Откъс от беседата „Любов, вяра и надежда“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години: Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любо
Откъс от беседата „Любов, вяра и надежда“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години:
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звънка.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
Първо послание към Коритяни, глава 13
Ако говори човек по човешки, даже по ангелски да говори, без любов говорът няма смисъл в себе си… Сега хората много знания имат, вяра имат, може и да предсказват. Всичките тия неща не ползват човека. Това го уподобявам на цял хамбар пълен със злато, но ако нямаш хлебец, нищо не се ползваш. Златото не се яде…
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Някои искат да кажат, че трябва да се ползват. Жертвата нищо не се ползва…
„Любовта дълго търпи, благосклонна е.“
„Любовта не завижда.“ Малцина са онези, които не завиждат; като видят нещо, казват: „Да го имам.“ …Всички завиждат. Мислят, че като имат всичко в ръцете си, ще оправят света…
Защото два вида светии има, които не са светии. Някой път вие мислите, че са много прогресирали. Ще ви покажа прогреса на светиите. Двама светии живели в пустинята. Трийсет години живели двамата. Един ден вървят, и единият вижда, че другият дошъл до едно място и подскочил, хукнал да бяга. Почудил се първият, казва: „От какво ли бяга, каква ли голяма опасност има?“ Отива на мястото и вижда един голям котел с жълтици, казва: „Какъв голям будала е онзи светия.“ Взема парите и отива в Египет, в Александрия. Похарчил всичките пари, направил къщи, благотворителни заведения, хотели и после се върнал в пустинята.
Възгордял се от стореното и пита Господа доволен ли е Господ. Дохожда един ангел и казва: „Всичките добрини не струват толкова, колкото подскачането на твоя събрат над парите.“ Какво щях да направя, ако съм на мястото на първия светия? Нямаше да бягам, но щях да заровя парите, защото от изкушението се уплаши. Ще ги заровя, да не ги гледа. Значи слаб е той. Има братя, които като видят една красива жена, хукват да бягат, да не би да ги изкушава. Зарови я, погледни я, няма нищо. Ако тя те изкушава, тури нещо, зарови я. Как ще я заровиш? Тури малко черна пръст, да не те изкушава.
„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, а когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах което е младенческо.“
Значи, че като мъж мисли. Дотогава, докато човек има известни слабости, той е младенец. Не е прегрешение. Защото малкото дете, като се роди, до една–две години много престъпления прави. Майката заглажда престъпленията. Не е виновно детето. Но като стане на двайсет и една година, ако прави същото нещо, майката е недоволна.
„Като станах мъж, напуснах което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам, както съм и познат. А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.“…
Злото е без закон. Доброто е със закон. В злото човек служи на себе си, в доброто служи на другите. Това е разликата. Щом човек служи на себе си, наричаме го зло… Сега разглеждам нещата от Божествено гледище. Всичко онова, което Бог е създал, е добро в света. Злото е нещо, което не съответства на нас. Ако огънят е по-силен, изгаря. Казва: „Лош е огънят.“ Огънят е на място, върши много големи добрини. Понеже аз не съм приспособен да издържам силата на огъня, трябва да имам предвид какво мога да издържам…
Вие мислите, че лошото е отвън. Светът е вътре във вас. Вие нямате една ясна представа за живота, че търсите причините в живота. Всичката причина сте вие. Всеки човек е причина за своето щастие и нещастие в себе си… Защо те мрази някой? Той в миналото ти е бил слуга, работил двайсет години, а ти нищо не си му дал. Този човек помни… Ти си забравил, той не е забравил. Мъчно се забравя. Къде е причината? Ти го направи лош този човек. В този живот го повикай, направи го наследник, завещай му нещо, осинови го.
