„А когато се събра много народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча...“ Лука 8:4 Имало едно време едно царс
„А когато се събра много народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча…“
Лука 8:4
Имало едно време едно царство, чийто народ живеел в свят много далечен от нашия. Дали е бил отдалечен в пространството или във времето, или дори извън времето, преданието мълчи. Името му също е вече отдавна забравено и само малцина Посветени пазят легендата за тайнственото място.
В тази далечна страна всички живеели в радост и любов към всичко живо. Те вършели своите ежедневни дейности задружно, пеели песни и дори си организирали игри, като се надпреварвали кой ще направи повече добрини на ближните си. За нас днес е трудно да повярваме, че такъв свят би могъл да съществува, но те също имали своята тайна. А тя била, че всички били членове на едно семейство и имали един общ баща, който бил и Царят на този народ. Той безспирно се грижел всеки – от своите големите синове до най-малката тревичка – да има всички необходими блага, за да се чувства щастлив и полезен за цялата общност. Тъй като Царството било необятно, Царят най-много от всичко обичал да дарява живот на още свои деца, които със своите разнообразни дарби, таланти и занимания да направят всеобщата радост да е още по-пълна. Сред всички поданици в това Царство с най-голяма любов, мъдрост и желание да помага на другите бил първородният Царски син – принц Емануил*.
* „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (което ще рече: с нас е Бог).“, Матей 1:22,23
Един ден той събрал своите по-малки братя и започнал своята реч:
– Приятели, съществува свят, който се нуждае от нашата помощ. Името му е „Земя“ и е в голяма опасност. Земните жители са достигнали критичната точка в своето развитие, което ще е безуспешно без нашата помощ. Вие помните онези бунтовници, които пожелаха да заемат мястото на Царя, ала не за да управляват с любов, а за да ви поробят, и бяха прогонени от нашите свети земи. Именно те сега са се преселили сред земното човечество и се опитват да поробят и погубят тамошното население. Царят ни призова да изпратим доброволци с мисията да окажат помощ на човечеството.
– Разкажи ни повече за тази мисия – казали всички.
– Радвам се, че попитахте, защото задачата ни е трудна, и затова Аз сам ще бъда предводителят на онези от вас, които се съгласят за кратко да се откажат от всички блага на нашия щастлив живот. Отначало няма да можете да Ме виждате, но винаги, когато Ме потърсите, Аз ще бъда до вас, за да ви напътствам и закрилям. Ако сте готови на тази жертва, ще бъдете удостоени с възможността да изживеете една още по-голяма радост като покажете на земните жители пътя към нашето Царство и участвате в спасението им. Първо ще трябва да преминете през една тъмна зона и дори ще забравите кои сте. Това е най-опасното място, в което може да се намерите. За онзи, който опази моите съвети, няма нищо опасно, но за онзи, който ги забрави – това е огън. Ще се намерите при същества хитри, лукави, злобни, от най-различен калибър. Те ще опитват да намерят и най-малката слабост у вас, за да ви разрушат. В своя човешки живот там вие първоначално напълно ще сте забравили своя произход. Ще сте забравили дори и езика ни и истинското си име. Ще сте отделени от чудесата и красотата на нашия свят и от любовта, която обгражда всички ни. Всичко това дълбоко ще ви липсва, но вие няма да знаете какво точно ви липсва. Паметта ви ще приеме формата на интуитивно познание, че един по-красив свят е възможен.
Докато израствате в онзи свят, познанието ви ще е под постоянна атака. Ще ви бъде казвано по безброй начини, че един свят на унищожение, насилие, робски труд, безпокойство и деградация е напълно нормален. Може да има периоди, в които сте напълно сами, без спътници, които да потвърждават познанието за един по-красив свят. Възможно е да изпаднете в такова дълбоко отчаяние, каквото ние в нашия свят на светлина не можем дори да си представим. В тези моменти винаги ще търсите начин да убедите себе си, че не сте полудели. Ще правите това, казвайки на хората какво не е наред със света, и ще се чувствате предадени, когато не слушат думите ви. Но независимо от всичко, една искрица познание винаги ще остане с вас. Спомен за истинския ви произход ще е вграден в ДНК-то ви. Тази искра ще стои във вас, неугасваща, докато един ден не бъде събудена.
