Учителя: България ще се превърне на райска градина

Учителя: България ще се превърне на райска градина

Откъс от беседата „В мое име“, държана от Учителя на днешния ден преди 106 години:„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тя

Откъс от беседата „В мое име“, държана от Учителя на днешния ден преди 106 години:

„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях.“

(Евангелие от Матей 18:20)

Христос не казва, дето са събрани един или двама в мое име, но казва, дето са събрани двама или трима в мое име. Значи, Той изключва едното… В присъствието на двама, събрани в Божието име, Бог се изявява сред тях. Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина. За да се убеди в съществуването на Бога, той трябва да отвори прозорците си. Влезе ли външната светлина в стаята му, философският въпрос е разрешен. Следователно който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си…

„Там съм и Аз сред тях.“ Защо се събират двама или трима заедно? Да намерят Истината, която ще внесе спокойствие и мир в душата им. За тази цел, прозорците им трябва да бъдат отворени. Светът, в който живеем, не се основава на произволи и случайности. Той се основава на абсолютната Мъдрост, на закон, без който косъм от главата ви не може да падне.

Ще кажете, че в света съществуват големи страдания и нещастия. Те са неизбежни. Докога? Докато разберем великите закони на Битието…

Ангелите не страдат, защото разбират законите. А всяко неразбиране на нещата причинява страдания. Как няма да страда човек, който постоянно преяжда? Днес се наяде с печена кокошка, пие шампанско; утре също преяжда, после се оплаква от разстройство на стомаха, от страдания и болки. Един ден, когато разбере, че не трябва да преяжда, ще се освободи от страданията. Храненето има смисъл дотолкова, доколкото доставя необходимите елементи за поддържане на организма. Вложете в огнището си толкова въглища, колкото са нужни за свършването на една работа. Щом ги свършите, пак ще си набавите.

„Дето са двама или трима.“ Кои са двамата или тримата? Това са умът, сърцето и волята на човека. „Когато умът е пълен с възвишени мисли, сърцето – с движеща се творческа сила, а волята – бременна с велики Божии Добродетели, Аз Съм там.“ Кой е този Аз? Единният, от Когото всичко произлиза.

Нека всеки се запита: „Бременен ли е умът ми с възвишени и светли мисли, сърцето – с творческите енергии на Доброто, а волята – с прояви на Доброто?“ Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато отнемете живота на човека, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му Добро.

Когато Христос изказа мисълта „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз“, Бог говореше чрез Него. Когато Бог говори, всякога имаме творчески процес. Как различаваме Божествените неща от човешките? Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко.

Ще кажете, че сте правоверни, разбирате нещата. Какво е вашето верую, това не ме интересува; колко е голяма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е с километри голяма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро. Всеки трябва да се стреми да ражда. Човек е дошъл на Земята с велика мисия, която трябва да изпълни. Всеки човек изразява една Божествена мисъл, изпратена на Земята да принесе своето благословение и да се върне пак при Бога.

Следователно, човек се движи на Земята, докато излее своето съдържание, т.е. докато се прояви. Това не става изведнъж. Някой се проявява в началото на живота си, друг – към средата, а трети – на края. Много години ще тъпчеш земята, докато някой се сети да извади запушалката на твоето шише и да излее съдържанието ти. Като се изпразни, пак по същото колело се качва горе, да се напълни отново.

Някой пита ще дойде ли втори път на Земята. Много пъти си дохождал и още много пъти ще дохождаш. Животът е колело, по което всички хора се качват и слизат; слизат да нагребат вода, качват се, изливат водата и отново слизат. Някой казва, че не иска да се ражда втори път. Това не зависи от него. Щом се движи колелото, ти непременно ще слизаш и ще се качваш. Ако не искаш да се раждаш, твоето колело ще спре движението си, и ти си осъден на израждане. Това наричаме ретроградство, т.е. отстъпление от закона на Божественото движение…

Ще кажете, че човешкият живот е пълен с нещастия и с приключения. Драма е това, все ще се случи нещо. Така е писал Авторът. Той е писал колко действащи лица трябва да участват в драмата, как да бъдат облечени, къде да стават действията, какви роли да се играят и както е писал, точно така се изпълнява.

