Учителя: Ангелите придружават само умните хора, които са готови да прилагат тяхното знание

Откъс от беседата „Огън да запаля“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

„Огън дойдох да туря на земята.“

Лука 12:49

Днес учените дават едно обяснение за науката, философите – друго, религиозните – трето и т.н. Каквито обяснения да дават за науката, те са все едностранчиви… Като не разбират законите на природата, хората се натъкват на болести, на страдания, викат един, втори лекар и казват: Този човек е отличен медик. Той е завършил медицина с отличие. Каква наука е медицината? Тя е наука за болните хора и се занимава с патологическите състояния на човека. Според мен истински лекар е онзи, който разбира причината на всяка болест и помага на хората. Той е асистент на природата, работи съобразно нейните закони. Обаче ако лекарят гледа на работата си като средство за прехрана, като професия, той по нищо не се отличава от копача, който от ковача, от писаря.

Според разбиранията на съвременните хора лекарят става добър само след дълга практика. Лекарят трябва да практикува, но в практиката си трябва да има предвид всичко онова, което е в полза на болния. За тази цел той първо трябва да се допитва до разумната природа, до нейните велики закони, да не стават усложнения в организма. От наше гледище всяко усложнение в организма се дължи на предизвикана усилена деятелност в самия организъм. Когато организмът не може да издържи на такава усилена деятелност, в него се явява известно усложнение. Същото нещо става и с машините… Всеки човек е доктор на себе си. Няма човек в света, който да не разбира от медицина, само че някои са специалисти лекари, а други – любители. Щом познава една своя погрешка, човек е вече лекар. Колкото повече свои погрешки познава, толкова по-добър специалист става…

Христос казва: „Огън дойдох да запаля.“ Тези Христови думи са претърпели различни тълкувания. И до днес още хората ги тълкуват. Някой тълкуват тия думи с това, че Христос дошъл на Земята с цел да направи някаква революция. – Не, революцията не е естествено явление в живота. Тя е болезнено състояние. Чрез революция светът не може да се оправи. Следователно Христос не може да си служи с болезнени състояния като средства за помагане на човечеството.

Често и в човешкия организъм стават революции, но те са резултат на някаква аномалия в организма. Например някой страда от констипация. За да си помогне, той взима известна доза рициново масло и в стомаха му настава революция. След революцията настава мир и стомахът започва своята естествена, нормална работа. Друг страда от главоболие. За тази цел той взима един прах аспирин и болката на главата му скоро минава… Ако стомахът не възстанови своята нормална служба, рициновото масло вече не помага. Ако главата не дойде в своя нормален ход, никакъв аспирин вече не помага…

Какво ще стане със свещта като се запали? – Ще гори. – Докога? – Докато изгори.– Не може ли да се подклажда? – Не може. Щом веществото, от което свещта е направена, свърши, и горенето на свещта престава. Обаче огънят може непрекъснато да се подклажда. Ако има материал за горене, огънят постоянно ще гори. В обикновения живот огънят е необходимост. Въпреки това хората не поддържат вечен огън, защото материалите за горене са скъпи. Тази е причината, поради която хората палят огън, загасват го временно и отново го палят.

Съвременните религиозни и светски хора, като се намерят пред някаква мъчнотия, веднага я възлагат на Бога, Той да я оправи. Иначе докато са добре, не мислят за Него. Един турски дервиш отишъл на баня. На излизане баняджията го спрял и му казал: Плати за банята! – Нямам пари. – Като нямаш пари, защо си дошъл да се къпеш? – Господ ме изпрати. Той видя, че съм нечист и ме изпрати да се окъпя. – Ако наистина Бог те беше изпратил, Той е богат, щеше да плати за тебе. – Той иска да те изпита, да види ще Му повярваш ли като говори чрез мене. – Не мога да вярвам, ти можеш да ме лъжеш. Така се разправяли двамата.

Така се разправят и сегашните хора помежду си, били те вярващи или невярващи. Те говорят за любов, за жертва, за братство, но ако някой си позволи да влезе в банята им без пари, веднага го спират, заставят го да плати. Тоест в света се повтаря една и съща история. Това се дължи на неразбирания, на наслоявания, на придобити наследствени навици. Например говорите с някого или четете нещо, но веднага съмнението изпъква пред вас: Вярно ли е това или не е вярно? Не само светските, но и духовните хора се съмняват, защото не разбират живота в неговата целокупност.