Много хора сега осиновяват чужди деца, осиновяват своите слуги, които в миналото са ги изтезавали. Хубаво правят. На човек, който нагрубява хората, Господ не дава деца, само слуги му дава Господ, да ги осиновява. Сега дали вярвате, не е въпрос за вяра, а е въпрос на знание…
Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях… Като се намеря между учени хора, трябва да бъда мъдър. Защото учението дава ровкия материал, мъдростта използва този материал… Ученият човек събира материал. Мъдрият човек използва, обработва този материал…
Мен ме интересуват нещата, които Бог е създал. Онова, което Бог е вложил в мечката, е красиво в характера на тази мечка… В живота си ние можем да срещнем мечки, вълци, лъвове, тигри, кобри може да срещнем какво ли не. Човек трябва да знае как да се справи. Във всички същества, ако разбирате закона на Любовта, ще видите, че се крие нещо хубаво в тях…
Да дойдем до същественото в живота. Ние преждевременно не трябва да си образуваме възгледи в живота. Дали човек е добър или лош е възглед. Колективно хората съдят. Единично нямаме право да съдим другите. Като съдим другите, и нас ще съдят. Днес съдите някого, утре вие направите погрешка, вас ще съдят. Влезте в тяхното положението на онези, които съдите…
Апостол Павел изчислява качествата на любовта. Той е засегнал любовта в нейната негативна страна, в нейния негативен смисъл. Вие никога не може да поправите себе си така. Най-първо, ако обикнете Бога, вие ще поправите всичко. Ако обикнете ангелите, вие наполовина ще разберете живота. Ако обикнете себе си, тогава една трета от живота ще разберете, две трети ще останат неразбрани. От обич към себе си се ражда злото в света. Когато хората се обичат, влизат в стълкновение, тогава се ражда злото. При ангелите злото се отделя от доброто, а при Бога злото не съществува, злото и доброто се примиряват. За да се примирим със злото, Бог трябва да живее в нас, Божественият живот трябва да бъде в нас. Ако Бог живее в нас, зло няма да има. Ако ангелите живеят, злото ще бъде отляво, доброто отдясно. Ако ние сами живеем, тогава чрез постъпките си създаваме злото в себе си…
Бог е съвършено същество, единствено благо същество, единствен, който не причинява зло, никого не изкушава. От Бога надолу всички причиняват страдание. Усъвършенстването, благото, което вие искате да имате, съдействайте и другите да го имат. В себе си, ако искате да успявате, съдействайте и другите да успяват; вие като се повдигате, заедно с вашето повдигане да се подигнат и другите. Не очаквайте светът да се поправи. Сега чакат нов ред в света. За мен новият ред и днес може да се тури, какво ще очаквам векове?
Този нов ред съществува в природата, само още на земята не е дошъл. Християните очакват нов ред. Той отдавна е дошъл. Ангелите живеят по него, светиите живеят по него, правоверните тук на Земята тепърва го очакват. Сега се чудят по кой начин ще дойде. За да дойде новият ред на нещата, трябва да има пролет. Зимно време новият ред не иде. Пролет да е, да изгрее слънцето, да се дадат условия на всичките хора да се проявят тъй, както те са създадени. Човек трябва да бъде гладка повърхност, че Бог като дойде, да се отрази. Всеки човек трябва да бъде като огледало, нещата да се отразяват, да имаме ясна представа.
…Всички ние, съвременните хора, имаме едно особено схващане за живота: искаме с много малко работа в умствено отношение, много малко работа в духовно отношение и много малко работа във физическо отношение да влезем в Царството Божие. Изисква се най-голям труд. Трябва човек да мине през големи мъчения, голям труд, голяма работа. Най-първо да започне с мъчението, да слезе до дъното на живота; да се труди, да възлезе; после да започне работа и всичко онова, което е събрал, да извади от нечистото, да образува чистота – един скулптор, който взема най-хубавия камък и извайва най-хубавата статуя, е майстор…
Онези, които чакат Господа или онези, които любят Господа, ще се подмладят. Подмладяването в света без любов не може да стане. Когато говорим за любовта, да се върне животът в нас, за да бъдем здрави, умни, силни. В света нищо не може да дойде без Божията любов… Можеш да имаш човешка любов и ангелска любов да имаш, и тя не може да донесе това, което Божията любов носи. Когато човешката любов стане проводник на Божията любов и когато ангелската любов стане проводник на Божията любов, тогава нещата се постигат. Когато човешката любов стане проводник на ангелската и когато ангелската любов стане проводник на Божествената, нещата се постигат.
Каква е разликата между обич и любов? Любовта е единна. Всичките хора се обичат по един и същ начин. Обичта е в множеството, всичките хора се обичат еднакво. Обичта се дължи на материалните блага. Ти обичаш един човек, че ти е дал повече. Това е оценка на любовта. Обичта е разнообразна. Обичта се дължи на хората. Тя е качеството на множеството. Само множеството обича.
