Рудолф Щайнер за влиянието на Ангелите и бъдещето на човечеството

Откъс от лекцията „Какво върши Ангелът в нашето астрално тяло“, изнесена от Рудолф Щайнер на 09.10.1918г.:

В хода на земната еволюция стават много неща, но човекът, и особено човекът на нашата епоха, е задължен да си изгради едно действително разбиране относно това, което се случва в земната еволюция, в която е поставен самият той. Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не само заобикалящите го външни събития…

Както човек разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие влиза в досег с все нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или човечеството по времето, когато се разигра Мистерията на Голгота…

И сега възниква въпросът: Как можем да стигнем до едно по-точно разбиране на тези неща?

Ако искаме да стигнем до определен възглед върху нещата, преди всичко трябва да се вгледаме още по-точно в истинската природа на човешкото същество. Като човеци в духовно-научен смисъл ние сме съставени, слизайки отгоре надолу, от Аза, от астралното тяло, от етерното тяло и от физическото тяло.

(Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософята обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:

1. Физическо тяло – неживо, веществено, “минерално”
2. Етерно тяло – или “жизнено тяло”, “растително”
3. Астрално тяло – лежи в основата на сетивната организация и чувствата, “животинско”
4. Азова организация – лежи в основата на индивидуалните, духовни “човешки” качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо: а) Нервно-сетивната система – носител на мисленето; б) Ритмична система – носител на чувствата; в) Системата “веществообмен-крайници”– носител на волята

От тези съставни части на човешката природа всъщност само Азът е онова, в което засега ние живеем и тъчем духовно-душевно. Азът ни е предоставен в хода на нашето Земно развитие. Фактически всичко, което навлиза в нашето съзнание, навлиза там чрез нашия Аз. Астралното тяло ни е предоставено от Лунното развитие, което е предхождало Земното развитие, нашето етерно тяло ни е предоставено от още по-ранното Слънчево развитие, а първите заложби на физическото тяло са ни дадени в хода на Сатурновото развитие…

В изграждането на трите обвивки около физическото тяло са участвали Духове от всички възможни Йерархии. Онова, което ни обгръща като физическо тяло, като етерно тяло, като астрално тяло е от извънредно сложно естество. Обаче тези Йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки: те продължават да работят вътре в тях. И онзи, който вярва, че този човек е просто едно съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представя официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, той изобщо не разбира човека…

Най-близките Същества, които непосредствено ни засягат, са онези, които можем да обхванем с най-ясен поглед. И ние трябва да имаме ясен поглед върху тях, ако не искаме да проспим живота си. Какво точно вършат днес Ангелите (т.н. Ангелои), тези най-близко разположени до човека Същества, в неговото астрално тяло, в настоящата възраст на човечеството, която измерваме с 20 столетие (в тази възрастова епоха – епохата на Съзнателната душа – която е започнала през 15 столетие и ще продължи до началото на 4 хилядолетие)?

Фактически смислен отговор на този въпрос е възможен само през епохата на Съзнателната душа. Обаче на този въпрос не би могло да се отговори нито в епохата на атавистичното ясновидство, нито в епохата на гръцко-латинската култура (когато мисленето не разполагаше с тази сила, която има днес).

При формирането на образите от страна на Ангелите действува един точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек по Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство, абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалния ред в условията на физическия живот. Това е едната гледна точка, от която виждаме как Ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.

Обаче съществува и един втори импулс, според който Ангелите преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, но те преследват определени цели също и по отношение на човешката душа, на човешкия душевен живот. Целта е занапред всеки човек да вижда във всеки друг човек скритото Божествено начало.

Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога, и то не на теория, а в ежедневния живот. Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от такава, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява едно религиозно действие, едно тайнство. И на никого не би било потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план. Ето какво е вложено най-вече в импулсите, с които работят Ангелите: да излеят върху хората пълна свобода за техния религиозен живот.

Ангелите следват и един трети импулс: Да предоставят на човека тази възможност, която му позволява чрез мисленето да преодолява пропастта и да постига изживявания в духовния свят.

И така Духовна наука за Духа, религиозна свобода за душите, братство за телата: всичко това звучи като една мирова музика, съпровождаща работата на Ангелите в човешките астрални тела. Нужно е само човекът да издигне своето съзнание на едно друго равнище, за да се почувствува пренесен в тази чудна работилница на Ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.

