Размисли след една братска среща

Мили братя и сестри,

Пиша тази публикация за малцината, които се чувстват част от онова Братство, глава на което е Христос, като това по никакъв начин не е свързано с членуването в каквато и да било земна организация.

Наясно съм, че с този материал ще събудя недоволство у две групи хора – едните са тези, които не са запознати с дискутирания въпрос, и поради незнание, макар и водени някаква любов, но без Мъдрост и Истина, адвокатстват на онези, които забиват гвоздей след гвоздей в нашия Учител. Другите пък са хората, които ще усетят засегнати своите лични интереси, или интересите на техни близки. Тяхна си работа. Аз обаче стоя зад думите си и съм готов да отговарям пред Бога за тяхната истинност. И докато пред Него аз съм чист, тук каквото ще да става.

Вчера в Стара Загора се проведе братско събрание на тема „Четирите съвета“, където над 100 души от цяла България се събрахме да дискутираме един интересен въпрос – какво очаква днес Небето от нас, след като очевидно сме проспали доста неща през изминалите 20 години, което е довело до пълното потъпкване заветите на онзи светъл дух, когото познаваме като Беинса Дуно и сме приели за наш духовен водач.

Не желая да коментирам чужди грешки или да посочвам имена, затова ще опитам тук накратко единствено да споделя това, за което усещам подтик да бъде казано. По тази причина само бегло ще очертая малка част от проблемите пред нас, заедно с техните неизбежни последици, а след това и някои идеи за техните решения – изцяло според Словото на Учителя. Важно е да знаем, че всичко, което ни се случва като ученици на това Бяло Братство, е допуснато от Бога като задача пред нас, чрез която да израстваме и да се развиваме. Или да спънем и себе си, и човечеството, и нашите водачи от свръхсетивните светове.

Преди всичко бих искал да бъде ясно, че истинското „Бяло Братство“ представлява съвкупност от напреднали Същества, завършили своята човешка степен на развитието много преди нас – хората. Ние, от своя страна, можем да бъдем ученици на Бялото Братство, ако изберем да следваме Христовия път, основаващ се на трите велики принципа – Любов, Мъдрост и Истина – като всеки от тях е еднакво важен за нашето правилно духовно развитие.

За тази Школа Учителя казва:

„Школата на Бялото Братство е Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т. е. като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот, във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара.

И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас? А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: Не мислете, че там, в тази школа, дето ще учите истините, има катедра и учител, като мен, тъй да седи на масата и учениците да са, като вас наредени. Тук е тъй. Там не са наредени нещата тъй.“

(„Три разряда ученици“, 30.03.1922г.)

„Кои са наши? Всички хора, които живеят добре, са все наши членове. По целия свят всички хора, които живеят добър живот, са наши членове. Всички хора, които живеят природосъобразно и които желаят да живеят съгласно Божиите дарби, които има човек, са все наши членове.“

(из „Акордиране на човешката душа“)

Важно е тук да отбележа, че според езотеричната традиция всяка земна организация има своите корени в свръхсетивните светове. Това важи и за учреждението „Общество Бяло Братство“, което с времето се е превърнало в (казвам го с огромна болка, горчивина и срам пред Учителя) пълна карикатура на общността на нашите небесните покровители и наставници, ръководена по един устав, който е по-недемократичен дори и от светските форми на управление. Досущ като Българската Православна Църква например.

И за да не съм голословен, започвам с няколко цитата от Учителя по въпроса: „Трябва ли да бъдем организирани по светския начин, както това се случва в момента?“

Наблягам на факта, че цитатите по-долу не подлежат на тълкуване според това как на някого му изнася, защото Учителя беседа след беседа в прав текст е казвал какво се очаква от нас, призовавайки ни: „Бъдете организирани, но не бъдете организация“:

„Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да сложите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: „Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът!“ Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено.“

(„Работа на окултните сили“, 29.04.1923г.)

„Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация?

Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямат доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината, каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят.

От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува.“

(„Учителю, да прогледам!“, 21.06.1931г.)

„Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав; представят го в министерството на одобряване; след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата и, докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет. Решете и приложете решението си. Зарегистрирането му ще дойде свише. Старите дружества ще си вървят по стария път, а новите, които сега се създават, ще се развиват по нов план.“

(„Работи на лозето ми“, 14.12.1919г.)

„Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в Мое Име, там Съм и Аз.” И до днес хората продължават да се събират на малки и на големи групи, в общества и в организации, но ако Любовта не ги свързва, те ще се разпаднат.“

(„Аз и Отец едно сме“, 20.04.1930г.)

„Ако мистичните братства се обединят в един орден външно и механически, то утре някои могат да го употребят за свои лични цели. Нека да се държи за духовната свобода и никое мистично братство да не получава нареждания и ръководство от някой външен център, а да се ръководи направо отгоре и да не се ограничава принципът хората да станат проводници на Истината. Трябва да се образува дълбока вътрешна верига, а не външен съюз на братства. Всяко мистично братство трябва да има пряк контакт с Небето. Ако получава външни нареждания от другаде, тогава къде остава прекият и жив контакт с Небето? 

Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство.“

(из „Акордиране на човешката душа, том 3)

Сред основните проблеми, произтичащи от неспазването на тези тъй ясни поръчения, е тоталното разединение на Братството – няма почти никаква комуникация между отделните братски групи, като най-тревожно е положението в града на Мъдростта – София – където има над 30 отделни братски групички, но никакво обединение.

В национален план картинката никак не е по-розова, и е важно да знаем, че за това, което се случва в „братските среди“ ние колективно носим отговорност пред Учителя и като цяло пред Небесното Бяло Братство. Защото за определени среди с егоистични намерения е пределно ясно, че ако обединим сили за общата цел сме много по-силни, и по тази причина правят всичко по силите си, за да не го допуснат. А (колкото и да ми е неприятно да го призная) през изминалите десетилетия са се справили блестящо със задачите си, за които те и без това не отговарят пред Учителя, а пред други – техни си учители, с техни си цели.

Макар и донякъде извън темата, друг интересен факт, за който научих днес, е, че на календара на „Бялото Братство“ от миналата година, на който са отбелязани най-важните дати, свързани с Учителя и Школата, за 7-ми март (денят на духовното раждане на Учителя, когато през 1897г. той получава Посвещение и в него се вселява духът Беинса Дуно) вместо това събитие е отбелязана годишнина от създаването на една частна детска градина. Просто удивително!

И това е само върхът на айсберга с всичко, което се случва, и за което ми е твърде болно да говоря (напр. за системната злоупотреба с парични потоци и братски имоти, които иначе биха могли да се използват за творене на Добро; патентоването в патентно ведомство на „Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно“, „Паневритмия“ и др.; или за умишленото редактиране на Словото и продаването му с огромна надценка), защото твърде много ми напомнят на ситуацията в днешните църкви…

И макар да казах, че тук и дума не става за осъждане или търсене на отговорност, ни най-малко не твърдя, че трябва да продължим да храним злото и да подкрепяме едни порочни практики, чрез които дадени хора забиват пирон след пирон в Учителя и в Братството. А когато говорим за една от най-свещените думи – думата „Братство“ – важно е да имаме предвид какво точно Учителя визираше с нея:

„Казвам: в света трябва да се турят други максими. Не трябва човек да заблуждава душата си. Не трябва човек да заблуждава и сърцето си. Ти искаш да обърнеш някой човек (към Бога). Ти уверен ли си, този човек като го въведеш в храма, в Царството Божие, че той ще работи за Славата, за Името Божие с духа си, с душата си, ще работи ли за Царството Божие и Неговата Правда и с ума си и със сърцето си ще работи ли за изпълнението на Волята Божия? Ако там го въведеш и мислиш само за себе си, ти правиш едно престъпление.

Никога не въвеждай един човек, който работи само за себе си. Да седи отвън! В Царството Божие всички трябва да работят за Славата Божия, за Царството Божие и Неговата Правда и за изпълнението Волята Божия. Туй трябва да бъдат максимите.

Казвате: “Той ще се обърне”. Не искам такова обръщане. И тогава казвам: вие от кои сте? Ние ще кажем: ние сме от онези, които работят с духа си за Славата Божия, с душата си – за Царството Божие и Неговата Правда и с духа си и сърцето си работим за изпълнението Волята Божия. Ние сме от тия.