Какъв ще бъде животът на действащите лица? Ще минат през огън, ще страдат и най-после ще се спасят… Драматичните моменти не са нищо друго, освен последствия на някакви грешки в човешкия живот. Страданията на действащите лица се дължат на интриги и на лоши постъпки между самите тях…

Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено.

Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но светът не е съгласен, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставят и казват: „Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умреш, или ние, но няма да дадем съгласието си.“ Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Бог иска. Едните казват „може“, другите – „не може“, докато най-после въпросът се разрешава с „може“

Сега Христос се обръща към всички народи и казва, че това, което днес става в света, е глас Божи. Няма да остане човек и народ, които да не разберат този глас. Рано или късно, всички ще го разберат. Може да се съмнявате, да се безпокоите за последствията, но търпение се иска от всички. Резултатът на това, което днес става, ще се види в бъдеще. Като дойдете втори път на Земята, ще четете историята на народите, ще видите какви са последствията на днешните времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията. Който няма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днес се разиграва, е в четири действия. Някои ще видят само първото действие и ще си заминат; други ще останат до края на второто действие; трети ще останат до края на третото действие; малцина ще имат търпение да останат до края на драмата, да видят и четвъртото действие, да видят последствията на драмата…

Казвате на някого, че го обичате. Как ще изразите обичта си? Ако е гладен, ще го нахраните; ако е жаден, ще го напоите; ако е бос и окъсан, ще го облечете; ако е невежа, ще го научите на нещо. Аз вярвам само в Любов, която дава. Аз не вярвам в Любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ. Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България. Това не е нито Любов, нито Обич. България се нуждае от герои, от хора с характер, с Добродетели, с Вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си, трябва да се премахне.

Няма защо да се осигурявате. Още със слизането си на Земята, човек се осигурил. Всеки добър, честен и справедлив човек трябва да извади ножа си и да отиде на фронта.

„Отсега нататък ли ще воюваме? Ние очакваме всички да се върнат оттам, а сега ни се говори да излизаме на фронта.” – Това, което ставаше досега, аз наричам междуособица, а не война. Досега се биха брат с брата – това не е война.

Истинската война подразбира да воюваш със злото, с кражбата, с лъжата и да ги победиш. Само така могат да се създадат велики народи, добри общества и семейства. Всички духовници, учители, управници, съдии трябва да извадят ножа си и да кажат: „На фронта!“ Против кого? Против общия враг, който е тъпкал и тъпче всички хора.

Колко ваши братя и сестри е отправил той на онзи свят! Колко ваши деца, ваши възвишени мисли и чувства е поробил и потъпкал! Христос казва, че за да победите общия враг, трябва да прощавате на всички, които са ви обидили и напакостили; трябва да изпъдите злото вън от себе си.

Казвам: Отворете прозорците си, да влезе Божествената светлина във вашия дом. Който не ги отвори, ще понесе последствията на непослушанието. Това значи: Бог ще въздаде на всекиго заслуженото. Великият Баща на човечеството гледа еднакво към всички хора, и на всички говори като на съзнателни, мислещи същества, които имат условия да се повдигнат. Нека всички бъдем свободни и работим дотогава, докато се подобри живота на хората, на всички живи същества на Земята.

Казвате: „Добре, че войната е към своя край.“ Не е така. Войната сега започва и се развива във ваша полза. Ние ще спечелим войната. Коя война? Божествената война, която ще повдигне народите. Българският народ ще бъде велик не както мислят българите, но велик пред Бога. Искам всички хора, всички народи да станат велики и така да се явят пред лицето на Бога – своя Баща.

Две течения съществуват в света: на злото и на Доброто. Едни хора са поданици на злото, а други – на Доброто. Злото отстъпва вече своята власт и място на Доброто. Да му мислят неговите поданици. Като се явите пред вашия Баща, Той ще ви пита: „Коя кауза поддържахте на Земята?“ Поддържайте Божията кауза, защото на Него дължите всичко. Той работи навсякъде в света.

Нищо не става случайно. Всички народи, в своето развитие, вървят по директивата на Божията мисъл. Всичко се подчинява на Божиите заповеди. Как ще се докаже това? Лесно се доказва. Достатъчно е да ви кажа: „Бият се хората на фронта.“„Докажи това!“ – Който иска да се увери в думите ми, ще го изпратя на фронта. Другояче не мога да го докажа.

