Учителя за смисъла на живота

Откъс от беседата „Твърдата храна“, държана от Учителя на днешния ден преди 92 години:

Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на Земята, и то епохални прераждания, в които да сте извършили нещо велико. Знаете ли колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на Земята…

Апостол Павел казва: „Не отделяйте знанието от Любовта.“ Обаче, знание без Любов възгордява. В това отношение, Мъдростта представя най-мъчния път в живота на човека. По-труден път от Мъдростта не съществува. И по-лесен път от Любовта не съществува. Няма по-лека наука в живота от Любовта. Следователно, Любовта е за децата, а Мъдростта – за възрастните, за съвършените. В това няма никакво противоречие. И децата, както и възрастните, вървят в свой път. Като дете, човек върви в пътя на Любовта; като възрастен, той влиза в пътя на Мъдростта. Казвам: в духовните хора трябва да се създаде силно желание към учене. Колкото малко знание да има, човек трябва да го знае така съвършено, че и на изпит да се постави, да издържи…

Апостол Павел казва, че докато дойде новото знание, старото не трябва да се изхвърля. Защо? Защото човек минава от едно преходно състояние в друго по-постоянно, но докато влезе в новото състояние, трябва да има почва под себе си. Ако разруши старата основа, преди да е съградил нова, ще увисне във въздуха. Ето, едно време Бог слезе в ума на човека, за да го повдигне, но той имаше тогава за основа сърцето. И днес Бог слиза на Земята да повдигне душата в човека, а едновременно с това ще повдигне и жената, т.е. девата. Бъдещите хора ще водят девствен живот. Някои искат да знаят, трябва ли да се женят, или не. Не е въпросът до жененето, но хората трябва да живеят в абсолютна чистота в мислите, чувствата и постъпките си. Когато някой мъж срещне жената-дева, в ума му ще се събудят светли и красиви мисли, а в сърцето – възвишени чувства, и той ще бъде готов да ѝ услужи в нещо, но с пълно безкористие. Значи, тази жена е внесла в мъжа нещо Божествено, което го е преобразило…

Като изучавам съвременните учени, писатели, поети, художници и музиканти, аз ги разглеждам, като носители на Божественото. Бог иска чрез тях да се проявява, но понеже те още не са добре организирани, не могат правилно да предават Божествените идеи. Това не е за упрек. Ще дойде ден, когато те ще могат правилно да предават Божествените идеи и чувства. Следователно, всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата са носители на Божественото, независимо от това дали те го съзнават, или не…

Трагедия има днес в съвременния свят; трагедия има в човешките души; трагедия има и в човешките вярвания! Днес Христос има 500 милиона последователи, които знаят заповедта „не убий“ но въпреки това не могат да се повдигнат поне до положението брат брата да не убива. Каква култура е тази?

Казвам: всеки човек за себе си е тази загубена овца, вследствие на което резултатите на тази култура са повече отрицателни. Така седи истината. Когато се говори на хората истината, те се обиждат. Много естествено! Но човек трябва да знае какво го чака утрешния ден. Каквато основа поставиш на живота си, такъв ще бъде и по-нататъшният градеж. Да водиш порочен живот, това значи да съградиш сламен мост и по него да прекарваш тежка артилерия. Какъв ще бъде резултатът от този мост…

Какво по-красиво от това, да дойде при вас някой ваш приятел, да поиска сто лева на заем, с условие, че след десет дена ще ги върне? Вие му давате тия пари и виждате, че точно след десет дена приятелят ви носи парите назад. Това значи английска точност. Ако не може да ги върне на време, приятелят ви трябва да дойде при вас, да се извини, че не може да върне парите на време и да ви помоли, ако можете да му дадете някаква работа – по този начин да се изплати. Когато англичанинът взима пари на заем, той ги връща точно на определения срок. Българинът, обаче, вземе ли пари на заем, не ги връща лесно. Той постъпва също така и с книгите, които взима за четене; вземе една кгига за четене от някой свой приятел, прочете я, а за връщане не мисли. Изобщо, българинът не е точен. Точността е слабо развита в него. Срещате един български селянин и го питате: Моля ти се, знаеш ли, колко часа път има до това село? – Като минеш този баир, после още един, ще повървиш малко по равно и ще стигнеш селото, нещо около един час. Ти вървиш час, два, три, няма стигане. Това показва, че центърът на времето в него не е развит. Или пък, той може да се ръководи от друга математика. Някой българин обещава някому, че ще дойде след половин час, а дохожда след няколко часа. Аз съм правил изчисления и съм намерил, че българският половин час се равнява на шест европейски часа. Значи, ако българин каже, че ще дойде след един час, трябва да го чакате приблизително 12 европейски часа…

Едно трябва да знаете: Природата не обича отлагането. В духовно отношение, отлагането е лоша черта в човешкия характер. Бързането е лоша черта, но и отлагането не е по-добро. Човек трябва да извършва всяко нещо точно на определеното за него време: ни по-рано, ни по-късно.

