Рудолф Щайнер за влиянията на тъмните духове и как да се предпазим от тях

„Ние сме в правото си да заявим: Ако някои хора споделят своите духовни опитности, без предварително и добросъвестно укрепване на разсъдъчната си способност – а това е възможно най-вече с изучаването на Антропософията – тогава техните послания са винаги и във висша степен съмнителни и би трябвало да бъдат поне контролирани с помощта на методите, валидни за истинското окултно обучение. Ясно виждаме, че Луцифер и Ариман [падналите ангели и архангели] съвсем не се отказват от своите изкушения, само защото един или друг човек е поел пътя на окултното обучение. Напротив! Има само една сила, от която Луцифер панически бяга: моралното съзнание! То просто изгаря Луцифер като свиреп, разяждащ огън!

А срещу Ариман можем да се борим само с онази здрава и сигурна разсъдъчна способност, която постигаме чрез изучаването на Антропософията. Ариман с ужас бяга от нещо много просто: от здравата разсъдъчна способност, която развиваме в хода на инкарнацията…

И ние ще видим, че всъщност Ариман принадлежи към една съвсем друга област, която е твърде далеч от всичко, което ние постигаме с помощта на здравия разум, с помощта на здравата разсъдъчна способност. Неописуем ужас разтърсва Ариман в мига, когато той се сблъска с нея, защото тя е нещо съвършено непознато, съвършено чуждо за него.

Колкото повече усилия влагаме в укрепването на нашата разсъдъчна способност между раждането и смъртта, толкова по-силно работим срещу Ариман. Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания. Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия [диктовки и ченълинги], толкова по-безпомощни стават тези хора.

Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията“ все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н. Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание. Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения“ изчезват напълно! Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност!“

Практически най-доброто защитно средство срещу тези изключително вредни състояния, срещу тези предизвикани от Ариман „видения“ и „гласове“, е само едно: с всички свои сили, човек да постигне нормална и здрава разсъдъчна способност. За мнозина това е извънредно трудно. В много случаи „чуждите сили“ са нещо удобно за хора, които се оставят да бъдат ръководени от тях. Трудно е да се помогне на такива личности, защото те имат усещането, че ги лишаваме от нещо, което ги издига към духовния свят! Докато в действителност тази помощ ги прави здрави и ги предпазва от влиянието на ариманическите сили.

Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества. Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася. И обратното – там, където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая.

Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царуват между раждането и смъртта…

Ако някой отхвърля усилията, необходими за постигането на здраво и логично мислене, надявайки се да проникне и без тях в духовния свят, фактически се стреми да избяга от нашия земен свят. Такива хора искат да се носят над земните грижи; те смятат за унизително да се занимават с неща, свързани с разбирането на каквито и да е физически закономерности, и изобщо вярват, че са призвани за нещо много повече. Обаче тъкмо тази душевна нагласа става повод за още по-голямо високомерие. И много лесно е да се установи, че тъкмо тези личности, които са склонни към мечтателство и нежелание да се ангажират с проблемите на ежедневието, упорито отказват всякакво обучение, защото те просто смятат, че „са вътре в нещата“; духовни движения като нашето не ги привличат. Техният девиз е: „Човечеството трябва да живее в духовния свят!“

Съществува само един здрав начин за проникване в духовния свят: високата нравственост, извоювана в условията на земния свят, която не ни позволява да се надценяваме и да залитаме в погрешни съждения, и ни прави независими от нашите страсти и инстинкти, като, от друга страна, апелира към усърдно участие в земните дела, а не към дистанцирания „полет над земните грижи“.

Ето как от дълбините на Кармата, ние извличаме нещо, което е свързано с дълбините на духовния живот; неговата стойност за еволюцията на човека може да е огромна, само ако то е извлечено наистина от духовния свят с морална чистота и ясно мислене…

След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията“, но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие…

Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидските“ си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят. Ние ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманическите сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо средство, освен здравата разсъдъчна способност, която постигаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта.

Изводите от последната лекция са много съществени, ако искаме да сме точни в преценките си, когато, рано или късно, се изправим пред илюзиите на т.нар. „ясновидство“. Защото при едно ясновидство, което не е плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а настъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с една дума, при едно „абнормно“ ясновидство, ние винаги установяваме, че след известно време то изчезва напълно, особено ако съответният индивид има възможност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с продължително и сериозно проучване на антропософската литература, или пък направо да пристъпи към истинско окултно обучение.

Следователно, в тези случаи, когато сме изправени пред грешки в свръхсетивното познание, трябва да запомним: ако въпросният човек има достъп до истинските източници на окултното познание, те винаги означават и една сигурна помощ в неговия стремеж да върви по верния път.“

(из Събрани съчинения 120)