Други пък се безпокоят как ще прекарат живота си. Колкото и да се безпокоите от мисълта как ще прекарате живота си, това не зависи от вас. Вие сте се качили на влака, няма защо да се безпокоите как ще върви този трен… Трябва да се интересувате само от това в колко часа ще стигнете на определеното място. А това, по колко минути е спирал тренът на една или на друга гара, не трябва да ви интересува. Дали ще се случи някакъв инцидент във влака или не може да интересува машиниста, но не и вас. Вие можете само да констатирате нещата. Всички странични работи, които стават вън от вас, не трябва да ви занимават. Вие не сте пратени на Земята да изследвате как работи машиниста, доколко съвестно изпълнява службата си. Онзи, който го е назначил на служба, Той е определил специална комисия, която да го следи, да се произнесе за неговата работоспособност. Веднъж дошъл ли е човек на Земята, има кой да се грижи за него дали греши или върви в правия път. Вие не трябва да се занимавате с този въпрос. Който се занимава с работите на хората, той повече ще изгуби, отколкото ще спечели.

Като говорите за праведни и за грешни хора, задавали ли сте си въпроса по какво се отличава праведният от грешния? Праведният винаги върши волята Божия, а грешникът върши своята воля. Умният мисли и действа според законите на разумната природа, а глупавият мисли и действа по своя логика. Тоест има две логики в света: човешка и Божествена. Също така има и две религии, две науки: човешка и Божествена. Човешката религия и наука са причина за нещастията и страданията на хората. Който влезе в тях, той изпада в хипнотично състояние и не знае защо хората умират и защо се раждат. Тук всички говорят за Бога, но какво нещо е Бог не знаят. Божествената религия и наука е вътре в човека. Всеки носи тази религия и тази наука в себе си без другите да подозират това. Следователно религията е вътрешен, а не външен процес.

Който обича всички хора, всички живи същества, той обича Бога, обича своя ближен, той има правилно отношение към цялото битие. За да обича всички хора, човек първо трябва да обича един. Щом обича правилно един, той ще бъде в състояние да обича всички. Не може ли човек да обича един, не може да обича всички хора. Истинската религия започва от единицата, от числото едно. В единицата се включва всичко. Първите хора, които дойдоха на Земята като бяха само двама; на тях трябваше да им се проповядва само за любов към ближния. – Ами като се размножиха хората, каква любов трябваше да съществува между тях? – Пак същата любов – любов към ближния. Тази любов може да се прояви еднакво и към единицата, и към множеството.

Когато първите хора нарушили отношенията си към Бога, към ближния, заедно с това изгубили възможността да обичат всички хора. Не е лесно да обичате. Това е цяла наука. Това е велико изкуство. Да обичате човека значи да намерите в него една добра черта, която да спира вашето внимание. Не можете ли да намерите една добра черта в човека, вие не можете да го обичате. Между вас и него ще съществува механическа връзка, но не любов. За да се обичат двама души, непременно и двамата трябва да намерят в характера си по една добра черта, заради която да се обичат. Ако единият само е намерил една добра черта в другия, това още не е любов. Докато само единият обича, а другият не обича, това не е любов.

Закон е: който обича, и той трябва да бъде обичан. Защо понякога се случва обратното? Някой обича, а него не обичат. Той прави добро, а на него не правят. За да се образуват правилни отношения между двама души и любовта да действа между тях, е необходимо следното нещо: когато единият от двамата намери една добра черта в другия, той трябва да събуди в него желание също така и вторият да намери поне една добра черта в първия.

Следователно когато казваме, че Бог люби всички хора, имаме предвид, че Той е намерил по една добра черта във всеки човек, заради което го обича. Хората не устояват в любовта си към Бога по единствената причина, че не могат да намерят в Него такава черта, на която всякога да уповават. Понеже те се менят и се колебаят, затова и отношението им към Бога постоянно се мени. Някой казва, че има любов към Бога, а не е готов на никаква жертва заради тази любов. Който има любов към Бога, той ще има любов към всички. Това е противоречие за хората. Невъзможно е наистина човек да обича всички хора. Кога? – Когато те са пръснати на различни места. Обаче човек може да обича всички хора. Кога? – Когато са събрани на едно място, в Едного, в единицата…

Идеята за еднобрачието е сравнително нова. Еднобрачието е било идеал на човечеството. И днес още хората поддържат многоженството. Взимам еднобрачието в най-широк смисъл. Многоженството подразбира човек с много идеи. Еднобрачието – една свещена идея само… Еднобрачието трябва да започне от ума и сърцето на човека. Той трябва да има само един ум и едно сърце. Затова е казано и в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища.“ Следователно човек трябва да носи само една свещена идея в ума си и с нея да разрешава всички важни въпроси по естествен път. Само така той може да бъде доволен от живота си.

