„Спасяващите ритуали“ на Църквата

„Даром сте приели, даром давайте.”

Матей 10:8

Едно от най-изумителните неща, които разбрах неотдавна, е че според официалната доктрина на Църквата, единственият начин да се сдобием с ангел-хранител и „спасение” е … да си ги купим от нея. Ето какво четем в официалния сайт на БПЦ – Българската православна църква. Местата в текста, обозначени с цифра, са коментирани под цитата:

„Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси. „Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти) [1], не може да влезе в царството Божие”, казва Сам Христос (Йоан. 3:5) Той е установил това св. Тайнство с примера Си, като се кръстил на река Йордан [2] … В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението … Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Исус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква [3]. Когато св. ап. Петър отишъл при езичника Корнилия, кръстил него и целия му дом и малки и големи. С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се запълва недостигът от съзнание в децата.”

[1] Тази глупост в скобите Христос даже не си я е помислил, а под раждане от вода и Дух (в оригиналния текст: въздух) визира нещо коренно различно. Според Рудолф Щайнер този стих е свързан с далечното бъдеще на човечеството, когато отново ще живеем в тела, съставени от по-фини субстанции – вода и въздух – вместо от земна материя. Истината обаче явно не пасва на маркетинговата стратегия на БПЦ. Нищо че Христос учеше, че не ритуалът води към спасение, а начинът ни на живот:

„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.“

Матей 7:21

„Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.“

Римляни 2:28-29

„Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.“

Галатяни 5:6

„Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.“

1 Коринтяни 13:2-3

„А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.“

Колосяни 3:8-11

[2] Интересно тогава какво „св. Тайнство“ е установил с един друг свой пример:

„И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.“ (Лука 19:45-46)

[3] Тук братята в черно са пропуснали да уточнят колко точно е трябвало да заплати всяко дете, за да го приемат апостолите в християнската общност, чиито пример уж следват съвременните фарисеи.

* * *

Но никак не е трудно и да разберем защо Църквата така упорито пропагандира идеята, че без кръщене сме обречени на вечни мъки. Както добре знаем, всеки храм си има ценоразпис на предлаганите услуги и кръщенето не е никога безплатно: bTV: Свещеник: Безплатно едва ли ще ви кръстят!

И какво излиза – справедливият Бог не дава на човек даже и ангел хранител, ако не си платим за него? Пък който не може да си го позволи – да се спасява както знае, ангелите със сиромаси не се занимават.

Тук не е много трудно да забележим как църквата, като единствена „спасяваща” инстанция, си е създала пълен монопол над „спасението”, като само тя има право да го продава. В противен случай сме обречени, както на Земята (не ни се полага ангел), така и на Небето (дори и да живеем като светии, ако не сме си купили кръщението, сме обречени на вечни адски мъки).

А думите „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” в горния контекст са изумителен пример за това колко безбожно може да се цитира Библията с цел още повече печалби.

Наивно е да вярваме, че едното кръщение е достатъчно за опрощаване на греховете, тъй като такова нещо не твърди нито Христос, нито неговите апостоли. Освен това то е свързано с пагубно вярване, че всеки може да води колкото си иска греховен живот и е достатъчно да се изкъпе в светена вода или да извърши друг външен ритуал, за да влезе чист в Царството Божие. А всъщност покаянието, обръщането към Бога и Новораждането са чисто вътрешни процеси. Ала от това наивно схващане са произлезли и много други, подобни на него. Например, че Бог е по-благосклонен към теб, ако направиш дарение на Църквата.

Задължителното кръщене, разбира се, е само на „входа” на живота. Един вид приветствие „Добре дошъл на Земята!” от Княза на този свят. Но няма измъкване и след това. Човек и добре да живее, умира. А тогава го чакат (т.е. неговите близки) още куп църковни такси, още по-безумни и от кръщенето, за да може човек да стигне при Бога. Добре са го измислили!

И докато сме на темата за „освещаването” нека припомня накратко още един красноречив случай от 2011 година.

Тогава владика Николай отказа да приеме в дар новопостроения храм в пловдивското село Строево. Пред насъбралото се множество той обясни, че не може и не иска да освети църквицата „Свети Димитър”, защото… строителното разрешение не е издадено на името на патриаршията, а на името на фондация „Свети Димитър”, която е организирала и спонсорирала изграждането.

Накратко: Българската православна църква може да служи само в храмове, които са нейна собственост. И още по-накратко – ами тогава не става ли дума за пари?! За имоти. За собственост. За изгода.