„Прозорецът на Овертон“ или методът, по който ни манипулират

„Прозорецът на Овертон“ или методът, по който ни манипулират

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи постепенно се приемат и утвърждават като нормални и накрая се закрепват законодател

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи постепенно се приемат и утвърждават като нормални и накрая се закрепват законодателно. Овертон описва технология, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея (както ще разберем и от примера по-долу). Това не е просто негова идея, която може някой път да действа, а работеща технология – последователност от действия, изпълнението на които неизменно водят до желания резултат. В качеството си на оръжие, тази манипулативна технология може да бъде доста ефективна сред човешкото общество, ако се използва от страна на управниците.

Според Прозореца на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото, съществува т.нар. „прозорец на възможностите“. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират и да се опитват да се закрепят нормативно. Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „норма“, тоест до нещо вече широко обсъждано и прието от масовото съзнание.

Сега ще дадем пример как работи технологията. Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат едни други.

Достатъчно ли е ужасен и невъобразим примерът?

За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон, се нарича „НЕМИСЛИМОТО“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

ПЪРВА СТЪПКА – Но как е възможно?

Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на „НЕМИСЛИМОТО“ в областта на „РАДИКАЛНОТО“.

Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това какво мислят по темата различни чуждестранни и местни учени.

Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е разсекретено, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“. Изказват се всякакви компетентни органи по въпроса и винаги се намират и такива радикални движения и специалисти, които, търсещи сензация, ще се застъпят за новото.

ВТОРА СТЪПКА – Защо не?

Следващото движение на Прозореца привежда темата за канибализма от „РАДИКАЛНОТО“, в областта на „ВЪЗМОЖНОТО или ПРИЕМЛИВОТО“.

На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието! За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик или аутсайдер-непукист за човешките проблеми.

Като сме на темата за фанатизма, че и расизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название или евфемизъм.

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име. Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание. Канибализмът, който се нарича антропофагия, ще се нарича вече антропофилия. Както престъпникът сменя фамилията си и паспорта…

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

Главната задача на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.

ТРЕТА СТЪПКА – Може би не е толкова зле?

След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на „ВЪЗМОЖНОТО“ в областта на „РАЗУМНОТО“. Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.

На този етап се чуват фрази като:

  • „Желанието да се ядат хора е генетично заложено, това е в природата на човека.“
  • „Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“
  • „Има хора, които искат да бъдат изядени.“
  • „Забраненият плод е най-сладък!“
  • „Свободният човек има право да решава какво да яде.“
  • „Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“
  • „А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от т.н. „плашила“ – специално създадени групи от хора от радикални привърженици на канибализма, но под прикритие се представят за радикални негови противници, с едничката цел да се присъединят към групата на антропофобите. А след това тези „плашила“ активно да създават върху образа на антропофобите представата за  откачени психопати – агресивни хейтъри на антропофилите, ниско образовани, призоваващи да се изгарят живи хора, например, само и само да не се изяждат и т.н.

А медиите, които задължително присъстват на размириците на антропофобите, да представят всички изброени по-горе неща, само не и реалните противници на легализацията и техните истински, нормални, морални възгледи. И така тези противници на легализацията на идеята се представят на обществото като ненормални, бунтуващи се, опасни. А и обикновено ги изкарват толкова ниско образовани, че на фона на изказванията на „учени“ и „специалисти в областта“, те да изглеждат като глупави и още незнаещи кое как се прави.

Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА – В хубавия смисъл…

„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да се преведе от областта на „РАЗУМНОТО“, в категорията на „ПОПУЛЯРНОТО“.

Антропофилията масово прониква в новините и токшоутата. Хора биват изяждани във филми, в текстове на песни и видеоклипове. Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“

Впускат се и авторитетите в действие:

  • „Нима не знаехте, че един известен композитор – еди кой си – е антропофил?“
  • „А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“
  • „Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?“

За оправдание на привържениците на легализацията се използват престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики:

  • „Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“
  • „Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“
  • „Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“
  • „Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“
  • „Тях така са ги възпитали.“
  • „Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“

ПЕТА СТЪПКА – Щом всички така мислят…

Прозорецът на Овертон се придвижва напред към пета стъпка, когато темата е подгрята до възможността да премине от категорията на „ПОПУЛЯРНОТО“ към сферата на “НОРМАЛНОТО“.

Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката. Публикуват се социологически проучвания, които да потвърдят високия процент на привържениците на легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни балони с публични изказвания на тема – „законодателно закрепване на темата“.