Само Бог може да люби. Единственият, Който люби, е Бог. Тези, които обичат, сме ние хората, и ангелите са същества на обичта. Ние вземаме, и туй, което сме взели, тогава се явява любовта. В Бога любовта се изявява естествено. Това, което човек дава от себе си, е любов. В нас това, което сме взели, е любов. Бог което дава, считаме за любов, ние което вземаме, считаме за любов.
Та сега всички вие живеете в любовта, от която вземате. Дотолкова сте добри, доколкото ви дават. Като ви дадат повече, добри сте, любят ви повече, добри сте. Щом започнат да ви дават по-малко, по-малко сте добри. Като ви дадат най-малката любов, най-малко любите. Сега смесвате любов и обич. Любовта е едно, тя е проявление на Бога, това е великото в света, което дава възможност за всички постижения. Човек трябва да изучава законите на любовта. После трябва да изучава законите на обичта. Това е множеството. Обичта е външно разнообразие. Любовта е вътрешно разнообразие.
Например един човек, който ви обича, иска да ви види. Един човек, който ви люби, не иска да ви види, той не иска да ви смущава, отдалече ще ви зърне. Онзи, който ви обича, се интересува, иска да се срещне с вас, казва: „Много ми е приятно да ви срещна.“ Най-после ще ти каже: „Няма ли да ми платиш?“ – и тебе те жегне…
Трябва да гледаме на нещата от Божествено гледище. Няма нито един човек, на когото да кажеш нещо лошо и то той да не се обиди… Някои от вас казвате: защо не сте красиви, защо Господ не ви направил красиви. Ще ви кажа съображенията: Господ не иска да се мъчите. „Защо не съм богат?“ Не иска за богатство да се мъчите, вие няма да може да спите. Богатите хора са нещастни, те нямат доверие в никого. Сиромахът има голямо нещастие, но той никога не се страхува. Какво ще му оберат?
Лъжа е да мислим, че сме сиромаси. Изхвърлете от ума си мисълта, че сте сиромаси. Не говорете, че сте сиромаси, защото човек, който има отличен ум, който има отлично сърце и който има отлична воля, той отвсякъде може да вземе. Един цигулар, който знае да свири, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае сладко да говори, ще ходи ли да проси? Един човек, който знае как да работи, ще проси ли? Не съжалявайте, че не сте като другите. Искате някой път да бъдете като другите. Не, ползвайте се от стремежа на учените хора, не искайте да бъдете като учените.
Писанието казва, че ние сме направени по образ и подобие Божие. Защо искаме да бъдем други? Ако всичките хора искаха да се усъвършенстват, това е образ и подобие; целта е да усъвършенстват ума и сърцето си. Казва: „Аз искам да бъда като Него, да бъда по образ и подобие, да бъда като Господа.“ Искаш да бъдеш щедър, бъди както Господ е щедър. Бъди благ, както Господ е добър. Бъди разумен, както Бог е разумен. Във всичките постъпки постъпвай така, както Бог постъпва.
Нашият идеал трябва да бъде да бъдем по образ и подобие на Бога. Аз съм правил често опити. Дойде някой много развълнуван, започне да говори, иска да ме убеди, че са го обидили, иска да му взема страната. Изслушвам го спокойно, разсъждавам по Бога. Той започва да се извинява, казва: „Извинете, малко прекалих.“ Казвам: „И аз, ако бях на твоето място, щях да направя същото.“ Ти си ударен, боли те, ти чувстваш болката. Аз не съм ударен, нямам същата опитност. И мен ако ударят, и аз ще чувствам същото. Всичките хора чувстват по същия начин. Докато ние не чувстваме болката, нямаме ясна представа какво нещо е болка. Гледайте другояче.
