Учителя: Ако имате любов в себе си, ще можете да си проправите път навсякъде

Откъс от беседата „Дрехата на Любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 84 години:

Три неща казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“

На български имаме „безпътица“, без път. Пътят представя една определена посока в живота. В съзнателния живот път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Понякога нашите пътища се съгласуват с Божествения път, а понякога са в разрез, те се отдалечават. Пътят е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което иска, макар и днес да е на такава степен на култура.

Когато казваме, че човек трябва да има път, смисълът на съвременния живот хората го поставят във физическия си живот. Но животът има две страни, има един живот на страдания, има и един живот на радости. Индусите за стария живот, този на страданията, са поставили едно Божество – Сива, което създава само страдания на хората. И друго Божество, което създава техните радости. Това е тяхно разбиране.

Но този въпрос има две страни. От какво произтичат най-първо страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил. Когато човек изгуби своето зрение, има страдание. Когато човек изгуби своя слух, има страдание. Когато човек изгуби своето здраве, има страдание. Когато изгуби благото, което има, той страда. Страданията са отрицателна страна на онова, което сме изгубили… Щом човек се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всички сме отделени от Бога. Макар и да говорим за Бога, всеки е отделен.

Колко хора ще се намерят да жертват живота си за Бога? Може да имате хиляди овце или хиляди кокошки, но коя кокошка е готова доброволно да се жертва за тебе? Нито една… Ние имаме криво разбиране за жертвата. Казвате: „Не искам да се жертвам.“ Но живот без жертви няма. Старите евреи са принасяли жертвоприношения. Ако не правиш жертви, в живота не можеш да прогресираш. Бог, за да се изяви на хората, Той е направил една велика жертва. Той е трябвало да се ограничи в Себе си, да даде нещо от Себе си. Бог изисква от нас това, което ни е дал. Той не изисква нашето. Той изисква това, което ни е дал. Тогава се задава въпроса: „Какво сме ние извън това, което Бог ни е дал?“ Извън Бога ние сме празно шише, което няма вода в себе си. Извън Бога ние сме една сграда без осветление, без отопление, без храна. Една гола сграда, в което живеем.

В какво седи животът? Вие изключвате Любовта от живота. В какво седи този живот? Искате да живеете на Земята. В какво седи животът? …Четири неща Бог е дал в света на човека: светлина, за да не се спъва; въздух, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; вода, за да бъде той чист и земя, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти го превърни в разумна сила, която да вложиш вътре във въздуха. Като издишаш можеш да кажеш една дума, която да бъде толкова обидна, че да ти коства живота. Един посланик може да каже едно толкова неприлично изречение, че да се вдигне цяла една война… Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата? От незнанието как да разполага човек с въздуха, който Бог му е дал. И този въздух, който сега приемаме не е толкова чист. Трябва да се филтрира. Ако човек няма светлината, ако няма знанието като приеме въздуха, той ще се поквари.

Следователно казвам: човек, който диша, трябва да диша с любов. Бог е Любов! Да дишаш значи да е пробудено твоето съзнание така, че всички твои постъпки да са ясни за самия тебе. Защото от всяка твоя постъпка зависи или твоето щастие, или твоето нещастие. Сега понякога мислим, че можем да накараме Божествения свят, да накараме Бога да постъпи така, както ние искаме. Лъжем се. Ако мислим така, както Бог мисли, ако изпълняваме закона Му, тогава Той за нас всичко може да направи. Извън Бога не можем нищо да направим нищо. Понякога мислим, че ние правим работите, че нашето проявление е проявление на Бога. Бог желае да живеем, понеже в нашия живот е вложен Неговият живот. Следователно като живеем заради него, ще живеем заради себе си. Можем да кажем, че Бог като е в нас, Той иска да се изяви, Той иска да живее.

Вие казвате, че Бог е жив. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Аз съм за себе си Сам закон. Значи Аз съм Път, Истина. Истината подразбира човек, който е свободен. Да бъдеш свободен в своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки, в пълния смисъл свободен. Сега свободата в света не може да дойде в света сама по себе си. В началото на всяка свобода е Бог. Бог Сам по Себе си е непознат. Думата Бог – това е едно отвлечено Същество. Толкова отвлечено, че не можем да го познаем. Бога Го познаваме само в Любовта, в която се проявява. Любов подразбира, че след като Бог вижда всичките наши недъзи и недостатъци, които имаме, Той ги прощава. Бог се отличава с това.