Като наблюдавам развитието на съвременната наука, виждам, че тя готви човека за великото бъдеще. Тя не е нищо друго, освен приготовление. Велики същества, които ръководят съдбините на човечеството, взимат участие в това приготовление. Тия същества носят различни имена: християните ги наричат ангели на ветровете, на горите, на водите, на моретата, на житото, на обществата, на народите и т.н. Индусите ги наричат богове…

Няма по-красиво нещо за човека от това, да знае кога какво да говори. Всяко нещо трябва да се казва на своето време. Що се отнася до погрешките на хората, не се занимавайте с тях! Има кой да се занимава с погрешките на хората. Първо, човек сам се занимава с погрешките си, а след него цяла йерархия от същества изучава неговите погрешки, като прави ред математически изчисления. Да се занимава човек с погрешките на хората, това значи да се трови. За каквото човек мисли, и с каквото се занимава, такъв става. Затова, именно, той трябва да се занимава, както със своето добро, така и с доброто на хората. Като срещнете някой човек, търсете в него доброто и красивото, а що се отнася до лошото, пожелайте Бог да му помогне, да го изведе от лошия път.

Само съвършеният човек има право да се занимава с погрешките на хората, защото той е в сила да ги изправи. Понякога Бог изпраща един пророк при някой грешник да му каже, че трябва да изправи отношенията си към Бога, към ближните си и към себе си. Ако не направи това, Той ще вдигне ръце от него и ще го остави да носи последствията на своя лош живот.

И тъй, като ученици на новото учение, вие трябва да се домогнете до Божествената наука, до съвършения живот, за които всеки има условия в себе си. За тази цел вие трябва да приложите знанието, което имате. Някои се страхуват, че са станали много чувствителни. Няма нищо страшно в това. За да може да учи, човек трябва да развие своята чувствителност. Един наш приятел заболял малко, вследствие на което чувствата му се префинили повече, и той започнал да вижда неща от невидимия свят, които по-рано не виждал. Като оставал сам в стаята си, той се разговарял със същества от невидимия свят.

Като не знаела причината за това нещо, жена му започнала да се безпокои, да не е станало нещо с мъжа ѝ. Дохожда при мене уплашена, разтревожена, разказва ми цялата работа. Казах ѝ да не се безпокои, нищо лошо няма в тази работа. Мъжът й е станал доста чувствителен, вследствие на което се съобщава по своето радио с жителите на невидимия свят, както хората на Земята се съобщават по радио с всички градове и държави в света… Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-големи страдания има. Обаче, това не трябва да го плаши. Страданията са благо за човека. Те могат да го предпазят от известни изкушения…

Влезе ли в сърцето ви чувство на омраза или завист, хванете го внимателно, с клещи, и го разгледайте научно, както естественикът изучава разни пеперуди, насекоми, животни и дава своите обяснения за тях. Някой казва: Много се разгневих. – Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с гюлова вода, с някакъв парфюм, или пък с някаква нечистотия, и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината, било за приятната, било за неприятната миризма, седи вън от вас. Някой човек извън вас ви е напръскал. Следователно, временно само от вас може да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие. Временните промени които се извършват в човешкото сърце и в човешкия ум, не са в сила да окажат влияние върху човешката душа. Временните промени, временните състояния са преходни; те се дължат на сегашния живот на хората. За тях не сте отговорни само вие – много фактори има, които трябва да се държат отговорни. Вие не сте отговорни за всички ония камъни, за онази кал, която хората могат да нахвърлят върху вас.

Като се върнете у дома си, родителите ви могат да се карат за дрехите ви, че са изцапани и окъсани, но това не е само ваша вина. Когато родителите ви се карат за скъсаните и изцапани дрехи, кажете им: Елате вие на моето положение, при същите условия, да видите, как ще се върнете у дома си… При условията, при които сега живеете, и по начина, по който сега добивате храната си, грешки всякога ще правите. Ако не се превъзпитате, вие не можете да се освободите от всичко онова, което родителите ви са внесли във вас…

