Тайнствената сила на билките

Мили приятели,

По случай един от най-светлите празници в годишния календар – лятното слънцестоене – започвам поредица публикации, свързани с интересните събития, които точно сега се случват както в Природата, така и в нашите души.

Първата част от поредицата избрах да посветя на магията на билките, с оглед на започващия сезон за бране на лечебни растения в планинските местности, както и на наближаващия Еньовден.

Ако искаме да си подготвим вкусен и полезен чай за зимата, важно е да имаме предвид следните правила за бране на лечебни и ароматни растения:

1. Билки е най-добре да се берат около изгрев слънце (след като се вдигне росата).

2. Най-лечебни са билките, брани в слънчев ден. В идеалния вариант: да няма нито едно облаче на небето. При мрачно или дъждовно време полезните вещества са в много по-оскъдни количества, тъй като нектароотделянето и прашецоотделянето е слабо (заради слабата дейност на опрашващите насекоми).

3. Най-подходящите места за бране на билки са планинските местности, далеч от промишлени замърсители и пътища. Най-силни са билките, расли на слънчеви поляни, а не на сянка или полусянка.

4. Билките не се късат, а се режат внимателно с нож или ножица – най-добре на около 20см от върха. Така хем растенията имат възможност да се възстановят и да дадат семена за идната година, така и ние вземаме най-силната и лечебна част от растението.

5. Събират се в платнени торбички, които им позволяват да дишат. В противен случай започват да мухлясват.

6. В рамките на 4 часа от брането е хубаво да се вържат на малки снопчета или да се разположат на тънък слой върху вестник или чаршаф да се сушат. Задължително на сянка.

Когато изсъхнат (след около 2 седмици) могат да бъдат прибрани в буркани, чували или торбички. Най-удобно според мен да бъдат нарязани вид, удобен за приготвяне на чай, и до времето на консумацията им да се съхраняват в буркани с капачки, оставени на слънце.

7. Най-лечебни и ароматни са билките, набрани непосредствено преди цъфтежа или в самото му начало – т.е. през юни-юли (в зависимост от надморската височина).

8. Желателно е да не берем повече от 50% от билките на дадено място, за да има и на следващата година там от тях.

9. Най-хубавият чай е чаят, споделен с приятели 🙂

Тематично подбрани цитати из Словото на Учителя:

„Ако някой може да развие в себе си дарбата да познава лечебните свойства на растенията, и по този начин да лекува хората, той би станал виден лекар в света. В природата има много лечебни растения, които, употребени на място, освобождават човека от всякакви болести. Ако пръста на някой човек започне да бере, достатъчно е да се употреби едно от тия растения, за да отвори на това место естествена дупка, през която всички нечистотии да излязат навън. Пред силата на тия лечебни растения, всякакъв хирургически нож пада. Тези растения правят най-добри операции.“

(„Синове на възкресението“, 29.01.1928г.)

„Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите какви лечебни свойства се крият в тях. От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Как ще изучавате свойствата на своите мисли и чувства? Как ще изучавате качествата на говора? Ученикът трябва да изучава тия неща, да има ясна представа за себе си.“

(„Планини и долини“, 30.07.1937г.)

„Някои се пристрастяват към растенията. Не е лошо това, но те трябва да се изучават като лечебни средства. Има растения, които лекуват и най-опасните и мъчно лечими болести. Който не ги познава, страда. Затова казваме, че хората страдат поради своето невежество. Изучавайте растенията и техните лечебни свойства… Един познат ме запита какво ще прави, като отиде в другия свят. Казах му, че никой не може да отиде в другия свят, докато не изучи добре растенията, пеперудите, рибите, птиците, животните. За всяко нещо ще държи изпит.“

(„Трите пътя“, 17.10.1943г.)

„Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. Например, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвиквате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от асма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания… Който е дошъл на планината, трябва да се върне с известни знания. Иначе, малка полза ще има от пребиваването си на планината.“

(„Упътвания и наставления“, 15.08.1930г.)

