Учителя: Ако искате да успявате, правете добро и то ще се върне при вас

Откъс от беседата „Най-красивият ден“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Във Вселената има много слънца, милиони слънца. Но само едно слънце има, от което Земята се ползва, което я огрява. Другите дават много малка топлина, много малка светлина. Казвам: Земята единствено може да разчита на слънцето. В съвременния живот хората разчитат на много слънца и съзвездия. Другите слънца са само за да се определи времето и събитията, които стават… Сега всички имате познания, казвате: Христос дошъл да спаси света. Какво е спасението? Не може да се обясни. Слушал съм толкова обяснения досега. Чудя се на обясненията, които проповедниците дават. Христос дошъл да спаси света. Спаси ли го? Ако светът беше спасен, хората нямаше да са болни.

Казвате: Ние трябва да вървим по закон. Закон трябва да има човек, да знае как да постъпва. Законът за кого е създаден, за здравите или за болните? Закон има за здравите хора, за умните, за добрите хора. За лошите хора няма закон. Те създават закон ограничение. Този закон е съвсем друг. Законът е, който показва пътя на човека, как да постъпва. Да вържеш един човек, да го затвориш в едно здание, това е ограничение… Повечето хора имат понятие за закона като ограничение. Това не е закон. Това е едно животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките. Наричат го закон. Малките животни не се карат с големите. Малкото животно като види голямото, отдалече отваря път, гледа да бъде колкото се може по-далеч. Защото голямото животно е прокурор, съдия и стражар. Всичко налага. Ако прегрешиш нещо пред него, веднага се разправя по всички правила. Няма кой да те защити…

Като гледам хората, виждам, че не са се научили да говорят истината. На десет неща, които казват, има девет лъжи и една истина. Разправя нещо, няма да го опише както е. На мен са ми описвали задната част на Витоша, че е много хубава. Описвали са ми Силимица някъде, много хубаво място. Гледам онези, които живееха до Силимица, започнаха да боледуват. Не е хубаво място. Още като казват името Силимица, виждам, че няма отвор, вглъбнато е. Има някои хора започват мекичко, свършват грубичко. Така например започват младите моми. Като срещнат един момък за пръв път, са много добри. И момците са същите. И старите са същите. Във всички характерът е еднакъв…

Казвам: Има няколко неща в света, които са необходими. Някой път говорим за любовта. Любовта в моя ум е един подтик, първият подтик в света. Ако този подтик не дойде, нищо не може да направите. Вие имате една бучка захар или имате една ябълка. Имате подтик да я изядете. Преди да я изядете, нямате ясна представа. Щом започнете да ядете ябълката, имате истинско понятие какво е ябълката в себе си…

Приемате един човек, казвате: Готов съм да се жертвам заради вас. Един ден го ритнете, казвате: Не искам да зная нищо, не сте били човек. Ще обясня какво разбирам, когато казвам, това не е човек. Всичките ценни неща са опаковани. Казвате: Той още не е човек. Да кажем някоя опакована кутия дошла, в кутията има нещо. Самата кутия не е съществена, но в кутията има скъпоценен камък. Трябва да отворите тази кутия. Този скъпоценен камък е малък. Като го извадите, има други качества. Често ние се заблуждаваме с външната кутия на хората. Тя е кутия само за скъпоценния камък. Тялото, което имате, е кутия. От тялото съдим, че човек е красив, добър. По тялото не може да съдиш, че човек е добър. Казвате: Колко хубави са тия ръце. Тия ръце знаеш колко удара може да нанесат. – Колко са хубави краката! – Знаеш, колко ритници дават. Казва: Колко е хубава устата! – Знаеш колко зъби има в устата. Ръцете не е човекът, краката не е човекът, устата не е човекът.

Истинското, което е човекът, е това като познаете човека – по-красиво същество от човека няма извън кутията. По-лошо същество от човека в кутията няма. С тази кутия всеки може да ти причини пакост. Някой път са доста солидни кутиите, блъсне те, удари ти главата. Ще кажеш, че скъпоценният камък те е блъснал, не кутията те е блъснала. Не съм срещал скъпоценен камък да е пукал главата на някого. Как е възможно това същество, което е излязло от Бога, да те блъсне. Когато на Христа казват, че е благ, казва: Благ е тъкмо един Бог…

Казвам: Знанието, което имате сега, е една пъпка. По някой път вие мислите, че познавате любовта. За любовта аз съм говорил, но съм говорил само за пъпката на любовта. За цвета на любовта още нищо не съм казал. Какво е любовта като цвят не съм ви казал. Какво е любовта като плод ще има още дълги години да ви се говори. Теории сега може да имате колкото искате. Ако познавате пъпката, като се развие ще познаете и цвета. Човек, който не познава пъпката, не може да познае и цвета. Който не познава цвета, не може да познае и плода. Едно след друго вървят.

