Учителя: Човек трябва да се откаже от старото, за да съгради нещо ново, по-красиво и здраво

Откъс от беседата „Противоречие в съзвучието“, държана от Учителя на днешния ден преди 106 години:

„Ако дясното око те съблазнява, извади го; ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я; ако те ударят от едната страна, обърни другата.“ За съвременните хора този език е неразбран. Ако днес Христос им говори така, малцина ще Го разберат. Днес има много черкви, където служат в името на Христа и песни Му пеят, но ако той дойде и говори между последователите си, както преди две хиляди години, ще Го считат за неуравновесен човек. Който пожелае да го слуша, ще се натъкне на големи противоречия.

На какво се дължат вътрешните противоречия в човека? Всички хора поддържат, че са излезли от Бога, а като им се говори с езика на любовта, не разбират какво трябва да правят. Всички говорят за братство, равенство, любов, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират. – Защо не разбират? – Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист. Чрез службата си искат да се прехранват. Други стават търговци с единствената цел да забогатеят – пак личен интерес ги движи. Наистина като живее човек трябва да се прехранва, но важно е да работи с любов. Иначе винаги ще се извинява, че външните условия го заставят да се проявява както не желае…

Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршум; когато човек убива подобния си във време на война, не само че не го съдят, но получава награда, кръст за храброст. Ще кажете, че така е писано – във време на война хората да се убиват. Кой е допуснал войната? В кой Божествен закон е писано това? В Мойсеевото учение се говори за война, но в Христовото войната е изключена. Между Мойсей и Христос има такава разлика каквато между земята и небето. Следователно когато християните воюват, трябва да признаят и пред себе си, и пред целия свят, че постъпват по Мойсеевия закон, а не по закона на Христа, който подразбира абсолютно прилагане на любовта. На всяка ваша постъпка давайте съответното име. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб.“ Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“.

Съвременните хора живеят според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг пророк, по-висок от мене. Който не служи на този пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христос и сам признавал учението си за несъвършено. След всичко това хората се запитват защо като са излезли от Бога, не живеят добре. Много естествено – хора, които не живеят добре, не са излезли от Бога…

Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.

В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й. Наистина Ева яде от този плод, даде и на Адам да яде и от този момент се отвориха очите им. С дясното си око те гледаха към света, т.е. към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях. В развитието си човечеството е минало по пътя на еволюцията, но в какво се заключава тя, малцина знаят.

Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаят. И най-простата българка знае да развива платното, но това още не е еволюция. Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията може да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност еволюцията е процес на човешкия дух. Ето защо като се говори за еволюция, трябва да я разбираме в нейната същина, без да й приписваме качества каквито не притежава. Ако кажем, че еволюцията е закон на развитие, това е достатъчно, няма нужда от повече обяснения.

Какво представя законът? Кога се създават закони и къде именно? Закони съществуват и в живота, и в природата. Законът съществува там, където съществата не са много културни. Законите се създават против кражбите, престъпленията, беззаконията на хората. И в природата съществуват закони; там всички същества, от малки до големи, живеят в борба и изтребление помежду си. Такава борба съществува и между хората. Въпреки това навсякъде се говори за култура. Съществува култура между хората, но култура на парата или на капитала. Тази култура има отношение към Мойсеевото учение. Значи, между капитал и учението на Стария Завет има нещо общо. Те са синоними. Затова и Христос казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие.“ Под „Царство Божие“ хората разбират нещо съвсем различно от това, което Христос разбира.

Изобщо учението на Христа и до днес се тълкува съвсем своеобразно. Ако Христос дойде днес между хората, ще се зачуди на това тълкуване и на това, което те наричат любов. Какво всъщност е любовта мъчно може да се определи, но лесно се разбира. И детето разбира любовта, но не може да я определи. Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира.

Старата херметическа школа дава точно определение на любовта. Хермес в своята философия обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина.

Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но въпреки това им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и следствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света.

Следователно зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческия принцип. За да съградиш нещо, трябва да събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н. Когато се гради къща, едни се радват, други страдат. Човек се радва на новата си къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят. И работниците не се радват много. Случва се някой от работниците да падне от къщата и да се осакати. Същото става и със създаването на човешкия живот. Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на един не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората.

Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина. Двама овчари се карат, защото единият отнел една от овцете на другия. Двама момци се карат, защото единият е взел възлюбената на другия. Затова именно Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око в човека? – То представя физическия свят. За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада…

Христос казва: „Ако дясното око те съблазни и пожелаеш да убиеш брата си, по-добре го извади. Ако дясната ръка те съблазни и пожелаеш да направиш някакво престъпление, по-добре я отсечи.“ Да извадиш окото си и да отсечеш ръката си – това са думи, взети в преносен смисъл. Човек може да извади окото си и пак да се съблазнява и върши престъпления.

Какво представят дясното око и дясната ръка? – Окото представя човешкия ум, а ръката – човешката воля. Следователно ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление и насочиш волята си в тази посока, спри ги и въздействай върху себе си, да се запазиш от злото. Ще кажете, че вълкът всякога си остава вълк, а овцата – овца. Това не е положителна философия. Вълкът си е вълк, дави овцете, но той може да живее и като овца. В човека са събрани качествата на всички животни. От него зависи да даде предимство на едни или на други качества. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да се облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното вън от човека, но лесно се възпитава в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представят стадии на развитие, през които човек е минал и още минава. Затова и съвременната култура се дели на „култура на вълка“ и „култура на овцата“.

Съвременните хора трябва да изучават животните като символи и да се ползват от тях. Като изучавате коня, виждате, че задните му крака приличат на човешки ръце. За да се превъзпита тази черта, Създателят превърнал задните крака на коня в ръце на човека, с които да работи и върви напред… Докато съзнава службата на ръцете си и работи с тях, човек помага на ближния си да се повдигне. Щом забрави каква е службата на ръцете му, той веднага прилага стария си занаят – ритането и смъква ближния си надолу. Това е атавизъм, остатък от „конската култура“. Затова Христос казва: „Отсечи дясната си ръка, която прилага старото изкуство – ритането. Престани да риташ и започни да работиш. Повдигай ближния си нагоре, а ти сам върви напред!“ „Ако дясното око те съблазнява, извади го и остани само с лявото – окото на любовта.“ Лявото око има отношение към Божествената любов, която подтиква хората нагоре и напред.

Мнозина ме запитват каква религия проповядвам. Аз не проповядвам никаква религия, но говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Всички хора – учени и прости, млади и стари, искат да живеят добре. Майката иска да има добри деца, децата – да имат добри родители и т.н. Това желание е естествено. Обаче никой не може да бъде добър, ако няма живот в себе си. Затова Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ И Христос не е проповядвал някаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към които човек трябва да се стреми. Когато запитали Христа на кой Бог да се кланят, Той отговорил: „Иде ден и сега е, когато нито в Ерусалим ще се кланят, нито на тази гора, но ще се кланят на Бога в дух и истина.“ Това не е религия, но служене на истинския Бог в дух и истина.

Ще кажете, че този възглед руши старите идеи. Старото се руши само по себе си. Всяка нова култура руши старата. Всеки човек трябва да се откаже от старото, за да съгради нещо ново, по-красиво и здраво. И старата религия ще се разруши; ще дойде нова религия – религия на труда. Бъдещето е нейно. Новото се отличава от старото по това, че постепенно се освобождава от лъжата и от кривите възгледи. Днес всички проповедници се молят Бог да благослови оръжието на народа им. Имат право да се молят за оръжието си, но като националисти, като патриоти, но не и като християни. Христос не е поддържал войната. Следователно никой няма право в Негово име да се моли за благословение на оръжието и за успех във войната. Мнозина се крият зад Христа, оправдават делата си в Негово име и казват, че в някои стихове се говори за войната като неизбежен процес. Това не е истина. Христос никъде не е говорил в полза на войната. Напротив! Христос казва: „Възлюби врага си“. „Не се противи на злото“.

„Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Това значи – откажи се от изопачения си ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чувства и постъпки. Този ум е изхабил сърцето ти и силите на твоя организъм. Да се отречеш от изопачения си ум, това е в реда на нещата.

„Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я.“ Казваш за някого: Той ми е дясната ръка, не мога да се откажа от него. Ако този човек има предвид твоите интереси и твоето благо като свои, не трябва да се отказваш от него. Обаче щом върши престъпления, щом те ощетява, ти трябва да се откажеш от него. Ако дясната ти ръка върши престъпления, непременно трябва да се откажеш от нея. И обществото не търпи такива хора. Срещне ли човек с изопачен ум и извратена воля, то го изхвърля навън. Да изхвърлите човека вън от себе си, това значи да не се поддавате на неговите влияния. Ако трябва да се поддавате на нещо, това е любовта. Само любовта има право да влияе на хората. Който живее според нейните закони, той е добър човек. Който се поддава на безлюбието, той е лош човек.

Кой е добър човек? – Който помни доброто и забравя злото. Ако на такъв човек кажеш сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошите. – Кой е лош човек? – Който помни лошото, а забравя доброто. Ако на такъв човек кажеш сто добри думи, а една лоша, той ще помни лошата, а ще забрави добрите. След всичко това той мисли, че като замине за другия свят, ще го приемат с почести. Не, възвишеният свят не приема хора с изопачени умове и сърца, с дясно око и дясна ръка, които се съблазняват.

Времето разкрива човека най-добре и го определя в категорията на добрите или на лошите. В бъдеще учените ще разполагат с лаборатории, в които по потта на човека ще определят добър ли е или лош. Те ще правят такива анализи каквито сегашните учени и не подозират. Съществува и наука „боваризъм“, чрез която също познават кой е добър и кой лош човек. Тази наука изследва лъча, който излиза от човешкото око. Този лъч никога не лъже. Хора, на които мислите и желанията са възвишени, лъчът, който излиза от очите им, е над плоскостта и във възходяща посока. У лошите хора този лъч е под плоскостта и в низходяща посока, към земята…

Като изучавате „боваризма“, стигате до заключението, че съществуват три категории хора: първата категория живеят за Бога и за всичко, което Той е създал; те са сто на сто добри хора. Втората категория живеят за ближния си и за всичко около тях; те са 50 на сто добри хора. Третата категория живеят само за себе си; те са 25 на сто добри. Ако родителите не се отнасят добре със децата си и мислят само за себе си, те не са на мястото си. Ако децата не уважават родителите си и те не са на мястото си. Ако мъжът и жената нямат добри отношения помежду си, не могат да се нарекат идеални хора. За такива хора се казва, че дясното им око и дясната им ръка ги съблазняват.

Мнозина цитират стиха, върху който днес говоря, но го разбират толкова, колкото разбират и светлината. Всеки говори за светлината, но като отражение на нещо. Виждате едно стъкло, казвате, че е стъкло, но не се замисляте колко пречупвания е претърпяла светлината, докато получите изображението на стъклото в очите си…

Едно се иска от съвременните хора: съзнателно отношение към нещата. Някой се радва на цветята, на техните краски и аромат и казва: Всичко това е създадено заради мене. – Не е така. Краските и ароматът на цветята са създадени за привличане на насекомите, чрез които става опрашването и оплождането им. Ако при това положение и ти можеш да се ползваш от краските и аромата на цветята, свободен си да ги използваш, но нямаш право да мислиш, че са създадени само заради тебе…

Да се отречеш от себе си значи да се откажеш от излишния си товар. Затова Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си, който няма нито една.“ Страшно е, когато цял свят гладува, а ти мислиш за своето благоденствие. Който мисли за себе си, прилича на Настрадин ходжа, който казва: „Когато жена ми умре, половината свят е загубен за мене; когато умра аз, целият свят е загубен.“

