Откъс от беседата „Новата религия“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Еднообразие има. Значи човек дълго време, като не е работил, м
Откъс от беседата „Новата религия“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:
Еднообразие има. Значи човек дълго време, като не е работил, мускулите му изгубват онази пластичност, която имат, и вече го болят краката. Малко като ходи, заморява се. Дълго време, ако не е мислил, не иска върху сложни работи да мисли. Казва: „Не ми трябват тия въпроси. Туй не е за Земята, онова не е за Земята. Туй е за Рая.“ Той, като иде в небето – там работата е много сложна…
Казвате: „Каква полза има от болестите?“ – При всяко боледуване, състоянието се възстановява… После, този човек, да кажем, имал особени идеи – не иска да прави никакви упражнения, но природата е толкоз голям педагог, толкоз гениален педагог, че тя ще го накара по един такъв майсторски начин да прави упражнения, че и да му бъдат приятни.
Заболи те кракът – ти никога не си се упражнявал, но като те заболи кракът, ще започнеш да го движиш. Правиш едно упражнение, после се обърнеш на другия крак, заболи те, започнеш да пееш „олеле“. Друг път те е срам. Сега гледаш и викаш: „Олеле, олеле.“ Хич не го е срам. Голям човек, 50–60 годишен, на хората дава ум, а казва „олеле“. Защо той казва „олеле“? Знаем каква е философията на туй „олеле“. Вие какво разбирате като кажете „оле“? Вижте, всяка една дума произвежда известно действие. Човек трябва да се предразположи. Думите сами по себе си съдържат една магическа сила…
По някой път, при известни мисли, се напрегне гръбначният стълб. Знаете колко лошо е да се напрегне гръбначният стълб. Не зная дали на вас се е случвало. Някой път може да се случи. Мнозина казвате: „Да ни пази Господ.“ Господ трябва да ни пази, но и ние трябва да се пазим. Господ мисли за нас, но и ние трябва да мислим. Всичките мислят за нас, но и ние трябва да мислим…
Казват, че старият от много мисъл остарял. Не, от много мисъл човек не остарява. Онова, което състарява човека, са паразитите. Всичките ония паразити на човешкото сърце, всичките паразити на човешкия ум и всичките паразити на човешката воля – те са, които състаряват човека. Седнеш ти да мислиш, дойде един паразит: След 20 години как ще бъде света, как ще свършиш? Някой път такива паразити ще дойдат, че не виждаш никакъв изход. Казваш: „Няма да я бъде тази работа. Лош е светът, не се живее тук.“ Хубаво, но най-първо ти имаш един паразит, който заблуждава. Ти си набожен човек, мислиш, че Господ е създал света. Господ създаде света и всичките хора, като не можаха друго да създадат, създадоха паразитите. Всичките паразити са произведение на духовете или на хората. Те са произведения на човешката раса, на хората.
Вие може да влезете навсякъде и да проучвате. Като влезеш в един двор, по кучето ще познаеш какъв е господарят. Едно животно винаги носи характера на своя господар. Аз съм гледал, като излезе господарят, махне с ръка и кучетата легнат. Някъде идеш в някой двор, господарят е там, но и пред господаря ще те ухапят. А някъде, като рече да лае и господарят като дойде, веднага престават. Казват: „Господарят казва, че всичко е наред.“
Сега представете си, че във вас мислите са като такива животни. Дойде някой човек, нахвърлят се отгоре му. Тогава какъв господар сте вие?
Страданията в света – това са задачи. Вие, като ученици, не може да питате защо са тия неща създадени… Духовният свят влияе върху физическия. Каквито са вашите мисли – такива ще бъдат и вашите чувства. Каквито са вашите чувства, такива ще бъдат и постъпките ви. И обратното – може да съдим по резултатите: каквито са постъпките – такива са чувствата… Та казвам: при възпитанието на човека, човек трябва да разбира онези закони, с които може да влияе върху себе си. Вие не сте правили наблюдение да различавате физическите сили, да различавате духовните сили във вас и да различавате умствените сили, които работят едновременно…
Сега казвате често: „В какво седи чистотата?“ Чистотата седи в туй, че човек има 7 милиона пори върху тялото си, следователно, за да бъдеш здрав човек, непременно всичките тези пори – те са прозорци – трябва да бъдат отворени, за да може въздухът спокойно да влиза в тялото през порите, да диша с цялото си тяло. Вие имате специфично дишане през дробовете. Ако затворите порите на един човек с восък, вие можете за няколко часа да го уморите. Ако затворят всичките пори по лицето и навсякъде по тялото на човека, в няколко часа човек ще започне да чувствува едно вътрешно страдание.
