Учителя: Цялата вселена е пълна със същества, но не като нас

Откъс от беседата „Славата Божия, царството Божие и волята Божия“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Трябва да имате един начин на самовъзпитание. Човек сам трябва да се отглежда. В ранната възраст майка му го е отглеждала. Тя се грижи, приготвя му всичко, но настава една епоха, когато трябва той сам да се отглежда. Никой няма да се грижи вече за него. Докато другите се грижат за вас, вие сте слаб. Докато вие сте слаб, ще ви служат, но като станете силен, сам трябва да се грижите за себе си…

Сега често вие казвате: „Аз зная това.“ Що е знание? Всяко нещо, което можеш да приложиш, е знание. Ти казваш: „Аз зная да пея.“ Той знае да изпее една песен горе-долу. Но аз казвам: Онзи човек е певец, който като е сухо времето и запее една песен – да дойде дъждът. А пък ако е влажно времето и запее една песен – да се очисти небето. После, като е сиромах и изпее една песен – да дойде една златна монета. Тогава е певец. А пък като не може да пее, нищо не идва.

Казвате: „Този човек е талантлив.“ Няма нито един човек, който да не е талантлив. Всички са талантливи. Всички, които присъствате тук, сте все талантливи. Разликата е само в това, че едни развиват своите таланти, а други – не. И казват: „Господ да ми даде още един талант.“ Той не развива, а пък други ще му дадат.

Та казвам: онези, които са развили своите таланти, ние ги наричаме талантливи. Те са талантливите хора в света. Трябва да има и талантливи религиозни хора. Религиозните хора често казват: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво, като вярваш в Бога, какво постигаш? Защото във всяко нещо трябва да имаш постижение. С какво се отличава вярата? Човек, на когото вярата се усилва, или който има вяра, той има светлина и той никога не ходи в тъмнина. Той всякога си има светлина… Когато вярата е слаба, това се отразява на живота му, той не знае как да мисли, как да постъпва, намира се в трудно положение, постоянно се оплаква. Това е гола вяра. Много е право – има една гола вяра, необлечена, слаба вяра. За да се усили вярата на човека, той трябва да работи върху своя ум. Полето на ума е полето на вярата. Полето на ума е полето на човешките мисли.

Ако ти не мислиш, няма да има с какво да работиш, защото същественото в живота е човешката мисъл. След като си заминете в онзи свят, вашите мисли ще ви радват, както и доброто, което сте правили. Ще ви радват и вашите постъпки. Аз казвам така: Човек трябва да работи за Славата Божия. Това е най-същественото, за което трябва да работим – Славата Божия! Ти не можеш да работиш за Славата Божия, ако в тебе не се събуди Любовта…

Човек, за да бъде мощен, силен, трябва да има един висок връх. Висок връх в света е Божията Слава. Някой работи за себе си. Но той ще изгуби. Човек, който работи за себе си, е една фирма, която фалирва. Даже и ако работиш за своя си народ, пак ще фалираш. Даже ако работиш и за човечеството, пак ще фалираш. Защото един ден ще излезеш от Земята, ще напуснеш хората, един ден ще напуснеш човечеството, така както един вол ще напусне чадата си и няма да живее между воловете. Ще стане по-културен, ще си хвърли рогата и копитата и като срещне вол, ще каже: „Това са стари волове.“ И кои са старите волове? Старият живот е, който си живял, като си мислил, че и рогата и копитата са много потребни…