При сегашната култура много въпроси не са разрешени: нито индивидуалните, нито семейните, нито обществените, нито религиозните, нито икономическите, навсякъде ще срещнете амалгама от идеи и противоречия. Хората вярват в Бога, но вярата им ще се изпита. Малцина ще издържат този изпит, защото не са правоверни. В Бога вярват, в Христа вярват, но още не са правоверни. Евангелистът вярва в Христа, но още не е правоверен. И баптистът вярва в Христа, но не е правоверен. Всички вярват в Христа, но ако речете да минете от едно верую в друго, наново ще ви кръщават. Ако си православен, но искаш да минеш в баптизма, ще те кръстят. Ако си баптист, но искаш да станеш съботянин, ще те кръстят и ще те накарат да зачиташ съботата. Ако си съботянин и минеш в православие, пак ще те кръстят, ще те накарат да се кръстиш, да палиш свещи и кандила, да целуваш икони и да празнуваш неделята. Ако не вършиш това, не си православен. Нима православието се заключва във външните форми? Нима в кръщаването на един или друг вярващ е правоверността?

Казано е в Писанието: Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. Съботянинът е повдигнал съботата в култ и казва, че който не зачита съботата, той не е правоверен. Така гледат на нещата религиозните хора. Учените хора не държат толкова за вярата, за религията, но държат за науката, за културата. Те казват, че човек трябва да бъде учен, културен. Учеността, културата, цивилизацията, както и религията не разрешават още въпросите на живота. Окултистите пък ще кажат, че трябва да се изучават окултните науки. И окултните науки не разрешават въпросите на живота. Какво от това, че можете да гадаете или че знаете нещо за кармата? И това не разрешава въпросите. Че си предсказал някому нещо, това още не изменя неговата съдба…

За да подобри условията на сегашния си живот, човек трябва да обърне погледа си навътре, да се вдълбочи, за да намери онази свещена идея, която ще му служи като алхимически елемент в живота. С тази свещена идея той ще превръща нещата от неблагородни в благородни, от низши във висши. Каква е тази свещена идея остава тайна и за самия човек. Тя с пари не се купува и за пари не се продава. Който се е опитал да я продаде за пари, той си е навлякъл всички страдания. Всеки сам ще намери тази идея в себе си. Да възкръсне човек – това значи да намери тази свещена идея в себе си. Когато намери тази идея, когато прочете всичко, което е написано в нея и когато приложи написаното, той вече е възкръснал. Тази свещена идея съдържа в себе си опитностите на миналите поколения. Те са написани в нея като на книга.

„Огън дойдох да запаля.“ Защо трябва да се запали този огън? – За да внесе светлина и топлина в домовете. Щом се запали огън в един дом, мракът и студът в него изчезват. Когато този огън се запали и в човека, той е готов на всичко. Топлината го предразполага да работи, а светлината – да мисли. Изгуби ли нормалната топлина и светлина в себе си, човек се натъква на противоречия… Кой не познава благоприятното въздействие на топлината върху себе си? Зимно време като влезе в една стая, човек първо търси печката. Ако я намери запалена, той се приближава, взима стол и сяда близо до нея. След това поставя ръцете си на известно разстояние от нея, да се стопли. Ако ръцете му са далеч от печката, той постепенно ги приближава, докато ги постави на такова разстояние, за да изпитва най-голяма приятност от топлината…

Някои хора искат изведнъж да се приближат до огъня, да приемат всичката енергия, но вместо да придобият нещо повече, те изведнъж отскачат надалеч без да се ползват от нея. Други пък седят далеч от огъня и считат, че каквото е тяхно, ще им се даде. И при това положение обаче те нищо не придобиват. Има едно точно определено разстояние, на което застане ли човек, ще придобие хубавото, приятното, което огънят съдържа…