Оръжията, с които Небето воюва, са толкова съвършени, войниците – толкова силни и войнствени, че никаква тъмна сила не може да им противостои. И най-голямата земна сила отстъпва на Небесните сили.

Онези, които не могат да устоят на Божията сила, копаят скривалища надолу, там да се крият.

Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете. Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: „Господи, искам да бъда Твой ученик.“ Господ ще му каже: „Иди първо да разкажеш на ближните си какво направих за тебе.“ И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: „Вие сте болни, опиянени. Трябва да се свестите.“

Бог вдига ръката си над тях, да ги свести, да изтрезнеят. Това означава, че мирът иде. Божията ръка се движи бавно, планомерно и, като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно:

„Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега!“ – и той ще повърне.

„Извади кесията си!“ – и той ще я извади.

„Разкажи какво си правил досега!“ – и той ще разкаже.

С едно махане на ръката си Бог ще се разправи с всички народи и ще им каже: „Земята е моя, всички сте мои деца и, отсега нататък, никой няма право да бие брата си!“ Това е Новото учение. Така говори Господ. Който не вярва, нека погледне вън, там ще види Бога. Вън е Господ, аз Го виждам. Отворете прозорците си, и вие ще Го видите. Щом влезе у вас, вие ще почувствате вътрешна радост и лекота, вътрешен мир и веселие.

В един рудник в Америка, едно магаре прекарало десет години на тъмно. То пренасяло въглища от една галерия в друга, без да види слънчев лъч. На десетата година пуснали магарето за един ден, да излезе от рудника, да подиша чист въздух, да види светлия Божи ден. Като се видяло свободно, на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си. Такова е състоянието на всеки човек, който е отворил прозорците си за Божията светлина и топлина. Голяма е радостта на човека, в когото Бог живее. Който се радва и весели от дълбочината на душата си, ще знае, че Бог го е посетил и, като магарето, го е извадил от дълбокия рудник, на чист въздух, на Божията светлина, да се радва и весели на Свободата…

Чуете ли думите „Аз съм сред вас” – ще знаете, че Бог ви говори. Илия чу тихия Божи глас в себе си, който го запита: „Какво направи, Илия?“ Той закри очите си със своята дреха и отговори: „Господи, от ревност към Тебе направих това престъпление.“ Бог му каза: „Не е този пътят, по който можеш да ми служиш. Не е този пътят, по който Царството Божие може да дойде на Земята.“ След тези думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе над облаците. Духът на Илия влезе в Елисея, който беше миролюбив, и той продължи неговата работа.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм Аз сред тях.“ Този стих, преведен на ваш език, означава: ако умът и сърцето ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас; ако умът, сърцето и волята ви са събрани в мое име, и Аз ще бъда между вас. Каквато работа започнете като духовници, учители, управници, съдии, ще бъде благословена, защото всички богатства са в Бога…

Всеки носи Божественото в себе си, но един го признават, а други не го признават. Който се осмели да признае, че Бог живее в него, че всичко, което му е дадено, принадлежи на Бога, наричат го еретик, отстъпник от Вярата и т.н. Странно е това. Ще излезе, че който вижда слънцето и признава Бога за свой Баща, е еретик. Слепият, понеже не вижда слънцето, не вижда света, който Бог е създал, е правоверен. Аз признавам, че всичко принадлежи на Бога. Следователно и аз съм човек на Бога…

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз.“ От тези двама или трима Бог ще избере касиер да пази Божествената каса и с Мъдрост да раздава от нея на всички, които се нуждаят. Мнозина отиват при Господа да искат честен касиер, който да пази касите им. Отговаря им се, че няма двама или трима, събрани в името на Бога, за да изберат оттам човек. Възразяват, че всички са правоверни, събират се в името на Бога, правят молитви. Такова събиране още не е истинско. Така кацарят събира обръчите на кацата. Той вземе чук в ръка и един след друг ги сглобява. Това събиране не става по ваша воля, но по волята на кацаря.