Та, по някой път страданията ви в света зависят от запушването на порите в тялото и тогава човек, като не знае, природата ще създаде не една болест. Болестите защо са? Първото предназначение е, че невидимият свят иска да се отворят порите на човешкото тяло, да започне човек да се изпотява и с това може да се лекува човек. Някой човек се е простудил – за да го излекувам, трябва да се отворят всичките пори. Изпотяването ще образува една вътрешна температура. Водата трябва да излезе от всичките пори, да се отворят всичките прозорци на тялото и след 24 часа или след 48 часа този човек ще почувствува едно успокоение в себе си. Започва Божественият Дух да действува. Аз говоря за въздуха, който носи живот. Животът е скрит във въздуха. Когато се говори, че Бог е вдъхнал в ноздрите на човека, турил го е във връзка с тоя живот. Човек, като диша, трябва да мисли. Сутрин, като погледнете, като ви дойде онази, великата мисъл за ония блага, които Бог ви е дал, да бъдете благодарни…
Ако не дишате правилно, не можете да мислите правилно. Ако не мислите правилно, не може да чувствате правилно.
Първият процес е да поемете въздуха. Вторият процес – да изпитвате приятността, че сте приели въздуха. Третият процес – чрез този въздух, който е във вас, да дойде една светла мисъл. Да допуснем, че във всяка една минута трябва да ви дойде на помощ едно хубаво чувство, една хубава мисъл…
Питам сега: Вие, които се готвите и очаквате да идете в небето и очаквате да видите Христа, знаете ли какво естество имаше Христос? Христос влизаше в положението на всички страдащи хора, търсеше един начин да им помогне. Той носеше един начин, за да ги научи как да живеят и да ги освободи от тия страдания. Например ще ви научи как да ядете. Ти седнеш да ядеш, бързаш. Не бързай! Вие по колко минути употребявате, по колко минути сте определили за вашето ядене? За 1 минута ядене не става, за две минути и за три минути не става. Казвате: „Бързо да се наядем.“ Който бързо яде – бързо умира. Който бавно яде – бавно умира. Мярка в яденето ще имате…
Елементарни работи са това. В тази школа, дето хиляди, милиони години ги учеха как да ядат, хората са влезли при сегашните условия и пак трябва да се учат да ядат. Процесът на яденето трябва да се разбира. Ако ти не си разположен, не яж. Умният човек, ако не е разположен, да не яде. Лошият човек, щом се разгневи, нека яде, за него е позволено. Но добрият човек никога не трябва да яде, когато не е разположен. Разболееш ли се, не яж. Имаш ли някакво неразположение, не яж. Започни да ядеш само тогава, когато имаш най-добро разположение. То е правилото за добрите хора. Ти не може да бъдеш добър човек, ако седнеш на трапезата гневен. Ако ти искаш, като седнеш на трапезата, да се успокоиш – ти си от другата категория хора. Ако искаш да имаш свежа мисъл, трябва да имаш разположение. Като погледнеш на хляба – той да създаде един материал за тебе. Преди тебе хиляди и милиони същества, които са дошли на Земята, от небето са дошли да ти помогнат, носят едно благо.
Във всяко едно ядене има да опиташ Божествените блага. Ако не ги опиташ, какво е това ядене? Ти ще прочетеш тия писма при яденето. Най-първо ще отвориш всичките писма и ще ги прочетеш какво ти пишат тия ближни. Според мене три пъти поща ще ти донесат на ден, писма от невидимия свят. Три пъти на ден – сутрин, на обед и вечерно време. Три пъти писма, кореспонденция ще отвориш и то не едно писмо, но десетина – двадесет писма ще ги прочетеш. След като ги прочетеш, на всичките писма трябва да отговориш. Ще бъде крайно неучтиво да не отговориш. Сега аз ви говоря символично за тия неща…
От какво произтича кашлицата? Насъбрали са се известни чужди вещества в дробовете или в жлезите и тия вещества, ако останат за дълго време, ще образуват цяло едно състояние, много неприятно, и всичко туй после ще се изхвърли навън. Има малки, има малки фибри, които са поставени в дробовете и постоянно изхвърлят тия вещества навън. Всичко туй нечисто трябва да се изхвърли. Ние се освобождаваме от кашлицата, ако започнем да мислим правилно, ако ядем правилно, ако спим правилно, акo мислим правилно, ако чувствуваме правилно.
