Учителя: Ако ти не обичаш окръжаващите хора, ти не можеш да прогресираш

Откъс от беседата „Търпелив и добър човек“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

В животните сърцето е повече развито, отколкото у човека. Съзнанието на животното е малко по-високо от съзнанието на растенията. А съзнанието на човека седи по-високо от съзнанието на животното. След човека имаме една категория още по-високо от съзнанието на човека, това е съзнанието на един ангел…

Сега при обикновените разисквания на нещата, вие можете да слушате, както може да слушате на един концерт някое парче от някой музикант. И вие мислите, че разбирате. Но в музиката има една вътрешна страна. Вие не сте употребили музиката като средство за лекуване, вие не сте употребили музиката за подигането на една ваша способност, вие не сте употребили музиката да произведете сила в себе си. Вие взимате цигулката и свирите.

Нито един от вас не е правил опит да премахне обезсърчението с музиката. Слаб си, болен си, чакаш да дойде лекар, а при това сам можеш да си помогнеш, да оздравееш. Как? Ще вземеш един тон и ще почнеш да пееш. Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тона и ще извадиш часовника си и ще следиш една секунда, две, три, пет, десет, после една, две, три минути, да видиш за колко време ще имаш резултат. След това ще вземете друг някой тон, след него цяла гама и след като изпеете цялата гама, ще видите, че болестта ще се смекчи или ще се измени състоянието ви. Заболееш ли, започни да пееш…

Някои хора са правили такива опити, като им откраднат 20 000 лева и не знаят да пеят, започват да удрят на масата и да си тананикат: „Да ми донесат парите, да ми донесат парите, да ми донесат парите!“ Тъй тракат сто пъти. И парите им се връщат. По едно време, отвори се вратата, влезне някой и казва: „Господине, намерих тези пари!“ Като тракате така, няма да искате да ви ги донесат, но ще си казвате: „Каквото Господ каже.“ Като работиш по този начин Господ казва: „Да се даде на този човек нещо!“ А като не работиш, Господ казва: „На този да не се дава нищо.“ Като учиш, Господ казва: „Да се даде на този човек знание!“ Когато не учиш, Господ казва: „Да не се дава на този човек знание!“ Когато ядеш хубаво, Господ казва: „Да се даде на този човек нещо!“ Когато не ядеш хубаво, Господ казва: „Да не му се дава нищо!“

Та казвам, най-първо вие трябва да се освободите от старите предубеждения, да не се сравнявате помежду си. Някой човек мисли, че знае много. Хубаво е да мисли човек така, но трябва да се спре върху неща, които знае. Например някой казва: „Аз съм много търпелив.“ В какво седи голямото търпение? До сега в България аз срещнах само един човек с голямо търпение. Един ден аз му казах: „Много лош човек си, голям калпазанин си!“ – „Тъй е, както казваш, но от де да зная аз това? От толкова години търсих едни учител да ме научи, как да стана добър. Я ми покажи един начин, как да стана добър. Каквото ми кажеш, ще го направя!“

Казвам: ето един умен човек. Той не казва: „Как може да ми кажеш така? Знаеш ли кой е баща ми, кой съм аз?“

–Имаш право, научи ме сега как да стана добър.

– Е, ще намериш някой.

– Че де ще го намеря сега, я ми кажи ти как да стана добър човек. Искам да бъда добър човек, нищо повече!

И след това, за да изясня работата, казвам му: „Не, аз исках да те изпитам, ти си много добър човек.“

Всеки човек, който не изпълнява нашите желания, е лош – така е според вас. Имаш един слуга, който не изпълнява работата, както ти искаш, той е много лош човек. Каквото му кажеш, не изпълнява. Но това е относително зло. Така е, господарят може да бъде лош човек. Слугата казва: „Много лош е моят господар.“ – „Защо?“ – „Защото не ми е платил както трябва.“ Тогава кой е добър и кой е лош? Когато господарят плаща тъй, както слугата иска, и когато слугата иска, те минават за добри. Туй е относително правило.