И Апостол Павел казва, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си като не им вменяваше греховете. Ако Бог не беше в света, никой не може да бъде спасен. Спасението в какво седи? Ние искаме Бог да ни прощава, да не вменява нашите прегрешения, да ни даде всичкото щастие в света и ние да живеем както искаме. Съвременните хора живеем както искаме и от това произтича нашето зло… Животните и те си живеят, и те са свободни. Вълкът си живее като вълк, прави си каквото иска. Овцата и тя си живее както си иска. Ние понякога мислим, че вълкът не е свободен, че не е толкова умен. Доста умен е той. И овцата е доста умна… Даже растенията са доста умни.

Ако вземете боб и го посадите в една градина и сложите на един метър от него една суха пръчка, бобът ще се увие около тази пръчка. Може да мислите, че растенията нямат съзнание, но ако още на две педи посадите една фиданка, бобът ще мине покрай сухото дърво и ще се увие за фиданката. Ако няма жива пръчка, ще се увие около сухата пръчка… Някой път и ние, хората, се увиваме около сухи пръчки. Една суха пръчка не е толкова стабилна. Ти уповаваш на един човек, не е ли това суха пръчка. До колко време един човек може да бъде сигурен? Докато живее, 50, 60, 120 години. Едно общество може да даде сигурност докога? Може 100, 200, 500 години. Имаме ли държава, която да е съществувала 8000 години? Няма. Или къде са старите държави? Къде е Вавилон? Къде е старият Египет, които бяха знатни? Хората ходиха да придобиват своите знания в Египет. Един гръцки философ седя 20 години при портите на египетските мъдреци, за да придобие знанието на живота, как да живее. Той беше Питагор. Египтяните са имали толкова голямо недоверие в гърците, че 20 години са го изпитвали…

…Грубостта произтича от това, че чувствата стават мощни, те заповядват в живота на човешката мисъл. Трябва да има едно съчетание между мислите, чувствата и постъпките. Човешката мисъл трябва да бъде под контрола на Божествената любов… Всяка една мисъл, която е родена от любов, ражда едно благородно чувство. Всяко едно чувство, което е родено от мисълта ражда благородни постъпки, така вървят. Любовта ражда мисъл, мисълта – чувството, чувството – постъпката. Постъпките на човека вече създават човешкия характер. Ние казваме: „Бог е любов“. В дадения случай може ли да чувствате като кажете „Бог е Любов“. Цялата природа, това, което казвате, можете ли да го чувствате навсякъде.

Ние, съвременните хора, в Любовта сме много слаби. Любовта носи най-силните трептения. Ако имате любов в себе си, ще можете да си проправите път навсякъде. Ако хората биха живяли според закона на Любовта, ако имаха това съзнание, то мъчнотии щеше да има, но всички мъчнотии щяха лесно да се разрешават… Ти казваш „аз“, човекът, иска да направи едно добро, но започваш да разсъждаваш: ако раздам всичко, което имам, как ще живея – слагаш един бент. Не можеш да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не можеш да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор.

Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите… Един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите… Да се раждаме значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим.

Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Всеки един от вас е дошъл на Земята, вие не знаете защо сте дошли. Вие съзнавате, че трябва да обичате себе си. Аз ви казвам, човек е съгрешил, понеже не знае как да обича – не знае как да обича Бога, не знае как да обича ближните си. Човек е съгрешил, защото обича себе си повече отколкото Бога и ближните. Всичките нещастия сега стават от голямата любов, която имаме към себе си и от безлюбието, което имаме към ближните. Казваме: „Той не е като мене.“ Сега не искам да ви говоря за миналото, а искам да ви говоря за онези възможности, които са скрити във вас. Във вас имате един Бог, на когото не сте дали свобода да се прояви. Вие сте го ограничили. Бог с хиляди години седи във вас и ви гледа умовете, какво ще направите заради Него.