Ако вашите умове, сърца и воля се съберат доброволно, в името Божие, там е Бог сред вас. Този е пътят, по който можете да изправите живота си…

На човека е дадена свобода да прави каквото иска, но той не може да бъде свободен от отговорност за своите дела. По отношение на вселената, човек е малък, но често малката причина произвежда големи резултати и последствия…

Днес Христос говори на всички хора, както едно време им е говорил. Ще кажете, че не помните кога ви е говорил Христос. Наистина, забравили сте кога ви е говорил и какво ви е говорил. Забравили сте и гласа Му. Христос казва: „Това, което сте направили на едного от малките, направили сте го и на Мене. Ако нищо не сте направили за малките, и за Мене нищо не сте направили.“ Помните ли това? И това не помните. Всички сте дошли от Небето, там сте се познавали; но тук, понеже сте с маски, не се познавате. Сегашните хора са маскирани, като на маскен бал. Като маскирани, те си позволяват такива неща, каквито без маски никога не биха направили.

Християнството съветва всички хора да хвърлят маските си. Времето на маскените балове е отживяло века си. Снемете маските си, да за почнете новия живот на опознаване…

Казвам: Спри бала! Свали маските от мислите и чувствата си и ще познаеш себе си, ще познаеш кой какъв е. Долу маските! Да започнем нов, естествен живот на творчество, на производителност. Време е вече да се рисува, да се свири, да се оре и копае; да се обработват градини, ниви, лозя; да се създават и подхранват нови мисли и желания. Колко мисли и желания са убити…

Турете в ума си мисълта: „В името Божие.“

Бог ще дойде у вас и ще ви научи как да пресъздадете своя дом. Не е трудно да подобри човек живота си и живота на своето семейство, но той трябва да се освободи от съмнението. Един е пътят за посяване на добри мисли и желания – да работите в името Божие. Постигнете ли това, Бог е сред вашите мисли и желания. Лошите мисли не могат да се обработват в името Божие. Който се опита да направи това, ще плати скъпо.

Никой няма право да малтретира майка си, която е посветила здравето, силите си, живота си за него. Позволи ли си да се отнася грубо и жестоко с нея, скъпо ще плати. Ако бащата и майката не изпълняват с Любов задълженията си към своите деца, ще платят четирикратно. Болестите на съвременните хора не са нищо друго, освен полици, които те изплащат за неизпълнен дълг към децата си, когато са били родители, или към родителите си, когато са били техни деца.

„Какво да правим, за да се излекуваме?“ – Да обичаме родителите си, да обичаме своите братя и сестри…

Ако можете да приложите Любовта си, даже на смъртно легло да сте, за една седмица положението ви ще се подобри и ще оздравете. Това е Божествен закон, който можете да приложите…

Да се обърнете към Бога – така ще се спаси българският народ. Така ще се спасят всички българи: свещеници, учители, управници, съдии, майки и бащи. Готов съм да стана слуга на всички, само вие да се спасите и повдигнете.

Преди 2000 години дойде Христос на Земята, и вие Го разпнахте. И до днес още продължавате да Го разпъвате на кръста, да роптаете против Бога. Колко души са готови да направят опит, да приложат Любовта? Ако можете да направите опита, следващата година ще има голямо плодородие. Бог ще върне всички загуби на хората от войната. Всички ще бъдете свидетели на това, което говоря…

Сега са времена за опити. Да опитаме Господа. Не говоря само думи, но неща, които могат да станат. Не говоря, за да печеля последователи. Искам всички да възлюбим Господа, Който се проявява чрез нашите майка, баща, брат и сестра. Що се отнася до последователи, ето, Христос има 500 милиона последователи, които са разделени според своето верую. Те и до днес още спорят, Син Божи ли е Христос, или не е; не знаят какво място да Му определят. Христос е сит от такива последователи…

Той слиза на Земята, да утеши всички страдащи, като им казва: „Не се страхувайте, Аз ще ви помогна.“ Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своите братя и сестри, за да чуете чрез тях тихия глас на Бога, Който казва: „Аз съм с вас.“ Това означава стихът, в който се казва: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там Съм и Аз.” Всеки може да чуе тихия глас на Бога…

Бог пише една велика книга, на която листовете са хората. Значи, всяка душа, в която са вложени тайните от създаването на света досега, е лист на великата Божествена книга. Понеже много листа на тази книга са откъснати и забутани някъде, моята задача е да ги намеря, изчистя и занеса на Бога, да ги постави на местата им. Съветвам ви и вие да събирате изгубените листа на Божествената книга. Ако намерите само един лист и го занесете горе, ще получите такава награда, каквато никой цар на Земята не може да ви даде. В този смисъл, стихът „Дето са двама или трима, събрани в мое име“, се превежда с думите „Ако съберете два или три листа от тази книга в мое име, Аз ще бъда с вас.” Живи са листата на Божествената книга. Те се наричат още листа на Дървото на Живота.

