Учителя: Да обичаш някого – това значи да направиш нещо реално за него

Откъс от беседата „Безопасният път“, държана от Учителя на днешния ден преди 76 години:

Често се говори за истината. Да се говори за истината – това значи да се говори за свободата и за любовта. Понякога се говори за любовта както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познават ябълката, но вътрешно малцина я познават…

Някой стои, разглежда нещата отвън и е недоволен от живота. – Защо? – Защото няма ясна представа за живота. Със своите мисли и желания, той дотяга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бъдеш недоволен, но трябва да работиш, да се справиш с причините на недоволството. Ти не си виновен, че си недоволен. Недоволството носи началото си още от първите човеци. Днес всички, които те заобикалят, са недоволни. Ти трябва да се справиш не само със своето недоволство, но и с недоволството на окръжаващите.

Как можем да се справим с недоволството? Ще направите връзка със светлината, защото Бог е светлина. Ще направите връзка с въздуха, защото диханието на Бога е във въздуха. Ще направите връзка с водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка с хляба, защото е казано: „Аз Съм живият хляб, слязъл от небето”. Хората приемат нещата по два начина: чрез закона и чрез любовта. Законът е принудителен начин – той е за децата. Като стане човек възрастен, законът трябва да отстъпи на любовта…

Какво представя хлябът? – Живият хляб е Бог. Чистата, животворна вода е Бог. Чистият въздух и светлината, това е проявеният Бог. Няма по-хранително нещо в живота от хляба, по-чисто от водата, по-приятно от въздуха и по-красиво от светлината. Идете на северния полюс, да прекарате там шест месеца нощ, да разберете, какво нещо е светлината. Голяма радост изживява душата, когато, след шестмесечна нощ, види изгряващото слънце.

Следователно, каже ли някой, че е радостен, това показва, че той е видял изгряването на слънцето след дълга нощ. Само при радостта човек познава силата и красотата на Божествената светлина. Радостта се дължи на изгряващото слънце в духовния свят. Светлината прави човека смел и решителен. Тя го повдига, дава му криле. Вечер, като залезе слънцето, човек става страхлив. Без светлина, пространството се изпълва с неприятели. Тогава човек чувства, че нещо се оттегля от него, губи смелостта си и започва да се страхува. Приятно е да ходиш в светлина.

Как трябва да се живее? Иди при плодовете, там ще се научиш. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне един момък, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна с хората, разговаря с всички – добра обхода има. Щом любовта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува.

Сега цялото човечество е в края на века. Иде новата епоха, която носи едно здравословно състояние за всички. Няма по-приятно състояние за болния човек от това, когато постепенно започва да се подобрява и очаква деня да стъпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли каква сила се влива в човека, когато реши доброволно и с любов да изпълни Божията воля? Всички да изпълним Божията воля с любов, без да ни се говори, без да ни убеждават! Ако постоянно ни се казва да любим Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчим…

Хиляди години вече как хората говорят за любовта, но какво са разбрали от нея? Ако се натъкнат на най-малкия изпит на любовта, те не могат да издържат. По какво се отличават добрите и любещите хора? Ако носи кошница, пълна с грозде, и срещне някой човек, любещият е готов да му даде най-големия грозд. Оня, който не носи любовта в себе си, като срещне някого, пак може да му даде един грозд, но най-малкият. Бутне един грозд, види, че е голям, оставя го; бутне втори, трети и, като намери най-малкия, дава го. Да благодарим, че и това дава. Когато се състезават в първенство, кой да заеме първо място, хората стават по-щедри. Добре е човек да бъде пръв, но трябва да отговаря на известни качества. Пръв е оня, който носи светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в душата си.

