Учителя: Добрата постъпка е магическа, в нея е скрита Божия сила

Откъс от беседата „Добрата постъпка“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Днес ви казвам неща, които не сте знаели досега. Аз не съм срещнал човек, който да постъпва добре без оглед да спечели нещо. Щом постъпките ти се обуславят от желанието да получиш нещо, ти си вече загазил. Сиромашията те следва, щом не постъпваш добре. Сиромахът страда от немотия, защото не постъпва добре. Ако си невежа, то е следствие лошите ти постъпки. И болният страда поради същата причина – не постъпва добре спрямо ближния си. Значи, всяка лоша постъпка затваря вратата на Божието благо. Ако със своите лоши постъпки ти затваряш всички входове, през които минава Божието благо, а пък очакваш помощ от хората, ти си на крив път…

Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате. А ние я оставяме на заден план. Казваме: „Духът Божий, като дойде, ще направи това.“ – Как ще го направи? – „Бог ме обича.“ – Добре, съгласен съм, че Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, невежа. Тогава, какво разбираш под тази любов на Бога? Всички недъзи се струпали на тебе, а ти поддържаш, че познаваш истината. Защо, при голямото богатство на Бога, ти се намираш в окаяно положение? А можете да говорите много на хората, че трябва да постъпват добре. Не може да говориш на другите как да постъпват, ако ти сам не постъпваш добре. Че кой не говори за любовта?

Любовта започва с буквата „л“. Щом видите тази буква, знаете, че ще напиша думата „любов“. Говориш на някого за любовта, и умствено повтаряш няколко пъти тази дума. Това не е достатъчно. Ще направиш една постъпка на любовта.

Коя е първата проява на любовта? Казваш: „Ще прегърна този човек от любов.“ Мислиш ли, че с прегръдката изявяваш любовта? Като прегръщаш, ти взимаш нещо от човека. Прегръщаш някого, за да го задържиш. И змията прегръща, но нейната прегръдка чупи костите. – „Обичам те, искам да те целуна.“ – Кой не целува? Когато вълкът грабва овцата, не я ли целува? Това са стари работи. Всичко това се е разкапало. Не държи вече, изгубило е цената си. Когато момъкът каже на красивата мома, че иска да я целуне, тя трябва да му отговори: „Стой далеч от мене!“ Ще кажеш, че това е обида. Защо да е обида? Кой му е дал право да целува? Ако иска да целува, нека стане слънце. Значи слънцето е длъжно да дава светлината си, а ти ще събираш благата? Не, само слънцето има право да целува. То дава живот.

Ти гледаш слънцето и го питаш: „Мога ли да целуна тази красива мома?“ Слънцето ще ти отговори: „Ела при мене, отдето, като слънчев лъч ще те изпратя на Земята да огрееш красивата мома.“ Като слънчев лъч, ти имаш право да я прегърнеш и целунеш и след това да си заминеш. Казваш: „Чудна философия! Какво ще стане, ако така се целуваме и прегръщаме?“ – Хиляди години се прегръщате и целувате, а какво излезе от това? Идеята, която ви занимава, е права, но начинът на приложението е крив. Обичаш някого, но той не е доволен от тебе. Правиш му услуги, даваш му пари, но той пак не е доволен…

Дето личността взима надмощие, там често стават убийства. Казвате, че човек е личност. Според мене който не постъпва добре, не е никаква личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Който постъпва добре, живее във виделина. Който не постъпва добре, живее в тъмнина. Той туря ръцете на лицето си, да не го види никой и мисли, какво да излъже, за да прикрие престъплението си. И детето, като сгреши, туря ръцете на лицето си, да не го види майка му, и започва да лъже. Имаш право да туряш ръцете на лицето си, само при един случай: когато видиш, че някой върши престъпление. Ако искаш, можеш да гледаш, но знай, че непременно ще поквариш ума си. Щом видиш, че някой прави добро, отвори очите си и гледай.

