Съвременните лъжеучения (част 4): Вълците в овчи кожи

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.”

Матей 7:15

„Докато угаждаш на тоя, на оня, ти си далеч от Любовта. Ако дойде някой самозванец и се препоръчва за Божи служител, и на него ли ще угаждате? Вие трябва да угаждате на човека дотолкова, доколкото той изпълнява волята на Бога и носи Неговата Любов. Проверявайте истинността на моите думи, както и на вашите. Истински Учител е само оня, чието слово изразява абсолютната Истина.”

„Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили.”

Учителя Петър Дънов

„Лошите книги могат да ни покварят също така, както и лошите другари.”

Х. Филдинг

„Ако в една книга 80 процента е истина, то тя е 100 процента лъжа.“

Жан Ростан

Започвам да пиша тази дълга публикация с ясното съзнание, че тя ще срещне яростна съпротива от определени среди. Много хора, дори да я разберат интелектуално, ще скочат на нож само защото не винаги Истината е лицеприятна и често ни принуждава да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори може да не ни харесат. А това налага и да излезем от зоната си на комфорт, да поемем инициативата за собствения си живот и за посоката, в която вървим оттук насетне.

Наясно съм още, че макар в този материал да не излагам лични възгледи, а всяка идея да предстои да бъде подкрепена подобаващо с цитати от Мъдри, Посветени и Велики хора, в крайна сметка ще бъда определен от някои хора като „хейтър“, у когото „няма Любов“. Само че според мен Любовта не се състои в това да казваме това, което хората очакват да чуят, а напротив – да им помагаме да видят това, което ще им помогне да направят следващата крачка нагоре към Светлината. И в този ред на мисли, съвсем не смятам, че има нещо достойно в премълчаването на Истини, които биха могли да отворят очите на някой наш брат или сестра. А ето и на какво ни учи големият мистик Рудолф Щайнер:

„Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора (под влиянието на тъмните духове – бел. авт.), защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. […] Спешната нужда пред нас е точно това, да отворим очите на хората. […] От нас се изисква решително да защитаваме истината, докато сме способни.“

Повод за написването на следващите редове ми даде фактът, че често мои братя и сестри, които интутивно усещат много неща, ме питат относно мнението ми за един или друг проповедник, който зад мили очички и мъдри слова изнася идеи, които водят в криви и мрачни пътища.

Досега дълго мълчах по въпроси, по които усещам все по-силно като мой дълг да кажа това, което трябва да бъде казано, и за което малко хора имат смелост да говорят открито, за да не си създават неприятели.

Е, аз пък ще говоря. Време е за Истината. Само Истина ще ни направи Свободни.

Осъзнавам, че с изявяването на същата тази Истина ще привлека омразата на някои хора и цели среди, но ако това е цената, която трябва да платя, за да мога да подам на ръка на дори един брат или сестра, чиято душа се стреми към Бога, всяка капка пот, кръв или сълзи си е заслужавала.

Въпреки нежеланието ми да посочвам конкретни проводници на мракобесните влияния, в случая моето желание няма никакво значение, и моя отговорност е да споделя с търсещите Истината това, което даром е било дадено и на мен. За да не давам абстрактни примери, считам за удачно (и дори необходимо) нещата да бъдат назовавани с истинските им имена, а също и хората, които съзнателно или несъзнателно работят против Христос и против Бялото Братство.

Преди всичко бих искал да направя следното важно уточнение: моля да приемете думите ми не като осъждане на определени личности, неволно станали играчка в ръцете на злото, а като изобличаване на действията на тъмните сили. Нека не забравяме, че нашите врагове не са тези или онези братя и сестри, а техните вдъхновителите от свръхсетивните светове, чиито жертви са често нашите ближни. И ако можем да им помогнем да се опомнят, наш дълг е да го сторим.

Дори в Новия Завет четем, че откритото говорене на Истината е желателно, когато трябва да се онагледят проявите на тъмните духове, които използват хората като проводници за техните пагубни влияния. Например в Откровението на Йоан (2:20-22) Христос казва:

„… Но имам малко нещо против тебе, задето допускаш жената Иезавела, която нарича себе си пророчица, да учи и прелъстява рабите Ми да блудствуват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае за блудството си, но тя се не покая. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействуващите с нея – в голяма скръб, ако се не покаят за делата си.“

В Евангелието от Йоан (6:70,71) пък четем:

„Иисус им отговори: „Не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.“ Говореше за Юда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.“

А също и в стихове 12:4-6:

„Тогава един от учениците Му, Юда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: „Защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?“ Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)“

Добър пример, който изисква да изкажем на глас Истината за определени вредни за обществото лица ни дава и Щайнер в 14-та лекция от цикъла „Духовете на мрака“:

„Ето, тук един човек се пробужда и той много добре се досеща, как застрахователните дружества дърпат конците чрез своите представители. Обаче от подобни факти, разказани в пълна будност на съзнанието, днес не се интересува никой. Естествено, хората всеки ден слушат прекрасни отзиви за западната демокрация. Но ако трябва да им се каже истината, те следва да научат имената…“

В настоящата публикация ще споделя не просто моето мнение за мнозина проводници на определени учения, но всъщност мнението на Истинските Учители, чрез които Христос се изявява и ни дарява с умението да различаваме Светлината от Мрака.