„Вземете си малко равнец, пийте малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки в къщи да има набран равнец, бял и жълт, за който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После да имате от синята тинтява. Наберете си, те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди, и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние, да кашляте, извадете си малко, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец, че той сега расте, че той е жив и този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече!“

(„Окултна медицина“, 24.12.1922г.)

„Като станеш справедлив и измениш поведението си, болката в корема ти ще мине.“ – „Ами цяр?“ – Ще вземеш лайкучка и десет дена ще пиеш по една чашка. – „Ама, да не утешаваш само?“ – Ако след десет дена коремът ти не мине, пак ела при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине. Даром ти давам този цяр, нищо не ти искам.“

(„Призова учениците Си“, 05.11.1939г.)

„Лайкучката не е много мека. Тя действува особено лековито. Ако не сте разположени, ако нямате апетит, пийте няколко деня подред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин, на гладен стомах, по една чашка. Като правите това три–четири деня наред, разположението и апетитът ще ви се възстановят. Белият цвят на лайкучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертвува.“

(„Жена кога ражда“, 19.11.1939г.)

„Лесно се лекува ревматизъма. Не знаете ли как се лекува? Още не знаете ли? Ще накараме 5–6 пчели да ви ожилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 5–6 пчели да го ожилят, да ги раздразни и да го ожилят. – „Коприва не може ли?“ – Пчелата е по-добре.“

(„Противоречията в природата“, 30.09.1936г.)

„Като яде коприва, косата му ще почернее.“

(„Права мисъл“, 02.04.1930г.)

„Ако косата ви е бяла, една цяла година, по три пъти на ден, яжте коприва. Направете този опит и ще се почерни косата ви.“

(„Опити, 20.11.1935г.)

„Аз имам един начин за боядисване на косата. Ще ви турим една година да се храните с коприва – ще си почерните косите. Два пъти като ядеш на ден – ще ти почернеят косите. По този начин може да си почерниш косите.“

(„Три седмици“, 06.11.1940г.)

„Ако вие ядете цяла година коприва, ще ви почернее косата. Може всеки да си почерни косата. Да почерниш косата си е лесна работа.“

(„На фокус“, 15.11.1944г.)

„Старостта е изгубване на материалните сили в човека. Ако в този процес може да се внесе едно освежаване, едно обновяване на силите, и човек веднага ще се подмлади, ще се освежи. Лесна работа е това подмладяване. Достатъчно е да вземеш подбел, и ти ще се подмладиш. Но кога човек трябва да вземе подбел? Вие трябва да го знаете през кой ден на годината да го вземете – дали, когато цъфти, или през кое време изобщо. Вие трябва да го вземете, когато в него се балансират положителните и отрицателните сили в живота му. Човек трябва да попадне в този момент, когато подбелът е в състояние на самоудоволствие и е готов да дава, да помага. Това е и с всички останали растения. Тогава човек трябва да излезе рано или при изгрева на слънцето, когато на небето няма нито един облак. Има ли най-малкия облак, лекарството се разваля. Ако попаднат тези състояния, тези моменти, тогава ти ще си откъснеш един цвят и ще го затвориш в едно шишенце.

Ако знаете това изкуство, кога да откъснете този цвят, вие ще изпитате един голям трепет, когато се приближите към подбела, защото той ще ви подмлади. Знаете ли каква радост ще изпитате тогава, когато се приближавате към цвета на подбела. Вие ще станете рано сутрин, ще излезете вън и тъкмо слънцето предстои да изгрява, ще откъснете един цвят и ще го турите в шишенцето си. Като ме слушате да говоря така, вие казвате: „Лесно се говори, но мъчно става.“ Съгласен съм и аз, че мъчно става. Много мъчно е човек да попадне на това съчетание, на този ден. Денят не трябва да бъде мъглив като днешния.“

(„На двама господари“, 01.01.1933г.)

