Учителя за десятъка

Учителя за десятъка

„Яков е обещал, че една десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за

„Яков е обещал, че една десетата част ще дава на Господа. Десятъкът, който даваме, е маята, подквасата, основата и затова ние трябва да го даваме, за да бъдем благословени.“

(„Подквасата“, 26.05.1912г.)

 

„Да се прилага законът за десятъка. В прилагането на този закон вие ще калите сърцето, ума и волята си.“

(„Методи за лекуване“, 22.08.1919г.)

 

„Ще изпълните точно закона за десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа – това само Бог може да стори. Вие служете на Господа, а оставете и Той ще оправи вашите работи! Работите двама, орете, сеете, завършите вашата работа, но после ви трябва дъжд. Можете да работите колкото искате, но ако другият фактор, Господ, не вземе участие, трудът ви е загубен. Търговец сте – също. Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, но ако не го спазвате, благословение няма да имате. Абсолютно искрени, чисти. Извинения не приемаме. За нас важи свършването на работата, а не времето кога си дошъл и започнал работа – може и сутрин, и обед, и вечер. Един час ще ви заеме тази работа на ден, ако имате Божествено разположение. Целия ден ще работите, ако имате човешко разположение.

Десятъкът се състои в брутото печалба. Искаме да опитаме едно правило… Спокойствие трябва и ще видите как всичко ще се уреди.“

(„Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие“, 01.09.1924г.)

„Евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, когато християните не дават нищо. Ако запитат българина как вървят работите му, има ли берекет, той казва: не го бива тази година. Рядко ще срещнете българин да отговори: слава Богу, добре върви. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък.“

(„Раб и син“, 17.04.1927г.)

 

„Придобиеш ли щедростта и чистотата, и богатството ще дойде. Ще кажеш: „Как така?“ − Ако си щедър, сееш на нивата. Ако си скържав (стиснат), трепериш, сееш само едно житно зърно и очакваш цяла нива. Тогаз какво ще добиеш? Ще сееш щедро! Ще хвърляш щедро на нивата! Онзи, който щедро сее, той всякога ще има. Вие често сте скържави и казвате: „Защо ще правя добро?“ Ти сей! Нищо повече!“

(„Двата университета“, 08.03.1935г.)

 

„В Божествения живот законът е: Никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо, направи го. Ще приведа един пример:

Един пчелар 12 години чакал благоприятна година, чакал да му дойде цаката. Аз минавам веднъж и го заговарям. Той казва: „Цаката чакам.“ Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите. От тези 300 кошера, които имаш, ще отделиш 30 кошера; ще кажеш, чете са за Господа. Каквото се получи в тези кошери, ще го дадеш за Бога. И твоите кошери ще растат, и Божиите кошери ще растат. Защото, като се роят Божиите кошери, и твоите ще се роят. Той каза: „Защо Му са на Господ пчели?“ – Тогава му отвърнах, ако иска, да си върви по стария начин. В същата година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят, и свърши се цаката.

Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш, всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш. После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек.“ – Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера, всеки от вас ще отдели 30-те кошера, ще отделите и от роевете.

Някой може да каже: „Аз не виждам никакъв кошер.“ – Тогава ще му кажа: Щом не виждаш никакъв кошер, тогава остави тази работа. Аз виждам на всеки един от вас по 300 кошера…

Сега ви пожелавам да отделите настрана Божиите роеве. Ще проявите воля, нищо да не е в състояние да ви поколебае. За резултатите от опитите да не мислите. Това ви давам за един опит и той ще излезе сполучлив. Не може да не излезе сполучлив. И след това ще пристъпим към нещо по-сериозно. Това е най-малкото, което сега можете да направите…

Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напускането е вътрешно нещо, а не е външно. Ти можеш да живееш в най-благоприятни условия и да служиш на Бога, можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога, а може да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога.”

(„Вътрешно единство”, 29.08.1930г.)

Откъс от разговор с Учителя, публикуван в “Акордиране на човешката душа”:

Сестра Савка бе приета от Учителя в горната стая и тя попита: „Защо трябва да се дава десятък?“

Десятъкът – това е семето, което посяваш. Значи давай и ще ти се даде. Дай една десета от онова, което приемаш. Шест дни ще работим, един ден ще дадем на Господа. Ако работиш, посвети един ден за Бога, тогава и другите ще се благославят. Ако всичките хора даваха десятък, не щеше да има ни един беден, не щеше да има ни един нещастен. Десятъка човек да го прави със съзнание. Десятъкът да се даде, а капиталът да е в обращение. Не е въпросът в натрупването на много кръв, но тази кръв трябва постоянно да циркулира и да бъде в обращение. Егоисти са станали хората, понеже са се свили и малко дават. Десятъкът е за физическото поле, но щом се дойде до Духовния и Божествения свят, там вече действа Любовта. Онова, което си дал на Господа, то ще принесе своята полза. Ти направи добро и го хвърли във водата и то ще принесе своята полза. То е семето, ти го посей. Нивите са хорските мозъци, в които ти ще посадиш семето. Доброто, което правиш, то е посятото на нивата. В Духовния свят ще дадеш половината, останалата половина е за теб. А в Божествения свят всичко ще дадеш.

Давайте и ще ви се даде. Бог иска да дадеш една десета от всичко. Ще дадеш също една десета – десятък, и от десетте минути. Например ти си чиновник и след като работиш десет минути, една минута ще размишляваш за Господа – това е десятък. От десет часа единия ще посветиш за Господа: за него няма да вземаш пари, няма да ти плащат. Та като дойде едната секунда – деветте секунди са твои, а десетата е на Господа. Трябва да дадем за Господа. Ако тъй постъпваме, животът ни се осмисля. Ти си се разтревожил: имаш право девет секунди да се тревожиш, но като дойде десетата секунда, нямаш право – за Господа е тя.

Сестрата благодари на Учителя и му сервира закуската: два сварени картофа с кората. Той каза:

Това е достатъчно. Не трябва много да се яде.

COMMENTS

WORDPRESS: 0