Рудолф Щайнер: В следващия ни живот любовта се връща към нас като радост, а омразата – като страдание

Откъс от четвърта лекция на Рудолф Щайнер от цикъла „Езотерично разглеждане на кармичните връзки“:

„Тук може да се проследи как един импулс от един земен живот преминава и действа в другите прераждания. Да вземем примера с импулса на любовта. Ние можем да извършим нашите дела по отношение на другите хора, водени от това, което наричаме любов. Има разлика дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, по необходимост, от приличие и т.н. и дали ги вършим от по-голяма или по-малка любов.

Представете си, че един човек стига дотам да върши в един земен живот дела, които са подбудени от любов, които са стоплени от любов. Това остава да съществува в неговата душа като сила. И това, което той взема сега като резултат на своите дела и което се отразява в душите, то се връща към него като огледален образ. И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята за едно ново въплъщение, любовта от миналия земен живот, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост.

Следователно, когато в един земен живот, по отношение на своите себеподобни, човек извършва нещо, което е подбудено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.

Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот. Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот. Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта. Знаете какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората. Тя стопля живота. Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот…

Това отново е нещо, което се разлива от нас. Един човек, който може да изживее радост в живота, от своя страна той също представлява нещо стоплящо за другите хора. Един човек, който има основание да минава без радост през живота, представлява за другите хора нещо различно от това, което представлява един човек, който може да минава с радост през живота.

Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, на свой ред се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно към нас. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот – следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света. Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот. Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света – това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост.

Съвсем различно е това, което вършим в делата от любов, от онова, каквото вършим от сковано, сухо чувство за дълг. Вие добре знаете, че в моите книги винаги съм се стремял да покажа, че делата, които идват от любов, ги считам за същинските етически, за същинские морални дела…

Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, „понеже така е прилично“, тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.

И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това – човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, – това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч.

А сега ние се намираме при втория земен живот. Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро. Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично дали тя е повече или по-малко добра или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: „За какво е всъщност всичко това?“ – и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.

Да предположим обаче, че някой причинява вреда, зло на един от своите себеподобни от омраза или от антипатия. Тук можем да си представим всички степени, които могат да се явят в такъв случай. Някой, да речем, може да причини вреда на себеподобните си от едно престъпно чувство на омраза. Но той може да бъде също и критик. За да е критик човек винаги трябва малко да мрази, освен ако не е един критик, който хвали, а такива днес има рядко, защото не е интересно нещата да се признават и хвалят… Но тук става въпрос за такива човешки дела, които произхождат от студена антипатия, от една антипатия, за която често пъти човек не е наясно, която стига до омраза. Всичко, което по този начин се извършва от хората спрямо други хора или даже спрямо други по-ниско стоящи от човека същества, всичко това се превръща отново в душевни състояния, които също се отразяват в живота между смъртта и едно ново раждане. И след това, в следващия земен живот, от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприятност, причинена отвън, като противоположност на радостта.

Ще кажете: „Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот? За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много.“ – Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това: човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого. Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас, идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.

Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това отношение – помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина лели или чичовци седят и се занимават с техните себеподобни! Помислете само колко антипатия се разлива там върху хората за час и половина – понякога трае и повече! Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен живот се връща обратно, то добре се забелязва. А то неминуемо се връща обратно.

Така че фактически една част от това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания…

Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания.

Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън – обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза – тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света. И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот. Ние винаги можем да бъдем сигурни, че за да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот… Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича…

От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот. И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, – според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, – така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия…

В известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите:

ЛЮБОВ – РАДОСТ – ОТКРИТО СЪРЦЕ.

АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА – СТРАДАНИЕ – ГЛУПОСТ.

Това са безусловните връзки. Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река – има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление – има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение. Това е възможно.

Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете – а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес – с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.

Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества. Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.

А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Такъв човек е един ваш съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.

И когато размислите върху това, вие ще си кажете: Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята – поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, – а също и в един още по-преден земен живот…

Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми. Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.

През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора. Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важност.“