„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геен
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.”
Матей 7:15
„Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте…
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.”
Матей 23:23,28
„И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи!“, ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
Мнозина ще Ми кажат в оня ден: „Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?“
И тогава ще им кажа открито: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”
Матей 7:20-23
„Дяволът умее да се крие и в сянката на кръста.”
испанска пословица
Религиите (от латински: „religare” – „възстановявам връзката”) би трябвало да служат за всеобщото добро и повдигане на човечеството – да помагат на хората да следват нравствено по-възвишен, морален и одухотворен живот. Те би трябвало да проповядват, че без значение как различните народи наричат Твореца (Бог, Аллах, Брахман и т.н.), това са само различните имена на Вечния Дух, Който е създал всичко видимо и невидимо, и Който направлява Всемирната Еволюция. За съжаление обаче именно вероизповеданията са се превърнали в инструмент за злото, чрез който човечеството е разделяно и хвърляно в жестоки братоубийствени конфликти от древността до наши дни.
Религиозните системи, със своите системи от догми и заповеди, все по-ярко се превръщат в едно от средствата, чрез които определени тъмни среди опитват да наложат контрол над съзнанието на хората и да ги подчинят изцяло. Проповедниците ограничават по всевъзможни начини и на всяка цена достъпа до информация, която не подкрепя тяхната доктрина, а в същото време всячески използват властта над съзнанията на хората, за да трупат земни богатства. Като пример можем да вземем Ватикана, който само преди няколко века си пълнеше касите, продавайки индулгенции на наивниците, които искаха така да си „спасят” душата. За щастие все пак накрая наивните вярващи прогледнаха и измамата бе разкрита и прекратена.
* * *
Вместо представителите на всички религии да работят за моралното и духовно повдигане на човечеството, като изградят учението си около основните принципи на добрия живот, те се опитват да налагат своите криви разбирания за Вселената такава, каквато би трябвало да изглежда според тях, и то най-често през очите на един зъл, отмъстителен и избирателен в своята любов „Бог”. За това свидетелства и фактът, че са изписани хиляди книги по религиозни въпроси, но от това животът на хората по Земята не изглежда да е станал нито по-духовен, нито по-щастлив, нито по-братски.
Популярен метод за изопачаване на древните учения е тълкуването на свещените текстове така, че да доказват нечии твърдения, като в същото време приемат за невалидна всяка интерпретация, която опровергава каноните им. С други думи – фактите, логиката и здравият разум нямат абсолютно никакво значение, когато трябва да се определи кое е достоверно и кое не е. Оттам идва и начинът, по който те определят кой да бъде канонизиран за „светия” и кой да бъде убит с камъни. Не се гледат плодовете на делата (както ни е учил Христос), а само дали нечии възгледи съвпадат с тези на религиозните (църковните) водачи. Много от вярващите дори открито заявяват, че не биха сменили вярванията си, независимо от доказателствата, които им бъдат предоставени, за тяхната нелогичност и неистинност. Това може да бъде признак единствено на фанатизъм и мисловен мързел, но не и на стремеж към Истина, Мъдрост и Любов.
Ако в наши дни можехме да съберем на кръгла маса Христос, Мойсей, Буда, Заратустра и всички велики основатели на световни религии, те биха имали съгласие по всички основни въпроси. Но ако поканим на тази кръгла маса по един от техните последователи, твърде вероятно те не биха постигнали съгласие по нито един съществен въпрос.
Опасното знание
Една от най-широко прилаганите от векове насам тактики от Църквата е концепцията за „опасното знание”. По този начин „пастирите” окуражават невежеството и стадния инстинкт на вярващите, което е най-сигурната предпоставка за пълния контрол над съзнанията на хората. Затова повечето религии ни учат, че вярата нямала нужда от знания. Църквата винаги е била опонент на научните изследвания – имало е времена, когато тя е забранявала на хората да четат и пишат, както и дори да притежават Библията. Публично са изгаряни както книги, така и учени, дръзнали да се противопоставят на нейната власт. Основателят на йезуитския орден Игнациус Лайола дори пише в „Духовни упражнения”:
„За да бъдем прави във всичко, ние трябва винаги да се съгласяваме с това, което Църквата е решила.”
През 1559 г. Инквизицията изрежда хиляди заглавия в Индекс на забранените книги, които католиците не трябвало да четат и да притежават. Голяма част от забранените творби са били от учени и напредничави умове, както и от автори от други вероизповедания. Католиците, за които било установено, че имат някое от изброените заглавия, били физически наказвани или отлъчвани от църквата.
„Индексът на забранените книги” („Index Librorum Prohibitorum”) е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове. Различните издания съдържат също правила за четенето, продажбата и цензурата на книги.
В списъка със забранени книги били са включени десетки видни учени като Джордано Бруно, Волтер, Галилео Галилей, Рене Декарт, Имануел Кант, Николай Коперник, Блез Паскал, Емануел Сведенборг, Барух Спиноза и много, много други.
Но защо е този страх от познанието и търсенето на Истината?
Ако една религия е сигурна, че това, което проповядва, е достоверно и не може да бъде оборено, защо се страхува да не бъде подложена на тест? Дори би следвало да насърчава подобни опити, за да могат вярващите да се уверят в нейната правдивост и сила.