По някой път е хубаво да дойде кашлицата, понеже в кашлицата човек все ще придобие нещо. Ако кашля дълго време, уякват дробовете. Има магарешка – кашлицата на децата. Казвам, магарешката кашлица не иска цяр – тя не уморява децата, колкото и да кашлят. Тя заздравява дробовете…
В охтиката са намесени неправилни чувства на Любовта. Неправилната любов произвежда гърдоболие. Може да е чувство или от страх или от пресиляне или от простуда или от противоречиви чувства. Да кажем – човек изгуби имането и от грижи и безпокойства дробовете му заболяват. Тия, противоречивите чувства може да влязат и да отслабнат дробовете, и вследствие на това дробовете на този човек може да се разпокъсат. Сега аз не трябва да ви говоря на вас. Трябва да се пазя, понеже като се говори за болезнените състояния, е опасно. Една болка като охтиката – в началото церът ѝ струва 5 пари, а в края – и милиони да дадеш, е свършено. Ако заболееш ти, но утре дойде ти една мисъл: „Може да умра“ – не оставяй тази мисъл, но изведнъж тури мисълта: „Може и да живея“.
Дойде мисълта: „Може да се разболея“ – не оставяй тази мисъл, кажи: „Може и да оздравея“.
Или дойде мисълта: „В туй положение аз няма да успея в нищо.“ – „Може и да успея.“ Ако остане в тебе тази мисъл, че може да се разболееш, тя не е твоя. Някога човек може да възприеме мисълта на едно животно, на един бозайник, пък някой път може да възприеме мисълта на много болни хора. Някой човек може да падне и да си счупи крака, и ти, като видиш, тази мисъл така се отрази, ти казваш: „Възможно е и аз да си счупя крака.“ – Тури противоположната мисъл, за да се пазиш!
Тази мисъл, както е турена, тя може да ти причини вреда след време. Казвам: за да мислим добре, винаги трябва да храним Божествените мисли. Мислете така, че вие сте пратени на Земята да се учите в едно училище, да се научите да цените благата, които Бог ви е дал. Най-първо трябва да оценявате тялото си – то е богатство, което с нищо не може да се купи. После, вашият духовен живот – то е друго едно тяло, духовно (астрално) тяло, което е още по-ценно от физическото тяло, след туй, имате умствено тяло, което е по-ценно от духовното. Три тела, които Бог ви е дал. С едното, физическото тяло, работите, с другото чувствате, а с третото тяло вие мислите, едновременно живеете в три свята. Ако заболее духовното ви тяло, чувствата не се проявяват, ако заболее физическото тяло, няма да се разберете с хората на физическото поле…
Казвам: На физическото поле всички трябва да бъдете здрави. Във вас трябва да се яви желание да почувствате хубостта на физическия живот в какво седи. Човек да е разположен. Като седиш на стола, да ти е приятно да седиш; като легнеш вечерно време на дясната страна – да ти е приятно. Пък сега вие легнете вечерно време, но ви е неприятно. – Обърнеш се на другата страна, не ти е приятно. Легнеш на гърба, пак не ти е приятно, легнеш на корема, пак не ти е приятно. Такъв живот не е естествен. Всичко туй зависи от това да се научите как да мислите. Имате достатъчно мисли, но вашите мисли не са урегулирани. Във вас мислите не идват последователно, една след друга, но безразборно…
Казвам, три фази има в мисълта. Всяко семенце трябва да се посее, да расте, да завърже, да цъфне и да даде плод. Ти посееш една мисъл, не знаеш каква е. Тя трябва да израсте, трябва да я изучиш. Тя трябва да цъфне, трябва да завърже, и като узрее, първият плод, който откъснеш от тази мисъл, ти трябва да го опиташ. От плода да опиташ тази мисъл каква е. Тогава казвам, че мислиш. Ако твоята мисъл не е посята, не е израснала, не е цъфнала, не е дала плод, ако не си опитал този плод на мисълта – ти не познаваш мисълта.