Ни май-малко тук не твърдя, че личностите, чиито проповеди ще коментирам, работят съзнателно за злото, нито пък че редом с лъжите не говорят и мъдри неща. Но и тук важи с неимоверна сила правилото, че е достатъчна една капка катран в буркана с мед, за да го превърне в отрова. И както посочих в предходна публикация, ако един „Учител” се величае сам или изрече дори една лъжа, за която сме уверени, че е такава – длъжни сме да имаме едно наум и за всичко останало, което проповядва.

„На лъжеца не вярваме дори когато казва истината.”

Цицерон

И Учителя със своя живот и проповеди ден след ден учеше да отстояваме Истината дори с цената на живота си:

„Човек трябва да бъде смел, да се откаже от лъжата. Който не може да каже истината, по-добре да мълчи… Аз се отвращавам от хора, които лъжат. Всичко може да се прости на човека, но лъжата никога не се прощава. Като знаете това, пазете се от лъжата! Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, лъжата – никога. Тя е най-малкото зло, от което произтичат всички злини.“

„Аз зная защо съм опасен. Светлината при известни условия в живота е опасна. Те казват, че туй новото учение ще намали авторитета на владиците и поповете. Ами когато владиците и поповете се бият с камъни, авторитета им не се ли намалява? Казват: «Това е опасно учение. Ето опасен човек!» Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, трябва да ми благодарите, че ви казвам Истината в очите.“

„Никаква лъжа, никакво извъртане на фактите, на чувствата, на движенията. Може да те обесят, но ще кажеш истината, ще бъдеш скромен и естествен.“

А сега нека разгледаме цял куп с лъжи от съвременните гурута…

Смятам за редно да започна първо с „нашия отбор” – с хората, които се представят за бели братя, за последователи на Учителя, а чрез него и на Самия Христос. Започвам с тях, понеже те изнасят доста верни неща, ала заблужденията, съдържащи в себе си известна част истина, са най-опасни. И е двойно по-трудно да изобличим полуистината, отколкото чистата лъжа. В никакъв случай не претендирам за изчерпателност, а само за малка помощ в разпознаването на изопачените учения. Защото тук излагам само още една гледна точка, а не идеи, с които непременно искам някой да се съгласи. Иска ми се единствено всеки да започне да си задава въпроси и да търси безпристрастно и непредубедено Истината.

1. Първият пример, който бих искал да разгледам, е многотомната поредица книги „Изгревът” на Вергилий Кръстев. Мненията за нея в братските среди са разнородни и варират от „най-ценните книги за школата на Учителя” до пълно отричане, позовавайки се на твърдението, че съставителят е примесил Истината със своите вярвания, и в голяма степен е изопачил цялото учение. Вместо да предавам моето мнение, ще споделя няколко цитата и ще оставя изводите всеки сам да си ги направи. Става въпрос за напълно съзнателни и изключително грозни лъжи, които извращават делото на Учителя и превръщат неговите последователи, които се доверят на въпросните книги, в идолопоклонници на един човек, пък бил той и една от най-великите души, които някога са слизали на Земята. В „Изгревът“ още в първи том четем:

 „Учителят, тук на „Изгрева“, имаше тяло, физическо тяло и то се подчиняваше на законите на Битието. В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него – Отец, Син и Дух.“

„Всемировият Учител означава Баща – Все и Вся – навсякъде и във всичко. Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната периферия… Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно.“

„Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената. Това е Божественият Дух в еманация на Христовия Дух, чрез Господния Дух на Силите. Тук е Светата Троица.

Всемировият Учител на Вселената е Бащата. Той е Все и Вся.

Всемировият Учител е изява на Бога в Битието и проявление на Бога във Вселената, където обединява Битието и Небитието.

Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство присъствуваше между българите и славянството. Името Му бе – Беинса Дуно.“

„Да, преди 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът – Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят – Святият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него.“

„Всемировият Учител Беинса Дуно е Учител на Вселената. Той е Глава

на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената.“

Считам, че е излишно да коментирам тези фалшификации, вдъхновени от тъмната ложа – всеки, който е прочел дори една беседа от Учителя ще усети безумието в подобни твърдения. В допълнение, един брат сподели, че е говорил с няколко човека, чиито спомени са описани в тези томове. Сред тях имало и възрастна сестра, която е била жива свидетелка на делото на Учителя и самата тя му казала, че като е чела спомените си в тези томове, не е успяла да ги познае. За мен тези примери са достатъчни, за да не придавам на тези книги с по-голяма стойност, от гледна точка на Истината, от който и да било роман.

И неслучайно сам Учителя казва:

„Всеки, който говори неверни неща, който не постъпва по Любов, той говори против Бога.“

* * *

2. Докато сме на „братска“ тематика не мога да пропусна и делото на т. нар. „Общество Бяло Братство”, което за жалост не е много повече от карикатура на Небесното Бяло Братство. За да не раздувам публикацията, тъй като предстоят и по-важни въпроси, ако някой се интересува от „Черната страна на Бялото Братство“, препоръчвам следните две статии, описващи много от действията на въпросните „братя”:

Черната страна на Бялото Братство

Черната страна на Бялото Братство – рунд 2

Сверих информацията с няколко източника (братя и сестри, по-запознати от мен по въпроса), които потвърдиха нейната достоверност. Нека всеки сам си прави изводите и да бъде наясно, че дори и сред учениците Христови имаше предател, и това съвсем не е нещо ненормално, когато от нас Небето изисква да се научим да разпознаваме тези хора и да изобличаваме техните нечисти и мрачни деяния. И да се разграничим от тях.