Ще кажете: “Не може ли да ни заведете там?” Тръгнете подир мене и аз каквото правя, правете го. Няма да го водите в храма! Една-две години нека върви подир вас и вие каквото правите, и той да прави.

Сега всички гледам тук, правите една погрешка. Аз съм имал търпение, че ми е дошло до гуша. Дошъл някой два-три пъти на някоя вечеря, ще му дадете първия стол на трапезата. Казвате, че бил брат. Никакъв брат не е. Аз не одобрявам тия работи. Един човек без Любов, без знание, без Истина, той няма какво да седи на трапезата. Тия работи ги оставете, туй е света.“

Учителя Петър Дънов („Новото верую“, 10.03.1943г.)

Който иска да подкрепя хора, работещи за злото – прав му път. Но нека знае, че Учителя не ни е учил на това. Напротив, той казваше:

„Казвам: Щом ви лъжат в името Божие, вие трябва да разбирате тези лъжи. Любов, в която влиза лъжата, не е истинска… Нито вие ще се лъжете, нито другите ще ви лъжат. Ако направиш една грешка, ще я изправиш без да се оправдаваш. Никой от вас не трябва да става проводник на духовете, да лъже. Никаква лъжа не се позволява, даже и бяла. Някога несъзнателно ставаш проводник на лъжата. Будност се иска, да не допускате лъжата в себе си. “ 

(„Значение на удовете“, 01.02.1933г.)

„Питат ме защо някога говоря против духовенството и владиците. Защото те са взели ключовете на Царството Божие и нито те влизат там, нито на други дават да влязат. Щом те не отварят и не затварят навреме, ние ще им вземем ключовете.”

(„Добрата земя“, 17.12.1922)

Христос Сам изобличи цялата фарисейщина и се отрече от нея:

„И наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.

Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се…

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“

(Матей 23:10-28)

И чрез апостол Павел ни учеше на същото (напр в посланието до Ефесяните, гл. 5):

„Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието; и тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината… Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.“

Като алтернатива на настоящия начин за ръководене от шепа „богоизбрани“ личности, Учителя неведнъж е говорил за синархичния модел на управление на окултно общество, при който няма привилегировани и ощетени (господари и слуги), а всички участници са равноправни – обединени не около един или друг смъртен, а около Христос.

Това е един модел, който вече се прилага много плодотворно от братската група във Варна, като и в други градове има сериозни опити той да бъде въведен. Този път импулсът идва на национално ниво и имаме всички условия на Земята и цялата благословия на Небето да приложим и сред нас Божествения порядък.

Ако го направим – само за броени години можем да сътворим чудеса с българския народ, и да му помогнем да изпълни своята отговорна мисия пред Бога. Можем го и вярвам с цялата си душа, че това ще се случи! Цялото Небесно Братство днес е зад нас!

Работа в хармонични групи е Заветът на Учителя за Новото време. Въпросът е по какъв начин да се организираме и как да намерим разумно взаимодействие помежду отделните групи. За тази цел Учителят е предвидил формулата на „Четирите съвета” от събора през 1921г., където са обхванати всички възможни сфери на проява на Духа и материята. Там са разработени непреходните критерии за организирането на хората за обща работа, които съществуват още от древността.

Много важен момент в общата работа е разпределянето на всеки един на подходящото му място. Това може да стане, когато сме наясно с нашите предимства. Така ние ще видим къде са ни най-силните страни и съответно там ще сме най-полезни. За да получи всичко това практическа реализация, трябва да се намери подходяща форма.

Първият и много важен съвет, с който трябва да се започне работата по съветите, е Физическият. Той е свързан с всичко на физическия свят и е своеобразната основа, върху която трябва да се стъпи. В него може да има широк спектър на дейности като например: физ. труд, физ. здраве, финансови и битови въпроси и т.н. Този съвет намира проекция във физическото тяло, волята и Истината.

Следващият съвет е Духовният, който съответно е свързан с духовното повдигане на индивида и обществото. Той има приложение в създаването на благоприятна атмосфера за обща духовна работа – наряди, песни, молитви и т.н. Също така включва и работа върху различните добродетели. Духовният съвет намира проекция в чувственото (астралното) тяло, сърцето и Любовта.

