Притча за търговеца и четирите жени

Живял някога един много богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, глезел я, постоянно ѝ обръщал внимание, правел ѝ комплименти, купувал ѝ скъпи дрехи и подаръци, бил много грижлив към нея и ѝ давал най-доброто. Гледал нищо да не ѝ липсва.

Обичал много и третата си жена. Много се гордеел с нея. Постоянно я показвал на приятелите си, но и много я ревнувал. Страхът, че може да го напусне и да избяга с друг мъж, нерядко го обземал.

Имал чувства и към втората си жена. Тя била най-добрата му приятелка. Имал ѝ безгранично довореие, тъй като тя умеела да пази тайна, той ѝ доверявал всичко. Когато имал проблеми или нещо много му тежало, той го споделял с нея и тя винаги му помагала да намери изход и от най-затруднената ситуация.

Първата му жена била негова вярна спътница. Грижела се за богатството му, движела всичките му дела и домакинството. Богаташът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него безгранична и силна любов, той едвам я забелязвал. Постоянно я пренебрегвал и омаловажавал нейните нужди и желания.

Един ден човекът се разболял. Ясно било, че краят му наближава. Мислел си за охолния живот, който водел, и си казал: „Сега имам до себе си четири съпруги. Обаче ако си отида сам от този свят, ще ми е толкова самотно!“

Извикал край себе си четвъртата съпруга. Попитал я:

– Теб обичах най-много от всички! Дарявах те с най-прекрасни дрехи и бях толкова нежен и грижовен към теб. Сега обаче умирам и искам да те помоля да дойдеш с мен, за да продължим да сме заедно и след смъртта. Ще го направиш ли?

– Няма начин – отговорила четвъртата му жена. Без да обели нито дума повече, тя си тръгнала.

Човекът я гледал с насълзени очи как се отдалечава и горчилка се надигнала в душата му. Думите ѝ го пронизали като кама в сърцето. Толкова много бил направил за нея!

Богаташът повикал край себе си третата си съпруга и я попитал:

– Обичах те през целия си земен път. Имам едно предсмъртно желание. Искам да ме последваш в отвъдното?

– Няма да го сторя! – отговорила тя. – Животът тук е толкова прекрасен и аз ще продължа да го живея. Когато ти умреш, аз ще се оженя за друг.

Човекът изтръпнал, болката от думите ѝ го сковали. Но как? Как е възможно? Повикал втората си жена:

– Винаги когато съм имал нужда от теб, ти си била до мен! Сега имам най-голяма нужда от теб! Моля те, последвай ме и след смъртта!

– Съжалявам, но този път не мога да съм до теб! – отвърнала тя. – Мога единствено да съм до теб до сетния ти час и да те изпратя до гроба. Съжалявам!

Този отговор го сразил като гръм и той останал безмълвен. Тогава чул гласът на първата си жена:

– Аз ще те последвам! Ще те следвам, където и да отидеш и ще съм винаги до теб!

Човекът погледнал своята първа съпруга. Тя била толкова слаба и бледа. Тръпки полазили по цялото му тяло. Със сълзи на очите той ѝ отговорил:

– Трябваше да се грижа по-добре за теб през всичките тези години, когато имах тази възможност! Трябваше да те обичам повече!

Истината е, че всеки един от нас има четири жени в своя живот.

Четвъртата жена е нашето тяло. Независимо колко и какви усилия полагаме, за да е здраво и да изглежда прекрасно, винаги ни напуска, когато умрем.

Третата жена са парите, професията, положението ни в обществото. Когато напуснем този свят, тя ни напуска и отива при някой друг.

Втората жена са семейството и приятелите ни. Без значение колко са ни близки приживе, колко много са направили за нас, колко безрезервно са ни обичали, единственото, което могат да направят, е да са до нас в сетния ни час и да ни изпратят до гроба.

А първата жена е нашата душа. Най-често в преследване на материално благополучие и чувствено удоволствие я пренебрегваме. И въпреки това единствено тя би ни последвала и след смъртта. Затова трябва да се вслушваме в нея приживе, а не когато вече е твърде късно!

Душата е онзи лъч светлина, който ни следва където и да отидем. Тя е единствената част от нас, която ще ни последва и отвъд!