* * *

3. Неотдавна една сестра ми обърна внимание на малък, но потресаващ откъс от интервю с доста популярен български езотерик, като искаше да чуе и моето мнение, тъй като се изказват много дръзки и сериозни твърдения. Ставаше въпрос за един от най-важните въпроси на нашето съвремие – правилното разбиране на Христос и Учителя:

https://youtu.be/L1ZfwqH5J8A?t=2880 (48-49 мин. и от 1:05 до края)

„Въпрос: Неловко изпускане ли е от страна на Учителя Беинса Дуно това, че е казал, че Христос е бил Синът, а той – Бащата? Какво означава това?“

Тук преди всичко бих искал да отбележа, че подобни „изпускания“ може да са дело на много съвременни „Учители“, но Учителя никога не би си позволил да изрече подобна лъжа.

„Отговор: За да станеш Син трябва да минеш през 1-2 кръста и през няколко прекалено жестоки изпитания или мъчения. … Учителя казва за себе си: „Аз съм минал през 9 кръста и през още нещо, за което няма да говоря…”

Въпросното изказване, което в пълнота може да се чуе на посочения линк, представя Учителя като Същество, многократно по-висше от Христос – в тон с идеята от „Изгревът” и със същото богохулно потъпкване на Истината.

За сравнение, ето какво казва Учителя:

„Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Не казвам, че вие не знаете да пиете, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора, и тогава казвате, че знаете какъв е Христос. А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус. Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода”. А онези, които не могат да отидат до Извора, ще пият мътна вода; мътна, защото пък без вода е още по-лошо. Аз ви казвам, макар и да ви излязат пришки по краката, идете при Извора и пийте от Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистър и свеж ум, добро сърце и широк поглед.”

Ако цитатът по-горе за деветте кръста от Учителя е действителен (не можах да го открия и не изключвам вероятността пак да е някаква своеволна добавка в „Изгревът” или от самия проповедник), то може би кръстовете символизират 9-те чина от ангелските йерархии (ангели, архангели и т.н.), което приравнява Христос с първите 1-2 степени, а неговият ученик Беинса Дуно, който в цялото си слово ни показва пътя към Христа, излиза че е някъде недостижимо по-напред от Него. А това само по себе си е пълна лъжа.

В същото интервю след тази „разкрита тайна” става и още по-интересно. Казва се още, че Юда бил любимият ученик на Христос, ама под прикритие. И мнозина добронамерени братя и сестри слушат, вярват, и тръгват уверено подир дяволите. Коментарите под видеото потвърждават с пълна силна този тъжен факт. Очевидно тези идеи се приемат повече от добре.

Склонен съм да вярвам, че лъжите на този брат не са злонамерени, а просто се основават на едно непознаване на Истината. Не му зная източниците, но ако се позовава на трудове като тези на Вергилий Кръстев или на измислените „апокрифни” евангелия, които всъщност са фалшификати на Черното Братство, се поставя на много опасно място.

Затова нека всеки има предвид, че когато не черпи вода от Извора (сиреч достоверни източници с Посвещение), а търси нечии тълкувания и преразкази, се излага на опасност. Всеки от нас понякога греши, аз не съм изключение, затова нямам право да съдя, но нямам право и да мълча, когато виждам подобни тъжни явления. И когато някой ви проповядва, че Юда е светъл ангел, а Христос – бледнеещ ученик на Учителя, спомнете си моите думи.

Но за да не бъда голословен, нека се върнем към посоченото интервю:

„Предателството на Юда – някой път може да говорим – няма капка предателство!”, после продължава още по-интересно: „Ако Христос беше избрал Йоан или Павел да го предадат, щеше да има много спорове. Йоан щеше да каже: „Как така ще те предам?!“, Павел: „Не мога…“

Моля?! Павел какво общо има със събитията преди разпятието? Ясно е, че той НЕ е бил по никакъв начин сред учениците на Исус Христос, даже дълго време е бил техен яростен враг. Ето как самият Павел описва този период от живота си, който завършва дълго след Мистерията на Голгота:

„Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Исуса Назорея; това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Исуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.”

Деяния на апостолите 26:9-11

Нищо, нека преглътнем и това, интервюто продължава:

„Няма нищо общо с тези сребърници, обаче светът трябва да знае, че Юда е предател. За света – той не трябва да знае дълбоката истина… Светът трябва да знае, че той се е обесил – нищо подобно – Христос го възкресява! В Евангелието на Юда казва: Той е над учениците и неговото име свети в Бога. Той е надраснал и висшето си Аз Юда, на другите не е дадено. Даже Йоан има моменти, в които той се отчайва и пита Христос „Какво да правя?“ При Юда няма такива неща! … Най-дълбоките ученици на Христос са двама … това е Юда, това е Мария (Магдалена – бел. авт.). Другите пак са ученици, пак са силни – Йоан, Павел (?!), но не дълбоки.”

Моето мнение не е важно, затова нека видим какво биха казали по въпроса за „св. Юда” някои по-големи авторитети:

Първо, Самият Христос:

„Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

Исус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.”

Йоан 19:10,11

И още:

„Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.”

Марко 14:21

И още:

„И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и войводите, как да им Го предаде.”

