Размисли за лековерието

„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.“ (1 Йоан 4:1)

Приятели, започвам тази публикация с уточнението, че пиша тези редове за малцината, които са се освободили от оковите на сляпото следване на мъдро и омайно говорещи авторитети. За тези, които са разбрали, че могат да бъдат ученици и без да е нужно да си търсят идол и жив учител, защото Учител вече си имаме, и ако някой иска да заеме неговото място и да коригира по-големите от него (в духовен план) – това е просто смешно.

В същото време не си правя илюзията да очаквам да бъда разбран от тези, които вече имат изградени предразсъдъци и за тях съществуват две мнения – тяхното и грешното. Дори когато тяхното е в пълно противоречие с Великите Посветени.

Преди почти 100 години, на 28.12.1919г. Рудолф Щайнер изрича следните слова с изключителна важност за нашите времена:

„Най-важното нещо е човекът да не пропусне, спейки, идването на Ариман. Когато стане въплъщението на Ариман в западния свят, в местния регистър ще видим просто раждането на Джон Уилям Смит. Разбира се, името няма да бъде това. Хората ще гледат на детето като на гражданин с обикновено положение, като на всеки друг, и ще проспят какво реално се е случило. Професорите от висшите ни училища определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това, или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит. Но в ариманичната епоха е крайно важно хората да знаят, че тук си имат работа само външно с Дж. У. Смит и че вътрешно присъства Ариман. Както и че не трябва да се заблуждават с приспивна илюзия за това какво се е случило.”

(Събр. съч. 195)

Ще се радвам ако някой последовател на Д. Мангуров опита да ми поясни какви извращения с мисълта си трябва да извършим, за да приемем думите на Щайнер в смисъла на проповядваното от варненския лектор твърдение, че „Ариман няма да се въплъти още от детството на детето, а ще се всели на по-късна възраст“? В това просто няма логика. Наистина не мога да си представя как Щайнер би могъл да каже по-ясно и по-недвусмислено, че Ариман ще живее в човешко тяло още от най-ранна възраст.

И все пак зная, че сега някои ще попитат „Защо го правиш? Не е ли по-лесно да си затворим очите за това, с което здравият разум няма как да се съгласи?“

Разбира се, че е по-лесно, но (както ни учат и Учителите на човечеството, че и Христос дори – например при случката с търговците в храма) когато дадени тенденции ескалират и достигнат до степен да бъдат опасни за човечеството, наш дълг е да предприемем нужните мерки, така че скритото да стане видимо. Както казва Щайнер:

„Ние хората нямаме за задача да попречим по какъвто и да било начин на въплъщението на Ариман. Нашата задачата е така да подготвим човечеството, че Ариман да бъде преценен по правилния начин. Ариман ще има задачи. Той ще трябва да направи това или онова, а хората ще трябва да оценят и използват разумно идващото чрез Ариман в света. Хората ще могат да го направят само ако са способни да се приспособят по разумен начин към онова, което Ариман вече изпраща към Земята от отвъдните светове с цел да контролира икономическия живот на Европа, без да бъде разпознат. Това не трябва да се случва. Ариман не трябва да контролира икономическия живот на Европа незабелязано. Трябва да се научим изцяло да познаваме неговите особени качества. Ние трябва да сме способни да му противодействаме с пълно съзнание.”

(Събр. съч. 125)

Но как можем да противодействаме на нещо, ако не можем да го разпознаем, защото някой авторитет безусловно ни е казал да се фокусираме на грешното място?

Убеден съм, че тази статия – като повод за размисъл – ще бъде правилна разбрана от всеки, който има непоносимост към лъжите и изопчаването на Учението, дадено ни от Божиите пратеници. Още по-опасно е, когато това изопачаване приспива толкова пряко нашата будност за предстоящите събития и ни праща за зелен хайвер.

Но всъщност проблемът е много по-сериозен дори от това дали ще разпознаем въплътения Антихрист след няколко години или десетилетия. Проблемът се корени в една друга, още по-голяма лъжа. Лъжата, че всичко, което ни мине през ума, идва от Бога и е откровение на Белите Братя.