Христос казва: „По делата им, по плода ще ги познаете.“ Едно свое чувство как ще го познаеш? Казваш: „Аз чувствам.“ – Тази философия не почива на някаква психологична основа. Едно чувство ти трябва да го посееш, да израсте и то да даде плод и от плода на чувството ще познаеш благородно ли е. Една постъпка ще познаеш пак по същия закон – ще посееш, ще направиш едно дело. Казваш: „Направих една постъпка.“ То е вече първата фаза. Тази твоя постъпка трябва да израсне, трябва да цъфне, да даде плод. Да опиташ плода на твоята постъпка. И тогава ще знаеш дали постъпката ти е права. Плодовете, които сме опитали, нашите постъпки, нашите чувства и плодовете, които опитваме от нашите мисли – те са, които ще ни дадат онова истинско знание за физическия свят, за духовния свят и за Божествения свят.
Когато възвишените духове дойдат в човека – по-напредналите същества, които седят по-горе от нас – те се спират дотолкова, доколкото в нашите градини на физическото поле, в духовния свят и в умствения свят, намерят плодове. Като дойдат, от която и да е категория да са, те се нуждаят от храна. Дойде някое същество от висшия свят при мене, види, че няма плод, замине си и остава там, дето има плод. Някое същество от духовния свят ще дойде в твоята градина – ако няма плод, ще си замине, ако имаш плод, ще остане. То дадe някои хубави семена. Ще дойдат тогава хубавите мисли.
Мнозина сега си мислите как да се привлекат висшите същества. Казвате: „Трябва да се опитат ония чувства на Любовта.“ Ще ги посееш. Ония мисли на Любовта ще ги посееш и постъпките на Любовта ще ги посееш.
Всеки един човек, който е вкусил от плодовете на твоята умствена градина, всеки човек, който е вкусил от плодовете на твоята сърдечна градина, на чувствата; и който е вкусил от плодовете на твоите постъпки на физическото поле, образува се истинската връзка, която наричат братство, сдружаване. Никой не може да я разруши, остават тия постъпки, и в другия свят като идеш – връзките съществуват…
Вие казвате една сладка дума: „обичам те“ – това са празни думи. Размърдал въздуха, казва: „обичам те“, а после няма обич. Гледате го вие да ви заблуждава. Казвате: „обичам“. Каква обич има? Де има обич? Казва: „Писах ти.“ Глупава работа, де е обичта? Иде ми наум за онзи пример. Една руска княгиня се оженила за един закъсал руски княз. Тя била много красива мома. Най-първо той ѝ казва на руски: „Ну, поцелуемся“, 10–15, 40–100 пъти на ден „ну, поцелуемся“. – Тя казва: „Но вот, не само поцелуемся, но трябва хляб, не върви само с поцелуемся.“ – Три-четири дена така и тя огладнява, не става с целуване.
Аз разбирам сега. Аз имам право да целуна един човек след като съм го нахранил хубаво. Тогава може да го целуна. След като съм му дал една чаша студена вода на пътника, нахраня го хубаво, изпращам го, целуна го. Този човек, като замине, има хубава представа за моята целувка. Дошъл човекът, целувам го, но никакъв хляб няма, целувам го, но никаква вода няма. Целувам го, мисъл няма. После го изпращам. Той, като излиза, казва: „Да ти се не видят целувките.“ Аз ви представям истината. И аз обичам да целувам хората, но аз ги целувам, като ги изпращам, туй е новата религия. Ще се обхождаш с човека тъй. Следователно, дойде вкъщи, няма да го целуваш, но ще го нахраниш, ще го напоиш. Никъде не е бил добре приет. Че като го изпращаш, тогава прегърни го, целуни го, да носи образа, че има един брат. Това е брат!