Сега турям една аналогия: Как могат да се примирят бедните и богатите хора? На богатите хора Бог е дал пари. В духовния свят така седи въпросът: на богатите е дал готово жито, а на сиромасите е дал ниви, голи ниви. Сега богатият, който има жито, той може временно да яде, усеща, че е богат, но той няма къде да го сее, той няма ниви и не може да купи отникъде. В Божествения свят на богат човек не му се дава нива. И за да ти дадат някоя нива, ти трябва да станеш сиромах. Тогава Бог иска сиромахът и богатият да се съединят. Тогава сиромахът ще отиде при богатия и ще му каже: „Дайте ми назаем десет килограма жито, аз ще го посея и половината за тебе е, а половината за мене.“ Ще си го поделят по братски. И сиромахът ще забогатее малко. Сега казвате: „Какъв е смисълът?“ Човешкият ум е богат, но няма тяло. Има души, които около вас живеят, но са без жилища. Те няма къде да отидат. В тях има много мисъл. Някой път казваш: „Дойде ми една мисъл.“ Дошъл е някой и ти дава един съвет. Казва ти: „Ти имаш нива, я я изори!“

Ти имаш талант, може да свириш. Ти казваш: „Със свирене работа не става.“ Някой казва: „С мисъл работа не става.“ С мисъл, ако не става, и с чувство, ако не става, и с постъпки, ако не става, но с трите заедно става. Защото ти не можеш да извършиш каквато и да е работа, ако не мислиш, ако не чувстваш и ако не направиш опит върху това, което мислиш…

Казват: „Човек има душа.“ С какво се възпитава човешката душа? Човек има дух, отдето изтича неговата сила. В него има душа, отдето иде Любовта. Той има ум, отдето иде светлината. Светлината на човека, човешкият ум, е свързан с човешкото сърце и с човешката воля. Душата е свързана с висши същества, свързана и с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога. Ти с духа си си свързан с Бога. И когато искаш да се молиш, трябва да се изкачиш при духа си. Да дойде душата ти и тогава да произнесеш молитвата и да бъде тя послушана…

Вие някой път не можете да уредите вашия живот. Има едно стълкновение във вас, мислиш едно в главата си и желаеш друго в сърцето си. Тогава мисълта и желанието не се спогаждат. И тогава човек се чуди защо не му върви. И не може да постигне онова, което иска. Законът в Божествения свят е: Не може да постигнеш това, което желаеш, ако мисълта, желанието и постъпките не са светли. Или с други думи: Не може да постигнеш нещо, ако мисълта, желанието и постъпките ти не са добри…

Сега да ви изясня. Снощи бях на един концерт. Свири един млад българин, 12 годишен, доста талантлив. Всички му ръкопляскаха. Свири хубаво, като скъсява жиците, всеки тон е правилен. Онези всички ръкопляскат. Всички му правят овации. Защо? Ако беше излязъл само да търка, тогаз другояче щяха да го посрещнат, но сега свири като голям майстор и букети му дават. Всички големи музиканти , които го слушат, казват: „Този човек свири повече от нас.“ Нито един от големите, които бяха там, не знаеха като него.

Някой казва: „Да е човек талантлив!“ Казвам: Този е развил таланта, който Бог му е дал. А пък вашите таланти са заровени. Вие, които ме слушате, вашите таланти са заровени и вие искате да бъдете напреднали хора…

Ще ви кажа една мисъл: Ангелите, като мислят на слънцето, образуват слънчевата светлина и я изпращат тук на Земята. И светиите, като мислят на Земята, образуват топлина. Те я превръщат. Отгоре иде светлата мисъл като светлина, а пък тя на Земята се превръща на топлина. Има трансформатор. Ако не са светиите тук на Земята, нашата Земя ще замръзне. И ако един ден ангелите престанат горе да мислят, то слънцето ще замръзне. Та непременно всеки един от вас трябва да има светлина. А пък светлина носи човешкият ум. Топлината в света се създава чрез човешката душа. Тя иде чрез човешката душа. Но тя произтича от Любовта… Та казвам на всички онези от вас, които сте ученици: От вас изискват някои неща.

Гледам някои от вас са станали критици. Аз нямам нищо против критиката, но критикът трябва да бъде човек много учен. Един човек, за да критикува нещо, по изкуство, по художество, той трябва да знае да направи. Има критици, които критикуват без да знаят да рисуват. Критикът по живопис трябва да бъде първокласен художник. Критикът по музика трябва да бъде първокласен музикант.

