Приказка… (не за приспиване, а за събуждане)

Имало едно време… Медицина. И тя била здрава.

Представлявала занаят, който почивал на здравия разум и на прости принципи.

Практикувала се от лечители, които били загрижени за благополучието на пациентите си и за авторитета на науката си. Те използвали лечебни средства – толкова, колкото трябва. Почти всички лечебни средства били с естествен произход и човешкият организъм ги понасял добре. Някои от тях били отровни и затова лечителите ги прилагали в миниатюрни дози.

В един момент естествените науки започнали да се развиват по-бурно и този период останал в историята под името Просвещение.

Появили се университети, включително и медицински.

До преди това лечителите се учели от родителите си и дедите си (често и от бабите си). След появата на медицинските университети новите лечители вече предпочитали да се наричат лекари, за да подчертаят, че са по-образовани от „простите” лечители.

Занаятът лечителство постепенно започнал да отстъпва пред натиска на науката медицина. За да стане разликата между едното и другото максимално ясна, медицината предпочела да стъпи на „научни” принципи – т. е. принципи, които за разлика от тези на занаята „лечителство” не могат да бъдат разбрани от всички. Лекарите избрали да си говорят с латински термини, за да подчертаят, че са по-учени от лечителите, които лекували, но пък не знаели латински, т. е. били неуки.

Лечителите били хора като всички други.

Лекарите станали нещо повече от другите хора, най-вече защото в дейността си използвали неразбираеми от простите хора принципи. И защото претендирали, че „знаят” неща, които простите хора „не знаят”, лекарите започнали да се изживяват като посредници между хората и Бога, а не след дълго и като полубогове.

Под прикритието на максимата, че „няма как да обяснят на простите хора това, което правят, защото е твърде сложно”, лекарите започнали да използват в дейността си не толкова естествени средства, които давали на болните с цел да ги лекуват. Резултатите от тази дейност били по-различни от тази на лечителите. Все повече болни не се излекували, а ставали по-болни. Все повече болни директно си и отивали. На въпросите „Защо?” лекарите все по-често прибягвали до „вълшебната формула” – „Няма как да ти обясня, защото ти не си учил Наука”.

Лечителите използвали лечебни средства, които им давала природата, най-вече билки, защото вярвали, че човекът е дете на Природата и Природата го обича и иска той да е здрав и щастлив.

Лекарите използвали все повече субстанции, които не се намирали в природата, защото вярвали, че човекът не е дете, а господар на Природата, поради което Природата не го обича и само търси начин да го убие. Появила се необходимост от аптекари, които да приготвят тези субстанции, които ставали все по-малко лекарства и все повече медикаменти. Тъй като лекарите изземвали все повече лечението от ръцете на лечителите, първите ставали все повече, а вторите все по-малко. Успоредно с това се увеличавал и броят на аптеките.

Аптекарите нямали възражения да бъдат помощници на лекарите. Те изпълнявали предписанията на лекарите. Началник бил Лекарят.

Търговецът влиза в Храма

Тогава на сцената се появил Бизнесменът-търговец-производител.

Той прозрял, че ако субстанциите, предписвани от лекарите не се правят в аптеките, а във фабрики за медикаменти, времето за тяхното производство ще намалее значително, а едновременно с това ще се увеличи количеството им. Това, разбира се, поставяло аптекарите пред необходимостта да продават медикаменти, вместо да ги правят собственоръчно, но новата ситуация им била представена като облекчение на тяхната работа, а и обещавала повече доходи.

Така че новата ситуация устройвала аптекарите.

Но трябвало да се направи нещо спрямо лекарите и задачата никак не изглеждала лесна. Преди началото на фабричното производство на медикаменти лекарите все пак предписвали субстанциите си според нуждите на пациента – така, както ги разбирали те. Сега в аптеките се появявали медикаменти, които някой трябвало да предписва на пациентите и този някой трябвало да бъдат лекарите, кой друг?

Бизнесменът-производител-търговец осъзнал, че за да произвежда и продава повече медикаменти, трябва да убеди Лекаря да ги предписва на повече пациенти.

