Учителя: През целия ти живот Бог няма да те остави

Учителя: През целия ти живот Бог няма да те остави

Откъс от беседата "Опитна школа", държана от Учителя на днешния ден преди 92 години:Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха

Откъс от беседата “Опитна школа”, държана от Учителя на днешния ден преди 92 години:

Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии. Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. За онзи, който разбира, в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията. Злото се явява в света, за да се прецени доброто… Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях, човек е дете. Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи. За малкото дете казват, че имало ябълка, а за по-напредналите, които съгрешиха, казват, че се възгордяха…

„А в църквата ставаше усърдна молитва за него.” (Деяния на апостолите 12:5)

Сега вие казвате: „Господ нали знае. Щом знае, ние не трябва да се молим.” Не е въпросът, какво Господ знае, ние трябва да се молим. Че учителят знае, то е друг въпрос. Ти ще учиш. Учението на учителя не те ползва, ако ти не учиш…

Някои от вас се обезсърчават като видят праведен човек. Ако е за ярем, светията има по-голям ярем. На грешниците турят малък хомот, на светиите турят такъв, че като го натоварят, тегли за десет волове. Десет пъти е по-голям яремът му, отколкото на грешника. Като слон е той, светията… Върши работа той, най-много работи той. Най-работните хора са светиите, много малко спят…

Най-голямата сила в ръката на един вярващ е молитвата. В едно отношение най-голямата сила, това е знанието, това е връзката, която трябва да бъде разумна, с Божествения свят. Молитвата е разговор. Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш…

Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм. Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е труден…

Разправяше една от българските пророчици, Кортеза, нейната опитност. В България, ако една жена, която да се нарече пророчица, тя е първата, всички други след нея идат, това е мое мнение. Тя казва:

„Имам три състояния. Едното, Божествено, виждам нещата, каквото казвам, става. Друго състояние, човешко, половината е вярно, половината – невярно от това, което казвам. Трето състояние имам, в което трябва да се моля. Дойде някой, казва: „Кажи ми нещо.” Аз искам да им угодя. Каквото кажа, не става, ще ги излъжа. Тогава дойде дяволът. Казва: „Отдалеч ида, кажи ми нещо.” Колкото пъти съм казвала в туй положение, все е невярно и колкото бой съм яла, все за това. Трябва да мълча, но Кортеза все иска да се покаже.”

Често и в другите хора това състояние го има. Някой път ще мълчиш. Като дойде онова положение, да се качиш на върха, на този Божествен връх, то е едно съчетание в природата. Когато той е свързан с всичките разумни същества, всички те ще му помагат. Пророкът, който предсказва нещата, и стават, той не е сам. Цяла йерархия му помагат, той тил има…

Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Сабуй обущата си.” Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се.” Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба.

Вие казвате: „Без пари.” Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам – с тояга и с пълни джобове.” Когато кажем, че без пари може – може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може…

Следователно и за човешкия характер, когато обичаш един човек, може да му кажеш много работи, но когато не го обичаш, затвори устата си и нищо не казвай. Когато не обичаш някого, похвали го. Ако кажат: „Много зле мислят за тебе”, кажи: „Много добър човек е. Аз го познавам, много добър човек е.” Похвали го. Големите дипломати правят така…

Помнете една мисъл: не се ровете много във вашето минало. Не ровете една рана, не изваждайте превръзките десет пъти на ден. Превържете я веднъж и я оставете да оздравее. Щом много пъти я превързвате, тя няма да зарасне.

Казвате: „Не съм способен човек.” Не мислете за това, че не сте способен човек. Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш…

Дръжте за положителната страна. Нещата, както се случват, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро.

Най-голямото противоречие съдържа една Божествена мъдрост. За бъдеще ще проверите, че тия закони са верни. Каквото и да се случи на онези, които обичат Бога, ще се превърне за тяхно добро. Ако е така, да придобием тази опитност и да вървим напред…

Сега ние сме още в пътя на деца. Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък. Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно.” Толкоз разбира. Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят. Казва: „Зрънце да е.”

Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща подминаваме… Най-хубавата идея в нас, най-хубавото, което Бог ни дава, ние го ритаме, там е грешката. Грешката е в неоценяването. Бог ти дава условия да се повдигнеш, ти не може да схванеш. Какъв момент очакваш за бъдеще някога? Пък за бъдеще ще дойдат други неща предвид. В дадения случай днес има благо, използвай го. Ако не едно, второ, трето, четвърто.

През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето благо.

COMMENTS

WORDPRESS: 0