Казва Йоан: „Бога никой никога не е видял“. Право е в кое отношение? Бога без любов не може да го видиш. Само с любовта се вижда Бога. Когато някой казва, че е сляп, то значи, че няма любов. Всички хора, които нямат любов, са слепи, те не виждат. Сега аз искам да се освободите. Вие обичате да критикувате… Хиляди жени има, които се оплакват от мъжете си. Хиляди мъже има, които се оплакват от жените си. Хиляди синове има, които се оплакват от бащите си. Хиляди дъщери има, които се оплакват от майките си. Хиляди ученици има, които се оплакват от учителите си. Хиляди учители има, които се оплакват от учениците си. Хиляди слуги има, които се оплакват от господарите си… Всичко това, което ми разправят, не е нещо съществено…

Казва някой: Много ме обиди. Как те обиди? Каза ми много лоша дума. Каква лоша дума? Каза ми говедо. Казвам: Много добре ти е казал. Той ти е казал да идем да се учиш. Казвам: Ти не разбираш тази дума. Бог създаде хората да ръководят хората в знанието. Те проправиха пътя, по който се учиха…

Един човек ми разправи следното. Един хубав ден съм огладнял, тогава седим под една круша, всичко обрано. Казвам, да бях дошъл малко по-рано. Човек като не знае кога да идва, всичко обрано. По едно време дойде един малък вятър, паднаха 5–6 круши. Оставено е нещо заради него на това дърво. Сега някой мисли, че тук няма промисъл. Има промисъл. В света има една промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем, е оставено благо за нас.

При животните, при дърветата, при изворите, където и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем. Ти оставяш, не го вземаш, търсиш нещо друго. Седиш на един камък, на втори камък, при едно дърво, при друго, при един човек, при други, казваш: Побеля ми главата, всичките хора не са божествени. Само ти си божествен човек, свят човек, като тебе друг няма. Всички са лоши, само ти си добрият човек. Целият свят е вътре в Бога. Всичко онова, което е в Бога, е велико. Единствената нечистота, която съществува, е онова, което съществува вътре в нас, индивидуално във всеки човек. Понеже всички хора не живеят по Бога, частично нечистотата съществува вътре. Искам да ви дам едно изяснение.

Не съм срещал някой да благодари. Апостолите като ги биха, върнаха се радостни. Сега гледам как някое дете майка му го била, то не се радва, плаче. Дойде оплаква се. Някого баща му го бил, оплаква се. Апостол Павел го биха пет пъти по 39 удара и казва: Ще се похваля със страданията си. Не обръщайте внимание на човешките прояви.

Вие по някой път се заблуждавате. Някой човек пише много хубаво. Не са съдържателни писмата му… Някой път ще се затрудниш като четеш, не е хубаво написано писмото му, но е съдържателно. По-хубаво грозно написаните писма, отколкото красивите писма без съдържание. Защото какво е една красива мома, която не може да каже една сладка дума. Защо ми е една красива мома, която не може да ми омеси един хубав хляб. Моми има като омесят хляба, хората се разболяват от него. Аз съм страдал много от лош хляб и от лошо сготвена храна. Някой готви, но отрова внася в яденето. С лоши мисли бърка в тенджерата. Казва: Пуста тенджера, на мен ли се падна аз да готвя, тъ-тъ-та. Така не се готви. Ето къде е мъчнотията.

Понеже по пътя, по който пътуваме сега, са минали хора преди нас, които са го оцапали, този път е останал кален. И ние трябва да се окаляме. Ако тия хора, които бяха минали, бяха павирали този път, ако му бяха дали един малък наклон, щеше да бъде чист. Те оставиха всичката кал. В българина има една черта, че има малко чистота. Като изследвах българите, намерих най-чистите българи, които имат чистота, че са еленчаните. По-чисти от американците. Неделя като дойде, еленчаните метат улиците, като влязат в къщи, като че човешки крак не е стъпил. Като влезеш вътре, трябва да събуеш обувките си, всичко чисто. На други места гледам, че ще влезе с калта без да се изчисти, ще окаля вътре. После ще започне да се извинява. Като се извини, няма да вземе лопатата да изчисти, но казва: Извини, внесох кал, за берекет Господ да го обърне. Хубаво е, нямам нищо против…