* * *
За съжаление обаче малцина са тези, които решават да следват дадена религия в резултат на задълбочено изследване на различните вероизповедания и духовни учения – огромната част избират първо да повярват, а чак след това да търсят разумни причини, с които да оправдаят избора си. Повечето хора вярват не защото са изследвали критично религията си, а именно защото не са го направили. И точно такова поведение се толерира от религиозните водачи.
В същото време за много съвременни вярващи религията се състои в това да носиш на врата си кръстче с разпънатия Христос, да редиш пищни трапези по Коледа и Великден, да палиш свещички за „Бог да прости”, да целуваш икони и от време на време да правиш дарения на местната църква.
Дали обаче наистина това иска Бог от нас, за да ни прости и благослови? И не трябваше ли нашите дела да говорят вместо нас? Не ли ли учеше Христос на съвсем друго:
„По това ще ви познаят, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си.”
Йоан 13:35
Кой има интерес да насажда подобни лъжливи представи и защо?
Най-лесният начин да се привлече интереса на хората е като им бъде разяснено каква облага ще получат, ако „повярват”. Така са правили винаги успешните водачи от древността до днес. За да ги следва народът, те са карали хората да вярват, че това, което им се предлага, ще бъде от полза за тях.
Обаче каква награда да предложиш?
Различните хора се мотивират от различни неща. Тъй като обаче всички се стремят към това да бъдат щастливи, най-сигурно е да им предложиш точно това – вечен, щастлив и блажен живот. Това, разбира се, е твърде общо понятие, но въображението на хората ще свърши останалото и ще персонализира това блаженство според онова, което всеки най-много желае да получи в живота и след смъртта.
Най-лесният начин пък да накарат последователите си да не подлагат на съмнение предлаганата им религия и да не се интересуват от алтернативи (които биха им помогнали по-трезво да преценят ситуацията и да търсят Истината), е като им внушат, че всяко съмнение в канона е грях, за който ще бъдат жестоко наказани от Бога. Така проповедникът успява да изгради нагласата за сляпа вяра без опити за мислене върху нея. По този начин в мига, в който един вярващ започне да си задава въпроси и да се съмнява в лъжите, които му пробутват, той вече се чувства виновен за това и често прекратява размисъла с обяснението, че Бог го е пуснал на Земята не за да се учи, а точно обратното – за да живее в невежество и да тъне в суеверия.
Например една от основните идеи, които използват църквите за масова манипулация, е идеята за буквалното възкресение от гробовете. Те проповядват, че един ден скелетите отново ще бъдат облечени в плът и кръв, което поне на мен ми звучи повече като сценарий на филм за зомбита, отколкото на част от Христовото учение. Притеснително е, когато разумни мъже и жени вярват и убеждават околните, че който проявява послушание към Църквата ще бъде възнаграден с вечен живот.
Но всеки има право да възприема реалността според своите разбирания. Проблемът, сиреч злото, се ражда едва когато този някой започне да настоява за своята единствена правота и започва да лепи етикети „еретик”, „сектант” и т.н. към всички, които не са съгласни с неговата гола вяра. А както ни учи историята, е готов и на всякакви репресии, изтезания и убийства срещу друговерците.
* * *
Всички религии уверено ни учат, че трябва да поставяме любовта към Бога на първо място, но някак забравят да споменат, че има едно нещо, което ако не предшества тази любов, всичко друго е просто един театър. И това нещо стои в основата на всички кръстоносни походи, клади и мъчения, предприети от църквата – това нещо е любовта към Истината. В противен случай, в своето невежество можем само да възлюбим една изопачена и невярна представа за Бога. И винаги, когато се появи някой, който например по ясновидски път е достигнал до прозрения, които пречат на „Божите” служители да налагат определени идеи, в които няма нищо християнско, той бива обявен за еретик и по всевъзможни начини принуждаван да замълчи.
В историята виждаме, че всяко ново движение и всяка нова идея срещат противодействието на злото в лицето на официалната религия (църква). Нека вземем за пример богомилите – носители на Божественото учение през средновековието. През 1211 година се свиква в България първият събор против тях. Богомилите се преследват, затварят, клеветят, охулват и изтезават по изключително жестоки начини. Най-идейните, най-будните хора в България, работещи за нова култура на общочовешко братство, борците против войната, против всяко насилие, изпълнени със симпатии към страдащите и угнетените, тези, които с най-голямо самоотричане пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, бяха преследвани и избивани.
Окултен факт е, че именно тези събития станаха причина за падането на България под турско робство. Законите на кармата са неизменни – всеки човек или народ, който ги наруши, си понася последствията. Това е изтъкнал с много исторически примери и Морис Метерлинк в „Мъдрост и съдба”.
Първият закон гласи:
Всеки народ, общество, раса и пр., който върши неправди, насилия и пр., като магнит привлича към себе си силите на разрушението и ще мине през катастрофи или даже ще бъде пометен.
Вторият закон гласи:
Опълчването против една божествена вълна, против хората, които носят новото, води със себе си и своите последствия. Защото това, новото, е, което носи живота, прогреса, светлината!