Музиката е хубава дотолкоз, доколкото събужда мисли и чувства. Този, младия, аз го оценявам според това какви мисли събуди неговата музика при изпълнението му. И по това аз оценявам неговата музика…

Та сега казвам, аз разглеждам нещата така – музикантите, поетите, художниците, всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. Един цигулар е изпратен да размърда въздуха. Един цигулар, като свири, неговата музика минава границите на земята. Вълните на музиката на един първокласен музикант стигат до слънцето. А пък музиката на гениалния музикант стига до далечните звезди. И не само това – една човешка мисъл може да стигне до слънцето.

У хората има един въпрос: „Дали има същества на слънцето и на другите небесни тела?“ – Цялата вселена е пълна със същества, но не като нас. Като земните жители няма никъде другаде в другите светове. Там има други. Но и каквито са те, няма ги никъде. Та сегашните учени искат да знаят дали на другите небесни тела има такива същества както тук. Не. Тук са особени проявленията. Във Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и пр. условията са други, отличават се от нашите. Там няма хора като земните, така устроени. Там има същества, които мислят…

Ние се намираме сега в едно трудно положение. Някой път се молим и нашата молитва не е отишла при Бога. Ти отидеш при някого и му казваш: „Помоли се на Бога заради мене.“ Хубаво, знаете ли, че е много мъчно да се моли човек за другите пред Бога. Тогава ще ви приведа един пример. Един американски проповедник бил по-рано методист и проповедник в Америка. Бил много даровит, красноречив човек. Разправя си една своя опитност. Като бил проповедник в едно малко градче, имало един от членовете на църквата, който не вървял по правия път. Съветвали го. Един ден той заболял. Той бил богат човек и специално праща проповедника да се помоли за него, за да оздравее. Проповедникът казал: „Не мога да се моля за тебе, понеже няма какво да туря под краката си – не съм видял да направиш едно добро и ако обещаеш сега нещо, може да се помоля. Трябва да имам нещо под коленете си. Почвата е много камениста. Не мога да коленича. Ако обещаеш нещо, ще се помоля. Ако не, да знаеш, че не мога да се моля.“ Питам сега: Какво е обещал тоя човек?

Аз имам само един такъв пример. Някой път не е хубаво да ви разправям от опитностите си. Когато бях на „Опълченска“ 66 идва един и ми казва:

– Много съм зле. Много хора са намерили помощ от тебе. Не може ли да ме излекуваш?

– Аз лекувам някои без пари, а някого, когото хвана, взимам много.

– Колко? Да не взимаш 5–10 хил. лева?

– Не.

– Да не е 25 хил. лева?

– Не, това е играчка. Аз ще ти кажа: слушай, работата е сериозна. Ти сега си изхарчил всичкото. Подписан е твоят паспорт. Аз мога да поотложа малко паспорта ти. Но аз ще ти дам една рецепта и ако можеш да я изпълниш, тогава добре.

Той каза: „Каква рецепта?“

Казах му: „Цялото си имане, каквото имаш, ще го дадеш.“

Той се стресна.

Казах му: „Тук ще го донесеш. После ще обещаеш и ще подпишеш, че ще посветиш живота си да служиш на Бога и ей сега ще оздравееш.“

Той каза: „Чакай да питам жена си.“

И досега го няма. Аз се зарадвах, че отиде да пита жена си. Той нямаше желание, чудеше се.