Време е вече хората да се справят с противоречията си и да престанат да се залъгват едни други. И простите, и учените хора трябва да се сближат, да се почувстват братя помежду си… Новото време изключва лъжата. Никаква лъжа не се позволява. Който лъже, който престъпва Божия закон, сам определя мястото си, сам се отделя от обществото на добрите и почтени хора. Светът се нуждае от здрави хора, със светли умове и благородни сърца. Срещате ли хора с извадени очи и отрязани ръце, били те учители, духовници, бащи и майки, общественици, на тях не може да разчитате… Веднъж запитали сърцето защо е отишло в лявата страна на гърдите. То отговорило: „Избрах лявата страна, за да покажа, че нямам нищо общо с дясната ръка и дясното око на човека.“

Когато се говори на хората за недостатъците им, те казват, че не искат да слушат думите на този или на онзи. Ако не слушате думите на вашия приятел, ще слушате думите на природата. Нейният език е строг и безпощаден. Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнините, мускулите му… Бог прощава на човека, когато сам се заема да изправи погрешките си. Този човек е отнел къщата, нивата на своя ближен и след това иска да го простят. Върни къщата и нивата му и ще бъдеш простен. А така без да изправиш погрешките си, никой няма да ти прости или да те извини. От хиляди години хората все се извиняват без да изправят погрешките си… Истински герой е онзи, който не бяга от дълговете си, но ги признава и започва да плаща. Той се обръща към своя ближен и казва: Братко, извърших едно престъпление към тебе. Съзнавам погрешката си и съм готов да приема наказанието, което ми се полага. – Какво ще каже обществото за този човек? – Да каже и мисли каквото си иска. Важно е какво Бог мисли и казва. Затова е казано в Писанието: „Начало на мъдростта е страхът Господен.“

Мнозина се запитват защо Христос е говорил повече с притчи и символи. – Целта на Христа е била да каже истината на хората, да им посочи правия път без да ги обижда. Но въпреки това те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха. Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате да влязат.“ Така и съвременните християни се готвят за небето без да отговарят на името „истински християни“. За да носиш това име, трябва да се проникнеш от великото учение на Христа, от едно дълбоко разбиране за всичко, което става в света и от готовността да изправиш всяка своя погрешка. В това се крие благородството на човешката душа…

Като се говори за смъртното и безсмъртното начало в човека, се явява въпросът как ще възкръсне човек… Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване. То няма нищо общо с гроба на човека. Кой човек е излязъл от гроба жив и възкръснал? Това не е било и няма да бъде. Обаче човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде. Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще. Човек се изменя по ум, сърце и воля; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот. Съвременните хора говорят за достойнство, за воля, за силна мисъл и т.н. Според мене само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото, което е намислил да прави и да го замести с добро...

Съвременните хора имат много обичаи, изпълняват много обреди без да знаят вътрешния им смисъл. Първоначално обичаите и обредите са били в самия човек, но после ги е изгубил и са останали само външни форми. Първоначално храмът е бил вътре в човека, но след като го изгубил, той започнал да си строи външни храмове и там да се кланя и моли. Със загубване на чистотата си, човек изгубил всичко, което било написано в сърцето и душата му. Какъв по-велик храм ще търси той от онзи, който е в него и онзи, който вижда в цялата природа? Достатъчно е да излезе навън сред природата, да види небето, да се изложи на слънцето, да диша чистия въздух и благодари на Онзи, Който е създал цялата вселена. Да излезе вечер, когато небето е осеяно с безброй звезди, за да почувства влиянието на Твореца.

Всичко, което ни обикаля е в състояние да повдигне мисълта и чувствата ни, да ни свърже с Бога. Ето къде е църквата, т.е. храмът на човешката душа. Това е Божествената църква, която храни душите. Тя е и в човека, и вън от него сред цветя и дървета, реки и морета, птички и животни. Където животът се проявява правилно, там е Божият храм, там са свещите и кандилата. Когато хората се обединят и заживеят в любов и братски помежду си, те влизат в Божествения храм. Всички хора не са на еднакво ниво, но всички могат да бъдат братя и да се ползват еднакво от благата на живота… Дайте път на Бога в себе си. Той да се прояви и да заработи чрез вас.