„Добре е в градините си да имат и различни цветя: сини, червени, жълти, розови, зелените действат отлично. Ако някой намира, че е груб, че няма добри маниери, нека си има една градинка, в която да отглежда различни цветя, те облагородяват човека и внасят мекота в характера му. Цветята имат лечебно действие. Ако аз съм един лекар, като дойде някой болен при мене, първата работа, като първа рецепта, която бих му предписал, ще бъде да го накарам да си посади в градината един карамфил или една роза или друго някакво цвете и да го полива редовно, да му се радва. Той няма да усети как краската на това цвете ще влезе в него и ще почне да му действа.“

(„Малките заповеди“, 28.11.1937г.)

„Да се изучават лечебните свойства на растенията, магнетическото им влияние. Да не се сеят много близо до къщата. Разумната природа е създала растенията и човек не трябва да злоупотребява с Божиите блага. Като правите съзерцание на растенията, ще гледате вътрешно да доловите какви са техните лечебни свойства. Без растенията човек не може да бъде гениален. В тях има тайни сили. Трябва да знаеш кога да откъснеш плода и кога да го ядеш, за да можеш да се ползваш. Там е всичката тайна сега…

Тревата, когато се къса, не изпитва болка, но когато се изкоренява – изпитва… Децата не трябва да късат листата и цветята, това има лошо влияние върху тях и като пораснат, ще вършат по-големи вреди. Като минаваме покрай цветята, няма да ги миришем продължително, защото имат много силно влияние върху астралното тяло и това не е полезно, става омайване…

Също така, ако имаш неразположение и влезеш между карамфили, ще дойде хубавото разположение и тогава ще разбереш психичното им влияние, характерната им психична черта. Онези същества, които са създали карамфилите, колко са мислили!“

(из „Акордиране на човешката душа“)

„Ще отидете при едни растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Без разположение не може. Изучавайте какво влияние указват разни растения върху човека. Съставете си едно понятие за растенията. Изберете някои от тях и вижте какво влияние указват. Така човек ще научи езика на растенията…

Ще отидете при растенията със свещено чувство и ще мислите за Бога най-първо. След това ще гледате растението и ще мислите за тези сили, които се проявяват чрез него, ще мислите за тези същества, които изработват тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за скритите сили в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намерят за необходимо. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.“

(из „Писма на Боян Боев – Том 1“)

„Изучавайте растенията. Съставете си едно понятие за тях. Те са като книги и от тях ще научите нещо. Изучавайте кои растения за какво са лековити. Много пъти хората не знаят как да прилагат растенията като лечебно средство, но е време да го научат. Ще отидете при тези растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Изберете някое от тях и вижте какво влияние упражнява. Общувайки с растенията, ще научите езика им…

Ще изучавате растенията на място и с прозрение отвътре, ще научите какво лекуват. Книгите, в които се пише за лечебните им свойства, ще ви бъдат само като спомагателно средство, но главно отвътре ще научиш с прозрение какво лекуват тези или онези растения.

Като отидеш при цветята, по радиото ще почнеш да възприемаш нови мисли, нови неща ще проблеснат в ума ти. Окултната наука трябва да започне с ботаниката. Това е редът. И най-после ще дойде човекът и ще ти дадат първия изпит на посвещение. Защо казвам, че не трябва да се късат цветята, а да се има свещено чувство към тях? – Растенията са инсталации, които трябва да пазим, понеже оттам зависи Животът. Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията. Същевременно работете и върху четирите Евангелия.“

(из „Акордиране на човешката душа“)

„Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие. Ние сме изгубили вътрешната връзка с растенията и затова животът се е скъсил. Като намерите лечебните им свойства, вие ще дойдете във връзка с Белите Братя.“

(из „Акордиране на човешката душа“)

Ванга:

„Светът е започнал с билките и с билките ще свърши. Но билките от една страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите билки.“

(Сп. Родолюбие, 1989 г.)