Но питам коя е вашата максима, според вас, по която познавате дали известни неща са добри или лоши? Вие може да ми дадете едно обяснение, но изисква се практическо правило, по което да различавате кога човек е добър в постъпките си и кога не е. Не е въпросът дали той е роден добър или лош, но аз не говоря за родени добри хора. Всеки човек е роден с възможности да направи добро и зло, важни са резултатите на това добро и зло. Казвам на една жена една дума, която може да бъде добра или лоша. И думите могат да бъдат добри и лоши. Ако една дума мине през твоята уста и тя е лоша дума, твоята уста вече се е окаляла. Ако сте допуснали само една лоша мисъл, умът ви е вече опетнен. Ако пък си допуснал една добра мисъл, по същия закон, умът ти вече носи последствията на добрата мисъл.

Всяка добра или лоша дума или мисъл, която е минала през вашите уста, оставя последствията във вашата уста. И ако вие бихте решили да си служите с лоши думи, устата ви и езикът ви биха се деформирали. Ако вие направите един опит само за един месец да говорите само добри думи, ще видите каква промяна ще стане в лицата ви. Наблюдавайте се в огледалото, след като сте казали една лоша дума, ще видите какъв израз остава на лицето ви. Вие веднага ще забележите един дисонанс или че лицето ви е малко потъмняло или очите ви са малко премрежени. Всякога, когато човек каже една лоша дума, той не може да бъде тих и спокоен. Когато каже една лоша дума, главата му се отклонява на една или друга страна, голям товар вече носи той. Тогава той казва: „Не ми трябваше да казвам тази дума!“ Тогава, кой е казал тази лоша дума? Това са неразумните същества, които са се втурнали в тебе. Туй, което казваш, не е твое. А съвестта казва: „Туй, което казваш, не е право.“ Туй не е право, онова не е право. От дето минеш, всички вестници телеграфират: „Туй, което си направил, не е право.“ Какво трябва да направите сега? Ще отидете да се извините, понеже погрешките в света изобщо принасят вреда на всички.

Когато хората от Содом и Гомор правели престъпление, Господ слезнал на Земята да провери това. Шумът, който се произвеждал от лошите мисли и престъпления на тия хора се чул в невидимия свят и Господ изпрати да видят, дали тези хора ще се изправят един ден. Той изпращал веднъж, два, три пъти и най-после слезнал сам. И като слезнал Той сам, знаете ли какво станало? В разказите на Битието се казва, че се намерили в мъртвото море.

Сега на нас не ни трябва Содом и Гомор, нас не ни интересува и ада, понеже адът е царството на дявола. Господ казва: „Ти в царството на дявола нямаш работа!“ И там имат дипломати, учени, и там имат свои дипломатически посланици, свои училища, закони, но навсякъде насилие съществува, там никой не е свободен. Там законът е абсолютен. А Царството Божие е друго Царство. Там законът е закон на Свободата! Там всички са свободни. И сега между тези две царства има война. Но и между тях има отношение на учтивост. Посланикът на държавата на дявола като се види победен, отива в другите царства и моли да го простят. От вън той е много учтив, външно не може да познаете, кой от коя държава е. Дяволът е много учтив, той казва: „Много ми е приятно, заповядайте!“ Той ще ви вземе под ръка, като някой кавалер от земята, ще ви хване като някоя дама и ще ви се кланя.

Вие се смеете, но като ви наблюдавам и вие сте все такива актьори. Някоя сестра, като дойде при мене, седи тъй свита, уж с благоговение, а друга се понадуе. Аз ги гледам коя от кое царство е. Отвътре е всичко. Отвън ще бъдеш такъв, какъвто ще бъдеш отвътре. Сега вие се смеете на външното, но важни са тайните работи, които носите отвътре. Носите едно бреме, но никой не ви плаща за него. В царството на противоречията, все ще ви кажат: „Ако направиш туй нещо, ще ти платим нещо.“ Но като го направиш, никой нищо не ти плаща. Злото е там, че нищо не ти плащат. Ти си един гарант в злото, за което нищо не ти плащат. Доброто е добро за това, че ти се плаща. Като направиш зло, нищо не ти плащат. Поставят те в положение да направиш зло, даваш гаранция, а след това плащаш с хиляди години…

Сега да се върнем, това е едно малко извлечение. Някои питат: „Ние от кои сме?“ Човек може да върви нагоре, а може да слиза. Или ще взима, или ще дава – моментът е такъв. Щом си взел, трябва да дадеш нещо. Сега, взехме музиката като средство, да се избавите от неразположенията, от болестите. Щом сте неразположени, вземете един тон…

Та казвам, вие трябва да вземете пеението като наука, с която да урегулирате вашите вътрешни състояния. Ако един ученик в гимназията или студент в университета не може да разреши една задача, нека си попее две-три минути и ще види как лесно ще разреши задачата. Не да бъде един необикновен певец, ще бъде като обикновените певци.