Той каза: „Защо ти са тия пари? Ти си набожен човек.“

Рекох му: „Ти не ме питай за какво ми са.“

Той иска да се пазари. Пита какво ще ги правя неговите пари. Парите на човека са неговата мисъл. Ако ти имаш една светла мисъл, от тази светла мисъл зависи онова богатство, което ти имаш. Мислите и чувствата определят състоянието ти в света, какви приятели ще имаш, какво положение ще имаш, здравето ти, всичко…

Най-първо трябва да посееш житото на нивата. После това, посятото, трябва да има условия да израсне. От нас не се изисква много. Ти, за да посееш нещо, трябва да има Един, Който по-рано да го е създал. Господ е създал земята, слънцето, всичките звезди, светлината, топлината, водата. Слънцето ще дойде да работи за тебе. Светлината ще работи за тебе. На тебе остава само да изореш земята, да посееш и да оставиш житото само да си расте…

Човек трябва да се научи да мисли. Трябва да пречисти мисълта си. Тревожиш се какво ще стане със света; остави това. Земята се върти, слънцето грее, дъжд ще има, вятър ще има. Остави мисълта, че някой не живее добре. Двама души се карали. За добро е. Бият се – за добро е. Примирят се – за добро е. Съдят се – за добро е. Легнат да спят – за добро е. Разболяват се – за добро е. Всичко е за добро…

Някой път вие се спирате и казвате: „Толкова време сме се молили и нищо не сме добили.“ Казвам: Като се молихте, забогатели ли сте? Като сте се молили, станахте ли учени? Вие казвате: „Нито сме учени, нито сме здрави, хилави сме.“ И казвате, че много сте се молили. Не. Човек, който се моли хубаво, той е почти запознат с всичките изкуства. Той е даровит човек. Някой се моли и забравил за какво се е молил. Аз съм слушал да казват, че духът му говорил, а той забравил какво му е говорил духът. Като дойде Духът, ти ще помниш. В лицето ти ще има светлина. Няма да бъде то черно. На черните хора кожата им потъмня при грехопадението. Като се отдалечи човек от Бога, той почва да живее сам за себе си. Когато човек почне да живее за себе си, кожата му е черна и каквото прави, прави го за себе си…

Та сега всичко трябва да вършите за Славата Божия. Всичко трябва да вършите за Славата Божия и Неговата Правда. И всичко да вършите за Волята Божия. Славата Божия, Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия да са вашите идеи. И след като си работил за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия, тогава можеш да работиш за себе си. Тогава ще имаш благословение. Тогава Славата Божия ще бъде наша слава, Царството Божие ще стане наше царство и Волята Божия ще стане наша воля. Когато Славата Божия стане наша слава, Царството Божие стане наше царство и Волята Божия стане наша воля, тогава всичко, което желаем, ще се постигне. И животът ви ще се измени. Това трябва да бъде нашия идеал. И всеки един трябва да работи за това.

Вие казвате: „Да дойде Христос!“ Христос ще дойде, като работите за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия. Не казвам, че не работите. Някой път вие свързвате Славата Божия с вашата слава, вашето царство с Божието Царство и вашата воля с Божията Воля. Вие искате да пишат хората по вестниците, че сте писали нещо. То е много малка слава. Вестниците ще се изпокъсат и тези хора ще измрат. Когато сте били млади, за вас хората са говорили едно, а сега казват: „Какъв левент момък беше едно време или каква мома беше едно време, а пък сега каква е – едвам се движи.“ Казвам: Не си работил за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия. Човек не трябва да бъде такъв. Човек, като умира, да бъде млад… Та работете върху себе си. Проявете любовта си към Бога. Да бъдете благодарни на Бога, Който ни е дал живота. Духът, душата, ума, сърцето, тялото, което имаме – ние трябва да Му изкажем нашите благодарности. Ние още не сме живели добре.

Баща ти и майка ти са били проводници, но Онзи, Който ти е дал живот, е Бог. Той е, Който ни е създал и Който се грижи за нас. Той има велики работи за нас. И Него, като не обичаме, кого ще обичаме? И ако във всеки човек виждаме живия Господ, ние сме на правия път…

Всички трябва да работим в света. Да се съединят всички хора в света. Само по този начин светът може да се оправи. Всички трябва да станем проводници на Божията Слава, на Царството Божие и на Волята Божия и да бъдем силни хора сега в света.