„Лекарствата затварят вратата, през която може да влезе природата чрез билките и да излекува болния организъм. За всяка болка има билка.“

(Казано пред Магдалена Шумарова от Петрич)

Рудолф Щайнер дава ценни сведения за лечебните сили на Природата:

„На въпроса: „Какво представлява материята в нашия земен свят?“, Духовната наука отговаря: Всяка материя на Земята е сгъстена Светлина. В материалния свят не съществува нищо, което да не е – под една или друга форма сгъстена, кондензирана Светлина…

Светлината не може да бъде сведена до нищо друго в нашия материален свят. Каквато и материя да пипнете, навсякъде Вие се докосвате до сгъстена, кондензирана Светлина. По своята същност, материята е Светлина…

В самата основа на материалното съществувание, ние откриваме не друго, а Светлината. И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло – доколкото то е материално – то цялото е протъкано не от друго, а от Светлина. Доколкото човекът е материално същество, той е протъкан от Светлина.

Нека да отделим внимание и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека?“ Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовното познание, щяхме да се убедим – както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа – че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим (стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме) с думата Любов…

И кое е единственото средство, с което бихме постигнали отдалечаване на луциферическия елемент от нашата Земя? Любовта! – ето точният отговор. Защото ние действително ще улесним правилното разгръщане на кармическите процеси, само ако пораждаме, само ако вливаме Любов в нашата земна планета…

Пред нас застава една цяла област от душевния живот, в която ние трябва да внасяме нещо; ние трябва да внасяме, просто да вливаме там именно Любовта, защото всеки импулс, породен от Любовта, може да се превърне в помощ, в истинска помощ.

Този чуден характер на прибавена, на влята Любов, е присъщ на всички онези лечебни похвати, които малко или много се опират на това, което наричаме „психическо лечение“ или „психотерапия“. Под една или друга форма, те винаги показват някакво родство с Любовта. Какво друго, ако не Любов, е онзи душевен балсам, който даваме на другия човек? Всичко, което правим в тази област, се свежда до Любовта. Да, дори когато апелираме към най-простите душевни фактори, дори когато само улесняваме някого да излезе от своята подтиснатост, ние вършим това със силите на Любовта. В тази област, всичко има своя първоначален импулс в Любовта – от най-обикновените начини за лечебно повлияване, до това, което днес твърде лаически хората наричат магнетизъм…

При т.н. „психически лечения“ същественото си остава едно: преобразената сила на Любовта. Трябва да сме наясно: без силата на Любовта ние никога не бихме постигнали истинската си цел. Обаче процесите на Любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето будно съзнание; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките“ и „процедурите“ на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт. Следователно, дори да не виждаме непосредствения механизъм на даден лечебен процес, пред нас винаги се извършва един акт на Любовта, макар и изцяло да е приел външните форми на определена лечебна техника.

И така, поради това, че в основата на нашия душевен свят лежи именно Любовта, ние с право можем да прилагаме т.нар. „психическо лечение“, което на пръв поглед е доста изместено към периферията на човешката личност, но всъщност има дълбоко родство с Любовта и обогатява душата със силите на Любовта. Ето как, от една страна, се очертава помощта, която можем да предложим за всеки, който е попаднал в пипалата на Луцифер. Именно защото Любовта е в самата основа на душевния живот, ние можем да повлияем по този начин върху посоката на човешката Карма.

От друга страна, логично идва въпросът: „А какво става с изтъканото от светлина материално човешко тяло, в което е потопена душата? Какво става с изтъканият от светлина физически човек?“ …

Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили. Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации. Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.

А как можем, намирайки се отвън, да отстраним съответните влияния, които напират отвътре поради някакъв душевен недостатък, поради някаква абнормност в субстанцията на Любовта? Изобщо, какво става с тялото, ако то приеме подобна субстанция? В този случай за антропософската Духовна Наука настъпва нещо, което предизвиква пълната противоположност на Светлината. А противоположността на светлината имаме, под една или друга форма, в лицето на мрака. Колкото и странно да звучи, всичко което води до опетняване на изтъканата от светлина материя, идва от ариманическия или луциферически мрак. Мракът е внесен в човешката материя. Обаче този мрак можа да проникне там, едва след като човешките тела бяха постепенно оживотворени от „Азът“ в хода на инкарнациите. Това опетняване, това замърсяване е характерно само за човешкото тяло. По-рано нещата не изглеждаха така; изтъканото от Светлината беше абсолютно чисто…

Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта. Навън тя е чиста. Така че всяка външна субстанция се различава коренно от субстанциите, които човекът носи в себе си. Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния. Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция. Това, което съществува навън като неопетнени от човека субстанции, представлява, под една или друга форма, външното лечебно средство срещу съответния болестен процес. Ако Вие го внесе те по правилния начин в човешкия организъм, ще имате и специфичното лекарство за тази или онази болест.