И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето.“ Всички са чели туй нещо. И християните казват: „Възпявай Господа в сърцето си!“ Като пееш и възпяваш Господа в сърцето си, ще имаш известни постижения…

Казвате: „Защо ще си губя времето?“ Щом си губиш времето, ти не знаеш какво правиш, щом не си губиш времето, ти си един изпълнител на един велик закон, който действа в света. Сега някой казва: „Аз съм свободен човек!“ Свободата е резултат на същества, които са над тебе. Твоята свобода е резултат на тяхната мисъл. Ако ти си свободен, тяхната мисъл е изразител. И е реализирана във физическия свят. Ако не си свободен, трябва да се стремиш да се освободиш. Как ще се освободиш? – Ще се научиш как да говориш, ще се научиш как да мислиш, ще се научиш как да пееш. Няма по-красиво нещо от това – да се научите всички да говорите хубаво! Под хубаво говорене аз разбирам да няма нито една спотаена отрицателна мисъл, нито някое желание, спотаено от самия тебе. И всяка твоя постъпка, която направиш, да си доволен от нея. Също тъй, да си доволен от всяко чувство, което прониква в тебе. Това е правилния живот…

Казват някои: „Широкият път!“ В широкия път има възможност да дойдат страдания, много злини, а в тесния път има възможност за всички добрини. В широкия път нищо добро не можеш да постигнеш. Каквото постигнеш в широкия път, всичко ще бъде зло. Каквото постигнеш в тесния път, всичко ще бъде добро. Ако искаш добрите последствия на живота, търси тесния път! Там, каквото искаш, можеш да постигнеш. В Широкия път ще дойде една криза, от която всички богатства ще изгубиш. Ще останеш последен сиромах и най-после ще те погребат на държавни разноски. Ако вървиш по широкия път, ще научиш много неща, но в края на краищата ще плачеш. Ще бъдеш пръв и богат, но ще свършиш като последен сиромах. А в тесния път ще бъдеш беден, но ще умреш като милионер. В тесния път всичко ще се превърне на добро. В тесния път всичко ще придобиеш – богатство, знание. А в широкия път всичко ще изгубиш.

Сега, аз искам да ви освободя от една идея, че само с вяра не става. Вярата подразбира, че трябва със своята мисъл да работя, да тръгна в правия път. Да допуснем, че някой те обидил и ти не можеш да се примириш. Това е широкият път. Това е една спънка. Ти ще мразиш този човек и като го мразиш, пак ще постигнеш нещо, пак ще имаш някаква цел. И като обичаш някого, пак имаш някаква цел. Не е лошо това. Но какви ще бъдат постиженията в единия и в другия случай? Ако мразиш този човек, дълго време ще носиш в ума си този грешен човек. Той ще ти причини най-големите пакости, а ти нищо няма да печелиш. Какво трябва да направиш? Тури в ума си мисълта: „Няма да се занимавам с него. Ще му простя!“ Само така можеш да се освободиш от него, той сам да си ходи. За тия случаи се отнася максимата, която Христос е дал: „Любете враговете си!“ Това е един закон, който съществува в света. Ако ти не обичаш окръжаващите хора, ти не можеш да прогресираш. Този закон съществува в света.

Ако ти вземеш една хапка хляб и не я намажеш с малко плюнчица, с това, с онова, ще я дъвчеш, ще я дъвчеш, ще я позагладиш малко, ще ѝ говориш малко мекичко и тогава тя влиза вътре. Ако речеш тъй, без плюнка да я туриш вътре, знаеш ли какво ще стане. Тъй щото, както и да постъпвате в живота си, ще постъпвате тъй, както с яденето. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвче, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се някъде.