Хората са незавършени картини, не се произнасяйте. Не се произнасяйте за хората, понеже са незавършена работа на Бога. Проект има да станат по образ и подобие, но тия хора още не са станали по образ и подобие… Не се произнасяйте за една картина, която не е завършена. И за себе си не се произнасяйте. Дръжте за себе си идеята, че един ден Този, Който работи върху вас, ще извади една от най-отличните картини, които някога сте виждали. Като идем на небето, това ще бъде щастието. С всяко отиване в небето ние ще се погледнем и виждаме, че не сме завършени, трябва да се върнем пак на земята. Един ден, когато се завърши картината, на Земята няма да се връщаме; като се завърши картината, ще идем горе. Дотогава, докато се завърши картината, ще слизаме да добиваме образ. Като се свърши, ще останем в онзи свят да живеем, ще се радваме на онази картина, по която сме направени…
Научете се поне да обичате Господа за онова, което ви е дал. Той ви е дал и се е грижил през всичките векове, давал ви е условия. Вие седите и сте недоволни. Благодарете. Казвате: „Няма какво да ям.“ Нямате какво да ядете? Двайсет обяда имате на минута. Ти ядеш, защо да не си доволен? Двайсет вдишки са двайсет обяда. Не е ли вярно? Аз по някой път съм имал странни работи. В миналото, и сега се е случвало, нямам хляб. Дойда вкъщи, намеря хляба, оставен пред вратата. Кой го е оставил, не зная. Намеря го завит в една кърпа. И досега някой хляб не зная кой го оставил. Искам да го намеря, да му върна кърпата, той не се явява… Едно нещо зная, че онзи, който оставил хляба, ме е обичал. Нищо повече. Дошъл, оставил хляба и не се върнал. Вие казвате: „Ние нямаме такава опитност.“
Хлебарят всеки ден иде и ви носи хляба, казва: „Дайте пет лева.“ Пет лева взема само за труда, хлябът не се плаща. Тази събрана слънчева енергия знаете ли колко струва? …Онзи, който изпратил хляба от слънцето, и онзи, който работил на земята тия зрънца да се образуват, да се образува тази слънчева светлина за нас, трябва да знаем колко хиляди същества са работили, за да ни поддържат на Земята. Ние, съвременните хора, мислим, че никой не се грижи за нас. Кой се грижи?
Да благодарим на Бога, че любовта Му е към всички без разлика. Само Той съзнава, че едни са успели, оценяват любовта повече, други – по-малко. Той не прави разлика. Само че едни вземат повече от любовта, други – по-малко. Разногласие се явява. Някой път са благосклонни. Един ден и те ще разберат. Правият път в своето развитие е да съзнаваш своите погрешки. Искаме някой път хората да се изказват, да проповядваме новото учение, да убедим хората. Да съзнаваш всеки ден, че Бог те обича. Сърцето ти бие за Бога. Бог те люби. Ти мислиш, защото Бог те люби. Всичките блага си взел, защото Бог те люби.
Когато дойдем при страданията, пак ни люби. Когато слизаме, пак е с нас. Той ти мисли доброто… Ти се радвай, че те уволняват. Ти се радвай, че си бил млад. Ти се радвай, че си остарял. Като си стар, няма да имаш изкушенията на младия, умът ти ще бъде свободен. Като млад ще се пържиш в своята обич, ще цъкаш зъби, ще се заканваш на този, на онзи. Като стар ще се примириш, ще дадеш право на всичките.
Та сега вземете положението на старите хора. Не цъкайте със зъби, понеже досега сте цъкали. Престанете вече да цъкате.
Сега остават тия трите: любов, вяра и надежда, но най-велика е любовта. Съзнавайте, че Бог е любов. Не навън да го покажете, но себе си да убедите. Да носите образ и подобие на Бога и този образ и подобие е, който Той люби в нас. Бог обича онова, което прилича на Него. Понеже ние приличаме на Него, Бог обича всички. От нашето гледище, понеже Той е направил всички, Той обича всички. Следователно обичта Му е съобразена със степента на развитието. Любовта Му е еднаква. Обичта Му е различна. Бог обича различно. Онези, които сме приели малко, малко знание имаме. Бог в Себе Си не прави различие на душите. Всичките души, които са излезли от Него, имат еднакво предназначение, еднакво ги е благословил, еднакво може да достигнат до степента, която Той е определил. Един ден всичките души ще станат ангели, служители на голямото Царство на Бога. Тогава ще бъдат радостни и весели, че служат на Бога.
Любовта ни свързва с Бога. Обичта ни свързва с ангелите.
COMMENTS