Ето как Вие стигате напълно обективно до едно или друго лечебно средство за човешкото тяло. Зад контурите на болестния процес, вие различавате вече един диференциран мрак, или с други думи онова, което смущава кондензираната светлина; и Вие се досещате защо този обитаващ в човека мрак, защо тази мрачна материя може да бъде премахната, ако прибавите към тях чистата и изтъкана от светлина материя! Накратко: в лицето на чистата и изтъкана от светлина материя, Вие имате специфичното външно средство срещу болестния процес.

За жалост, нещата често опират до там – и аз непрекъснато обръщам внимание на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка – че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен орган. Често се изтъква, че самият организъм разполага с необходимите лечебни сили, за да си помогне; но дори и да е вярна констатацията на терапевтичния нихилизъм, според който лечебният процес се ръководи от собствените лечебни сили, това не изключва възможността да се търсят специфични средства за подпомагане на лечебния процес…

От моите описания за дифтерията, Вие ще стигнете до логичното заключение, че тук става дума за нещо, което е тясно свързано с кармическите процеси, засягащи астралното тяло. Най-близката и сродна област с нашето астрално тяло имаме в лицето на животинското царство. Ето защо Вие лесно ще установите, че при онези болести, произтичащи от астралното тяло, медицината несъзнателно и инстинктивно се обръща за помощ именно към животинското царство. При болести, чиято причина лежи в етерното тяло, медицината търси лечебните средства в областта на растителното царство. Интересна е например връзката между червеният напръстник и някои сърдечни болести; на тази тема би могло да се говори часове наред.

Изобщо, подобни неща са верни не само в течение на пет години – както казваше един лекар – след което престават да са такива, както би могло да се случи с някои научни изводи, опиращи се единствено на външната симптоматология. Обаче в света има и едно истинско съкровище от лечебни средства, което се предава от поколение на поколение; то малко или много е свързано с окултните източници на Духовната Наука, макар и хората да нямат представа за тези неща. Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория“ води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи.

А при болести, чиято причина лежи във физическото тяло, следва да използваме лечебни средства от областта на минералното царство.

Подобни аналогии често ни откриват самата същност на нещата. Благодарение на сложните си и дълбоки връзки с външния свят, човекът е същество, на което можем да помогнем по два начина: ако от една страна влеем в него, или по-точно в т.нар. „психически лечебни процеси“ някоя от разновидностите на Любовта, или ако от друга страна, внесем по един от многото възможни начини, така да се каже, „модифицирана Светлина“ във външните лечебни процеси. Всичко, което може да се направи, е свързано или с „вътрешните“ психически средства, респективно с любовта, или с „външните“ средства, респективно с кондензираната, сгъстена Светлина. И когато един ден науката ще е напреднала до там, че да признава свръхсетивния свят и принципа: „Материята е кондензирана светлина“, тя ще може да хвърли и духовна светлина върху систематичните опити за изнамирането на външните лечебни средства.

Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна Гърция далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни…

Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си. Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената Светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на Светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието…

Аз не се поколебах и да разкрия някои дълбоки тайни, за които съвременната наука няма да е дозряла още дълго време: например, че материята е всъщност сгъстена светлина, а душевния живот на човека – един вид „разредената“ субстанция на любовта. Това са древни окултни принципи, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат плодотворни не само в областта на познанието, но и в сферата на практическата човешка дейност.“

(Събр. съч. 120)

Очаквайте: Магията на Еньовден