И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония. Онези хора, които прогресират в света, имат особена походка. Онзи човек, който ще стане учен, има особена походка. И онзи, който не може да стане учен, и той има особена походка. Даровитият, ученият върви съсредоточено, а невежият си върти главата натук натам…

После, не дръжте ръцете си така затворени, сключени. С така сключени ръце работата не се оправя. Как ще се оправи работата? – Ще се опретнеш да работиш, ще хванеш мотиката и ще работиш. А тъй само да гледаш мотиката, нищо не става…

Като ставате сутрин, трябва да знаете с коя дума да започнете.

Учениците отговарят: Казвали сте ни.

Какво съм ви казвал?

Учениците отговарят: „Бог е Любов, Бог е живот, Господи дарувай ни сила!“

Аз съм ви казал тази формула, но с вас може да се случи същото, каквото с онова момче, на което бабата давала съвет как да се пази от мечка, като го срещне в гората. Тя го учила да каже нещо като го срещне мечката, но то ѝ казало: „Няма какво да казвам това и онова, че тя да се отклони, но по-добре ми бай, да не ме срещне мечка!“ Та и вие казвате: „Бог е Любов“, но като дойде злото, всичко забравяте…

Сега да дойдем до положителната страна, до това, което може да се приложи, това, което е необходимо за вас. Вие се готвите за другия свят, да отидете между ангелите. Но ангелите са съвършенo разумни, интелигентни, чисти същества! Голямо благоухание излиза от тях! Един човек не може да влезе между ангелите, защото от него излиза едно нечисто ухание. Вие трябва да седите дълго време на Земята, да се миете, да се чистите. Като отидете на онзи свят, там има бани, в които ще ви окъпят най-малко 10 пъти, та да бъдете чисти като влезете в небето. Илия го взеха в огнена колесница, но го изгориха там, очистиха го. Знаете ли какво значи тази огнена колесница? Тя е закон на чистене. Вие мислите, като отидете в небето, при ангелите, там ще се чистите. Там нищо няма да ви кажат, но един ангел, който разбира законите, той ще бъде невидим за вас, защото не иска да изпита вашите лоши мисли и желания. Ако ви срещне, в него ще се роди една лоша мисъл, отрицателна мисъл и ще изгуби своето спокойствие. И ще избяга от вас и ще каже: „Далеч от вас!“ Та първото нещо – трябва човек да се изчисти…

Казвам, търпелив човек е онзи, който изслушва всички. А добър човек е онзи, който не се възмущава от злото. Търпеливият изслушва всички. Вятърът бучи, духа, шапката ти дига, космите ти в очите ти хвърля, но преспокойно го изтърпи. Знай в душата си, че този вятър има една отлична служба. Бъди търпелив час, два, три, четири, да не се интересуваш. Като изтърпиш вятъра, след това ще дойде дъждът, който ще те намокри, но пак ще бъдеш търпелив. След това ще дойде третото положение – ще имаш скъсани дрехи, ще гледаш наоколо си хора облечени с хубави нови дрехи, но ще бъдеш търпелив. Не са ти дали ядене, пак ще бъдеш търпелив. Изобщо ще бъдеш търпелив, докато ти се даде туй, което искаш. Та казвам сега на вас: две неща ви са необходими – търпение и добро. Търпение – да издържаш на всички противоречия, да изслушваш всички. А добро – да не се възмущаваш от злото. Сега всички вие сте нетърпеливи, всички се възмущавате.

Като говоря, някой казва: „Всякога, като говорите, като че мене имате предвид! Колкото пъти съм бил на беседа, все като че мене имате предвид.“ Не, аз разбирам нещата принципно. Какъв трябва да бъде добрият човек. Доброто в света се цени. Ти носиш едно име. Твоето име не трябва да има никакво петно…

Та първото нещо е законът на свободата. Търпението вие ще го придобиете. И доброто ще го придобиете. Доброто е Бог в света. Той е дълготърпелив. Ако Бог имаше нашия характер, Той би унищожил света. Той изслушва всичко, което си направил. Всичко, каквото говориш, мислиш, Той те изслушва. Вие не можете да изнасяте страданията. И казвате: „Аз ли съм най-грешния човек?“ Най-първо трябва да имате търпение.