Вие сега седите и се заблуждавате в другото. Такива каквито сте тук, пред мене – Драган, Стоян – това са вашите къщи с целия си багаж. Нито една сестра не е дошла с тялото. Тялото е вашата къща, душата е вътре. Зад човешката душа какво е? Ние за душата, като дойде, има една много приятна топлина в тялото. Когато духът дойде в тялото, имаш една приятна светлина, излиза, виждаме със светлина и топлина. Топлината показва, че душата присъства. Тя, като дойде, първото нещо, внася една приятна топлина. Духът като дойде в човека – в главата веднага му светне, и лицето му светне като запален светилник – всичко е светло. Щом си замине, всичко стане тъмно. Щом замине душата – стане студено, няма топлина…
В духовния свят материята е крайно рядка. Затуй нещата там се предават бързо. Рядка е материята. В тази, рядката материя, ако вземете сега колко има оттук до Англия (Лондон), колко километра има? Около 3000 да кажем. Ако един звук от Лондон бих го приел по обикновените пътища чрез въздуха, 330 метра в секундата се движи, за колко часа щеше да дойде от Лондон дотук? За колко часа щеше да дойде? Виждаме по радиото вече, че една мисъл, един говор още като се говори, едновременно я чуваме. Даже по-бързо отколкото на сцената. Значи звукът се предава не по въздуха, но по етера моментално се предава…
В мисловното поле има една материя, по която човешката мисъл се предава. Ако ти, когато се молиш, не пращаш тази мисъл по тази материя, тя не може да иде при Бога. Ако предаваш в обикновено състояние, мисълта на две педи ще остане. Като се наблюдават хора, които се молят, гледаш там се върти над главата, нагоре не отива. Има хора, които, като се молят, като погледнеш, мисълта им светла. Цялото небе пронизано в пространството, изпращат, с милиони километри отива. Ти може да изпратиш твоята мисъл на слънцето, да я почувствуват. Тя ще иде по-бързо отколкото светлината. Твоята мисъл може да я изпратиш на слънцето, но трябва да знаеш как да я изпратиш…
Тук на земята сте станция и веднага се знае на кого е тази мисъл. Когато вие подигнете мисълта си към Бога, ако тази мисъл е искрена и чиста, ти мислиш дали Господ те слуша. Затова не трябва да става въпрос. Но не трябва ти да изпращаш своята мисъл през въздуха. Казваш: „Господи, аз ти се моля.“ Тази мисъл няма да иде при Бога. Ти най-първо ще мислиш, ще чувстваш, после ще говориш. Когато мисълта ти е приета, отговорено ти е на твоята мисъл. Ти ще кажеш: „Благодаря Ти, че Си възприел.“
Та казвам – туй ще бъде здравословното състояние. Ние всички се помолваме. Казваме: „Не зная дали моята мисъл отива.“ Ние се покваряваме, казваме: „Дали Господ ме слуша?“ По начина, по който се молиш, тази мисъл не може да иде…
Когато се занимаваме с духовния свят, трябва да имаме предаватели. Вярата е предавател. Без вяра не може мисълта ти да се предаде в Божествения свят. Без вяра не може, защото е предавател… Когато няма колебание, двоумение, изпращай мисълта си. Очакваш да ти отговорят, както те намерят за добре. Не определяй мисълта.
Ти се молиш да ти помогнат. Всички, които така са се молили, всякога от невидимия свят им отговарят. Казвам сега: вярата във вас трябва да бъде един предавател на вашата мисъл, на вашите чувства. Сега туй, което остава неразбрано – това са старите ваши възгледи. Казвате: „Тия работи ние ги знаем.“ – Знаете ги тъй, както и аз зная някои работи. Аз, който зная много работи, постоянно коригирам нещата. Не мислете, че духовния свят е такъв, какъвто вие сте го оставили. Мислите ли вие, които сте излезли да идете да се учите и 10 години сте били в странство, че като се върнете у дома, имате сестри и братчета, ще ги намерите такива, каквито сте ги оставили? Всички са се изменили.
Та казвам – ние мислим сега, че като идем в оня свят, ще го намерим такъв какъвто ние го знаем. Трябва да знаем всичките промени, които стават. Да знаем, знанието е там. Те желаят нещо от нас. Трябва да им дадем сведения. Понякой път мълчим, никакви сведения не даваме. Когато работите са добре, даваме сведения, щом загазим, мълчим, крием нещата. Мнозина от вас вечерно време не се молите, седнете тъй и бързате. Все ще кажете „Отче наш, Който си на Небето, да се свети Името Твое…“ и хайде в леглото.
Някой чете дългата молитва, пък тя е много дълга, току бърза, бърза. „Добрата молитва“ [трябва] 3 минути да я прочетеш. Хубаво е 3 минути в съзерцание. Ти, като кажеш „Господи Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да ти се радваме…“, мисълта ти е приета и отговарят вече.
Аз казах: „Господи Боже мой, Ти Си Мой Баща“. Господ казва: „Какво искаш Аз да направя за тебе?“ – Ти ще кажеш: „Ще стана рано, ще направя това и това. Как да покажа на тия хора, че Си благ?“ – Той ти казва: „Това и това ще вършиш.“ Разговаряме. Туй е разговор.
Пък вие сега, като четете „Добрата молитва“, много бързате и никакъв отговор няма. Сега туй трябва да стане не насила, от страх. Когато обичаш някого, готов си да пишеш хубаво. Скъсаш едно писмо, напишеш го хубаво. Щом не го обичаш, надращиш, надращиш. Тук-там и нацапано може да има и накрая се извиниш. Казваш: „Извинявай, много бързах, няма време.“ Не, не, като пишеш в духовния свят, ще напишеш хубаво…
Първото нещо – като станете сутрин, макар и да не сте разположени, гледайте да възстановите една хармония на вашите мисли и на вашите чувства. Ние сме длъжни да го правим, като станем сутрин. Колко блага Бог е дал, колко неща има да изявяваме, да работим.