Същият закон трябва да се приложи и по отношение на обичта, на любовта. Не слагайте любовта на човека в някоя печка наблизо само да топли, но сложете я в огнището, да пръска своята светлина и топлина надалеч, всички да се ползват. Само тогава ще имате такива резултати от любовта, каквито желаете. Следователно който люби, той ще бъде поставен в огнището да гори, а любените от него ще се топлят и осветяват. Щом изгори той, вие ще заемете неговото място в огнището. Тогава той ще се топли, а вие ще горите. Така ролите ще се сменят и всички ще се ползват от любовта… Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат – смяна ще има в живота. Който обича, той е в огнището и гори; когото обичат, той се топли. После настъпва обратният процес: когото са обичали, той влиза в огнището; който е обичал, той се топли…

Природата представлява сбор от елементи и сили, които трябва да се изучават. За да се ползва от тия елементи и сили, човек трябва да бъде в съгласие с природата. Някои от елементите на природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият еликсир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през слънцето и слиза на Земята. На всеки 2,000 години слиза на Земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха за човечеството. Ние се намираме в началото на нова епоха, когато иде една вълна на безсмъртието.

Тази идея Христос е изразил в стиха: „Както Отец ми има живот в себе си и го дава на когото иска, така е дал това право и на Син Человечески.“ Под думата Син не трябва да се разбира индивидуално човекът, какъвто е бил Христос на Земята – човек, облечен в плът – не в нейния външен образ, а вътрешно като принцип, за който и апостол Павел говори. Той казва: „Ние не познаваме вече Христа като човек на Земята, но като Дух.“ Докато беше на Земята, Христос не даде на хората това, което очакваха. Като възкръсна обаче, Той каза: „Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ Когато беше на Земята, Христос казваше, че само да пожелае, и 12 легиона ангели ще му дойдат на помощ. Но за да се сбъдне Писанието, Той не иска тяхната помощ. И цар да го направят, щом заминат ангелите на небето, Христос пак ще бъде детрониран…

Христос казва: „Огън дойдох да запаля.“ Под думата „огън“ Христос е разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа. Който не разбира смисъла на този огън, той ще се уплаши. В огъня на безсмъртието нечистото изгаря, а чистото остава. В първо време този огън ще създаде големи турболенции в света, но постепенно ще пречиства атмосферата, докато малки и големи разберат и почувстват благото, което той носи в света. Това и невежите днес съзнават и казват: Светът може да се оправи само чрез огън. Докато всичко не се запали и изгори, светът няма да се оправи. Под думата огън те разбират вътрешния огън в човека.

Ще кажете, че щом е така, не е нужна религия, вяра, проповеди, наука на хората, защото като дойде огънят, той всичко ще пречисти. – И без това може, само че хората ще минат през по-големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някой болен, счупеното място ще оздравее, но кракът ще остане хилав. Обаче разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й и кракът ще оздравее без никакъв дефект. Тоест знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, който да изправи нашити органи – умове и сърца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени органи. Човечеството се нуждае от велик лекар-хирург, който да изправи криво зарасналите му крака.

„Огън дойдох да запаля.“ За какъв огън говори Христос? Той не говори за обикновения огън, който хората познават, но за огъня като наука, като възможност, с която могат да излязат от обикновения живот и да направят връзка с великия алхимик, с разумното начало в природата. Това значи да разбират езика на великата природа. Природата има свой език, с който хората могат да се разбират. Който знае нейния език и говори на него, тя ще му даде всичко, което желае. Който говори с природата на чужд ней език, тя ще му даде това, което той не желае…

Един наш познат, добър, но скръндзав човек, често казваше: Даването не седи в многото. Човек трябва да дава малко, но от сърце. – Не, законът на даването не е такъв. Знаете ли колко трябва да дадете на човека? Дали много или малко ще дадете на човека, не е важно; за вас е важно да знаете, че пари не трябва да давате. Природата не работи с пари. Парите са човешко изобретение. Когато някой дойде при вас да иска нещо, дайте му от това, което природата произвежда: жито, картофи, плодове…

Природата не обича скръндзавите хора. Тя казва: Когато даваш, с крина давай…

Съвременните хора са доста лакоми. Като срещнат някой велик учен, веднага искат да им каже нещо особено, някои велики идеи. Те не подозират даже, че такива идеи са много тежки, по-тежки от златото, и че не могат лесно да се носят. Например някои искат да разрешат въпросите какво е Бог, откъде е дошъл, какво представят вечността, времето и пространството, но не знаят, че не могат да си отговорят на тия въпроси… Каквито обяснения да им се дават, пак ще останат неразбрани…

