Откъс от беседата „Живот в общото съзнание“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:Щастието или придобивките на Земята са само временни
Откъс от беседата „Живот в общото съзнание“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:
Щастието или придобивките на Земята са само временни и носят страдание отпосле. И когато човек вземе да заминава от Земята, ще усети това заблуждение, в което се е намирал. И човек ще остави всичко придобито, даже и плътта си ще остави, ще бъде в един свят, за който едва подозира… Във вас даже съзнанието не е още така развито – да имате една ясна представа, да сте били поне веднъж там, както апостол Павел е бил там. Всеки иска да му се опише. По никой начин не може да му се опише. Но непременно всички трябва да работите, за да се пробуди съзнанието ви. Не сегашното ви съзнание, което имате. Защото сегашното съзнание, което имате, то ще донесе само скръб и страдание. Всичкото наше недоволство сега седи в съзнанието. Щом се развие това съзнание, ние сме недоволни от живота. Всеки един щом придобие нещо, пак е недоволен. Къщи имаш – недоволен си, ниви имаш – недоволен си. Човек го обличат – недоволен е, нахранят го – недоволен е. Навсякъде, каквото и да му направят на човека на Земята, все има недоволство. Недоволството е нещо много кратковременно. Защо? Трудно може да се обясни.
Но аз ще ви дам само едно сравнение. Турете на онова малко момченце, което е пораснало, неговите детински гащи, които му стягат и не ще то да бъде щастливо в гащите. Където и да иде, стягат му гащите. Или турете му тия обуща, които са тесни. Дали ще бъде доволно? То е недоволно. Защо? Тесни са обущата и дрехите, не съответстват на възрастта му. Дребните идеи в света са дрехи и обуща, които са тесни. И там е всичкото нещастие. Ти се тревожиш за един букет, бил си на един концерт, пял си и не ти дали букет. Колко време ще трае този букет? Три–четири дена, ще увехне. Ти си представяш, като че тия цветя носят някое богатство. Да, носят живите цветя, но не и мъртвите цветя, откъснатите цветя…
За каква идея умират хората? За какво? Да кажем, вие се подлагате на известни страдания. Някоя мома напусне баща си и майка си и тича подир някой момък. И след десетина години съжалява за всичките жертви, които тя е направила. Ако ние ще съжаляваме за жертвите, които ще направим, ние сме на кривия път…
Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие живота. Какво ще мислиш, в какво седи грехът? За какво ще мислиш, защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш, какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете, и вашата участ ще бъде същата. Но казвам: кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете?
Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава, какво може да ви даде Господ?…
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота. И достатъчно е твоят живот да бъде едно с живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от тялото и няма да се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката. Така и човек, отделен от живота, всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва…
Ние сме недоволни, сравняваме се с другите хора, като че са по-щастливи отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на Земята не е щастлив. Щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине.
В този порядък, който сега съществува ние не можем да бъдем щастливи на Земята. Няма условия. Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай колкото искаш – изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя!“ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!“ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои. Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
Някои от вас имате опитност. Вие сте имали някой приятел, чувствате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище, не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответства на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне…
В един момент ти чувстваш, че не си на правата посока. Е, какво трябва да правиш? Ти казваш: „Няма нищо!“ Как няма нищо? По един мост трябва да минете, но тази греда на моста е вече изгнила. Ти казваш: „Няма нищо!“ Как няма нищо, ще се счупи гредата! Или ще минеш из пътя, но някоя бомба има там. Ти казваш: „Няма нищо като гръмне бомбата.“ Как няма нищо? Ще гръмне бомбата! Така не се говори. През мост, дето гредата ще се счупи, не минавай! И при бомба, която ще експлодира, няма да минавате! Защо ни са ония мисли, ония чувства, които ще експлодират, или ония мисли и желания, които ще се счупят и нищо няма да ни допринесат?