Какво представя добрата постъпка? – Тя е магическата пръчица в човешкия живот. С това аз не искам да ви морализирам, нямам предвид вашия живот. Кой както живее, това е негова работа. Аз гледам на живота като на нещо цяло, неразделно. Като говоря за добрата постъпка, имам предвид новия живот. Беден си, боледуваш и цял ден се оплакваш от положението си. Каквито болести да имаш, те се дължат на една и съща причина – не постъпваш добре. Щом измениш живота си, болестите ще те напуснат…

Казвам: Страдаш, защото не живееш добре. Благуваш, защото живееш добре. Когато някой се оплаква пред тебе от сиромашията си, знай, че той иска да вземе нещо от тебе. В това отношение, хората са големи майстори.

Бедният, като срещне богати хора, за да вземе нещо повече от тях, казва, че жена му умряла, оставила няколко сирачета. Всъщност, той нито е женен, нито деца има. И като пипне парите, отбие се в кръчма да пие с приятели. Това е актьорство. Такъв е светът…

Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще туря този венец на главата си. Ще играя ролята на Христа: Ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 кг. тежък. С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата. Какво е казал папата за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: „Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите.“

Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е реклама, вие искате да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите големи и тежки кръстове от 80 –100 кг. В дадения случай, аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Йова – говеда, овце, камили. Може да сте изобретили нещо; много неща може да сте направили, но ако нямате добра постъпка, нищо не сте направили.Това е магията на живота. Всички останали работи, вън от добрата постъпка, са лесно постижими. Щом нямат такава постъпка, всичко останало ще рухне…

Днес вие не сте свободни, не разбирате какво ви се говори. И Христовите ученици, когато бяха в Гетсиманската градина, заспаха. Христос се молеше, а те заспаха. – Защо? – Не Го разбраха. Сънят, т. е. заспиването има смисъл, когато човек отива съзнателно в другия свят и може да си почине…

Добрата постъпка е магическа, в нея е скрита Божия сила. Цитирате стиха „Когато Духът дойде, ще ни научи на всичко.“ – Ако постъпваш добре, Духът ще дойде. Ако не постъпваш добре, няма да дойде. И Бог се проявява, когато постъпваш добре. Тогава ти влизаш в света на свободата…

Защо дойде Христос на Земята? – За да направи една добра постъпка. Как не Го мъчиха, за да каже една дума, но Той не я каза. Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята идея, умира за нея. Когато човек дойде до добрата постъпка, той е твърд. Нищо в света не може да го отклони от нея. Всичко е в добрата постъпка…

На човека на добрата постъпка никой не може да направи зло. И дяволът не може да му направи зло. Вие знаете какво е дяволът. Но всяка мисъл, на която знаеш последствията, тя е ангелска. Само нещата, които разбираме, са ценни за нас.

Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Трябва да познаваме, че добрата постъпка е от Бога. Тази постъпка прави човека свободен и на Земята, и на небето, при ангелите. Ако не постъпваш добре, Бог е страшен за тебе. Ти не можеш да издържиш на Неговия поглед. Бог казва на човека: „Ако постъпваш добре, Аз ще ти се изявя, и ти ще разполагаш с всичкото богатство на света. Ако не постъпваш добре, всички врати ще бъдат затворени за тебе.“ Следователно, обърнете внимание върху добрата постъпка…

И тъй, който иска да върви по Христовия път, трябва да жертва всичко. Каква е твоята любов, ако не можеш да се жертваш за този, когото обичаш, и оставяш другите да го цапат? Когато обичаш, ти не оставяш нито едно петно на своя възлюбен. Ето защо, и вие не оставяйте нито едно петно върху красивото и великото, вложено във вас. Това е името на Бога, това е святото в нашата душа. Ето защо, всички наши чисти и светли постъпки служат като страж на Името Божие. Ако оставите най-малкото петно върху Името Божие, какви синове сте вие? Какви християни сте? Не допущайте нито едно петно върху Името Божие. Това значи, да носите любовта в себе си. Както пазите свято Името Божие, така ще пазите свято и своето име.

Казвам: Има нещо свято в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна на въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост. Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се – нищо от това, нека веднага се коригира. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постоянно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека…

Ако услужваш на другите, ти допринасяш за подобряване на твоя живот. Ако не си съдействал за това, като се върнеш пак на земята, лошите условия ще дойдат върху тебе.