Лука 22:3-4

Ако и това не е достатъчно ясно, Учителя винаги може да ни помогне, когато търсим Истината:

„Човек трябва да пази това, което природата му е дала. Христос казва: „Всичко, което Отец Ми даде, опазих“. Той изгуби само един от учениците Си – Юда. Юда беше лъжлив ученик.”

„Христос каза Юда да отиде в света да носи Любовта и светлината на Бога, но той не послуша, а отиде и Го предаде.”

„Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо, и като Го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: „Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах!“ Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино.”

Рудолф Щайнер пък казва за Юда следното:

„… eто защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи. За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.”

Но дори и само Писанията да четем с будно съзнание, пак е изключено дори да ни мине през ум, че Юда е бил най-благородният апостол. Ето какво ни казва за него Йоан – истинския „ученик, когото Исус обичаше”:

„Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Исусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)”

Йоан 12:3-6

Макар това далеч да не са единствените лъжи на този лектор, не смятам за нужно да се спирам на всяка поотделно. Който има уши – нека сам улови тихия шепот на Истината.

Според мен за всеки мислещ човек дори и само при следния цитат би трябвало му светне една лампичка и да се замисли дълбоко дали има основание да се доверява безусловно на такъв проповедник:

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-ма година да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, със него нося голяма отговорност. Има две значения – ще кажа само едното. Както знаеш спестявам някои неща… Едното значение е БОЖЕСТВЕН ЦЕНТЪР.“

източник: Елеазар Хараш – 40 въпроси на зрители на Портал12 (част 1) (01:05)

Не знам за вас, но на мен това ми звучи досущ като:

„Преди 2000 години дойде Синът, а сега Бащата…“

Да не говорим за опитите да се отмени (или омаловажи) Господнята молитва (Отче наш), дадена ни лично от Христос, и препоръчвана многократно от Учителя, и опитите на въпросния лектор да я замени с друга, уж по-добра според него.

За такива неща Учителя беше повече от ясен ясен:

„Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.“

Дори Учителя не си позволи да коригира Христос. А ние ли?

И накрая същия този „Посветен“ излиза в ефир и ни учи:

„Въпрос: Десислава Митева пита какво е отношението на Елеазар към Антропософската наука на Рудолф Щайнер. […] 

Отговор: Туй е елементарен въпрос, ма ще му отговоря, той не спада към дълбоките. […] Ще кажа една истина: значи, уважавам Щайнер и този път, но не ги почитам, това е далече от мене, защото на това учение му липсват 3 важни неща и 3 дълбоки. Дълбоките няма да ги казвам, да не ги засегнем, ще кажа 3 важни неща, които липсват на туй учение. Първо липсва чист, усърден молитвен дух. […] Второ липсва… дълбините на смирението – там където ми липсва туй, знам че знанието е далече, нали. И трето, липсва дълбинна мъдрост, за премъдрост въобще да не говорим. […] Говорим за мъдрост и премъдрост, не говорим за знания и за полуистински знания.”

Източник: Елеазар Хараш – 40 въпроси на зрители на Портал12 (част 1) (59:05)

А сега да чуем какво мисли Учителя, който уж бил в пряка връзка с този проповедник. Следният цитат е от Влад Пашов, който заедно с брат Боян Боев неслучайно е имал много дълбоки познания относно антропософията на Щайнер. Е. Х. би трябвало прекарсно го знае това, след като преди години издаде безценната осемтомна поредица „Историческия Път на Бялото Братство“ на брат Пашов. Защо чете Учителя избирателно, за мен остава мистерия.

„Един път той (Боян Боев – бел. авт.) попитал Учителя дали се познава с Щайнер, срещал ли се е с него. Учителя му отговорил, че се познават и че са се срещали. Брат Боев с още по-голям интерес попитал: „Къде сте се срещали и кога?” Учителят му отговорил: „Срещали сме се в духовния свят и от там се познаваме” и прибавил: „Щайнер е добър работник на Божията нива. Той е много активен и деятелен. От Бялото Братство му е възложена задача да даде духовен импулс на западноевропейската култура, за да я спаси от окончателно рухване, за да може да се възроди и влезе в новата култура”.”

И в същото време, за разлика от Щайнер, на когото му липсвала Мъдрост, Е. Х. препоръчва горещо Ошо и го представя като Посветен с дълбока Мъдрост. Нищо, че този „Велик Мъдрец“ реди богохулство след богохулство в книгите си – вижте например следния действителен цитат от неговата „Библия на Ошо“:

„Исус бил добър човек, но психически неуравновесен. В противен случай би могъл да помогне на хората да станат по-организирани, по-съсредоточени върху своята цел, по-мислещи, да им помогне да се приспособяват по-лесно към действителността. Ако е имал какво да даде на хората, трябвало е да се научи как да го прави… Исус е имал склонност към самоубийство и аз не мога да му простя това. Бил едва трийсет и три годишен – би било по-приемливо, ако беше прехвърлил седемдесетте, тогава човек може дори да приветства идеята за смъртта. Но той бил на трийсет и три, в разцвета на живота си. И проповядвал само три години. Какво можеш да направиш за три години? И колко хора е успял да убеди в собствените си идеи? Колко са тръгнали по неговия път? За три години не е могъл да изгради дори собствената си философска система, една цялостна идеология и методология за човешката трансформация – нищо… Идеите му изглеждат задълбочени, но в тях няма нищо оригинално.“