Това е метод, за съжаление твърде популярен, който извежда окултизма до едно състояние на пълно безумие. Свидетели сме как се търсят сензации по начин, който няма нищо общо с Пътя на Посвещение, описан от Учителя и Щайнер, и се е разчита на случайно преминаващи мисли, които се възприемат за чиста истина. По тази линия особено много се спекулира на тема „минали животи“ – минала му на някой мисълта, че той или някой друг е бил ап. Павел, Петър, Боян Боев, Дева Мария и т.н., и с цялото си безочие започва да разпространява това като проверен окултен факт, на който хората трябва да вярват безрезервно.

За да онагледя по-добре този все по-наболял проблем пред човечеството, а и да не бъда голословен, ще дам пример за безумния начин, по който се е родило едно твърдение, свързано с инкарнация на падналия архангел Ариман, поддържано – за съжаление – от доста търсещи и будни хора:

„Разбрал смисъла на „желязото и хляба”, оставих химикала и се запътих към спътницата ми в живота, която в кухнята правеше някаква закуска. Казах: „Дойде обяснението на случилото се миналата неделя, но ще го запазя в тайна пред теб, защото се нуждае от подробна аргументация. Ще я чуеш на лекцията. Хем ще ти бъде като изненада“. Тя се съгласи. В този момент през нея дойде третото Откровение: „Ариман е ВЕЧЕ инкарниран и това стана на 11.08.1999 година по време на слънчевото затъмнение“. А след малко и допълнението: „Роден е в еврейско семейство“.“

(из лекцията „Откровение“ на Д. Мангуров)

Впоследствие, когато авторът на горните думи взе да се запознава по-добре с Учението, което уж проповядва, и попадна на думите на Учителя (който в прав текст казва, че въплъщението на Сатана ще се случи „тук, в Европа, в един царстващ дом“), за да не признае, че по-рано оповестената информация за въплъщение в Америка не отговаря на Истината, я промени – каза, че тялото е родено там, а вселяването щяло да се случи в Европа. Което пък, с оглед на горния цитат от Щайнер, ни кара да си зададем въпроса: Очевидно един от двамата ни лъже – кой?

Ще оставя въпроса без отоговор, но ще припомня какво ни учеше Учителя за вярата в съмнителни източници и авторитети. Особено когато те по никакъв начин не са се доказали, а и както ще стане ясно по-надолу от този текст, техни минали пророчества са се оказали фантазии, които не са се сбъднали, а нямам информация за нито едно подобно „откровение“, което да е станало реалност.

Беинса Дуно казва:

„Трябва да знаете в даден момент дали някой човек ви говори истината или не. После, правете разлика между вяра и лековерие. Вие не трябва да бъдете лековерни. Например, вие сте тръгнали в един път и някой ви казва: „Знаете ли, че този път не е правият път? Вие сте тръгнали по крив път.“ И вие веднага се разколебавате. Защо? – Вие изведнъж приемате тия думи за верни, без да ги проверите. Това е лековерие!“

 („Противоречията като необходимост при всяко растене“, МОК, 18.05.1924г.)

„Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, за да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и, щом е Божествена, тя е безпогрешна. Не е така! Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените – няма.“

(„Движение на разумните сили“, МОК, 09.05.1923г.)

„Казвам: като ученици на Окултната школа, не трябва да бъдете лековерни хора. Не казвам „безверници“, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допускате в сърцата си никаква измама.

Някой път една измама може да влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно да не допускате никаква измама, никаква лъжа. През вас може да премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход!

Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои си къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те!“, трябва ли да изпълните тази моя заповед безогледно?

Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и си излезете. Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и си излезете – изпълните заповедта. Да, но след 20 минути тези бомби експлодират.

Питам: Как ще се оправдаете? Ще кажете: „Такава била Волята Божия.“ – Не е била такава Волята Божия. Такава е нашата неразумна воля. Волята Божия е да мислим разумно, да чувстваме разумно и да действаме разумно. Първото нещо: ще се пазите от заблуждения!“

(„Темпераментите“, ООК, 29.10.1924г.)

„В света има три вида мисли: едни, които произтичат от Бог – Божествени мисли, втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произтичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други – от Ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли от къде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли.“

(„Спаси ни“, НБ, 17.12.1916г.)

„Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистота, колкото и на Земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум.”

(„Истинната лоза“, СБ, 27.08.1922г.)

„Трябва да изпитваме дали нещата са верни, дали са такива, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва.“

(„Изпитвайте Писанията!“, СБ, 22.08.1922г.)