Какво представлява Земята? – Велико училище. Понеже много от съвременните хора са алчни, те се стремят изключително към придобиване на материални блага. Провидението ги възпитава по най-рационален начин… То дава на някои хора изобилни блага да се наситят и преситят. Според закона на втръсването, човек престава да мисли за неща, за които някога е мечтал. Така обаче се възпитава неразумният човек. Правилно е да се откажеш от преходните неща в живота преди да си дошъл до втръсване от тях. Трябва ли пияницата да се откаже от пиенето, след като му се е втръснало виното? По-добре е да се откаже преди това, защото след втръсването може и организмът да заболее…

Дайте на хората нещо по-добро от това, към което се стремят и не ги осъждайте.

Като слушате да ви се говори така, казвате: Лесно се говори, мъчно се изправят погрешките; лесно се проповядва, мъчно се постигат великите неща. Вярно е това, но човек трябва да се справя със своите слабости и недостатъци. Не е въпрос да ограничавате човека, но трябва да знае, какво му е нужно за пиене и за ядене. Който е жаден, нека пие, но какво? – Чиста, прясна вода. Който е гладен, нека яде, но чиста, здравословна храна. Който иска да мисли, нека мисли, но умът му да е зает с възвишени и светли мисли. Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето си, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа.

Ще кажете, че някой се влюбил в танцьорка. Ако тя може да го спаси, нищо лошо няма в това. Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение. Важна е идеалната страна на нещата. В този смисъл за предпочитане е да има танцьорки на света, които да спасяват хората, отколкото да ги няма, а хората да живеят в безпътица и престъпления. Ще кажете, че това не е морално. Войната морална ли е? Щом допускате войната, ще допуснете и танцьорките. Това е в живота на противоречията. Обаче когато войната престане, ще изчезнат и танцьорките. Където е злото, там са и неговите последствия. Премахнете злото като причина, за да се справите и с последствията му.

Животът на съвременните хора е пълен с противоречия. Стотици и хиляди хора загиват във фабриките и мините. Тези жертви се оправдават, само ако с тях се повдига цялото човечество. Не става ли това, те не са на място. – Каква е крайната цел на съвременната култура? – Да се повдигнат всички народи, както и цялото човечество. Ако една държава има стотици параходи на разположение, те имат значение само ако помагат за благосъстоянието на всички поданици…

Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешки обещания, а не на Божествени. Много мъже и жени си дават големи обещания без да ги изпълняват. Така те губят вярата си и се разочароват. Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си…

Приятно е да слугуваш на любовта. Мома и момък, които се обичат, си изпращат въздушни целувки. Като се говори за целувката, хората се срамуват от нея, считат я нещо нечисто, покварено. Някои питат как се е появила целувката. Тя е съществувала преди създаването на човека. Растенията, птиците се целували помежду си. Първа светлината ги е научила. Стремете се към целувката на светлината. Така трябва да целуват всички хора. Мома, на която целувката е чиста като светлината, казва на своя възлюбен: Искам и твоята целувка да бъде така чиста и светла, да носиш светъл ум, благородно сърце и здраво тяло. Засега са позволени само въздушните целувки. Всяка друга целувка носи зараза. Много от съвременните хора са болни. Следователно и целувката им носи нещо болезнено.

Едно се иска от съвременните хора: изучаване и прилагане на Христовото учение. Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички да го изпълняват. Не е така. Всички хора, всички народи съставят част от голямото Божествено дърво. Следователно всеки трябва да изпълнява службата си като лист, клон, цвят или плод на дървото. Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от личното към общочовешкото...

Като се говори на хората за добър живот, за самопожертване, за любов помежду им, това няма да се постигне изведнъж, но трябва да се знае, че добрият и правилен живот иде като последствие от прилагане на Христовото учение. Когато майките и бащите изменят мислите и чувствата си, ще се роди ново, здраво поколение с права мисъл. Всеки човек носи в себе си материал за бъдещо развитие. Затова се казва, че от човека зависи да живее добре или зле. Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи, животът на човека е безсмислен...

И така – да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят съблазън в живота. И след това да възлюбим враговете си. Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура… Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон „око за око и зъб за зъб“, времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе.

Желая ви да дойде бъдещата култура, а вие да бъдете носители на любовта.