Той трябвало да предложи на Лекаря да предписва не медикамента, който според него е необходим на пациента, а медикамента, който вече бил на аптечната лавица и чакал да бъде предписан на някого.

За Бизнесмена-производител-търговец било жизнено важно не да се търси медикамент за пациента, а да се търси пациент за медикамента.

Бизнесменът-производител-търговец бил добър в работата си, дяволски добър.

Той предложил на Лекаря да започне да предписва медикаментите по новия начин, но не го направил директно, а чрез Учителя на Лекаря, чрез професора в медицинския университет.

Тогава за пръв път Бизнесменът-производител-търговец направил предложение, на което Учителят на Лекаря не можел да откаже – предложил му да го позлати, ако учи новите лекари да предписват медикаментите, произвеждани от него, от Бизнесмена. Споменал и че ако Учителят не приеме предложението, може и вече да не бъде учител.

Учителят разбрал предложението правилно и го приел. В медицинските университети се появила нова дисциплина „Фармакология”. В катедра „Фармакология” бъдещите лекари изучавали качествата на продуктите, произвеждани от Бизнесмена-производител-търговец и били инструктирани при какви симптоми да ги предписват. Бъдещите лекари вече не изучавали качествата на лекарствата с естествен произход и другите природосъобразни начини за лекуване, защото Бизнесменът-производител-търговец не позволявал на учителите им да ги учат на това.

Повечето бъдещи лекари научавали съвестно преподаваното им от Учителя и го прилагали съвестно, без много въпроси в практиката си след дипломирането си.

Не били малко, обаче, лекарите, които не били много щастливи да се ограничават само в това, което им било налагано като догма в медицинския университет.

Тогава се наложило Бизнесменът-производител-търговец да направи за втори път предложението, на което не може да се откаже. Този път той го направил на Лекаря.

Бизнесменът-производител-търговец предложил на Лекаря да го позлати, ако той предписва само медикаментите, произвеждани от него, от Бизнесмена. Споменал и че ако Лекарят не приеме предложението, може и вече да не бъде лекар.

Лекарят разбрал предложението правилно и го приел.

Сега вече всичко си дошло на правилното място.

Търговецът става господар на Храма

Бизнесменът-производител-търговец бил щастлив, защото печелел много пари, защото по цялата верига от фабриката му до пациента всичко вървяло гладко, защото всички по веригата изпълнявали неговата воля и защото били щастливи от това.

Учителят на бъдещите лекари бил щастлив, защото получавал от Бизнесмена-производител-търговец достатъчно пари, за да се храни добре, да се облича добре, да има скъп дом и автомобил и всичко това – само защото учел Лекаря да предписва медикаментите, произвеждани от Бизнесмена-производител-търговец.

Лекарят бил щастлив, защото получавал от Бизнесмена-производител-търговец достатъчно пари, за да се храни добре, да се облича добре, да има скъп дом и автомобил и всичко това – само защото предписвал медикаментите, произвеждани от Бизнесмена-производител-търговец.

Аптекарят бил щастлив, защото получавал от Бизнесмена-производител-търговец достатъчно пари, за да се храни добре, да се облича добре, да има скъп дом и автомобил и всичко това – само защото продавал медикаментите, произвеждани от Бизнесмена-производител-търговец.

Пациентът бил щастлив… Упс, пациентът вече не бил щастлив.

Защото той бил единственият, който не получавал от Бизнесмена-производител-търговец достатъчно пари, за да се храни добре, да се облича добре, да има скъп дом и автомобил.

Той ДАВАЛ всичките тези пари, които Бизнесменът-производител-търговец трябвало да раздели между себе си, Учителя на младите лекари, Лекаря и Аптекаря, за да могат всички те да се хранят добре, да се обличат добре, да имат скъп дом и автомобил.

Пациентът ставал все по-болен от все повечето медикаменти, които трябвало да купува и приема и все по-беден, защото давал все повече от парите си за медикаменти, така че му оставали все по-малко пари за храна и дрехи.

Той се чудел защо е така, но когато се обръщал с този въпрос към Лекаря, последният му отговарял, че е така, защото иначе не може.

И Пациентът приемал участта си, защото вярвал на Лекаря.