Третият съвет е Просветният и отговаря за развиване качествата на ума. Тук се включва изучаване и обучение по Паневритмия, окултни науки, музика и т.н. Също в този съвет влизат библиотека, издателска работа и дейностите свързани с външния ни имидж. Той намира проекция в умственото (менталното) тяло, ума и Мъдростта.

Четвъртият съвет е наречен Примерителен, който има за цел да неутрализира възникналите конфликти. Той е свързан с развиване на милосърдието. Намира проекция в причинното тяло, душата и Правдата.

Всъщност съветите на практика са пет, защото Учителят накрая сформира т.нар. съвет на Хармонията, в който влизат “най-умните, най-добрите и най-силните по ум, по сърце и по воля.” Този съвет намира проекция в т.нар. будическо тяло, духа и Добродетелта.

След като се създадат и обособят съветите идва най-естественият въпрос: как ще се получи връзката помежду им? Това може да стане след като всеки съвет излъчи свои представители, които да отговаря за организационната работа. Тези представители участват в Общ Братски съвет. Общият братски съвет може да се състои от избраните отговорници плюс още по желание нечетен брой хора избрани директно от всички участници в съветите. Важните въпроси е добре да се обсъждат от всички. Решенията да се вземат единствено с консенсус, а на Общия Братски съвет съответно с пълен консенсус. Ако не се получи такъв, разискванията е добре да продължават до постигането му – това е методът на квакерите. Дотогава, ако е необходимо се приема компромисен вариант за действие.

След като главните фактори са налице и има връзка между всички части, може да се пусне движещата сила на ентусиазма и вдъхновението в системата и да се пристъпи към конкретни действия. Има вероятност нещо да не заработи от първия път. Ето какво казва Учителят, когато говори за съветите: “Не се смущавайте, че опитът ви е излязъл несполучлив. Всеки първи опит е несполучлив. Знаете ли колко несполучливи опити е правил Господ? Ами че Той направи първия човек по свой образ и подобие, тури го в Рая, но опитът излезе несполучлив. Всякога трябва да знаете, че първият опит е подготовка за втори опит. Вие не се обезсърчавайте, защото ако разсъждавате тъй, всички ще започнем да изпадаме в едно замаяно състояние и да усещаме тежест в главата си.” Така че смело напред – „без страх и без тъмнина в Любовта безгранична!’

Отново казвам: не съдя никого, ни най-малко не призовавам към „възстание“ или каквато и да било подривна дейност срещу сегашното ръководство, но искам да назовем проблемите с истинските им имена, за да можем и да търсим решения за тях и да спрем да подхранваме една система, която в голяма степен отдавна не служи на Христос.

Каквото е било дотук – било е. Проспали сме го и сме допуснали да се случи – това е тъжната истина. Сега обаче е наш дълг пред Учителя да я използваме за урок и да не позволим никога отново подобна власт да бъде поверена в ръцете на един човек или шепа от хора. Дори Учителя не я е искал и многократно се е съобразявал със своите ученици, без да налага своите желания – например за това как да бъде изграден Изгревът.

В случая – не сме ние хората, които да съдим кой как си е вършил работата през последните десетилетия, но ние сме тези, на които Учителя е поверил да пазим това Учение и да не допускаме то бъде отклонено, а ние – разединявани.

Този светъл дух ни е дал насоките как да изградим окултно братство според заръките на Духовния свят. Оттук насетне само от нас зависи дали ще предпочетем да бъдем угодни на човеци, или на Бога.

Вярвам ще накараме Учителя да се гордее с нас – неговите ученици 

„Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.“

Бъкминстър Фулър

Следващата среща, посветена на изграждането на едно Братство въз основа на Любовта, а не на диктаторски устави, ще се проведе на 5 март в София, като там ще дискутираме преди всичко възможностите за обединяване или поне съгласуване на софийските братски групи, въз основа на модела, даден от Учителя.

Ще се радвам тогава да се видим и поговорим с повече приятели, с които имаме желание да работим да се създаде и на Земята онова Братство, което вече съществува в Свръхсетивните светове.

Всеки, който се чувства част от това Братство, е поканен.

С най-чиста братска Любов,

Теодор Николов

17.02.2018г.

Още по темата:

Очертаване на част от днешните проблеми в Братството

Откъс от беседата „Четирите съвета“

Откъс от беседата „Определяне работата на четирите съвета“