Къде протича тази работа на Ангелите?

Днес тя може да бъде намерена най-вече в спящия човек. Намираме тази работа у спящите хора, от тяхното заспиване вечер до тяхното пробуждане сутрин… Тъкмо тази епоха на Съзнателната душа е устремена към едно точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със Съзнателната душа. И това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин:

Чрез качествата на своята Съзнателна душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да достигнат дотам, че да виждат как с работата си Ангелите подготвят бъдещето на човешкия род. Онова, което трябва да настъпи, е именно следното: Светът на Ангелите ще покаже на човечеството три неща:

На първо място ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека… Чрез своя Ангел хората ще получават от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки един човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес. И това усилване на интереса към нашите братя-човеци ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това какво представлява другият човек. Това ще издигне социалния живот на една по-висока степен.

На второ място ще настъпи следното: от страна на духовния свят Ангелите неоспоримо ще покажат на човека, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората. И че само това е истинското християнство, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.

И на трето място идва именно неоспоримото убеждение за духовната природа на света.

Гореизложено е вложено в Божествения план за еволюцията на човека. Чрез своите образи в човешкото астрално тяло Ангелите вече подготвят това предстоящо събитие. Това събитие, което предстои, вече е заложено в човешката воля.

Но както знаете, в мировото развитие има и други Същества, които са заинтересувани да отклонят човека от неговия път: това са ариманическите и луциферическите същества. Всъщност ако човекът би се оставил на собствената си природа, той би трябвало да достигне до виждането на това, което Ангелът върши в неговото астрално тяло.

Обаче луциферическото развитие е насочено към това да отклони човешкия поглед от работата на Ангелската Йерархия. И тези луциферически Същества, за да отклонят човека, постъпват по следния начин: те правят така, че спъват свободната воля на човека, опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като редом с това го правят едно наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно – обаче с цената на това, че го лишава от неговата свободна воля, придавайки на неговите действия напълно автоматичен характер.

Луциферическите Същества са изостанали на една друга еволюционна степен. Те са силно заинтересувани да обхванат човека по такъв начин, че той да не разполага със свободна воля, защото самите те не са успели да си извоюват свободната воля. Свободната воля може да бъде постигната единствено на Земята… Ако мога да се изразя така, тези Същества мразят свободната воля на човека. Те действат във висша степен духовно, обаче те действат автоматично. Те искат да направят човека духовен; духовен, но автоматичен, да бъде превърнат в автоматично действуващо духовно същество, което ще проспи онова откровение, което трябва да дойде и което току-що описах.

Обаче ариманическите Същества също работят против това откровение. Те не се стремят да одухотворят човека, а се стремят към това да умъртвят в човека съзнанието за неговата духовност. Те се стремят да му внушат възгледа, че фактически човекът представлява само едно високо развито животно.

В действителност Ариман е големият вдъхновител на всички онези технологии и практики в хода на Земното развитие, които не признават нищо друго, освен външния, достъпен за сетивата, човешки живот и които копнеят само за една универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по един по-рафиниран начин човешките потребности за ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези при животните. Да умъртвят, да затъмнят човешкото съзнание, че човекът е образ и подобие на Бога – ето какво искат да причинят на Съзнателната душа ариманическите Духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.

В предишните епохи ариманическите Духове не биха имали никаква полза да затъмняват истината за човека чрез някакви теории… Мисленето набра сили едва през нашата Пета следатлантска епоха от 15 столетие насам. Едва през тази епоха мисленето успя да издигне Съзнателната душа нагоре към духовната област, но същевременно и да я затрудни в проникването й там. Едва сега живеем във времето, когато чрез науката една теория съзнателно отнема от човека неговия Божествен произход, както и неговите опитности, свързани с духовния свят. Това стана възможно именно през епохата на Съзнателната душа. Ето защо ариманическите Духове се стремят да разпространяват всред хората такива учения, които затъмняват спомените за техния Божествен произход.

Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалнобожественото човешко развитие, ние можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи това, което трябва да дойде като едно откровение в хода на общочовешката еволюция. В противен случай възниква една голяма опасност и човекът трябва да е наясно с тази опасност. Защото иначе вместо онова събитие, което е решаващо за планетарната еволюция на нашата Земя, ще настъпи друго събитие, застрашаващо Земната еволюция.

И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължи да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето? Ако например хората проспят средната част, засягаща религиозната свобода, ако те биха проспали повторението на Голготската Мистерия, разиграващо се в етерния свят, за което често съм говорил, ако те биха проспали повторното идване на етерния Христос или ако биха проспали другите неща, тогава замисълът с образите в астралното тяло на човека трябва да бъде осъществен от Ангелите по друг начин. И всичко, което хората, бидейки будни, не биха позволили да бъде постигнато в тяхното астрално тяло, в този случай то би било търсено чрез това, че Ангелите ще осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела, с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън.

Ето коя е голямата опасност за епохата на Съзнателната душа. Става дума за онова събитие, което все още би могло да настъпи, ако хората не поискат да се обърнат към духовния живот преди началото на 3 хилядолетие. А както е известно, 3 хилядолетие започва през 2,000 година. Все още би могло да се случи така, че това, което би трябвало да бъде постигнато за Ангелите с оглед на тяхната работа, да става не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че Ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения. В този случай човекът изобщо не би участвувал във всичко това. То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако би присъствал, бидейки буден, той щеше да пречи на Ангелите…

Обаче какво би настъпило, ако Ангелите би трябвало да се заемат с една такава работа без участието на човека, да се заемат с нея там, в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно биха настъпили три неща:

На първо място в спящите човешки тела, докато човекът именно спи, без да е там със своя Аз и със своето астрално тяло, би възникнало нещо, което после той ще намира не в свобода, а просто ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в съзнание за свобода и по този начин ще оказва вредно въздействие… Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалната природа биха се проявили по един разрушителен начин; те биха нахлули направо в социалния живот, създавайки там определени социални структури, които биха непрекъснато се бунтували срещу братството.

Подобни процеси могат да бъдат обяснявани само от гледна точка на духовното, свръхсетивното познание…  От естественонаучна гледна точка е еднакво добре доказуемо както евентуално превръщане на хората в Ангели, така и превръщането им в дяволи. И при двете положения естествените науки ще твърдят едно и също – че всичко това е последица от предходната еволюционна степен – великата мъдрост на причинно-следственото мислене! …Те ще разглеждат като природна необходимост всички онези случаи, при които хората стават наполовина дяволи поради своите сексуални инстинкти.

Второто е че тази работа – предизвикваща изменения за Ангелите – ще има и друга последица за човечеството: хората ще стигнат до едно инстинктивно познание за определени лечебни средства, до едно вредно познание за определени лечебни средства и определени практики… които ще бъдат насочвани в една крайно опасна посока…

Третото, което ще настъпи, е че хората ще опознаят точно определени сили, чрез които, бих казал, чрез съвсем леки усилия, чрез хармонизиране на определени трептения, светът ще бъде завладян от колосалните сили на машините. По напълно инстинктивен начин хората ще усвоят едно донякъде духовно направляване на машините, на механическите уреди, но така че цялата техника ще започне да функционира в безредие и хаос…

Който разглежда живота на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи… Ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Ние можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем примерно с онази будност, която ни позволява да видим как всъщност не минава нито един ден, през който в нашия живот да не е станало някакво чудо. А можем и напълно да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден ние не открием някакво чудо в нашия живот, това само означава, че сме го изгубили от погледа си… В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако биха се случили – коренно биха променили нашия живот. Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност.

Колко много неща биха могли да ми се случат днес? – Ако аз си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, тогава към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят в моята самодисциплина истинска будност… Като накрая стигаме дотам не просто да отбележим какво означава в нашия живот, примерно, че сме поискали да излезем от къщи в 10.30 часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че той ни е задържал; без да се питаме какво би могло да се случи, ако ние действително бяхме излезли в точното време, което сме запланували. Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?

От наблюдението на негативното в нашия живот, което обаче свидетелствува за мъдрото насочване на нашия живот, до наблюдението на тъчащия и действащ Ангел в нашето астрално тяло има един много пряк и сигурен път, по който ние можем да вървим напред.