„Всеки човек може да има усещането, че не е в състояние да мисли правилно и не може да си събере мислите. Журналист, който има да пише по една статия
„Всеки човек може да има усещането, че не е в състояние да мисли правилно и не може да си събере мислите. Журналист, който има да пише по една статия всеки ден, лесно може да получи това усещане. И тъй, да се напише по една статия всеки ден означава да се пресее много мисловен пясък. Да трябва да пишем статия всеки ден е ужасно нещо, защото това значи да пресееш изключително много мисловен пясък. И тъй човек започва – поне така беше доскоро – започва да дъвче собствената си писалка. Той може да каже, и това е особено вярно за журналистите, че те са дъвкали своите писалки, за да извлекат поне малко вдъхновение от тях. Като дъвче нещо, човек извлича последното зрънце от сила, за да стане господар на мисловния процес.
Много мисловен пясък трябва да бъде пресят.
И всичко това става инстинктивно. Очевидно журналистът не си казва: „Аз дъвча своята писалка, за да мога да получа мисъл“. Но това има и продължение. Неговият инстинкт го води към кафенето и той изпива чаша черно кафе. Журналистите не знаят нищо за тези процеси и не мислят за тях. Но веднъж след като са изпили своята чаша черно кафе – о, небеса, то проработва! Те могат отново да пишат след кафето.
Защо е така? Така е, защото в кафето има кофеин. Това е вещество, което съдържа много азот. Азот има и във въздуха. Ние го поемаме през цялото време. Ние вдишваме известно количество кислород и азот. Човек, който може да пресява мисловен пясък, има нужда от една такава енергия, която се съдържа в азота. От азота ние получаваме силата да пресяваме нашия мисловен пясък.
Журналистът, който пие кафе съвсем несъзнателно, получава допълнително количество азот. Допълнителният азот, който приема от кофеина, му дава възможност да създава повече мисловен пясък и да го пресява. Той вече няма нужда да дъвче своята писалка, той може да пише с нея, защото сега неговите мисли отново гладко текат една след друга.
Оттук се вижда как работи човешкият Аз. Поради това, че ние поемаме богата на азот храна в стомаха си, Азът издига нагоре в мозъка този азот, пресяването на мисловния пясък става по-лесно и това ни дава възможност една мисъл гладко да следва друга. Мислите на някои хора имат тази особеност, че са твърде последователни, и тези хора не могат да избягат от своите мисли – те имат вродена склонност винаги да работят върху техния мисловния пясък. За тях би било много полезно, ако ги посъветваме да правят обратното. Докато мислите на един човек са съсредоточени и той може да поддържа тази насока в мисленето си, друг човек има нужда от кофеина в кафето, за да си помогне.
Човек, който не желае неговите мисли да бъдат съсредоточени, а иска те да блестят и искрят; човек, на който му е приятно да прави хитроумни забележки, които изглеждат умни, той пие само чай. Чаят има обратното въздействие – той разпръсква мислите. Той подтиква различен вид пресяване и разпадане на мисловен пясък.
Всички тези неща, които са вътре в нас, са много интересни и сложни. Всяко хранително вещество работи по различен начин и ние трябва винаги да коригираме онова, което ще произлезе, като прибавяме съответната му противоположност. Ние трябва да го разпаднем. Най-висшето духовно същество вътре в нас непрекъснато разпада вътрешно, би могло да се каже, нашата личност. Ако някой употребява предимно храни бедни на азот, тогава се получава една сънливост. Това е причинено от недостига на азот в храната. Ако сме склонни към сънливост, трябва да ядем по-богати на азот храни. Има много начини: като ядем сирене, яйца и богати на белтъци храни.
На човека трябва да бъде дадено онова, от което той се нуждае, за да може неговият Аз да извършва своята работа. Нашият мозък трябва да съдържа необходимите вещества, за да може Азът да работи чрез него.”
(Извадки от лекция пред работници, държана на 09.08.1922г. в Дорнах)
„Кафето способства за последователното, но не за самостоятелното мислене: то се поражда сякаш от външно принуждение. Вие чувствате в себе си някаква несамостоятелност, сякаш някакво действие отвън. И ако човек иска да мисли последователно, но да остава при това несамостоятелен, то той може да пие много кафе. Ако той иска да извършва мислителната дейност самостоятелно, то той трябва да се освободи от нещата, действащи на долното; той трябва да изработи в себе си кафе, което би произхождало от душата…
Колкото храносмилането се явява в долната сфера, толкова мислителната дейност – в горната. Двете се намират във вътрешен контакт в организма на човека, какъвто той живее на физически план. Ние правим особени логически упражнения, за да сформираме дейността на мисленето. Подобна роля в храносмилането играе кафето. То способства логическата последователност на мисленето, но не на самостоятелна основа.
Чаят действа по подобен начин, но прави мисленето кратко, разкъсва го. И ако някой го пие през целия си живот и не се разкъсва, то това означава единствено, че в неговият организъм има сили, които противостоят на това.
Кафето поддържа логическото мислене. Но само кафе тук не е достатъчно и тези, при които мислителният принцип не преобладава, прекомерното увеличение на кафето води до истерия (по-често при жените). От чая се раждат хубави фантазии, но е по-добре да ги получим по друг път…
Кафето помага да се свържат мислите помежду си.“
(из „Антропософска енциклопедия“, Г. Бондарев)
„Кафето действа в съвсем нормалния човешки живот възбуждащо на човешката природа, така както и чаят, само че тези възбуди, предизвикани от кафето и чая върху организма, се изживяват по един по-жив начин от душа, преживяваща антропософско (окултно) развитие… Това обаче не трябва да се разбира като агитация за употребата на кафе, защото там всичко се движи на физически основи, и човек ще се превърне в едно съвсем несамостоятелно същество, ако иска да се преустрои посредством употребата на кафе.“
(„Вътрешното изживяване на хранителните средства и средствата за наслада“, 21.03.1913г.)
COMMENTS