* * *

4. Сред видните нашенски езотерици има и още един, особено популярен, който говори много хубави и интересни неща. В голяма степен те са и верни, което може да заблуди навлизащия в Езотеричното Християнство, че покрай тях и всичко друго е такова. Но не е. Притеснително е как нечии идеи и вярвания се представят като „окултни факти” редом с истинските факти, оповестени от Учители на Бялото Братство, работещи и проповядващи под ръководството на Христос. Проблемът е там, че освен ако един слушател на подобни лекции не е Посветен или не е прочел вече голяма част от трудовете на Щайнер и/или Учителя, е невъзможно да различи нещата, които са Истина, от догадките на лектора, които не са обозначени по никакъв начин. Всичко звучи така, все едно лично Учителя, Щайнер или направо Христос го е казал. Но много от тези псевдо-факти влизат в противоречие с много по-достоверните два източника, споменати по-горе.

В такъв случай това превръща подобни лекции в особено опасни за всеки, който сега навлиза в мистицизма, понеже тотално размиват представите за Истината, а приемем ли съмнителни факти и интерпретации, губим солидната основа под краката си за по-задълбочено разбиране на езотеричното християнство, и оттам насетне градим своя мироглед върху плаващи пясъци. Макар да не съм убеден че ще бъда разбран правилно, сърдечно и най-добронамерено препоръчвам на последователите на Димитър Мангуров да прочетат този материал:

Интервю с Иван Стаменов (3): За безплатния хляб, даренията и лъжепророците

Не твърдя, че въпросният лектор не казва и много хубави и верни неща, но няма да престана да твърдя, че всеки, който представя съмнителни сведения редом с действителните и достоверните, без да опомене изрично, че това са си негови предположения, е опасен, даже много опасен, за незапознатите с дълбоките истини, и има огромна опасност да ги подведе в погрешна посока.

* * *

5. Преди да се пробудя съдбата тясно преплете пътищата ми с друг един „Посветен“ и не отричам, че Небето успя дори чрез него да ми помогне да направя първите стъпки към духовността. Но много скоро след тези стъпки започнах да „проглеждам“ и картинката започна да се избистря в съзнанието ми. Тук дори няма да коментирам твърденията, неподобаващи на един „Учител“ (който би трябвало да бъде по-нисък и по-смирен от тревата) като това, че бил „първият човек от шестата раса“ (за която Истинските духовни Учители ни говорят, че ще има да почакаме още доста векове докато дойде, както и че ще бъде много по-различно устроена от сегашните хора). Или пък че бил един от седемте много напреднали Същества във Вселената, редом с Христос, Учителя, Буда и не помня още кои.

Дори и в сайта на този „Учител с главно У“:

„Мнозина наричат Георги Изворски феномен, други го възприемат като лечител, ясновидец, Учител, приятел. Нека всеки вземе от него каквото му е нужно, защото той е всичко това […] и точно ние, точно сега имаме тази възможност да се докоснем до един Посветен.“

Но тук няма значение неговата личност и това, което си е повярвал че е. Това е личен проблем, който не пречи никому, освен на него. Въпросът обаче съвсем не стои така с лъжите, които подмолно проповядва като неуспорими истини. Например (пак в представянето му в неговия сайт):

„Бели и черни адепти вече няма. Няма вече учители и лъжеучители, пророци и лъжепророци! Просто има много човешки души, които, когато се събудят, не могат да различат веднага ИЗРЕВА от ЗАЛЕЗА…“

За демоните не би имало по-голяма радост от това хората да мислят, че демони не съществуват, както за проповедниците на пагубни учения няма по-добри условия за изява от тези, при които никой не се съмнява в тях, защото вече нямало лъжци. Нищо, че Христос, когато говореше за нашите времена, ни предупреди за точно обратното:

„А Исус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина… Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е – не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.”

Матей 14:4,5,23,24

Или пък категоричното твърдение на Г. И., че няма да има трета световна война. Явно дори светските хора виждат по-ясно накъде отиват събитията, отколкото нашия „Посветен“. И Учителя неведнъж ни предупреждаваше какво има да става, например в беседата „Ходете във Виделината“:

“Ние искаме Господ да дойде на Земята, но за да стане това, ние трябва да бъдем готови, защото едно време Христос дойде между евреите, но като не бяха готови, те си създадоха карма и виждаме какви излязоха последствията. Сега Христос иде между кавказката раса, европейските народи, и ако те не Го приемат, ще ги завладее жълтата раса и ще ядат бой до олелия. Ще ги сполети най-голямото нещастие, което може да бъде.”

В „Акордиране на човешката душа“ пък четем:

„Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът. Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.” Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия.”

Е, на кого да вярваме? На Учителя или на някой, който сам си е лепнал етикет с надпис „Учител“?

Друг пример за конректна лъжа чуваме тук:

„… вие искате да ме върнете 18 000 назад (години) при братята атланти и 36 000 години назад при братята лемурийци.“

Източник: Методи на обучение на светлата и сивата ложа (13:10)

Да видим обаче какво ни говорят истинските Посветени – следва цитат от Щайнер от книгата „из Хрониката Акаша“:

„След тези предварителни забележки тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша. Началото ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантически континент. Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантическия океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка. Дъното на Атлантския океан е било някога суша, в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура.“

Очевидно един от двамата лъже… кой ли?

