„... Михаил, един от архангелите, на немски означава, „който стои пред Бог“. По староеврейски той се е наричал „Лицето на Бог“, понеже принадлежащият
„… Михаил, един от архангелите, на немски означава, „който стои пред Бог“. По староеврейски той се е наричал „Лицето на Бог“, понеже принадлежащият към Стария завет човек, когато е поглеждал към Бог, е чувствал, че Михаил стои пред Бог и представлява неговата същност, както човешкото лице изразява човешката същност. Затова са го наричали буквално „Лицето на Бог“.“
(Събр. съч. 102)
„Михаил е най-великият, най мощният, най-значимият, така че всяка епоха на Михаил винаги е най-важната или една от най-важните в еволюцията на човечеството. Защото епохите на различните архангели се повтарят. И от голямо значение е фактът, че всяко такова същество от йерархията на архангелите дава основния характер на епохата.“
(Събр. съч. 152)
„Самият Михаил е минал през развитие. От края на 19. столетие можем отново да смятаме Михаил за предводител.“
(Събр. съч. 152)
„Всички същества се намират в прогресивно развитие и ние живеем в епохата, когато Михаил, най-главният от ранга на архангелите, преминава в ранга на архай. Той постепенно заема ръководна позиция, става водещо същество, дух на епохата, ръководещо същество за цялото човечество. Това е значителното, невероятно важното за нашата епоха, защото разбираме, че това, което още не е било тук през всички предшестващи епохи, не е било тук за цялото човечество, сега може и трябва да стане достояние на цялото човечество. Което досега се е проявявало при отделни народи – духовното задълбочаване – може вече да бъде нещо за цялото човечество.“
(Събр. съч. 152)
„Михаил се издига от народностен дух на по-висока степен, до дух на епохата чрез това, че от посланик на Яхве става посланик на Христос. Той е същото същество, което дава тон за подготовката на Мистерията на Голгота и в наше време дава тон за разбирането на Мистерията на Голгота. Михаил се изкачва от ранга на архангел в ранга на архай. Мястото му се заема от друго същество, което ще го замести.“
(Събр. съч. 152)
„До 1879 година от духовните светове върху Земята действа Гавраил. От 1879 г. действа духът, когото наричаме Михаил. Той е в известен смисъл най-силният от сменящите се водещи духове на епохите. Другите действат предимно в духовното. Михаил има силата да внесе духа във физическия свят. Като сравнение би могло да се каже: Каквото представлява златото между металите, това е Михаил между духовете, които принадлежат към йерархията на архангелите. Както всички метали въздействат предимно върху етерното тяло, обаче златото действа същевременно върху физическото тяло, така всички други водещи духове действат в душата. Но Михаил е този, който същевременно може да въздейства и върху физическия ум, върху физическия разум.“
(Събр. съч. 157)
„Както Михаил в известен смисъл беше наместник на Яхве в изминалите епохи, чрез функцията, която получи през 1879 година, стана наместник на Христос, на Христовия импулс. И сега на мястото на чисто естествените кръвни връзки трябва да постави духовните. Защото само чрез духовни връзки между хората може да дойде прогрес там, където виждаме упадъка.“
(Събр. съч. 177)
„…между духовете, чиято космическа съдба всъщност е била да са включени във волята на божествените духове, се надига определен брой същества, които в определен смисъл поискват да се откъснат от божествената воля, да еманципират своята воля от божествената воля. Тези същества се надигат с едно свръхчовешко високомерие, с желанието да получат свобода на волята си още преди да е настъпила епохата, през която свободата следва да узрее. И като предводител на тези същества е смятано онова същество, което е представено чрез образа на Дракона, когото Михаил побеждава, онзи Михаил, който остава горе в царството на духовете, които и занапред насочват своята воля според божествено-духовната воля, стояща над тях.