За мене е важен моментът, когато се пробужда съзнанието на човека за Господа. Тогава човек трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, ето, милиони години вече откакто създаде разумно, безпогрешно цялата вселена, съставена от малки и големи светове. Най-после Ти създаде и моя малък свят. Всички съзнателни същества Те славят и Ти благодарят. Научи ме как да устроя моя свят, как да живея правилно и да Те славословя.“ Щом Бог ми отговори на молитвата, аз ще започна да изучавам небето и земята, да ги търся в себе си. И тогава колкото разбера външния свят, толкова ще разбера и моя вътрешен свят. Действително доколкото разбираме Бога, дотолкова ще разбираме и себе си. Каквото Бог ви каже, приемете го напълно, без никакво съмнение и критика. Вяра в Бога – това е свещена идея, която всеки трябва да намери в себе си.

„Огън дойдох да запаля.“ Този огън, за който Христос говори, е огънят на човешкото сърце. Различен е огънят на човешкото сърце: някъде огънят е от запалени въглища, а някъде от електрическа енергия… Мнозина се оплакват от силното слънце, казват, че действало зле върху организма им. Причината за това не е в слънцето, но в мислите и чувствата на хората. Лошите мисли и чувства образуват един тъмен пояс около слънцето, който така пречупва слънчевите лъчи, че задържа голяма част от тъй наречената черна светлина на слънцето. Тия черни лъчи са причина за много болести, както и за почерняването на хората. Оттук може да се извади заключение, че началото на всички болести се крие на особено вътрешно пречупване на слънчевата светлина. Светлина, която се пречупва в низходяща степен, всякога произвежда болезнени състояния в човешкия организъм. Черните лъчи на светлината се отразяват зле и върху човешките мисли и чувства. Защо? – Защото в тази светлина мислите и чувствата не могат да се проявяват. Щом не могат да се проявят, те не могат да създадат свои форми и се подпушват.

Човек е творец на своите мисли и чувства. Той сам работи в своята лаборатория и във форми излива чувствата и мислите си… Колкото чувствата са по-добри и по-възвишени, толкова и формите им са по-правилни, по-стабилни. Ако формите на висшите чувства и мисли, като грънчарските гърнета, при всяко падане или счупване, се трошат, какви чувства и мисли са те? Чувствата и мислите могат да се ваят… Изкуство е човек да знае как да вае формите на своите мисли и чувства, за да бъдат здрави, да издържат на голямо напрежение. Щом тия форми са хубави, съществата от невидимия свят ще пожелаят да си купят от тях…

Христос дойде в света да запали свещения огън, от който всички хора да се ползват, да пекат на него формите на своите мисли и чувства. Без този огън хората ще си останат само със своите добри желания. Лекарят ще отиде при болния с всичкото си добро желание да го излекува, но няма да успее. Защо? – Защото болният от своя страна трябва да направи някакво усилие. Проповедникът има добро желание да проповядва на хората, да им помогне в живота, но не успява. Защо? – Защото за да имате известни постижения, наистина зависи и от външните условия, но главният фактор за това сте вие. Където и да отидете, когото и да слушате, нищо няма да ви се даде на готово. Вие трябва да учите. Вие трябва да изберете науката като занятие, а философията като развлечение. Работете, учете без отлагане…

Някои не разбират и се плашат от мисълта, че ще умрат и пак ще се родят. Това им се вижда страшно. Нищо страшно няма в раждането и в умирането. Не само веднъж ще се роди и ще умре човек; много пъти ще се ражда и умира. На ден човек най-малко десет пъти ще умира и десет пъти ще се ражда. Докато не умира и не се ражда, човек не може да стане учен… Ученолюбивият иска да живее дълго време на Земята, за да учи, да се домогва до тайните на Битието. Човек ще се ражда и умира, докато влезе в областта на великата наука на живота, докато придобие съвършенство, т.е. живота на безсмъртието. Щом придобие тази наука, той няма да се ражда и умира, но ще се вселява. В един от Псалмите Давид казва: „Да се всели Духът Ти в мене.“ Христос казва: „Ще изпратя Духа си.“