Казвам: Ако си пръв на физическия свят, ти можеш да свършиш най-тежката работа; ако си пръв между учените, ти можеш да решиш най-трудната задача; ако си пръв между добрите, ти си готов на най-голямата жертва за своя ближен. Някой музикант е виден, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е обикновен музикант. Добре е да бъдеш пръв, но във възможностите, които се крият в твоята душа, а не да седиш на първо място. Простият, и на първо място да седне, пак прост си остава. Ученият, и на последно място да е, пак е учен. Дето и да седне даровитият, все е на първо място…

Дето е Духът Божи, там е силата. Защо ви са десет кибритени кутии, ако кибритените клечки са влажни? Цъкаш една, втора, десет, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка пред десет влажни кибритени кутии. Една мисъл с Божествено съдържание е за предпочитане пред сто мисли с човешко съдържание. Човешките упорити и своенравни мисли отдалечават човека от Бога…

Сегашните хора употребяват голяма част от времето си, да крият нещата. Не всичко трябва да се крие, но и всичко не може да се изнася пред света. Как ще разкриеш сърцето си пред хората, да покажеш процесите, които стават в него? Как ще разкриеш мозъка си? Ако отвориш мозъка си, ще нарушиш порядъка, който съществува там…

Да се върнем към любовта като нещо реално. Не е достатъчно да кажеш на човека, че го обичаш. Човек не се нуждае само от думи. И Бог не се нуждае само от думи. Да обичаш някого – това значи да направиш нещо реално за него. Бог възлюби човека и създаде заради него света. Той предвиди и създаде всичко, от което хората се нуждаят. Това е любов. Любовта носи за човека хляб, вода, въздух и светлина. От тия блага произлизат всички останали. Говориш за любовта, но какво си допринесъл на хората със своята любов? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щяха да боледуват, да бъдат бедни, неучени и прости. Като не изпълняват Божията воля, хората вършат работи, с които се излагат.

В една от гимназиите в България дошъл министърът на Просветата да прегледа училището. Заедно с директора, той посетил един от класовете, да види как се работи. Директорът разговарял любезно с министъра, но, като се обръщал към учениците, свивал вежди, заканвал им се, да не направят нещо, с което да го изложат. Повечето хора имат две лица: като се обърнат към Господа, показват светлото си лице – разположени са; като се обърнат към хората, показват сърдитото си лице – не са разположени.

Бог гледа на всички хора еднакво. Той иска да види готови ли са да покажат и на ближния си своето весело, засмяно лице, което показват на Него.

Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Всички трябва да се изменим, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорят за свобода, но малцина я разбират. Къде е свободният човек? Има ли свобода в семействата? Като отида в някое семейство, виждам, че или мъжът не е свободен, или жената. Ако жената е красива, с хубави черти на лицето, с благородно сърце, мъжът я ограничава, следи я къде гледа и какво прави. После поглежда към мене, да не би да взема нещо от нея. Аз поглеждам към двамата и казвам: И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползвате от благословението Му.

На мъжа мислено казвам да не бъде толкова недоверчив. Погледът на жена му е чист. Тя е справедлива и честна, никога няма да му измени. Жена ти е една хубава книга, която трябва да четеш. Ползвай се от нея, защото тя няма да остане завинаги при тебе. Ако мислиш, че можеш да задържиш тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвам същото. И мъжът е хубава книга, която жената трябва да чете. Ако и двамата искат да станат господари, животът им ще се развали. Мъжът трябва да вижда в жена си Господа. Жената трябва да вижда в мъжа си Господа. И заради Господа те трябва да си дадат един на друг свобода. Без Бога ние не знаем как да се отнасяме с хората.

Всеки човек се нуждае от приятел. Ако си болен и срещнеш човек, който може да ти бъде приятел, ти ще оздравееш. Приятелят предава нещо от себе си. Всички хора са носители на Божиите блага. Радвайте се, когато срещате човек, който не крие тия блага, а е готов да ги сподели със своите близки. Да бъдем извори, които дават изобилно от своите блага и на другите. Да бъдем проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Останалите въпроси са задача на Бога. Той решава трудните въпроси, а не ние. – Какво ще стане със света? – Това не е ваша работа. Който е създал света, Той има грижа за него. В края на краищата, всичко ще се нареди така, както трябва.