От това оставане в божествено-духовната воля у Михаил се поражда импулсът да предприеме правилните действия с това същество, което преждевременно посяга към свободата…
И къде се намира сега Драконът, къде да го търсим? Навсякъде, където има хора на Земята! Там се намира Драконът. Следователно, ако Михаил иска да продължи своята мисия, започната през предисторическата епоха именно там, в обективния природен свят, където побеждава Дракона или Мировия звяр във външната природа, сега трябваше да пренасочи битката си в дълбините на самата човешка природа. Да, битката на Михаил е изместена във вътрешния свят на човека.“
(Събр. съч. 194)
„От ноември 1879 г. Михаил отново се появява и може да се прояви в човешкия душевен живот, ако човек потърси пътищата към него. А тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Но точно от времето, когато Михаил встъпва по този начин в отношения с човешките души, за да бъде отново непосредственият им инспиратор в течение на три столетия, демоничната противодействаща сила се надига насреща с най-голяма сила, след като преди това се е подготвяла.“
(Събр. съч. 195)
„Сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непосредствено с физическия, е бил закрит само с едно було и Михаил води борбата повече зад кулисите. Но Михаил настоява господството му безусловно да си пробие път. Михаил е силен дух и изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора.“
(Събр. съч. 237)
„Староеврейската дума Михаил всъщност би трябвало да се преведе като Гледащ-Бога; Провъзгласяващ-Бога би означавало същото като Гавраил; Искащ-Бога означава същото като Рафаил. Докато действаме във физическия свят чрез нашите три душевни сили (мислене, чувстване и воля), съществата на висшите йерархии действат чрез други същества. Както ние работим чрез представи, чувства и воля, определен бог действа чрез Михаил, Гавраил, Рафаил. Аз действам чрез Михаил, Гавраил, Рафаил, означава за бога същото, кoeто за нашата душа означава: Аз работя чрез мислене, чувстване и воля.“
(Събр. съч. 272)
„Ще трябва да се научим да разбираме какво означава: „Михаил върви пред Господа“. Както в Стария завет преди Орифиел е имало също една епоха на Михаил – посветените от Азия са говорили, че Михаил е вървял преди Яхве, както лицето, най-предната част на човека върви пред него – така са говорили за Михаил като за лицето на Яхве и така сега трябва да се научим да говорим за Михаил като за лицето на Христос.“
(Събр. съч. 346)
„Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманични сили. Следователно, моля ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и неговото войнство, от една страна, и ариманичните сили – от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век, преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманичните сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 г. с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманични Същества. Какво означава всичко това? Виждате ли, когато искаме да вникнем в подобни неща, винаги можем да си послужим с един чуден образ, който се е запазил в хода на общочовешкото развитие: Борбата на Михаил със Змея. Борбата на Михаил със Змея изпъква в най-различни периоди от историята.
Да, често в историческото развитие ние се натъкваме на тази борба между Михаил и Змея. И можем да охарактеризираме нещата така, че всеки път, когато се появи една такава борба между Михаил и Змея, тя се развива по такъв начин, който е близък до този на 40-те години от миналия век, въпреки че през миналите епохи борбата се е водела в името на други цели, в името на други блага и щети. Важното е друго: Че определени ариманични Същества непрекъснато се стремят да постигнат нещо в развитието на света и непрекъснато се оказват побеждавани. Така те бяха победени, както вече казахме, в духовния свят и през есента на 1879 г.
Но какво означава това, че силите на Змея, тези ариманични войнства бяха, така да се каже, свалени от Небето, за да попаднат в царството на хората? Изгубването на тази борба от ариманичните Същества означава, че те вече не могат да бъдат открити на Небето. За сметка на това обаче, те могат да бъдат открити в царството на хората. Или с други думи: В края на 70-те години (на 19 век) човешките души бяха обхванати, що се отнася до определени познавателни способности, от подчертано ариманични импулси. Тъй като по-рано тези ариманични импулси разгръщаха своите сили в духовните сфери, те оставяха хората на мира, но сега те бяха свалени от Небето и попаднаха в човешките глави! И ако се запитаме: Какво проникна тогава в човешкото царство след свалянето на ариманичните сили? Отговорът е: Лично оцветеното, забележете добре, лично оцветеното ариманично, материалистично светоусещане!
Несъмнено материализмът беше стигнал своята върхова точка още през 40-те години (на 19 век). Обаче тогава неговите импулси нахлуваха в човеците по-скоро инстинктивно. Тогава ариманичните войнства насочваха своите импулси към човешките инстинкти от духовния свят. Едва от есента на 1879 г. тези ариманични импулси станаха лична собственост на човеците, едва от есента на 1879-а те се превърнаха в сили на познанието и в сили на волята. Всичко, което до този момент беше един вид всеобщо притежание, сега се превърна в лична човешка собственост, в индивидуални човешки способности. И така, ние бихме могли да кажем, че от 1879 г. насам, чрез намесата на тези ариманични Същества в царството на хората, възникна личната амбиция, личната тенденция за материалистично обяснение на света. И ако проследите някои събития, произтекли от личните амбиции на хората, ще установите, че основното тук е именно следното – чрез Архангел Михаил ариманичните войнства бяха прогонени от царството на Духа и свалени тук долу, на Земята.
Този процес е от огромно значение. Деветнадесети век, както и нашето време, съвсем не са склонни да насочват вниманието си върху подобни процеси в духовния свят и тяхната връзка с физическия свят. Обаче до тези процеси, разиграващи се на Земята, ние стигаме, ако вникнем в техните духовни причини. Нека да сме наясно: За да попита някой “Какво означава с оглед на вечността, че толкова и толкова тона органическа субстанция ще бъде унищожена в хода на удължените военни действия?”, за тази цел е необходимо значително количество материализъм, и то оцветен, така да се каже, идеалистично. Да, подобно светоусещане има своите дълбоки корени там, в ариманизма. А философията за “тоновете органическа субстанция”, тази измислица на философа Лихтенбергер, е само един от многото примери, с които бихме могли да илюстрираме ариманичния начин на мислене.