И най-после някой казва: „Като ида в небето!“ Искате да идете в небето, нали? Но небето е едно място, дето хората са толкова красиви и съвършени, без упрек! Няма никой да боледува, няма никой да е недоволен! Всички са крайно щастливи там. Е, представете си, че вие влезнете със сегашното си положение там, няма ли да бъдете в положението на една котка, която влиза тук, между вас. Тя ще се потърка тук-там, но може ли да я турите на един стол, да кажете: „Слушай сега какво ще говоря!“ Веднага ще заповядате да я изнесат навънка. Не ѝ е тук мястото. Такова ще бъде положението на един човек, който влиза в другия свят, който не е подготвен. Просто ще го хванат и ще го изнесат навън. Ще му кажат: „За тебе не е мястото тук! Като снемеш козината – тогава.“ А пък козината са всичките недостатъци, които човек има. Сега ние прикриваме своите недостатъци. За пример някоя къща, като има недостатъци, само замажат малко всичките недъзи, белнат я малко, искат да ги скрият. Но времето ще разкрие тези недостатъци, като изкърти замазаното. И ще се покажат тия недъзи…
Сега, тия работи са за обяснения. И понеже вие сте в школата, да се подвизавате. Вън от школата имате ваши приятели, които ви казват така: „Що трябва да ходите там, да се мъчите! Я, си излезте вън да си поживеете малко, измъчихте се там!“ Е, питам сега, нима онези, които са били вън от школата, не се мъчат? Ако светът може да се спаси вън от школата, нямам нищо против, нека всички излезнат. Но тези отвън да се запазват. Светът е в пълния смисъл едно училище! Който разбира света, е ученик, а който не го разбира е извън школата. Който живее както трябва, е ученик, а който не живее – всякога той е извън школата. Който мисли както трябва е ученик в училището, а който не мисли, в широкия смисъл, извън училището. Който постъпва както трябва, е в училището, а който не постъпва както трябва – извън училището е.
Но да ви остане едно. Трябва да имате нещо конкретно, обективно, върху което да мислите. По някой път вие имате нещо, което ви смущава. Всяко едно смущение зависи, произтича от някаква мисъл или някое желание, което се е загнездило някъде. Дали го знаете или не – неразположен сте. Ние имаме ред факти. Някой път се образуват утайки около коляното ви. Ти не ги съзнаваш, но един ден чувстваш, че крака ти не можеш да го огънеш както трябва. Куц сте, така тромав е кракът ти. След туй се образува малко възпаление, подуване. Някой път тази нечиста материя се набира около мозъка ти или в слепите очи, не можеш да мислиш. Какво трябва да правиш? Трябва да се очистиш. Туй нечисто трябва да излезне от ума ти. Казваш: „Ще мине.“ Ти седиш, ще мине. Как ще мине?
Най-първо трябва да измениш храната си! Тази храна, по този начин, по който я ядеш, ти освен, че не можеш да я изхвърлиш тази материя, но ще влошиш работата още повече. Ти по 10 пъти на ден се тревожиш. Проповядваш Любовта, но се тревожиш. Защо се тревожиш? Имаш да даваш някому, тревожиш се. Добре. Имаш да даваш – плати…
Голямо мнение имаме за себе си. Някой тръгнал гордо, тогава казвам: „Кажи ми ти, който мислиш, че си нещо в света, след 10 години какво ще ти се случи? Знаеш ли какво ще ти случи след 10 години?“ Казва: „Аз зная!“ – „Знаеш ли как ще свършиш изпитите си? Ще те скъсат тебе.“ Знание е, когато човек предвижда бъдещето и постъпва съобразно ония закони, които вече съществуват. Има един ред в света. Аз ви говоря за един ред, който съществува и всеки един от вас може да придобие туй. Може да го придобие. Защото при знанието, което ние имаме, ние можем да се кооперираме. Ти, като се приближиш до един човек, който знае, ти можеш да придобиеш нещо от него. Но щом се приближаваш при един, който нищо не знае, не може да съществува никаква обмяна…
Та казвам една от основните черти на туй знание е онази, пълната Любов и онази, пълната, абсолютната Вяра! Абсолютно ти нямаш никакво колебание, ти така вярваш в Бога, че казваш: „Каквото и да стане, Господ не може да се измени!“ Че при такава вяра ти не можеш да се безпокоиш. Ти ще бъдеш тих и спокоен. И има какво да учиш. Пак ще дойдат изпитания, но всичко туй в твоята Вяра, в твоята Любов ще се разбие като морската вълна. Ще бучат, ще бучат и после ще утихнат. Ти ще кажеш на вълните: „Успокойте се!“ И те ще утихнат. Вълните ще дойдат отгоре ти, но ти ще ги гледаш, те ще се блъскат, ще се разпенят и пак ще се върнат назад. Ти ще им кажеш така: „Бийте колкото искате, но аз съм на онази канара, която не се разбива!“ И Христос казва: „Дошли вълните и били, били онази канара, но онази къща, която била добре съградена, не се съборила. Съборили се вълните.“ И казвам, всеки трябва да има такова верую.