Докато ние научим духовния език, ние се нуждаем от преводачи. Не може така да говориш, има преводач между тебе и Бога – ще има ред същества, които ще присъстват. Защото тази мисъл, която от нас излиза, тия чувства, които от нас излизат, са толкоз груби в своите трептения, че трябва да се нагодят, та да достигнат до ушите на Бога в хубава форма. Та затуй, по някой път, невидимия свят трябва да ни създаде страдания. Когато искаме да се молим, ще ни създадат страдания, за да може молбата да бъде другояче, за да може по Божествено да се молиш.
Започваш да се налагаш, казваш: „Това искам, Господи, онова искам.“ Та първото нещо – мнозина от вас имате много мъчнотии, не знаете да се молите. Виж какво е казано. То е цял процес.
За да се научите да се молите, най-първо трябва да се научите да мислите и да чувствате правилно. Сега, колкото пъти говоря, не визирам никого от вас. Не че ни слушат от невидимия свят, но много от вашите мисли и желания изискват дълго време да се изпълнят. Изпращаш една мисъл или едно желание на Бога, на което след една година може да ви се отговори. Вие по човешки казвате: „Как, сега ми трябва на мене!“
Та казвам: когато искате спешни работи, трябва да искате най-малкото. Научете се най-първо да искате по възможност най-малкото. Защото, ако ви дадат най-голямото, вие няма да знаете. Например вие искате да ви обичат хората. Вие не знаете какво искате…
Христос, ако дойде във вас, как ще Го приемете? Той и днес може да дойде във вас. Вие може, като този учен фарисей, така да Го погледнете. Може да сте заети сега. Казвам: трябва да се даде на духовния свят един естествен път. Естественият път е Божественият път на нещата. Гледам туй безпокойство, което е обхванало всички. Някой път идват безпокойства, хиляди безпокойства има.
Как ще се освободим ние от безпокойствата? Да кажем, вие слушате и ще идете някому, ще разправяте туй, което аз говоря. Не може друг да го разправя. Какво ще предадете? Разбраните неща аз съм направил. Вие трябва да разбирате физическия свят, трябва да разбирате духовния свят и умствения свят…
Ние не говорим за големи работи. Сутрин, като станеш, да имаш един малък импулс за Божественото на физическото поле; най-малкото чувство в духовния свят и една малка мисъл в мисловния свят. Тия неща през целия ден ще ви дадат импулс да свършите добре работата…
Ако не се разбираме помежду си, не може да се образува връзка, никакво братство, никакво сестринство, никакво приятелство. Законът трябва да се образува, във всички религиозни общества има едно разединение, има друго нещо, което правят хората. Какво е веруюто? Че братство трябва да съществува…
Да кажем един момък иска да се жени. Казва: „Аз имам една майка.“ Майка му е една мярка. Той на своята избраница трябва да каже следното: „Аз имам една майка, която обичам. Ако можеш да обичаш майка ми, както аз я обичам, може да имаме приятелство, добре дошла си. Ако не я обичаш, връзка не може да имаме.“
А пък какво проповядват младите моми и младите момци? Младите моми и младите момци проповядват Христовото учение, точно го проповядват. Той казва: „Ще се откажеш от баща си и от майка си, от брата си и от сестра си и ще тръгнеш подир мене.“ Религиозните хора казват: „Трябва да се отречеш от света.“ Какво ще ти дадат сега?
Ако дойде един и иска братство, аз ще кажа: Аз имам един Баща на небето, ако ти може да Го обичаш, може да ми бъдеш брат. Ако не Го обичаш, не може да ми бъдеш брат…
Та казвам, туй, което ви говоря, то не е за общо, не може да се проповядва, то е учение само за вас. Вие го приложете в себе си. Дето можете да приложите – приложете. Дето не можете да приложите – оставете настрана…
Първо – чистота в тялото: всичките ви пори да са отворени. Чистота в сърцето, всичките пори на сърцето да са отворени. Чистота на ума – всичките пори на ума да са отворени. Най-първо, като станете, мислете за порите на вашето тяло. Отворете ги, за да влезе Божественият въздух.
COMMENTS