Следователно онова, което живее като най-дълбок импулс в душите на толкова много хора след 1879 г., е било свалено долу в човешкото царство, като преди това е съществувало като ариманична сила в духовния свят. Полезно е да потърсим също и други представи в подкрепа на нашата теза, като в случая ги търсим в материалния свят, разбира се, под формата на имагинативно-символни представи. Защото всичко онова, което днес пролича по-скоро в духовната, в душевната област, през миналите епохи се е проявило в материалната област.
Материалният свят е само една разновидност на духовния свят. Ако се пренесете назад в най-древните епохи от развитието на Земята, ще установите, че тогава между Михаил и Змея се е разиграла друга една борба, подобна на тази, която стана през 19 век. Аз вече посочих: Такива борби непрекъснато са се повтаряли; разликата е само тази, че те са се водили в името на различни цели. В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманичните войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят. Но те непрекъснато са подновявали своите атаки. Имаше например една такава битка, след която ариманичните войнства, вече повалени долу на Земята, породиха онази популация от микроорганизми, която днешната медицина нарича с името бацили. Всичко онова, което бацилите носят като болестотворна сила, идва като последица от факта, че някога ариманичните Същества бяха изхвърлени от Небето и свалени тук долу на Земята.
Както някога Змеят беше победен и в резултат на тази победа се появиха бацилите, така от края на 70-те години на 19 век човешките умове бяха завладени от един ариманично-мефистофелски начин на мислене. Така че ние сме в правото си да кажем: В материалната област бактериалните болести имат същия произход, какъвто има съвременният материализъм в душевно-духовната област. На едно по-високо равнище тези два процеса показват едно извънредно голямо сходство.
Ние можем да сравним тези събития от 19 век и с още нещо. Нека да посочим една важна подробност, която вече познавате от “Тайната наука”. А именно отделянето на Луната от Земята. Ние знаем, че някога Луната е принадлежала към Земята, а впоследствие е била отделена от нея. Това отхвърляне на Луната от царството на Земята означава на свой ред и възникването на определени Лунни влияния. Тези Лунни влияния също са настъпили като последица на една от победите на Михаил над Змея. Или с други думи: Всичко онова, което е свързано с определени действия, настъпващи успоредно с фазите на Луната, въобще с импулсите, пренесени от Луната на Земята, всичко това води своя произход от една подобна битка между Михаил и Змея.
Тези неща действително си принадлежат взаимно и извънредно поучително е да ги съпоставим, понеже тяхната принадлежност е от огромно значение. Определени личности развиват една неудържима склонност към умствен материализъм, само защото тук нещата опират до един личен съюз със сваления Ариман. Тези личности неусетно обикват импулсите, които Ариман е пробудил в техните души, и започват да ги смятат за нещо възвишено и величествено. Върху тези неща ние трябва да се произнасяме с напълно ясно съзнание. В противен случай никога не бихме могли да се ориентираме сред тях.
От всичко това лесно възниква една голяма опасност и срещу тази опасност, така да се каже, ние трябва да се изправим със студен поглед и с хладнокръвие. Тези неща трябва да бъдат гледани право в очите. Обаче ние можем да сторим това, само ако сме наясно, че човекът е застрашен от точно определена опасност. И тази опасност се състои в това, че тук възниква тенденцията да се съхрани нещо, което не трябва да бъде съхранявано! Всичко, което става на света, има своята добра страна. Благодарение на факта, че чрез победата на Михаил ариманичните сили проникват в нас, ние отново овладяваме част от човешката свобода. Всичко е свързано тъкмо с това, че войнствата на Ариман са проникнали у всички нас. Ние отново овладяваме част от човешката свобода. Важното е да не губим този факт от нашето съзнание! Ние не трябва да позволяваме на ариманичните Същества да вземат надмощие над нас, ние не бива да се влюбваме в тези ариманични Същества.
Това е извънредно важно.
Защото сега възниква друга опасност: Хората да запазят тази склонност към материализъм, към материалистично-ариманичния начин на мислене и да го пренесат в една епоха, когато всъщност е предвидено неговото преодоляване. Тогава онези хора, които не съумеят да се освободят от материалистично-ариманичното мислене, а биха искали да останат свързани с него, ще влязат в един съюз с всичко онова, което възниква на Земята по един или друг начин чрез победата на Михаил над Змея. Или с други думи: Те биха се свързали не с духовния напредък на планетарното Земно развитие, а с чисто материалния напредък. И тогава, в определен период от Шестата следатлантска културна епоха, тези хора ще намират удоволствие единствено в живота сред процесите, които тогава ще се осъществяват чрез бацилите, чрез тези микроскопични врагове на човечеството.“
(из „Духовете на мрака – лекция 9: Битката между Михаил и Дракона“)
Вижте още:
COMMENTS