Учителя за смисъла на страданията

Откъс от беседата „Седем кошници“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:

Когато слиза на Земята, човек започва да страда. В този смисъл, страданията имат съвсем друго предназначение от това, което съвременните хора разбират. Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест. Които не са страдали, те са по-жестоки от ония, които са страдали. Ако страданието не е необходимо, като вътрешен процес за човешкото развитие, то не би съществувало. Щом съществува, то има дълбок смисъл.

Кой страда в света? Добрите, великите, благородните хора всякога са страдали и страдат, а лошите хора се мъчат. Който иска да знае защо страда, той трябва да си отговори: Аз страдам, защото съм добър, благороден човек. Който не страда, за него въпросът е поставен другояче. Някой казва: Все на мене ли ще се дават страдания? Да се зададе такъв въпрос, то е все едно добрият, способният ученик да се запитва, защо му се дават уроци и защо след това го изпитват. Щом си добър, силен ученик, разбира се, че ще имаш изпити. Ако си слаб ученик, няма да се явяваш на изпити. Кой се бори в живота? Юнакът се бори…

Ако искаме да помогнем на човек, когото обичаме, трябва да му дадем добър пример от любовта. Любовта с думи не се предава. Ако искате да покажете някому, че го обичате, по никой начин не можете да постигнете това с думи. Думите не само че не доказват Любовта, но дори я отнемат. Речете ли да убеждавате някого, че го обичате, вие ще го отдалечите от себе си. Любовта има особен език, който хората отдавна са забравили…

От няколко години насам, ние сме навлезли вече в областта на Водолей, в която всички снегове и ледове са започнали да се топят. Много противоречия ще се явят през това време, но едно ще се постигне – чистота. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде…

Щом възлюбите Бога, всички мъчнотии и страдания ще изчезнат, т. е. те няма напълно да изчезнат, но вие ще имате сила в себе си да ги преодолявате. Няма по-голямо благо в живота на човека от това, да бъде в връзка с Бога! Такъв човек всякога ще бъде доволен. Защо? Защото, ако един го обере, друг ще му даде нещо; ако един го рани, друг ще го лекува; ако един вземе хляба му, друг ще му донесе пресен, по-вкусен от първия. Отсега нататък идат вашите приятели! – Отде ще дойдат? – От невидимия свят…

Това, което повдигна Христа в очите на невидимия свят, е работата, която Той свърши на Земята с голямо смирение. Невидимият свят се радва не само при такива случаи, но и когато грешникът се обърне към Бога. Христос казва: „Когато грешникът се обърне към Бога, или когато сърцето на някой човек се докосне до Божията Любов, а умът му – до Божията Мъдрост и светлина, небивала радост настава на небето.“ Казвате: Кой човек може да се докосне до Божията Любов? Който веднъж само е хапнал от обяда, даден от Христа, той е опитал вече Божията Любов, свързал се е с нея. Затова Христос казва за себе си: Аз съм живият хляб…

Казвам: сегашните условия изискват хора със силна вяра, със силна любов, без никакво колебание и съмнение. Вие ще имате мъчнотии, но сами трябва да ги разтопите, да се освободите от тях. Вие сами създадохте мъчнотиите си, сами ще се освободите. Ако Бог ви е създал никакви мъчнотии, Той сам ще ви освободи от тях. Има мъчнотии естествени, необходими, които са в пътя на вашето развитие. Има мъчнотии ненужни, които вие сами сте си създали. Аз говоря за последните, а не за ония, които са от Бога дадени, и които представят за вас велико благословение. От Божествено гледище, т. е. от гледището на новата философия, всички противоречия в живота ви са на място. Защо? Защото всяко противоречие, всяка неприятност допринася нещо за вашата душа…

По какво се отличава благодетелният човек? – По издържливостта, по неуморността си. Като се върне дома си, от усилената работа през деня, той не се оплаква, че е уморен. Работата му го обновява, а не го уморява. Ако някой се оплаква, че е уморен от работа, това показва, че неговите добродетели не са на местото си. Когато някой работи и умът му се уморява, тази работа не е на мястото си. Когато някой говори и гърлото му пресъхва, това говорене не е на мястото си. На много от съвременните оратори гърлото пресъхва при говорене, затова те пият вода, да го понамокрят. Жива вода трябва на тия оратори! Ако пък искат да не пресъхва гърлото им, нека изпият няколко чаши гореща вода, преди да са почнали да говорят.

И тъй, като извършите едно добро дело и се върнете дома си, вие трябва да усещате в себе си прииждане на енергия… Уплашите ли се от постоянното даване, то е все едно да се страхувате, какво ще стане с един извор, или с една чешма, които непрекъснато дават от своята вода. Не се страхувайте за извора! Докато той извира, няма опасност водата му да се свърши. Всеки човек, който живее по Бога, е също такъв извор. Докато този извор е свързан с Бога, водата му никога няма да престане. Щом се усъмни в Бога, водата му веднага ще престане. Божественият закон подразбира непрестанно даване… Който иска да изпълни волята Божия, той не трябва да бъде скържав (стиснат). Щом е за Бога, и сто пъти повече ще дадем, отколкото досега сме дали…

Светът представя велик организъм, в който Бог живее и работи. Тук ще видите отношенията на Бога към хората. Ако мразите някого и мислите злото му, тук ще видите, че Бог обича и този човек, като всички други. Тогава само ще разберете, че вашата омраза не допринася нищо, освен това, че противодействувате на Великото, а с това заедно и на себе си. По този начин вие сами ще си попречите да влезете в Царството Божие. Много хора искат да влязат в Царството Божие по външен, т. е. по човешки път. Не, който иска да влезе в Царството Божие, той външно, по човешки, ще бъде отстъпчив, а вътрешно, по Божествено, ще бъде настойчив…

В Писанието е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ!“ Вие трябва да направите няколко опити по новия начин, да опитате Бога, да Го познаете, докато Той бъде доволен от вас, и вие започнете да Му служите по вътрешното ръководство, което имате в себе си. Под „вътрешно ръководство“ се разбира онова ръководство, което Бог е определил за всяка душа, още от началото на нейния живот.