Казвам: Ние в този живот трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал. Ние трябва да благодарим на Бога за ушите, които ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за устата, за носа, за ръцете, за краката, за сърцето. Искам да ви кажа как трябва да благодарим. Представете си, че дойде някой виден цигулар да свири. Зимно време хората са немарливи, не знаят, че салонът трябва да бъде отоплен… Ще се заема да приготвя условията, ще се заема да се отопли салонът. Трябва му пиано. Ще намеря най-хубавото пиано. Ще го опитам. Ще взема участие всичките столове да са наредени хубаво, да има ред и порядък. Питам ви колко от вас отоплявате божествения салон тъй, както трябва Господ да дойде. Колко от вас отоплявате този салон както трябва?…

Сега искате възкресение. Намерете в живота си един ден, където сте служили на Господа тъй както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, където през целия ден сте мислили само за Господа. Сега какво значи да мислиш за Господа? Да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро на някого на Земята, пък Той не може да слезе, ти да схванеш и веднага да свършиш работата. Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата, Господ няма волове да оре нивата, ти ще идеш да изореш нивата, да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа, че дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати ангелите на земята, ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се както често става, да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли да дойде някой да каже какво да правят. Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа…

Да ви разправя един анекдот, разправяше ми го един във Варненско. Намерил си една красива мома, сгодил се за нея. Казва на приятеля си: Ела да видиш какви добри качества има. Знае да прави хубаво кафе, сладко. Има обхода, знае как да черпи, търпелива е. Хвали я. Тя като правила кафето, солта и захарта били наблизо, на възлюбения направила кафето със захар, а на неговия приятел сложила две лъжички сол. Годеникът пие кафето, колко е хубаво. Приятелят му гледа приятеля си и се чуди защо е такова. Срам го е да каже, че сол има в кафето. Тя иде после да ги черпи със сладко. Той туря си крака, спъва я, тя изтървава целия прибор. Тя казва: Няма нищо, такива неща се случват. – Виж – казва какъв характер, въздържание има, хич не се обижда. После я пита: обиди ли се? – Трябваше да ме видиш долу след като занесох приборите какво направих, хванах със зъби дъската на масата, че я дъвках. Казва: Да ми се паднеш, и тебе така ще те дъвкам.

Казвам: Бъдете внимателни да не слагате сол в кафето на приятелите, на вашите възлюбени. Никой без любов не може да види Бога. Неговият единороден син разбра, че само Любовта е, която разкрива. Ти щом видиш Бога, ще станеш подобен на Него. Писанието казва: Бог направи човека по образ и подобие свое. Бог направи човека да обича, както Бог обича. Казвам: Това е единствената мисъл, която ви оставям. Ако сте един музикант, свирете най-хубаво без погрешка. То е най-хубавото. Не да питате: Хубаво ли свирих? Щом свириш хубаво, всичките хора ще бъдат доволни. Ако сте готвач, гответе най-хубаво: сложете най-хубаво масло, най-хубавия лук, най-хубавите картофки, яденето да бъде безупречно. Ако сте шивач, ушийте най-хубавата дреха без погрешка, че който носи дрехата да каже: Много хубава дреха е. Ако сте обущар, пак същото.

Казвам: Като срещнете един човек, кажете най-хубавото. Като идеш при един болен, кажете: Ще оздравееш след няколко седмици, на нивата ще идеш да жънеш. Някой е беден, кажете: Ще забогатееш един ден. Ако е млада мома кажи: Красива ще станеш, ще се ожениш, деца ще имаш. Кажете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш, кой знае дали ще стане. Кажи: Това ще бъде, ще стане. Господ иска ние да помагаме най-умно. Казвате: От тебе човек няма да стане. Ти няма да свършиш училище, каквото имаш, ще изгубиш. Те са обикновени работи на един развален живот.

Сега законът е като подбудителна причина и парите са като подбудителна причина. Момата е красива, това е пари. Момата е здрава, това е пари. Пълна е с магнетизъм, това е пари. Момата, която знае да работи, това е закон. Момата, която служи на закона, знае да работи; която е красива, има пари, свободна е, облече се. Мома, която със закон отива, трябва да работи. Която отива с пари, си почива. Това прилича на онзи японски принц, който отива в Америка да учи американския живот. Молил се в едно богато семейство да му намерят място за слуга. Слугувал два месеца. Казва американецът: Слугува два месеца, но отличен слуга. Но постоянно носеше латинската граматика. Като остане свободен, изучава латински език този японец.

