ще извадиш тръна, ще намажеш мястото с дървено масло и ще си кажеш: „Втори път трябва да бъда по-внимателен, да не стъпвам бос на такива места.“…
Моите знания имат смисъл и за мене, и за вас дотолкова, доколкото мога да ви повдигна. Сега аз ви нося едно учение, което някога сте срещали, но сте го изоставили и си казвате: „Не му е дошло времето още.“ Младата мома казва: „Сега аз трябва да се оженя, да родя няколко деца, да ги възпитам, а на стари години ще почна да уча, да служа на Бога.“ Това е крива песен, която момата пее. На майката дойде идеята да служи на Бога, но си казва: „Деца имам, трябва да ги наредя, не му е времето сега.“ Мъжът пожелае да служи на Бога, но си казва: „Чиновник съм, не му е времето сега.“ Които разсъждават така, всички са на крив път.
Преди всичко вие сте чиновници на Земята и ако не служите на Бога ще ви уволнят… Сега аз не искам да се откажете от вашите стари къщи. Дръжте колибите си, но всеки трябва да живее със своите разбирания. Дръжте мъжете си, жените си, децата си, кой където е, там да си остане, но да работи. Стремете се да внесете новото в себе си. Като ставате сутрин от сън, всеки мисли каква работа има да свърши за себе си. После мислите какво ще направите за ближните си.
Ето какво ще ви кажа да правите сутрин като станете: Старата си програма дръжте я и нея ще изпълните, но кажете в себе си: „Сега ще видя какво мога да направя днес за Господа.“ И вечерта като се върнеш от работа, дай си един малък отчет, след като си свършил нещо за себе си и за ближния си, какво си направил за Господа. Втората сутрин пак си помисли какво можеш да направиш за Господа. Същевременно помоли се да ти се даде възможност да направиш нещо за Господа. Като ставате сутрин с тази мисъл и си лягате вечер със същата мисъл, ще видите как ще ви се даде възможност да направите нещо за Господа.
Първия ден ще ви се случи да срещнете една млада мома, която е изкълчила или счупила крака си. Вие веднага ще пазарите файтон и ще я заведете в болница да превържат крака ѝ. По този начин ще имате възможност да се запознаете с младата мома и да образувате една красива връзка с нея. Като кажете, че искате да служите на Бога, ето какво ще ви даде втория ден: Ще срещнете на пътя си човек, който не е ял 5–6 деня и припаднал от глад. Вие ще вземете файтон и ще го заведете у дома си да го нахраните добре и да си почине. На третия ден ще срещнете едно сираче, което няма никъде никого, отчаяно от живота. Ще го вземете у дома си, ще го нахраните и ще го заведете на училище да учи. Тук ще му дадете възможност да реализира желанието на своята душа да се учи. Това са три неща, свързани едно с друго…
Казвате: „Какво ще придобия, ако направя тия неща?“ Като срещнеш младата мома, която живее в света на любовта и ѝ помогнеш, от нея ще разбереш какво нещо е любовта. Твоето сърце ще се запали от онзи огън, който никога не изгасва. Като срещнеш онзи болен, гладен човек, който иде от света на мъдростта, от него ще разбереш какво нещо е знанието. От този момент знанието и неговата светлина никога няма да те оставят. И на третия ден като срещнеш сирачето, от него ще разбереш какво нещо е истината и свободата. Щом разбереш какво нещо е любовта, мъдростта и истината, ти ще имаш една вечна основа, върху която ще можеш да градиш…
Сега поставете младата мома в сърцето си, гладния човек в ума си и сирачето в тялото си.
Благословен Господ Бог наш.
COMMENTS