Аз съм давал онзи пример и пак ще го дам. Един цар напуснал своето царство и повикал своите 10 министри, за да им остави различните департаменти, добре да ги управляват. На всеки министър дал по една длъжност и си заминал. Като заминал искал да опита колко справедливо ще управляват. Престорил се на бедняк и посетил всичките си министри, да види кой какво ще му даде. Един му дал съдрани обувки, друг му дал съдрани гащи, друг му дал съдрана дреха, някой му дал сух хляб. Всеки, каквото му дал, го събирал и след 10 години се завърнал в държавата. Като се върнал, направил голямо угощение и повикал първите министри на угощението. Носил на всичките подаръци. Под един голям похлупак на всеки сложил подаръка, който те му са дали. Един ден и вие, като този цар, като заминете ще намерите точно онзи подарък, който вие сте дали. Ако кажете, че ще ви дадат нещо другите, ще видите, че като влезете в невидимия свят, ще намерите своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Мислите чувствата и постъпките в другия свят се виждат. Ние ги виждаме, Всичко ще бъде видно.

Един ден забуленият свят, в който сега живеете, ще стане явен. Аз съм ви давал един пример за една българка, която наричам най-учтивата българка – дипломатка. Тя живееше във Варна. Като дойде някой на гости, тя ще го посрещне, ще го целуне. Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой!“

Питам сега защо постъпва така? Външната дипломация на живота е такава. Ще направите едно добро и след като си замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би се преструва, дойде току така.“ Та, казвам къде е вашето съзнание да чувствате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Руснакът се спира, изважда в .„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал, казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят. Руснакът казва: „Братко, да си разменим файтоните. Ти с моя файтон и аз с твоя, назад да се върнеш.“ И вие в живота все ще се срещнете така. Трябва да направите една отстъпка.

…Няма по-голям подарък от този да срещнеш един човек, който да те обича. Няма по-голям подарък от това да срещнеш един човек, когото можеш да обичаш. Да знаеш да възприемеш хубавия подарък, който ще ти дадат с любов и да знаеш как да дадеш този подарък, който Бог ти е дал. Ние в любовта изявяваме, онова което Бог изисква. Бог изисква ние да се обичаме. Всичките хора в света трябва да учат този закон на Любовта. Трябва училище, трябват бащи и майки, трябват проповедници, учители, добри слуги, пример трябва навсякъде, за да можем да научим този велик закон на Любовта. В светлината човек ще има онази ясна мисъл за живота. Във въздуха човек трябва да вложи любовта. Казвате: „Много сладко говори.“ Всяка една дума, която е просмукана с любовта, е царска дума. Царят само като каже една дума: „Да се помогне на този човек!“ И веднага неговата дума се изпълнява. Ако ние бихме живяли според закона на Любовта, като кажем една дума, тя ще се изпълни като царската, веднага ще се изпълни. Сега, понеже не сме царе, каквото и да кажем, няма кой да изпълни думата.

Казвам: ако обичаме Бога, Бог ще изпълни всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание и всяка една наша постъпка. Затова казваме – трябва да учим закона на Любовта, не да се плашим, но да кажем в съзнанието си: „Господи, научи ме да живея така, както ти искаш.“ Тогава трябва да се отворят очите ви и като се отворят очите ви, ще видите. Веднъж ако видите Бога вие втори път няма какво да Го виждате. Мойсей искаше да види Бога в Неговата слава. Казва му Бог: „Може да ме видиш, но само ще видиш много малко.“ Тогава провъзгласи, че Бог е благоутробен и милостив. Казва: „Много малка част видях от Неговата дреха.“ Ние в Любовта ще видим само дрехата на Бога, с която Той е облечен. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той оживява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, поумнява. Който се докосне до тази дреха на Любовта, възкръсва. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той се примирява с всички. Който се докосне до тази дреха на Любовта, той получава вечния живот.

Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот Вечен да се докоснеш до Любовта, която носи всичките блага за сегашния наш живот. И ви казвам: стремете се така, както онази вдовица, да се приближите до дрехата на Любовта, тогава всичките други неща в света сами по себе си ще ви станат ясни. Затова се изисква в усилията мисъл; благородно сърце; една силна воля, за да постигнем онова, за което всички ние се стремим.