Бих желал от сега да изучавате граматиката на любовта. Да ви кажа: Ако ви изпитва комисията по граматика, знаете ли колко ще ви пише? Ще ви скъсат. Аз съм превеждал един пример. В Китай имало двама мъдреци, единият бил образец на търпение. Всеки, който идвал при него, той му услужвал. Един идвал 29 пъти при него, той го приемал и му помагал. Другият искал да подражава на този мъдрец. Като отишъл бедният да го изпита, на петия път му казал: Прекали го, веднъж, два пъти, три пъти разбирам, но пет пъти? Той му казва: Ти си назад, аз при онзи мъдрец ходих 29 пъти, гледах нищо не ми каза, пет пъти като дойдох при тебе, излезе из кожата си. Какво казва Христос, колко пъти да прощаваме? Седем пъти по 77.

Помнете едно: всяка стъпка, която направите, всичко в света, което правите, не го правите за другите. При другите хора ще иде и каквото придобие ще се върне при вас. Такъв е законът. Никой не може да се избави. Затова ако искате да успявате, правете добро и то ще се върне при вас. Радвайте се за доброто и злото, което носите, то ще се върне при вас. Злото при хората няма да остане, ще причини малка пакост на хората, те ще го изпратят. Добрите работи ще ги изпрати при онзи, който ги правил.

Първото нещо: Ние трябва да идем в небето с един придобит живот. Всичко онова, което направим за Бога, ще се върне при нас. То ще ни въздигне. То значи Божията Любов като дойде, ще ни въздигне. Без любов човек не може да се въздигне в света. Когато обичаме някого, погрешките се превръщат. Каквото и да направим, ще се върне. Ако една погрешка може да отклони любовта, тя е по-силна. Пък Любовта е най-силното нещо. Божествената Любов всички погрешки превръща в скъпоценни камъни, когато обичаме Бога. Писанието казва: Всичко онова, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за добро…

Казва: Той е търпелив човек. Търпението е цяла наука. То трябва да се преподава като музиката. Вие нямате търпение. Когато дойде мирът, ще ви свиря някой път за търпението. Вие не знаете каква е музиката на търпението. Аз съм слушал много любовни песни, но досега съм слушал само трима души, които пеят от любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пеене. Не може да предадем, което реките предават. Не може да предадем, което цветята предават. Не може да предадем, което птичките предават. Като речем да предадем, не можем да предадем Божественото. Един пример: Ако с любов пееш на един болен човек, той ще оздравее. Толкова силни са трептенията, че този човек веднага ще забрави своята болест…

Всеки, който люби, ще види Бога. Всеки, който не люби, няма да види Бога. Когато някой не вижда Бога, това е ад. Сега ви пожелавам да слушате, когато Господ ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Тогава като един възпитателен метод: цигуларят много добре говори, публиката слуша. Има цигулари, които като свирят на сто души, десет оздравяват. Има цигулари, които като свирят, 20% оздравяват, други като свирят, 30% оздравяват, 40%, 50%. Малцина има, които като свирят, всички оздравяват. Казвам: Съвършенство е като дойдем, най-малко 75% да оздравяват…

В света има много работа да свършим. Сега тук сме на почивка, разпуск имаме на занятията, във ваканция сме. Скоро ваканцията ще се свърши, ще започнем нова учебна година, ще се върнем в училището да учим. Като се върнем, трябва да бъдем въоръжени с нови сили, с нов подтик. Като влезем, новото, което ще ни се преподава, да го приемем, да се радваме. Скоро ще бъде. Апостолите казват: Царството Божие скоро ще дойде. Две хиляди години минаха.

Сега за пръв път ще стане нещо. Има нещо, което само Бог ще направи. Това, което никой не може да направи, Бог ще направи. Бог ще направи това, което никой не може да направи. Очакваме да стане това, което никой не може да направи. Това, което е направено, знаем че е от Бога направено. Това, което Бог ще направи е благо. Любовта трябва да се прояви тъй, както Бог я проявява. Всеки от вас като почувства тази любов, да я предаде, както я е видял. Той не може да я предаде така, поне приблизително така както е.

Мърчаевци искаха да прекарат електричество. Трябваше жици да имат. Трябваше бакър да дадат. Дадоха, дойдоха жиците. Дадоха жиците, не им дават електромери. После не им даваха трансформатор, какво ли не дойде. Мърчаевци не бяха готови за светлината. Казват: Защо ви даваме светлина, да пускаме и да я гасим постоянно, по няколко пъти на вечер да ни създавате излишна работа: да палим и да гасим. Ще ви дадем, когато няма да се гаси. Казвам: Новата светлина, която дойде, новата Любов да не изгасва. Истинската светлина на Любовта и свобода вечно да пребъдват, да не изгасват. Това е Божието благословение.