Въпросът е риторичен.

А сега ще стане още по-интересно. Следващия цитат поне мен ме остави без думи и без да мога да кажа каквото и да било. Аз по-голяма гавра с Учението отдавна не бях чел:

„Ще ви кажа един протичък тест за разпознаване на шаки (космическата половинка – бел. авт.).

Да кажем, откриеш своята единствена, истинска, най-велика и най-съвършена любов, или поне така мислиш… Какво трябва да си готов да направиш за нея? Ами, направо казано, да не послушаш дори и БОГА. За някои може да звучи доста светотатствено, но ще кажа: Човек като открие и тръгне към своята пловинка с влюбено сърце, душа и ум и ако ГОСПОД застане пред него и му рече: „Синко, недей! Няма да ходиш там!“ Трябва да имаш смелостта и готовността да му кажеш: „Не ТАТКО! Без нея няма за мене живот! Отивам!“ Да го заобиколиш и да отидеш.„

За сравнение, ето на какво Учителя ни учеше в беседа след беседа:

„Послушанието е първото качество на окултния ученик, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи.“

„Школата на Бялото Братство е безпощадна. Един ученик веднъж изпъден за непослушание, съдбата му е решена; той деградира постепенно, изгубва онези условия, при които може да учи. Във всяко прераждане условията стават все по-тежки, докато дойде в положение на посредствен индивид.“

„Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.“

„Ученикът първо ще обикне Бога, който е Любов, после ще обикне своята душа, после своя дух и най-после своя ближен.“

„Като ученици пазете се от закона на привличането. В този закон няма свобода. Само Божията Любов дава свобода.“

„Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или жената, или службата, или децата, или това, или онова. За да се прояви Любовта, вие не трябва да имате никакъв обект. Обектите спъват. Не уповавайте на това, което се изменя.“

А ето и още какво можем да научим от един „Учител“:

„Това ми е подписа, това е половината на осмицата, половината на вечността и безкрайността. Няма същество в цялата Вселена, което като ми види това да не каже, че съм Георги Изворски. Няма ангел, архангел, божество, вижда го това и казва: Това е подписът на Георги Изворски! И ако го обърнеш това обратно и го удължиш и леко му сложиш тука накрайници и му сложиш едно въженце какво става? – котва, именно, защо е котвата, никой ли не ти е казал до сега, разбра ли защо котвата стой там (в Братството) и това е на Учителя, той им го е дал по-най-простия начин, обаче какво от това. Разбра ли, искам нещо да ти кажа, не напразно тази нашата приятелка Ники вика “без жив Учител не може да учиш”, защото ти можеш да четеш, четеш, ама няма подробности.“

Източник: Георги Изворски беседи Варна на плажа 20-25.09.2014 (25:40)

Само на мен ли тук ми се струва, че някой „дърпа чергата“ от Учителя към себе си и се опитва да „омагьоса“ хората, търсещи Истината, да тръгнат подир него?

И накрая този човек (бил съм свидетел неколкократно на това) налага изменения в някои от упражненията на Паневритмията, тотално противоречащи на наставленията на Учителя…

* * *

С тези няколко примера с български езотерици се надявам да е станало достатъчно ясно колко логично и правдоподобно могат да звучат определени лъжи, ако нямаме знанията и желанието да ги разпознаваме. Който има уши – нека слуша. Ако не – пътища има за всички. Но не всички водят до едно и също място.

И все пак по никакъв начин не приветствам немотивираното отричане на определени идеи, само защото ни звучат нереални. Единственият начин да оценим тяхната истинност е като стъпим на здрава основа на дълбоките езотерични познания и трезвата мисъл. А ако сме достатъчно упорити в упражненията, които Посветените са ни дали за отключване на нашите висши сетива и влизане във връзка с духовните светове, ще можем и сами да проверяваме фактите, които ни се предоставят.

Колкото до проповедниците, обосноваващи своята правота с „ти може и да не ми вярваш на твърденията, ама много хора вярват” нека помнят думите на Щайнер, че днес Висшите сили държат всеки автор отговорен за това, което пише или говори.

* * *

В световен мащаб картинката е не по-малко тревожна. Продължавам с конкретните примери за популярни лъжеучения. Нека започнем с „източната мъдрост“.

6. Публикувам само няколко кратки цитата на един друг самозван „гуру“ – Ошо. Няма да коментирам подобни безумия и дела на тъмните духове, защото би било обида към интелигентните читатели:

Според него „Новите 10 Божи заповеди“ включват идеи като:

„Няма друг Бог, освен самият живот сам по себе си.“

„Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде.“

„Не търси. Това, което е, е. Спри и виж.“

„Не плувай — носи се по течението.“

В своията „Библия“ пък Ошо твърди:

„…Мойсей оставил своя народ, след като го водил в продължение на четирийсет години. Извинението му било: “Ще се върна да потърся хората, които изгубих по пътя”. Така и не се върнал, умрял някъде в Индия. Ходих на гроба му. Може би не знаете, случайно или не – и Мойсей, и Исус са починали в Индия. Гробовете и на двамата са на едно и също място в Кашмир…

Само Мойсей носи отговорността за идеята за бъдещия месия. Не само Исус, мнозина са претендирали, че са божии пратеници. И всички са страдали. Исус е най-драстичният случай. Твърдял, че тъкмо той е обещаният от Бога пратеник. И в това е неговото прегрешение. Защо евреите са смятали думите му за престъпление? Според мен са били прави.