В историята има хиляди примери, които показват как действат тези два закона.
И досегашните сведения за богомилството бяха предимно от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем погрешно разбиаране за него. Но откак обективните историци се заеха с изследването на богомилството, наложи се съвсем друго заключение. Истинските факти за богомилите ни изпълват с уважение и благоговение към това учение – то се явява като най-светла точка в българската история.
Интересно е също, че дори йезуитите от Ватикана преди няколко години изразиха покаянието си за беззаконията, които са вършили чрез инквизицията. Само нашата „единствено спасяваща” Православна църква не прояви доблест да признае за проявената жестокост и богохулство чрез всички онези убийства „в Името на Бога”.
Всъщност дори няма значение дали богомилите са лъжеучители – по времето на Божия Син и след това – на апостолите му – е имало много лъжеучители, но нито Той, нито те са учили, нито практикували избиване или изгаряне на клади на лъжеучители, каквото българските „християнски отци” са направили с богомилите. Във Византия също е имало клади. Изобщо източноримската „православна” инквизиция се е развихрила векове преди западните им братя в злото да започнат своя поход на смъртта. А когато църквата отрича своите беззакония срещу богомилите и твърди, че те само са били прогонени от нашите земи, тя ни лъже в очите. И удобно забравя например факта, че поп Богомил е бил изгорен на клада в Преслав, а на същия ден са били убити и изгорени още над 400 богомили. И това е съвсем малка част от разигралите се събития. Чуден начин са избрали за възхвала на кроткия и смирен Божи Син, Който ни учеше:
„Идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва”. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние”.
Матей 9:13
„Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.”
Лука 9:54-56
* * *
Неотдавна пък стана ясно, че тези, на които вярващите българи целуваха ръка от почит и уважение, са били откровени предатели на Църквата и служители на Княза на този свят, на Мамона. Не е тайна също, че Църквата е една пропагандна, държавна институция.
Проверката на Комисията по досиетата от януари 2012 г. показа, че сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност в Св. Синод на БПЦ са 11 от 15 митрополити или 73% от общия състав. Мнозина бяха неприятно изненадани от тези резултати, тъй като във всички останали институции, с изключение на Министерството на външните работи, броят на сътрудниците се оказа около 10%.
Според Пловдивският митрополит Николай това е станало, защото са били заплашвани и принуждавани от ДС. Интересно!
Не беше ли и Исус Христос заплашван, принуждаван, бит и разпнат, без да стане агент на Кесаря?
Апостол Павел също го гонеха, хвърлиха го в тъмница, даже го биха по нашите земи, но и той не се поклони на тукашните князе, камо ли прие да им бъде агент. В Новия завет има обаче един друг персонаж, който по подобен долен начин предаде Божественото. И струва ми се днес той пак е сред нас. Но този път не е един, хиляди са и все дегизирани по един и същи начин…
Казано е, че глава на Истинската Църква е Христос. Ако обаче главата на тази земна църква са пратениците на дявола, дали е богоугодно да ги следваме? И какъв е шансът по същия начин, по който днес тези лакеи на Сатаната са станали агенти на ДС „заради страх и принуда”, така един ден да станат агенти и проповедници на въплътения Антихрист?
А Христос го каза толкова ясно, за да не може никой да се оправдае, че не Го е разбрал:
„Който не е с Мене, той е против Мене, и който не събира с Мене, той разпилява.” (Лука 11:23)
* * *
Учителя:
„Православната църква счита, че тя е най-права и казва: «Повярвай в Христа, за да бъдеш спасен ти и дома ти.» Евангелистката църква казва: «Повярвай в Евангелието.» Мохамеданите казват: «Повярвай в Корана.» Питам: Де е Истината? По колко начина може да се спаси човек? — Само по един начин, по Пътя на Любовта.” (из „Новият човек“, НБ, 1921г.)
„Съвременните религиозни спорят за Царството Божие. Но аз виждам, че спънката за правилното разбиране на този въпрос не е у светските хора – религиозните спъват пътя към Царството Божие. Те са застанали насред пътя и не отиват по-нататък. Светските хора им казват: «Вървете напред! Искаме да разберем какво представлява Бог.» А религиозните, застанали отпред в този път, искат да наложат своите възгледи на света.“ (из „Поучаваше ги“, НБ, 1923г.)
„Тъй както сега религията се развива, без да прилага Истинската Любов, тя е безпредметна. Религията трябва да дойде до Любовта, която осмисля живота.” (из „Съзвучие“, ООК, 1937-38)
Вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото. Съвременните религии са един опит за изправяне на човечеството. Аз не ги осъждам, а казвам, че всички религии имат стремеж да помагат на човечеството. И всички велики учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на Великия Божествен Закон. Но техните последователи са изопачили този закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са създали вярванията. (из „Трите основи на живота“, НБ, 1920-21г.)
„Ние не поддържаме онази религия, която казва, че спасението е за всички. Не, спасението е само за благородните и разумните хора, които вършат Волята Божия.“ (из „Който дойде при Мене“, НБ, 1924-25г.)
COMMENTS