Ти седиш и мислиш какво да правиш, как ще свършиш училището, кога ще отидеш на оня свят. Това не е важно. От тебе се иска да учиш и да бъдеш способен ученик. Как ще свършиш училището, ако не учиш? Ти не мислиш за твоята работа, но се произнасяш, че някой не живее добре. Ако видиш, че приятелят ти не живее добре, не изисквай от него добър живот, не го критикувай, но се обърни към Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живея добре. Неговата погрешка е моя погрешка. Щом аз изправя живота си, и той ще изправи своя. Ако в дюкяна на своя приятел си поставил лош слуга, в кого е погрешката? Смени лошия слуга с добър и работата ще се оправи. Никога не поставяй лош слуга в своя дюкян или в дюкяна на своя приятел…

Някои искат да знаят какво правя на планината. Радвам се на планината и търся причината за лошевината на хората. Дошъл съм до две положения по тоя въпрос. Човек става лош, когато му даваш повече, отколкото трябва, или когато му даваш по-малко, отколкото трябва. Който е получил повече, отколкото трябва, не може да го носи и започва да търси човек или животно да му го носи. Така той създава злото. Ние товарим ума си с ненужни мисли, сърцето си – с ненужни чувства, и тялото си – с ненужни постъпки. Така си създаваме голямо напрежение… „Какво се иска от нас сега?“ – Единственото нещо, което се изисква от вас, е да намалите товара си. Надигнал си голям товар, казвам: „Намали товара си!“ Безпокоиш се, казвам: „Не се безпокой!“

Срещам една мома, тревожи се, че късметът ѝ не може да излезе. Сгодявала се няколко пъти и се разгодявала, обезсърчила се вече. Казвам: Радвай се, че си свободна. За когото и да беше се оженила, щеше да те измъчва. Провидението иска да те освободи от мъчение, а ти се свързваш. Ще чакаш, не е дошъл още твоят час. Чрез тебе ще дойдат души, които ще помагат на хората.

Бог казва на една мома да чака, а тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща ѝ и майка ѝ също бързат, искат да я наредят, да се задоми. Ако съм на мястото на тая мома, ще стана слугиня. Щом ми излезе късметът, ще се оженя. В тоя случай, слугуването е на място. Когато не ме викат да копая, ще взема цигулката да свиря или книгата да чета…

Изучавайте живота, но знайте, че без Божията Любов, Мъдрост и Истина нищо не се постига. Ти не можеш да разбереш някого, ако не го обичаш. Обичта предшества нещата. Тя води човека към истинското знание. Като се говори за любовта, някой казва: „Можеш да обичаш, но трябва да познаваш човека, да знаеш заслужено ли го обичаш или не.“ – Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да не мислиш заслужава ли той това или не. Само така ще видиш последствията на твоята любов.

Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовта си с мярка, всякога ще гледаш нещата по форма и ще се въздържаш. Любовта изключва всякакви форми. Обичаш някого за самия него, а не за неговите хубави очи, нос или уста…

Великото се крие в малките блага. Всеки сам трябва да дойде до това заключение. Не казвай на човека какво да яде и как да яде, но дай му един плод и го остави сам да се справи с него. Ако цени малките блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори с него и след това ще си позволи да отвори плика, да види какво е скрила природата в него. Във всеки плод природата е написала нещо хубаво.

Няма по-велико нещо от това Бог да бъде наш Баща. Казваш: Ава Отче! Той е далеч от нас, а не както другите бащи. Бог стои далеч от нас, за да не ни плаши. Той иска да бъдем свободни: всичко, каквото правим, да изтича от любовта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направим някаква погрешка. След това тихо ни нашепва: „Сгрешил си, но ще изправиш погрешката си.” Да изправяме погрешките си, без да съжаляваме! Да се радваме, че има какво да изправяме. Да се радваме, когато направим нещо според Божията воля.

„Това е живот вечен, да позная Тебе – Единнаго, Истиннаго Бога”. Това е живот вечен, да възлюбиш всички хора заради Бога; да видиш какво е вложил Той във всеки човек.