По време на последния етап от движението на Прозореца, обществото вече е сломено. Неговата жива част още някак ще се съпротивлява срещу законодателно закрепване на до неотдавна немислимото нещо. Но като цяло обществото наистина е сломено. То вече се е примирило със своето поражение.

Приети са закони, променена е нормата на човешкото съществуване, новия модел на поведение неизбежно ще се добере и до училищата и детските градини. Новото поколение ще израсне с вече установеното „ново нормално“.

Възможно ли е да се противопоставим на „Прозореца на Овертон“, с който по метода на сварената жаба, ни слагат в казана често?

(Метода на сварената жаба е бавното подгряване на водата, при която жабата не разбира какво ще и се случи, вместо да я попарят направо с вряла вода).

Технологията, с която можем да направим нещо нормално и обичайно от това, което по-рано е било невъзможно или дори забранено според човешкия морал, може да бъде много опасна и да доведе до дехуманизацията на хората. Понеже се явява като мощно оръжие в ръцете на група хора, с което могат да накарат обществото да приеме и направи каквото поискат.

Тази технология се основава главно на слабостите на всяка личност, които се използват както и когато са удобни. Обикновено манипулацията престава да работи, когато се разкрива нейния скрит смисъл. В дадения случай въздействието на подсъзнанието се постига чрез базови потребности на човека. Нека да разгледаме пирамидата на Маслоу:

Във връзка с това, че последните три потребности на човек практически не могат да бъдат напълно и завинаги задоволени, те с лекота стават обект на манипулация.

Принадлежността към стадото е набор от потребности – безопасност, принадлежност към обществото и потребност към уважение. Всеки човек, застанал пред публика, който представя нещо или вдига тост в голяма компания, знае колко е трудно да се удържат тези няколко минути, когато всички погледи са обърнати към него. А сега си представете, че вие трябва да изкажете своето несъгласие с всички тези хора – уважавани и не толкова, приятели и просто познати, началници и подчинени. При това, несъгласието трябва да се изкаже, без да се използват евфемизми, иначе вие няма да постигнете смисъла, а обратното.

Илюзията на авторитета отново се явява като възможност да примирите собствените си възгледи с отчасти наложените отвън. Ако вътре в мен има несъгласие, „авторитетът“ с готовност ще ми подаде спасителната пръчка, поемайки отговорността върху себе си. А напоследък „авторитетите“ дори не са персонални. Все по-често чуваме – „учените откриха“, „психолозите твърдят“, „висши държавници заявяват“ и пр., което също можем да наречем стратегия.

Противопоставянето на технологията за манипулация „Прозорецът на Овертон“ може да се постигне, като се откажем от вредните опити навсякъде да бъдем „нормални“. В момента, когато „индивидуалното“ се подменя от „нормалното“, ние автоматично предаваме собствения си контрол в чужди ръце. В най-добрия случай се стремим да бъдем удобни за околните, а в най-лошия попадаме под целенасочена манипулация.

Ето още няколко метода за противопоставяне:

  • Понятието „толерантност“, което често се използва за манипулативна подложка – да използваме само като понятие за търпимост. В останалите случаи трябва да защитим индивидуалните си граници и морал;
  • Наричайте нещата с истинските им имена, а не с евфемизмите, които ви налагат. Така ако чуете някаква информация от медиите и искате да я преразкажете – използвайте истинските неприятни термини, а не напудрените, които са измислили, за да звучи по-меко информацията;
  • Избягването на сляпо следване на авторитети или приемането, че информация, чута по телевизията или в медиите, щом е публично обявена, значи задължително е вярна. Човек винаги трябва да мисли върху чутото и да го подлага на щателна вътрешна проверка.

Целта на технологията „Прозореца на Овертон“ е да се върви в желаната посока. След постигането на резултата, хората са принудени да поддържат илюзията на приетите чужди ценности. Хората все по-малко и по-малко си остават хора, губейки връзката със своите корени и култури. С други думи, човекът се превръща от здраво растение – в изсъхнал трън, подхвърлян от вятъра. Макар и постигнали висок стандарт на живот и мечтани материални придобивки, хората стават по-нещастни, все по-тихи за своето мнение и съвест и все по-немислещи – по-лесно е тихото примирение, вместо опълчване и устояване на ценностите си.

Ще завърша с думите на Джоузеф П. Овертон:

„Но лично ти си длъжен да си останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И което не е по силите на един – ще го направят хората, обединени от общата идея.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0