Виждате ли, въпреки че ще се чувствате понякога напълно сами, вие всъщност няма да сте сами. Аз ще ви изпратя помощ, която ще преживеете под формата на свръхестествени преживявания. Вие също така ще получавате помощ един от друг. Като започнете да се събуждате за мисията си, вие ще срещате и други от нашето Царство. Ще ги разпознаете по общата си цел, ценности, интуиция, и по сходството на пътищата, които сте извървели. Докато положението на планетата Земя достига критични граници, вашите пътища ще се пресичат все по-често.
Ще откривате хората от Царството ни навсякъде по Земята, и ще разбирате за тях чрез технологиите за комукация, използвани на тази планета. Но истинската промяна ще се случи щом предадете на земните хора моите съвети и им покажете как да ги прилагат в своя живот. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици: ако любов имате помежду си. Вие първи трябва да бъдете пример във всяко отношениевие и да им покажете, че е възможен и друг начин на живот, различен от тяхната егоистична култура. Нашите братя, които останат тук постоянно ще правят опити да се свържат с вас и да ще ви нашепват как да постъпвате. Тогава мисията, която е стояла във вашето подсъзнание ще разцъфне в съзнанието. Вашият интуитивен бунт срещу света, представян ви като нормален, ще се превърне в категорично начинание да създадете един по-красив свят.
– А откъде си толкова сигурен, че този план ще проработи? Сигурен ли си, че няма нещо да се обърка и да не успеем да се върнем отново тук? – попитала една млада жена.
– Зная, че ще проработи – отвърнал Емануил – защото Съм го извършвал вече много пъти. Много вече са били изпратени на Земята да живеят човешки животи и да положат основите за мисията, която ще предприемете сега. Единствената разлика е, че този път много от вас ще отидат там наведнъж. Новото във времената, в които ще живеете е, че вече има достатъчно мъдри хора на Земята, които да ви приемат и последват до нашето Царство.
– Но няма ли опасност отчаянието, цинизмът, болката от раздяла, да са толкова силни, че да изгасят искрата на надежда, искрата на нашата истинска природа и произход, и да бъдем отделени завинаги от нашите близки тук? – попитал друг техен брат.
– Не мога да ви обещая това. – отговорил му принцът – Сигурно е, че колкото повече сте изгубени, толкова по-силна помощ ще ви изпращам и ще използваме всички средства, за да не позволим да се изгуби нито един от вас. Възможно е да я изживеете тогава като срив на вашия личен свят, загубата на всичко, което е важно за вас. Но след време ще осъзнаете дара в това. Ние никога няма да ви изоставим. Ала ако някой толкова обикне Земята, че отхвърли нашата помощ, той дълго ще трябва да се лута, докато отново намери пътя към своя истински дом.
Едно момче попитало: „Все пак не е ли възможно мисията ни да се провали, и тази планета Земя да загине?”
Принцът замислено се вгледал в далечината, и след това му отвърнал: „Няма да позволим мисията ви да се провали. И все пак, успехът ѝ зависи от собствените ви действия. Съдбата на света е във ваши ръце. Всичко, което правите, е от значение както за вас и за Земята, така и за всички други народи, които са изпратени със своя мисия из цялата Вселена, а един ден ще се върнат отново при нас. А сега, ако има готови да изпълнят волята на Царя, нека дойдат след Мен към Портата за другия свят. И тъй, идете, покажете на всички народи пътя към нашето царство и учите ги да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз Съм с вас през всички дни до свършека на света.“
При тези думи Емануил се запътил към една сияеща арка, а всички в хор запели: „Слава на Царя във висините, и на Земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.„
Един по един хиляди доброволци преминали отвъд. Последното, което те видели, билa ярка светлина, която ги обгръщала, а след това засънували себе си в света, в който се намираме днес…
Откъс от книгата „Откровения на Истината“, която можете да изтеглите безплатно от тук: Откровения на Истината
COMMENTS