„Казвам: Преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това разсъждавайте върху нея, да видите дали е права, или не. В това се изразява силата на вашия ум.“

(„Любов, обич и почит“, ООК, 01.06.1932г.)

„Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате.“

(„Сеятелят“, НБ, 27.03.1921г.)

„Всичко, което става в света, не е все от Бога. В живота има човешки, има и Божествени работи. Вие трябва да бъдете разумни, справедливи, да ги различавате и да поставяте всяко нещо на своето място. Това значи да има човек ясна представа за вътрешния, за духовния живот.”

(„Плащане и прощаване“, ООК, 23.05.1928г.)

„Вярващият човек е решителен. Лековерният възприема, но после е колеблив. Хората, които се колебаят, са лековерни. Казват му: „Да отидем на гости“. Той казва: „Да отидем.“ Казват му: „Да не отидем на гости“ – Той казва: „Да не отидем.“ Казва още: „Аз във всичко вярвам, аз обичам всички хора.“ Той е лековерен човек. Той не знае какво нещо е обич.“

(„Две правила“, УС, 17.12.1933г.)

„Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат.“

(„Недейте се грижи за живота си“, НБ, 27.01.1935г.)

„От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората.“

(„Абсолютна вяра“, ООК, 18.06.1930г.)

„Като наблюдавате хората в света, вие намирате, че имат големи знания, че са учени, благородни, добри. Вярно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трябва да ги различавате от ония, които още не са нито учени, нито добри, нито благородни. Те се представят за такива, но в действителност не са.“

(„Условия и възможности“, ООК, 31.12.1930г.)

Света Богородица казала чрез някоя пророчица, че ако хората искат да успяват в работите си, трябвало да ѝ палят свещи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае от вашите свещи и кандила. Това са заблуждения! Не се пророчества така. Някой измислил нещо и хората го считат за пророк. И в старо време е имало пророци, и днес има много пророци, но истинският пророк коренно се различава от лъжепророка.“

(„Обич, разумност и истинолюбие“, СБ, 01.08.1931г.)

„Казвам: На вас, като ученици на Виделината, предстои задачата да различавате Божия Дух от духовете на онези малки ненапреднали души, които могат само да спъват хората, но не и да ги напътват към Бога…

Казвам: Знанието, което се проповядва в Школата, не може да се повери на профани хора. Ако нямате чист ум, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и с готовност в себе си да пожертвуват всичко за Слава Божия. Нямате ли тази чистота, аз ще занеса със себе си новото знание, никому няма да го поверя.“

(„Право мисли!”, ООК, 14.07.1926г.)

„Трябва да разбирате, когато дойде духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат.“

(Годишна среща на Веригата, Търново, 1915г.)

И тук възниква въпроса: Добре, дали все пак госпожата, сваляща „окултни факти“ за г-н Мангуров, е толкова чиста и свята, за да можем да приемаме за чиста монета ченълингите или посланията, които получава?

За всеки, който е имал съмнителното удоволствие да познава лично въпросните личности, този въпрос е риторичен.

И отново, за да не бъда голословен, представям ви разказ в картинки и нека всеки си зададе най-логичния въпрос – може ли един човек, който претендира да има правомерна връзка със Светлите Същества и би трябвало да бъде от памук по-мек и от мед по-благ, да се държи публично по подобен циничен и нелицеприятен начин, включващ редица обиди към българския народ без аргуменция:

„Внимавайте в пътя си! Следете, наблюдавайте кой какво говори, за да различавате черния брат от белия. Който говори едно, а върши друго, той е черен брат. Белият брат върши това, което говори. Той и отвън, и отвътре е един и същ. Така постъпва и Бог. В Него няма лицеприятие. Любовта всякога е една и съща. Като говори, белият брат винаги има предвид, че се намира пред лицето на Бога, Който претегля всяка негова дума според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Постъпва ли човек така, той всякога ще има одобрението на Бога.“

(„Ден на Божието изявление“, РБ, 07.08.1931г.)

* * *

* * *

(Изисква се наистина голям талант, за да успееш сам да се обидиш в коментарите под собствената си публикация…)

Някой вярва ли, че е възможно висшите сили да дават „Откровения“ и „окултни факти“ на една женица, изтъкана от такава склонност към маргинализация и дори човекомразие?