Хората са листа на живото дърво; светиите са цветовете; Ангелите – завързалите, но още неузрели плодове, а Херувимите и Серафимите – узрелите и сладки вече плодове. Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове. Цялото Дърво пък живее в Бога. Чрез Дървото се изявява Животът, като Виделина.

Казано е в Евангелието: „Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Виделината е Христос, проявен в света. Щом се проявява Христос, всички трябва да Го познават. Той е говорил на всички. Няма човек, който да е лишен от тази опитност. Някои хора не обичат да говорят за своите опитности и минават за безверници; други говорят повече, отколкото трябва, и минават за лъжци, не им вярват. Добре е човек да говори малко и да знае къде да говори.

Всеки трябва да съзнава, че е душа, излязла от Бога. Като направиш някаква погрешка, кажи: „Аз съм син, или аз съм дъщеря на Бога. Сгреших, но Той няма да се откаже от мене.“

Следвайте Христовото учение, за да се справите с мъчнотиите си. Прилагайте Любовта, за да изправите погрешките си…

Някои религиозни хора славят на думи името на Бога и на Христа, а като излязат от черквата, веднага започват да роптаят и да протестират. С това изказват недоволството си от живота…

И тъй както не може черква без икони, така не може и Живот без живи икони. На живите икони ще помагате, няма защо да им се кланяте и да ги целувате. Целуването на иконите е идолопоклонство. Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: „Обичам Господа в тебе.“

Така постъпват съвременните религиозни с Христа. Докато работите им вървят добре, те казват: „Господи, Исусе Христе, обичаме Те.“ След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали. Обаче, дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания. И, като не могат да си дадат отговор, отричат се от Бога. Това не е истинско християнство.

Иде радостната вест, с музика и песни ни съобщават, че Мирът иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи – германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: „Мирът иде вече! Всички сме братя.“ Христос казва: „И аз съм сред тях.” Той е възседнал бял кон, с бяло знаме в ръка и казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз.“

Бог иде на Земята. Който не вярва, ще го провери. След хиляда години това ще се сбъдне. Запишете си това, и ако след хиляда години не се сбъднат думите ми, готов съм да платя глоба от десет милиона лева. Тогава ще бъдете красиви, ще се прегърнем и целунем със свята целувка. Сега не се позволяват целувки. Целувката има смисъл, само когато може да вдигне болния от леглото, да възкреси мъртвия. Какъв смисъл има целувка, която прави здравия болен? Какъв смисъл има целувка, която умъртвява? Аз вярвам само в целувки, които правят човека умен, добър, здрав, но не и в такива, които го правят сляп, глух, сакат. Ако става въпрос за целувка между хората, нека се целуват въздушно, както децата. Докато се целуват въздушно, те запазват добрите си отношения. Щом се целуват физически, отношенията им се развалят.

Нечисти са днес човешките целувки, затова хората се срамуват от тях. Да целунете умиращия, това е на място, защото той е пречистен. Целунете го, изпратете му своите добри мисли и чувства и пожелайте му добър път…

Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение. Носете тази мисъл навсякъде. Помнете: няма зло за България. Българският народ ще се повдигне. Бог ще даде на България толкова земя, колкото ѝ е необходима, даже и повече, отколкото очаква. След хиляда години България ще бъде голяма, ще разполага с толкова земя, колкото не е предполагала, ще я управлява един от най-добрите царе. Ще има и добри поданици: добри свещеници и учители, добри съдии и управници, разумни майки и бащи, безкористни търговци, трудолюбиви земеделци. България ще се превърне на райска градина, а българите ще бъдат облечени в празнични дрехи. Това ще се сбъдне след хиляда години.

COMMENTS

WORDPRESS: 0