Какво е човекът? – Лист от великата Божествена книга, върху който Бог е написал ценни неща. Всеки лист е на мястото си. Като четеш тая книга и видиш, че някой лист липсва, трябва да го намериш и да прочетеш това, което Бог е написал на него. Разбирайте листовете, в които Бог е вложил вечните блага на живота.

Ценете всеки лист, за да разбирате Господнята молитва: „Отче наш, Който си на небето, да се освети името Ти.” – Къде е името Божие? – В умовете ни.

„Да дойде Царството Твое”. – Къде? – В сърцата ни.

„Да бъде волята Твоя”. – Къде? – В душите ни.

„Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, амин!“ – Изкушението дохожда в живота на хората, когато станат нехайни.

Като не оценяваш богатството, което ти е дадено, ще те поставят на изпит – да видиш какво нещо е беднотията. Ако не си доволен от богатството, ще ти изпратят сиромашията; ако не си доволен от сиромашията, ще ти изпратят богатството. Богатството е един род изпитание, а сиромашията – друг род. Като забогатееш, създаваш си неприятели и започваш да се страхуваш да не изгубиш имането си, тоя-оня да не ти направят някакви пакости.

Неразбраното богатство е мъчение; неразбраната сиромашия е мъчение. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищите духом”. Как ще разберете това – от вас зависи. Всеки ще разбере и приложи тая истина по особен начин. Всеки човек прилага любовта по особен начин. В това се крие красотата на живота. Няма по-деликатен въпрос от тоя – да приложиш любовта и при най-дребния случай по свой, специфичен начин. Може да си подражавате, но не и да се копирате. Проявявайте любовта така, както Бог ви напътва, в оная форма, която на вас подхожда. Божествената красота се заключава в хармоничното съчетаване на разнообразните форми на любовта.

Да бъдем носители на Божията Любов! Да бъдем носители на Божията Мъдрост! Да бъдем носители на Божията Истина!

Да бъдем носители на Божия живот, на Божието знание, на Божията свобода!

Да бъдем носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа!

Христос казва: „Вам е дадено да разберете тайните на Царството Божие”. Какво означават тия думи? – Когато едно цвете или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната на светлината. За онова, което не е израснало, е нужно време, за да разбере тайната на светлината.

„Какво ще стане с тия растения? Какво ще стане с другите хора?“ – Ние говорим за ония, които са израстнали вече – за тях светлината е разбрана. Те трябва да използват светлината, да не се обръщат назад. Вие се обръщате назад, гледате какво ще стане със света. Ще се намерите в положението на Лотовата жена, на която беше казано, като напуща Содом и Гомор, да не се обръща назад да гледа какво става.

Не гледайте какво става със света. Със света Бог ще се разправя както знае.

„Защо да не гледаме?“ – Има неща, които не могат да се гледат. Сутрин може да гледаш слънцето, но на обяд не можеш. Ония неща, които можем да възприемаме и прилагаме в живота си, можем да гледаме; обаче ония неща, които не можем да възприемаме и прилагаме, не можем да гледаме.

„Какво ще стане със света?“ – Това не е твоя работа. Ако любиш, в рая ще бъдеш; ако не любиш, в ада ще бъдеш.

„Ще бъда ли в рая?“ – Ако любиш Господа, в рая ще бъдеш; ако не Го любиш, в ада ще бъдеш.

„Няма ли друг път за влизане в рая?“ – Аз не зная, може да има и друг път. Единственият безопасен път за влизане в рая е да обичаш Бога. Ако не Го любиш, в ада ще бъдеш. По-ясно от това няма.

„Да направя едно добро.“ – Можеш да направиш добро, но това още не показва, че ще влезеш в рая. Христос казва: „По-лесно ще мине камила през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие”. Мислиш ли, че ако се натовариш със знание като камила, ще влезеш в Царството Божие? С човешко знание не се влиза в рая. Там учените имат друго знание.