Тук г-жа Мангурова се възхищава (!) на далаверите със скъпите и напълно излишни биометрични четци в болниците. Също така одобрява (!) далаверите на Москов и обкръжението му с едни от най-токсичните ваксини, поставяни на български бебета. Списъкът с нещата, направени „за доброто на страната“, може да продължи до пришествието на Ариман.

* * *

„На народа ще му се отворят най-после очите в предстоящите три месеца“ — написано е през 2016 година. Грешно „Откровение“ и тотално несбъднало се пророчество. Със съответните изводи за всички останали „окултни факти“ на Мангурософското общество.

Горното като че ли служи да напомни къде сме попаднали. А именно — в социалната мрежа на окултния PR щаб на ГЕРБ. (На тази стена няма почти никакви други теми.)

* * *

(Поредният неуспешен опит за пророчество…)

Изводите всеки, с глава на раменете, може да си ги направи.

* * *

Учителя:

„Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня… Съмнявайте се, прилагайте критическия си ум, изпитвайте нещата, но доброто дръжте.“

(„Шестото чувство“, УС, 18.10.1936г.)

„Ако в тебе развиеш повече вяра, отколкото ти трябва, ти ще станеш лековерен. Ще дойдеш до друго противоречие. Казва: „Вярвам във всички хора.“ Щом като вярваш във всички хора, много пъти ще бъдеш лъган. Да вярваш във всичките добри и умни хора е едно. Казва: „Аз вярвам във всичките хора.“ Трябва да определиш вярата: Да вярваш в добрите и в умните хора. Ония, които не са умни, които не са добри, каква вяра трябва да проявяваш към тях?

Пак ще употребиш вяра, но каква? Ще вярваш в това, което те обещават, че няма да го изпълнят. И в другите ще вярваш, и в себе си ще вярваш. Ще кажеш: „Аз вярвам, че каквото кажат добрите и учените, ще го направят, пък каквото кажат другите няма да го направят.“ В тебе тогава няма да има никакво противоречие.

Ако кажеш: „Аз вярвам във всичките хора“, ще се намериш в противоречие. Ако кажеш, че не вярваш в хората, ти ще дойдеш в друга крайност. Щом като кажеш: „Аз в никого не вярвам“, аз зная, че ти не си от умните и от добрите.

Може да кажеш: „Аз вярвам във всичките умни и добри хора; вярвам, че лошите, каквото кажат няма да го направят и добрите, каквото кажат за доброто ще го направят.“ В този смисъл трябва да правите различие. Казва: „Вярвам във всички.“  Тогава ти не си от умните хора.“

(„Възможности на красотата“, МОК, 01.10.1937г.)

„Има хора, които стават господари, но не водят човека в правия път. Те не са още истински човеци. Те са самозвани господари.

Задачата на човека се заключава в развиване на способността да различава нещата. И тъй, ще се учите да различавате доброто от злото, светлината от тъмнината, както в себе си, така и в окръжаващите.“

(„Царството Божие“, СБ, 21.09.1941г.)

„Ще ме питат какви са тези духове, които ги занимават. Аз ги познавам добре. Едни от тях са свършили училището едва с тройка; други са изключени от училището. Тези духове ще говорят за възпитание на хората! Те ще минават за ръководители на човечеството! Те ще заемат мястото на Христа, на света Богородица и ще се произнасят за мене, че съм бил първокласен учител.

Аз не съм буквоядец, но казвам: Изпитвайте духовете и разберете, от Бога ли идват, или не. И вие сте медиуми, през които духовете влизат и излизат, всеки ден ви разиграват и ви правят смешни…

Казвам: Щом ви лъжат в името Божие, вие трябва да разбирате тези лъжи. Любов, в която влиза лъжата, не е истинска… Нито вие ще се лъжете, нито другите ще ви лъжат. Ако направиш една грешка, ще я изправиш без да се оправдаваш. Никой от вас не трябва да става проводник на духовете, да лъже. Никаква лъжа не се позволява, даже и бяла. Някога несъзнателно ставаш проводник на лъжата. Будност се иска, да не допускате лъжата в себе си.“

(„Значение на удовете“, ООК, 01.02.1933г.)

„Първото нещо: да се стараете да бъдете добродетелни и умни, да имате схватлив, остър ум, за да не могат хората да ви лъжат.“

(„Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили“, СБ, 22.08.1921г.)