„Огън дойдох да запаля.“ Какъв и кой огън дойде Христос да запали? Свещеният огън. Къде ще се запали този огън? – В сърцата и в душите на всички хора. В това отношение задачата на всички хора се заключава в това да пазят този огън да не загасне. За да държите този огън вечно горящ, намерете си една наука като занятие, създайте си една философия като развлечение. Кой каквото ви казва, изслушвайте го спокойно… Слушайте какво хората говорят, но по ума им не ходете. Ходете по вашия ум, който природата ви е дала. Ако не вярвате във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце, работата ви няма да върви напред… Когато професорът казва, че Господ съществува и не съществува, ето как можете да разберете тази мисъл. Това значи: има слънце и няма слънце. Когато си огрян от слънчевите лъчи, има слънце. Когато не си огрян, вечер е, слънцето е залязло… Който вярва, той е обърнат към осветената страна на Земята; който не вярва, той е обърнат към тъмната страна на Земята…

Днес вярват, утре не вярват. И вярата им не е постоянна. Хората трябва да учат дотогава, докато дойдат до постоянните величини в живота, които никога не се менят. Хората имат знание, имат и вяра, но с това знание и с тази вяра те не могат да се спасят. Тяхната вяра е обикновена и изменчива. Ако вярата ви всеки ден не расте поне с един милиметър, тя не е никаква вяра. Вярата е сила, която постоянно расте и се увеличава – превръща се в знание. Вярата има отношение към теорията на живота, а знанието – към практическия живот. Където има само вяра, там има теория, но не и приложение. Приложението подразбира знание, опит, а не вяра. С вяра само къща не се гради, а със знание, с прилагане камък върху камък. Човек се нуждае от вяра и от знание. Вярата помага на знанието. Без вяра знание не се придобива. Който има вяра, той възприема топлината на слънчевите лъчи, т.е. жизнената енергия на слънцето.

С вяра човек може да се лекува от всякакви болести. Направете опит, за да видите каква лечебна сила е вярата. Някой казва, че има вяра, а същевременно страда от ставен ревматизъм. Дойде при мене този човек и се оплаква, че не може да ходи. Той казва: На мога да ходя. – Щом не можеш да ходиш, това показва, че имаш задача, която не можеш да решиш. Тази задача е математическа и ти трябва да я решиш…

Свещеният огън е запален във всяко сърце, но човек трябва да знае как да се грее на неговите лъчи. Този огън е лекарят в човека. Тоест всеки човек има лекар в себе си, въпреки това не знае как да се лекува. Който може да се ползва от знанието на този лекар, на всяка стъпка той ще бъде придружаван от светли и разумни същества, от ангели. Ангелите придружават само умните хора, които са готови да прилагат тяхното знание.

Голямо послушание се иска от човека. Представете си, че краката на някого се схванат от ревматизъм и не може да върви. Той се моли, обръща се към своя вътрешен учител за помощ. По едно време един ангел дойде при него и му подшушне следното: Вземи седем глави червен лук, нарежи ги и ги счукай ситно. Сложи в тях 25 г. сол. Сложи този лук на стъпалата на краката си и го дръж 10–12 часа. През това време ще усетиш малко сърбеж на краката. Сутринта ще махнеш лука и ще усетиш микроскопично подобрение на краката си. След това ще направиш още два такива компреса и ще можеш вече да се движиш. Като започнете да се движете, ангелът ще ви накара да отидете на някой близък извор да измиете краката си с чиста вода. Ако точно изпълните неговите думи, вие съвършено ще се излекувате. Не изпълните ли неговия съвет, дълго време още ще лежите на леглото си, докато гърбът ви се протрие и косите ви побелеят. Христос казва на съвременните хора: Гърбовете ви са протрити и косите побелели поради това, че не слушате своя ангел.

Всяко лекарство има сила, когато се преведе и когато се осмисли. Щом повярвате в лука като лекарство, той ще свърши своята работа. Вие ще се излекувате и ще благодарите на здравето, на новите условия. Ако съвременните хора повярват в Бога, в онова, което Той е вложил у тях, животът им коренно ще се измени. Ние не сме за суеверието, но за онази вяра, която служи като акумулатор на енергиите в човека, която може да го направи свободен и способен за всяка работа. Ние сме за онази наука, която може да бъде постоянно занятие в живота ви; ние сме за онази философия, която може да бъде за развлечение. Щом науката стане занятие за вас, а философията – развлечение, вие сте вече кандидат за шестата раса, кандидат за Царството Божие.