Не мога да кажа дали са били справедливи, когато са решили да разпънат Исус на кръста, отхвърлям всяка проява на насилие, а в случая става дума тъкмо за това. Биха могли да го изтърпят, да го оставят на мира… Човекът си пътувал на магаренцето от едно място на друго и твърдял, че е божи пратеник; какво толкова, човек може просто да се засмее, дори да се порадва на такъв човек. А и какви са хората, които тръгнали след него? Неколцина, все простовати, без образование, хванали се на неговата въдица и повярвали, че той ще изкупи греховете им, ще им посочи правия път и ще ги отведе при Бог. Били много малко, едва ли наброявали и стотина. Исус не представлявал никаква опасност за юдеите…

Исус бил добър човек, но психически неуравновесен. В противен случай би могъл да помогне на хората да станат по-организирани, по-съсредоточени върху своята цел, по-мислещи, да им помогне да се приспособяват по-лесно към действителността. Ако е имал какво да даде на хората, трябвало е да се научи как да го прави. Не е трябвало да се обявява за месия и да предизвика сам едно ненужно разпъване на кръста.“

„Остава една-единствена възможност, която аз проповядвам – медитацията.

Медитацията не изисква да вярваме в някакъв Бог. Наличието на такава вяра може само да попречи.

Като начало медитацията изисква липсата на вяра – каквато и да е, тъй като вярата може да се превърне в хипнотичен фактор.

Ако вярвате прекалено много, ако не преставате да вярвате в нещо, ще започнете да получавате халюцинации, свързани с него.“

* * *

7. Не е много по-различно положението и при един друг източен духовен водач – Йогананда, който в книгата си „Автобиографията на един Йогин“, инспириран от същите източници като Ошо, представя Христос като поредният мъдрец и учител:

„Учителят Махасая беше ученик на един подобен на Христос учител, Шри Рамакришна Парамаханса.“

„Тук земята беше благословена и от стъпките на Буда, Шанкарачаря и много други христосоподобни йогини.“

„Бабаджи – йогин, равен на Христос“

„Чрез почтително изучаване на Библията от източна гледна точка  и посредством интуитивно възприятие аз се убедих, че в миналите си животи Йоан Кръстител е бил гуру на Христос. В Библията има многобройни пасажи, които подсказват, че в миналото си прераждане Йоан и Иисус са били съответно Елиах (Илия) и неговият ученик Елиша (Елисей).“

„Когато Христос се преобразява на планината (Матей 17:3), той вижда именно своя гуру Илия заедно с Мойсей.“

* * *

8. Друг пример за човек, който волно или неволно разпространява заблуди е Ернст Молдашев, силно повлиян от Теософията и нейната основателка Елена Блаватска – за тях съм писал подробно в тази публикация: Теософията.

Въпросният Молдашев в книгите си по-скоро преследва сензации, отколкото Истината. Той представя отдавна отминалите цивилизации като атлантите и лемурийците по чисто материалистичен начин, сякаш са живели при същите условия като нас и са били устроени подобно на нас. Който обаче е навлязъл в мистицизма и е чел нещо сериозно по темата (например „Из хрониката Акаша“ на Щайнер) лесно може да види доколко е изопачена езотеричната традиция във въпросните псевдо-езотерични книги.  В действително през изминалите епохи от развитието на човечеството нито Земята е била толкова твърда, нито телата на тези предци на човечеството са били като сегашните. Първите човешки раси са били с плътност, подобна на днешните мекотели, и при тях не можем да говорим дори за наличие на кости и обособени органи. Нищо общо с описанията на Молдашев:

„За третата раса (лемурийците) се смята, че е най-високоразвитата и е използвала технологии, основани на вълновите енергийни принципи. Те са имали плътно физическо тяло.

Ранните лемурийци са били четириръки, с две лица, а на тила си имали трето око. Били са с ръст 40—60 метра и еднополови.“

Да не говорим за теориите му, че египетските мумии и днес са човеци в състояние сомати (т.е. не-мъртви) .. и много други негови идеи, които са по-подходящи за холивудски сценарий, отколкото за рафта с езотерична литература.

* * *

9. А сега от Индия нека прелетим до другия край на Земята и да разгледаме накратко индианските мирогледи. Те са остатъци от прадревни култури, когато човечеството е било със съвсем различно съзнание – с много по-силна връзка с духовните светове, но за сметка на това с много по-слабо развит интелект и аналитично мислене. Тогава хората все още са били духовно-виждащи, но тепърва са потъвали все по-дълбоко в материята. По-подробно темата за земното развитие дотук съм разгледал в тази публикация, която ще спомогне за правилното разбиране на настоящия въпрос: Инволюция и Еволюция.

Практиките, които за тях са били благотворни, днес за съжаление биха довели до противоположен ефект. Същото важи с особена сила и за използването на психотропни, упойващи вещества, които изместват човешкия Аз и позволяват чрез нас да се проявяват Същества, които рядко ни желаят доброто.