Като се натъкнете на известно страдание, разгледайте, съществено ли е това страдание, или не. Като плачете за нещо, спрете се да разберете, коя е причината за вашите сълзи… Мнозина считат плача за слабост. Питам: кой от вас не е плакал? И за Христа, един от Великите Учители в света, се казва, че е плакал. Не само Христос, но и всички богове, които са слизали на земята, са плакали. Няма същество на земята, което да не е плакало. Не е лошо да плаче човек. Плачът е добър признак; той показва, че в света има ред и порядък. Плачът показва, че човек е разбрал Божественото, което говори в него. Той казва: Господи, имам желание да изпълня Твоята воля и да изправя всичко онова, което съм нарушил. Когато човек си поплаче малко, бил той мъж или жена, господар или слуга, учен или прост, все ще олекне на душата му. Ако човек цял ден плаче, това вече не е плач, но рев, който показва, че морето на този човек е силно развълнувано. Красиво е, когато видиш да блеснат в очите на някой скърбен човек две-три сълзи, които после да се търкулнат по лицето му. Благородство има в този човек…

Сега, на онези от вас, които искат да бъдат съвършени, препоръчвам да употребяват твърдата храна, да разбират своя живот и да не се ожесточават. За тази цел те трябва постоянно да се молят. Молитвата не подразбира само да говорите за Бога и да Му четете писани молитви, или красиво наредени послания. Няма защо да се оплаквате на Бога, нито пък да му се хвалите. Молитвите към Бога трябва да са естествен разговор, като между души. Щом започнете да се разговаряте с Бога по този начин, работите ви ще се оправят, характерът ви ще се смекчи, и вие ще гледате на всички хора, като на души, излезли от Бога. Това значи служители на новото учение, служители на новото верую. Това верую не дели хората на народности, на класи, на бедни и богати, на учени и прости. То гледа еднакво на всички души. Това значи да бъдем снизходителни едни към други; това значи да желаем доброто на цялото човечество. От хиляди години насам хората се молят да дойде Царството Божие на Земята, но за да дойде това Царство, те трябва да бъдат съвършени. Докато ние не отворим душите си за Бога и не Му дадем място да работи в нас, и ние в Него, Царството Божие няма да дойде на Земята…

Гледайте всеки нов ден да проявявате все повече и повече любов. Любовта ви трябва да се разширява, да обхващате все повече същества в сърцата и душите си. Свързвайте се с добри хора, като изучавате доброто в тях. При това, трябва да знаете, че в всеки човек има нещо добро. И в най-лошите моменти в живота си, човек пак може да прояви някакво Божествено чувство. Божественото съществува във всички хора, само че в едни е по-силно развито, а в други – по-слабо. Дайте място на Божествените чувства в себе си, в които няма никаква завист и омраза! Дайте място на Божествените мисли в себе си, в които няма никаква гордост! Не мислете, че който отстъпва, е слаб човек. В съзнателното отстъпване се крие благородството на човека. Ако един лъв, или вълк отстъпи пред вас, това не показва слабост, но благородство на характера му. С един скок само лъвът или вълкът може да ви нападне, но от благородство той може да отстъпи.

И тъй, всички трябва да бъдете съвършени, или поне да се стремите към съвършенство, към правилно разбиране на живота. Докато не разберете живота, няма да получите онези блага, които очаквате. Защо? И да дойдат тия блага при вас, вие не можете разумно да ги използвате. Казано е в Писанието: „Ето, хлопам на вратата ви.“

Кой хлопа в човека? Духът, възвишеното в човека хлопа.

„А твърдата храна, т.е. възвишеното знание е само за съвършените.“ Всички можете да бъдете съвършени. Това не значи, че онова, което досега сте вършили, нищо не представя. Всички усилия на човека към доброто са дали нещо, но вие можете да създадете още по-хубаво нещо. Не туряйте граници на вашите възможности! Съвременните хора страдат от един недъг, че на всичко турят граници: на знанието, на музиката, на добродетелите, на живота и т.н…

Работете в съгласие с душата си, да я освободите от всички ограничения и препятствия, които вие сами сте й поставили. Това не значи, че трябва да напуснете този свят, или окръжаващата среда, но трябва да използвате тия условия разумно. Желателно е, докато сте на Земята още, да ликвидирате с всичките си сметки, та един ден, като заминете от този свят, да не става нужда повече да се връщате на Земята…

Това е съвършенството, което очаквате. Постигнете ли това съвършенство, и мирът ще дойде в вас. Всички световни задачи, които днес ви смущават, тогава ще бъдат разрешени. Сега вие разрешавате тия въпроси по човешки: един се качва на власт, друг слиза; един разбогатява, друг обеднява; един се ражда, друг умира. Който мисли, че може да измени реда и порядъка в този свят, той не го познава. В това отношение, ние не се готвим за света, но да завършим своята работа в света. Щом свършим работата си, ще оставим богатството си на света и ще му кажем „сбогом.“ Някои казват, че за да се оправи света, трябвало първо да се разбърка. – Няма какво още да се разбърква, светът вече е разбъркан. Щом свършим работата си, ще вземем билет и ще си заминем.