Наблюдавайте как свирят музикантите в симфоничния оркестър. Те свирят с часове и не правят никакви грешки. Някога те свирят без капелмайстор и пак не правят грешки. Никой не е чувал как свирят музикантите в рая. Техните мисли, чувства и постъпки са съвършени…

Ако жената работи на мъжа си 20-30 години и се учи от него, защо да не работи 20-30 години за Господа? Мъжът й се кара, пъди я, нарича я с разни епитети – тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всички са ви лъгали, затова и на Господа не вярвате. Казвате: Не знаем как ще постъпи с нас новият господар. Много работи, които хората вършат, са все заблуждения…

Всичко, каквото става в света, е добро. В целокупния живот всички неща са добри; само някои неща, при известни условия, са лоши. Здравото шише е безопасно. Щом се счупи, частиците му се разпръсват, и те стават опасни. В целокупния живот всички неща са на място; щом частите на тоя живот се отделят настрана, като отделни, самостойни прояви, те стават опасни. Частиците от счупеното шише, както и отделните прояви на целокупния живот, ще турим настрана, като противоречия. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че пострадах.“ Ако страдаш и не виждаш добрата страна, ти не разбираш страданието. Днес не разбираш страданието, но след две-три години ще разбереш, че всичко, което си минал, е било за твоя полза.

Помнете: Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали през страдания, които са ви обогатили с опитности за новия живот. Не се смущавайте… Каквото и да срещнеш в живота си, не казвай, че това или онова не можеш да направиш.

Богат човек съм. Срещам един, който ми казва:

– Раздели богатството си.

– Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искаш?

– Еди-колко си.

– Заповядай!

Той казва: „Обрах го.“ – Не ме е обрал. Като обере мене, той обира себе си, но не знае закона. Сега някои обират хората, а мислят, че не обират себе си…

Нова мисъл е нужна на човечеството. Хората проповядват Словото по стар начин. Казват: Колко е страдал Христос! Те желаят да следват Неговия път, да бъдат като Него. Мнозина искат да бъдат като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиват ръцете и краката им с гвоздеи. Такива Христосовци не признавам. Геройство е онова, през което Христос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете и краката Му заковани! Да турим гвоздеите настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от гвоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои плачат, че Христос бил закован. Да мине любовта през вашите сърца и да разтопи леда! Христос и днес е разпнат и закован. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеите трябва да се стопят! Ръцете и краката трябва да бъдат свободни! Човекът трябва да слезе от кръста и да служи на Бога! Не са нужни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат.

Истинският кръст е любовта, която расте, която въздига човешкия ум, въздига човешкото сърце, въздига и човешката душа. Тя изважда мъртвите от гробовете. Това е Любовта, това е Бог, Който се проявява. Да станем едно с Бога! Да възприемем любовта, която изтича от Бога, и да се освободим от ненужните терзания. Това значи да станем безсмъртни. Да приемем любовта и да раздаваме от нейните блага. Какво лошо има в това, ако срещнеш на пътя си един гладен човек? Когато Христос минаваше през изгладнелия свят, даваше му от хубавите плодове, които носеше. Сега и ние, като минаваме по Христовия път, има какво да ядем. Христовият път е обрасъл вече с плодове. Когато Той минаваше по тоя път, нямаше нито едно дръвче. Мнозина тръгваха по тоя път, но дохождаха до едно място и се връщаха назад. Пръв Христос мина през тоя път. Днес Неговият път е обсипан с блага.

Да се радваме, че минаваме по пътя, който Христос е приготвил. Сега пътят ни е още по-добър. До времето на Христа нямаше кой да държи ключа на ада. И праведните, и грешните влизаха заедно. Христос заключи ада, да не влизат праведните в тоя затвор. Апостол Петър държи ключа на рая, няма опасност да влизат грешните там. Опасното място е адът, но няма опасност вече за праведния да влезе там…

Да се радваме, че пътят, по който вървим, е безопасен.

Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат какво Той им говори.

Всички народи трябва да изпълнят Божията воля, и мирът да дойде по Божествен път, както Господ иска.