Освен това живеем в епоха, в която Божията Воля е човечеството да приложи Христовото Учение, което се основава на две неща: Любов към Бога и обич към ближните. А ето на какво ни учи например Карлос Кастанеда:

„Воинът е загадъчен и безмилостен, отличава се с най-изтънчен вкус и обноски. Задачата му се състои в това да изостря и същевременно да прикрива неумолимата си природа така, че никой да не заподозре неговото собствено коравосърдечие.“

„За един воин всичко започва и завършва с него самия!“

„Нагуалите са много прикрити. Те винаги създават впечатлението, че са нещо, което всъщност не са, и го вършат така съвършено, че всеки, включително и онези, които ги познават отлично, вярват на техния маскарад.“

„Важното е да не вземаш нищо със себе си, но и да не оставяш нищо след себе си.“

„Всички пътища си приличат. Те не водят на никъде.“

* * *

10. И последно в тази тема ми се иска да разгледам едно друго явление, чрез което отново се проявяват падналите ангели, кроящи пъклени планове за нашето бъдеще. През последните години особено активно в публичното пространство се появиха едни хора, които с всички сили ни поднасят определени истини, а към тях (склонен съм да вярвам, че го вършат несъзнателно, от неразбиране) куп лъжи по духовните въпроси, тласкащи целия ни мироглед към материализъм (да търсим източника на всички проблеми в извънземни, рептили, масони и т.н.) или към съвсем изопачена духовност. Казвал съм го преди, повтарям го и сега: Нашите основни врагове са в свръхсетивния свят и се проявяват чрез нас, когато се поддадем на злите им влияния. Ако победим тях, нищо земно няма власт над душите ни. Христос ясно го казва в Матей 10:28-31:

„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.“

Най-отличителната черта на въпросните лъжеучители е, че представят Христос като поредния гуру – просто един от Учителите на човечеството и ролята му за нашето развитие не е по-голяма от тази на Буда, Лао Дзъ, Кришна, Заратустра, Питагор, Платон и т.н. Други пък тотално отричат, че е съществувал и го определят като митична личност.

Ето например няколко цитата от водещите проповедници на подобни лъжи, които под предтекст, че представят на човечеството „скритата истина“, пробутват много опасни учения. Ян ван Хелзинг пише:

„Юг дьо Пайен се връща във Франция, впечатлен от еврейските и мюсюлманските тайни учения, и преди всичко потресен от „забранената истина”, която стигнала до ушите му: Исус не е умрял на кръста! […]

Легендата за Мария (една съвършена лъжа, макар и доста нашумяла през последните години –  тя се основава на изфабрикувани „апокрифни евангелия“, които твърдят, че Христос през 3-те години от земния си живот в тялото на Исус е имал връзка с Мария Магдалена, и даже тя му родила дете; очевидно някои среди усилено опитват да представят най-светлият дух, който някога е ходил по Земята, като обикновен човек – бел. авт.), която до ден-днешен не може окончателно да бъде доказана, предизвиква разцепление в църковните и извън църковните среди. Много са основанията, които говорят за нейната историческа истинност, но най-изключителното в древната тайна е твърдението, че Мария не стига сама до Франция, а води едно или повече деца на Исус.

Някои дори твърдят, че много от готическите постройки, които са посветени на Notre Dame („нашата дама”, „нашата любима госпожа”) и са украсени от Черната дева, не са наречени на Богородица Мария, а вероятно на Мария Магдалина с детето — детето на Исус!“

Дейвид Айк пък често ни засипва с лъжи от сорта на тази:

„Думата „Христос” идва от гръцки „christos”, което просто означава „помазан”. Помазване се извършвало с мас от крокодил, с менструална кръв и Бог знае още с какво. Този израз бил използван за всеки еврейски цар или свещеник и би могъл да бъде използван за всеки, който е бил помазан… Думата „Исус” освен това се явява в превода на гръцки, и ако той е съществувал, което не е вярно, истинското му име със сигурност не е било Исус.”

Не зная предците на Дейвид Айк с какво са се помазвали, но Божите служители са го правили с елей (зехтин) и миро (ароматна смес от елей, вино и билки). В това е имало дълбок символизъм. Политическите му коментари са добри, но по всички останали теми рядко изобщо казва нещо вярно.

Има и много други, но струва ми се тези двамата са най-популярни у нас и представят цял един клон от Ню ейдж движението. Твърде вероятно е тези хора да нямат необходимата езотерична подготовка, за да могат да обхванат и отсеят Истината, и неволно заблуждават мнозина, като ги отклоняват от пътя за правилното разбиране на Христос и Божия План. Общото между тях е следното: Те са добри анализатори на световните политически и икономически събития – разкриват много задкулисни измами на материално ниво. Също така имат някакви смътни представи за духовното, но те са изключително повърхностни и не им позволяват да вникнат в дълбочина и да видят „цялата картина”. Невъзможно е обаче да бъдат правилно разбрани съвременните събития, ако не се вземе предвид цялостната земна еволюция. За разлика от истинските Учители, никой от тези автори няма опит в духовното ясновидство, а се позовават само на източници, като често дори не назовават кои са те.

Почти всички мракобесни идеи относно Христа, които тези псевдоучители проповядват, са представени и от движението Zeitgeist. В следната публикация един брат подробно ги е разгледал и опровергал – препоръчвам този материал, който можете да прочетете тук: Zeitgeist: „Времето без Дух“ или поредният Комунистически манифест

* * *

„Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога!

Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно.“

Учителя

„Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител, е по-важно и от цели три години учене.“

източна поговорка

Още по темата:

Учителя за Истината