Съветите на Учителя Петър Дънов за отглеждане на деца (втора част)

Първа част на този материал можете да прочетете тук

Откъс от беседата „Един педагогически разговор“, публикувана в „Акордиране на човешката душа“:

Един брат и една сестра, по професия учители, бяха приети от Учителя и се отвори въпрос за новите методи на възпитание:

Днешният начин на възпитание не е верен. Учениците трябва да се научат да мислят хубаво, да чувстват хубаво и да постъпват хубаво; в това седи педагогиката. Че как се възпитава човешката душа? Човек трябва да има чисти мисли, чисти желания и чисти действия, за да не петни себе си и тези, с които работи. Когато той е тръгнал по един погрешен път, излъчва трептения, които навлизат в аурата на околните и действат пагубно. Ето защо учителят, колкото и да говори красноречиво, той влияе не само с думи, но и със своите мисли, желания и действия, които влизат в контакт с душата на детето и я покваряват. Има невидимо общение между душата на учителя и детските души. Учителят, като влезе в клас със своите лоши мисли и чувства, вреди на децата. Той трябва да бъде чист, защото ако не е чист, ще ги опетни. Децата носят нечистите мисли на родителите си и учителят най-първо трябва да се очисти, за да ги преодолее. Трябва да бъде образец.

Един народ, щом не люби Бога, той е нечист. Едно общество, щом не люби Бога, то е нечисто. Един дом, щом не обича Бога, той е нечист. Растение, което не го мие дъжд, прашасва. Прозорец, щом не се мие, почернява. Но Бог не се колебае по отношение на хората, има надежда в тях. Той знае, че едно дете може да пада хиляди пъти, но най-сетне ще се научи да ходи.

Вече съм напълнил цялата Земя и въздуха с новите идеи и хората ще почнат да ги приемат, но какви ли не препятствия имаше в началото.

Братът каза: „Аз съм учител в едно от софийските села и 25 от моите ученици станаха вегетарианци“.

Когато едно дете иска да стане вегетарианец, защо бащата не съизволява на това? На родителските срещи може да се изтъкне въпросът, че в чистотата на храната седи здравословният живот. Месната храна не съдържа сила. Тя не е чиста храна. Когато ядеш ябълка, ще станеш по-силен, понеже ябълката има сила и здраве. Ябълковите сокове ще се превърнат в теб в такава устойчивост, каквато само ябълковото дърво има. Наше благо е да обичаме всички живи същества, а не да им причиняваме вреда. Най-първо ще се проповядва на децата Любов към всички същества. Една ябълка, след като узрее, сама се жертва, а като хванеш кокошката, тя кудкудяка: „Не ме яж, не ме бутай!“. Тревопасните още за известно време ще се жертват, но после хората ще им се отплащат. Даром няма да мине – ще им платим с лихвите, законът е строг.

Като се развие у децата любов към растенията и животните, тогава те няма да късат цветята и ще загубят желание да се хранят с животни. Когато им кажеш: „Не убивай“, ти ще ги насърчиш, а щом като ги запознаеш с Любовта, няма да искат да убиват. Без Любовта не могат да се разберат думите: „Не убивай!“ Едно педагогическо правило гласи: не говори на децата отрицателното, а положителното. В човека има низши, животински инстинкти, и щом му говориш за греха, събуждаш у него инстинкта и той отива да опита. Кажеш му: „Не кради, не лъжи!“, а той се сеща: „Аз бях го забравил, чакай да го опитам!“.

Кажеш му: „Не бъди груб!“, а той: „Чакай да го опитам!“.

Ето едно предметно учение: децата могат да се хранят заедно в училището или в градината, според условията, а някой път – частно, с домашните си. Ако бях основен учител, щях да правя много опити: ще занеса на децата една ябълка, за да видя какво впечатление ще им направи, после – една хубава круша, друг път – една голяма дюля или десет жълти сливи. Ще нарежа ябълката на малки резенчета и ще раздам на всяко дете по едно.

Същото ще направя и с крушата, ще опитат и сливите. Ще им занеса един грозд и ще раздам по едно зрънце. Това няма да го разправям на света, но ще прилагам.

Светът дълго време ще има да учи даването – трябват най-малко десет години. Има какво да учат от нас. Дай на всяко дете по една ябълка и после им кажи да посадят семенцата. Ако искаме да направим добро, ще посадим ябълкови семенца, и после, когато изникне дърво, от плодовете му ще правим добро. Или ще посеем с децата жито; ще поникне нива и от събраното жито ще правим добро с хляба. Ще посеят житото с песен, без да кажат нито една обидна дума. Всяко дете може да си посее по един квадратен метър с жито, да има и по едно дръвче, за което да се грижи, и по една малка лехичка със зеленчуци. След време децата ще засаждат цветни, зеленчукови и плодни градини. Когато децата почнат да засаждат плодни дървета в околните голи места, тогава Земята ще бъде рай.

Чрез дихателни упражнения се влиза в интимно общение с Природата и затова децата всяка сутрин трябва да дишат дълбоко, преди да почнат занятие. Могат да се правят дихателни упражнения, придружени с движение. Когато ръцете се отдалечават от гърдите настрани, ще се прави вдишване, а когато се приближават към гърдите, ще се прави издишване. Някои музикални педагози са приготвили за децата песни с движения, но за съжаление някои от движенията са неестествени. Трябва да извадим и българските затворени тонове и движения и да ги превърнем в отворени. Трябват движения, които да дадат творчество на детските сили. Паневритмията и Слънчеви лъчи могат да се въведат в училищата. Ще се почне с първите десет упражнения на Паневритмията. Движенията, които ние даваме, са сила. Няма творчество, няма събуждане на висшата детска природа без тези движения…

Братът каза: „Децата в началото на часа са спокойни, но щом минат 15-25 минути, почват да шават или да се прозяват. Тогава прекъсвам методичната единица, било смятане, било отечествознание, и запявам една песен. После всички стават ободрени и внимават в работата.“

Учителя каза:

Когато ученикът не мирува или не се учи, хванете го кротко и си подвижете ръката по ръба на детското ухо от горе на долу.