Може да направите един малък опит за един месец. В свободното си време да направите една добра постъпка, добрите последствия на която ще видите. Тя ще произведе цял преврат във вътрешния живот; материалните условия ще се подобрят и ще ви бъде много по-добре, отколкото по-рано. Всеки може да ви помогне отвън: да ви донесе една дамаджана вода, но след известно време вие ще бъдете пак без вода. По-добре е да имате извор вкъщи, който постоянно да извира, отколкото да ви носят със стомна или шише вода. И това е добре, но вътрешният извор е по-ценен – то е добрата постъпка…

И казва Христос на онази жена: „Иди и повикай мъжа си!“ – Нямам мъж – отговори тя. Христос казва: „Право си казала. Пет мъжа си имала.“ Всяка църква е един мъж. Станеш православен, евангелист, баптист – венчал си се. Конгресионист си – венчал си се. Спиритист си – венчал си се. – Нека дойде онзи мъж, с когото живееш сега. Доколко е честен той? – Доколкото е готов да извърши една добра постъпка. Но ако те остави в калта и си замине, без да ти помогне, какъв е този мъж?

Или каква е тази жена, която оставя мъжа си и не иска да му помогне?

Под думите „мъж“ и „жена“ разбирам най-свещеното, което има в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената на физическия свят са емблеми. Но всичко се изопачило от кривите човешки разбирания. И религията за живота е съвсем изопачена. В истинската религия човек е свободен, никой не го контролира, не го ограничава.

В добрата постъпка ти чувстваш такава свобода, каквато никога не си имал. Сега се намираш при най-лошите условия, които те ограничават, и ти не си свободен да се проявяваш такъв, какъвто си всъщност. Като умреш, ще отидеш на онзи свят. Какво ще кажеш на Господа, като отидеш при Него? Като отидеш при баща си, ще му кажеш: „Сгреших на небето и на земята, не съм достоен да бъда твой син; моля да ме приемеш като твой слуга. Изядох и изпих всичко, каквото ми даде. Сега вече нищо не искам от тебе, само да ме приемеш като един от последните слуги.“ Сега ще вземем другата, изкусителната страна: бащата заклал охранено теле и дал угощение на сина си. Това не ме учудва толкова, колкото пробуденото съзнание на сина. Блудният син не беше вече младият момък, а стар, прегърбен, с побелели коси. Господарят му го изпъдил, понеже не могъл вече да му пасе свинете и не заслужавал хляба си. И връща се той при баща си. Но в този, стария блуден син се ражда една свещена идея, в него има вече нещо. То е добрата постъпка. Той решава да се върне вкъщи и казва: „Отсега нататък аз ще бъда друг.“ И върви той на стари години пеш да отиде при баща си. Това е дълбокият смисъл на добрата постъпка, това е магията на християнството. Ако не мислиш така, не можеш да напредваш. Според начина на мисленето, ще бъде и силата. Ако мислиш добре, силата ще бъде в тебе; ако мислиш зле, слабостта ще бъде в тебе. Ако постъпваш добре, силата ще бъде в тебе; ако не постъпваш добре, слабостта ще бъде в тебе…

На сиромаси, които не вършат волята Божия, не помагай. Който постъпва добре и върши Божията воля, на него помагай. Когато дойде някой при мене, аз го опитвам, искам да проверя, дали е готов за добри постъпки. И всичко, каквото имам в касата, излиза навън, за да видя какво ще направи той. От първата му постъпка на мене ми е ясно всичко. След това касата се затваря, и ние ставаме сериозни. И ще казва той, че хладно го приемали. Постъпката му отваря касите и сърцата на всички. Природата е един дом, в който ни е въвела и ни опитва умовете. Разглежда те и те опитва от всички страни. Вие се намирате пред голям изпит, резултатът зависи от добрата постъпка. Да ви определя в какво седи добрата постъпка. Отиваш в един дом, дето има всичко, но огнището не е запалено; има една празна стомна, има чувал с брашно, и фурната е налице. Но нужно е от твоя страна да проявиш добрата постъпка, именно: ще донесеш вода от чешмата, ще запалиш огъня, ще омесиш от брашното един хубав хляб и ще го опечеш във фурната. Значи, докато домакините са на работа, ти ще приготвиш яденето, и всички заедно ще се нахраните. С твоята постъпка ще бъдеш добре приет в този дом. Значи, от вас се искат три неща: Да донесете вода, огъня да запалите и да опечете хляба. Това е философията или магията на човешкия живот.