А сега всяка вълна, която ви блъсне три пъти, казвате: „Тази работа няма да я бъде!“ Е хубаво, ти си тръгнал на бойното поле, назад не може да се върнеш. Тебе те очаква смърт. Нищо повече!
Роденият го очаква смърт. Има само едно спасение: Ако си смел, да пробиеш линията на неприятеля и ти ще победиш. Но ако се колебаеш, ще се разбиеш и ще платиш с живота си. Ако си смел, ако тръгнеш така смело, този неприятелски куршум няма да те засяга. Това значи човек с вяра! Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш! Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното си повдигане. Биха се за личния живот на германците. Ако ти отиваш за себе си, ще платиш с живота си. Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото. Ти ще превземеш Вердюн.
Идея трябва да имате всички! Казвате – за какво ще живеете? Ще живееш за Бога! Какво нещо е Бог? Не е твоя работа! Ти, като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Отвън никой не може да ти опише какво нещо е светлината. Като влезнеш под влиянието на светлината. Каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече от всичко онова, което сега са ви разправяли. А сегашното е само едно приготовление за бъдеще.
Искам да остава в ума ви една мисъл. Вие падате, скърбите – не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, на каручката. А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много си красива!“ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя дига много шум. Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат, хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй?“ – „То са нашите скърби и страдания!“ Има кой да ги носи. И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но турени на количката си. А пък хората на света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре. Тази работа е още по-трудна! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и ги свалете от гърба. Турете ги на каручката и ги карайте така. Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
Да се работи сега за знанието. Не тъй, както очакваме сега – Той, Господ да ни благослови. Че Той, Господ ни е благословил. Хиляди векове са минали, благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Отец Ми работи, и Аз трябва да работя!“ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя!“ И таман ти дойде мисълта да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? Най-после остареете, дойде време за умиране и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!“ Но втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използвайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите…
Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише! Бъдещото щастие и бъдещите радости, които ни очакват, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания?“ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в сравнение с този живот при Твоята Любов!“
Та сега, в какво ще опитате вашия характер? Дали човек е силен се показва от това колко може да носи. Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание. Малка ти е силата. Носиш две, носиш три, още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си, силен си! Те са товар, страданията – нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност.
Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите?“ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот да се вземе или парите да се вземат. Кое е по-хубаво? Дали парите или живота? По-добре е парите. Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са, за да се подигнем ние. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро, за ваше самоусъвършенстване и за да се отвори пътят за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин, а когато във всичките хора се пробуди съзнанието. Цяла една философия има как може да се оправи положението – когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите – не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи – това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за тялото. Така и човек трябва да работи за цялото. Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив…
Та, нещата трябва да ги приемем тъй, както са си. Безпорядъкът, в който живеем, трябва да го превърнем в порядък. Там седи силата на човешкия живот! Този безпорядък, който седи в твоя ум, тази неразбория, туй недоволство, всичко туй трябва да го организираш и да дойдеш до вечния порядък на света, за да разбереш, че има единство в света, че има един порядък в света! Щом съзнаеш това, то е истинското освобождение в света! И щом хората повярват, тогава свободата ще дойде. А сега – бият се хората за свободата. Може милиони войни да са станали в света, може милиони войници да са паднали в света. Колко философски системи не са пропаднали. Не че няма придобивка в света, има една малка придобивка, но за да влезне порядъкът на Земята, всички ние трябва да бъдем носители на онова, Божественото учение. И никой не трябва да живее за себе си!
COMMENTS