Заради Вярата си Пациентът ставал все по-беден и все по-болен, а после такива ставали и децата му, и децата на децата му, и децата на техните деца…

Новите еретици и новите лакеи

Започнали да се появяват пациенти, които решавали да не пият медикаментите, произвеждани от Бизнесмена-производител-търговец и предписвани му от Лекаря. Защото стигали до убеждението, че тези медикаменти не го правят по-здрав, а по-болен, но и защото Бизнесменът-производител-търговец продавал медикаментите си все по-скъпо и по-скъпо, хвалейки ги като все по-нови и по-пречистени.

Тези пациенти предпочитали да приемат лекарствата, с които се лекували дедите им. Те предпочитали да се обръщат за помощ към малкото лечители, лекуващи с естествени лекарства. И не само го предпочитали, но го и правели.

Минавало време и хората, които не искали да пият медикаменти, а да бъдат лекувани от лечители и с лекарства с естествени лекарства, ставали все повече.

Бизнесменът-производител-търговец забелязал това. Забелязал, че ако допусне пациентите да могат да правят със себе си каквото те си поискат и да се лекуват, както те си поискат, ще дават все по-малко и по-малко пари в аптеките и съответно все по-малко и по-малко пари ще стигат до фабриката за медикаменти.

Бизнесменът-производител-търговец бил дяволски добър в работата си. Той имал две много важни оръжия – остър нюх на търговец и пари.

Острият му нюх му посочил, че за да спре опасната за него промяна в нагласата на пациентите, трябва да включи във веригата, насочваща парите от пациентите до фабриката, още едно звено. Той открил правилното звено – Чиновникът.

Парите му помогнали да направи от Чиновника негов най-верен помощник.

Бизнесменът-производител-търговец направил за трети и последен път предложението, на което не може да се откаже – този път на Чиновника. Чиновникът пък бил последният, който ще откаже на такова предложение. Той разбрал предложението на Бизнесмена-производител-търговец много правилно и го приел на драго сърце.

Предложението било Чиновникът да приеме закон, според който всеки поданик да дава всеки месец част от парите си на Чиновника срещу обещанието на последния да му осигури „възможно най-добротата система на здравеопазване”. Според този закон, Пациентът се задължавал да дава част от парите си, независимо дали ползва системата на здравеопазване, създадена от Чиновника, или не. Чиновникът обещал на Пациента, че със събраните пари той ще плаща на Лекаря, когато „лекува” Пациента, а не самият Пациент. Обещал също и, че когато Пациентът е болен, той няма да плаща на Аптекаря цялата цена на медикаментите, предписани му от Лекаря, а само част от нея.

Пациентът се подвоумил дали да се съгласи Чиновникът да приеме такъв закон, но докато се почесвал и двоумял, Чиновникът приел закона и започнал да трупа все повече пари, които пациентите с неохота, но по задължение плащали.

Голяма част от тези пари Чиновникът – както била предварителната уговорка – давал директно на Бизнесмена-производител-търговец. Така количеството на парите, отиващи у Бизнесмена-производител-търговец вече не зависело по никакъв начин от прищевките на Пациента. То не зависело толкова дори от Аптекаря, от Лекаря и от Учителя на Лекаря. Най-важен за Бизнесмена-производител-търговец станал Чиновникът. И двамата заживели щастливо и охолно. За Бизнесмена-производител-търговец било къде по-изгодно и къде по-лесно да плаща само на един човек от веригата, отколкото на четирима. Така и сторил.

От парите, които преди отделял за Аптекаря той му давал все по-малка част, а голямата давал на Чиновника.

От парите, които преди отделял за Лекаря той му давал все по-малка част, а голямата давал на Чиновника.

От парите, които преди отделял за Учителя на Лекаря той му давал все по-малка част, а голямата давал на Чиновника.

Пациентът ставал все по-недоволен. Лекарят също ставал все по-недоволен, защото Бизнесменът-производител-търговец му подхвърлял само дребни подаръчета, а Пациентът не искал да му плаща, защото вече бил платил на Чиновника. И Лекарят да отидел да се оправи с Чиновника. Лекарят отивал да се оправи с Чиновника, но този го отпращал и му казвал, че прави това, което казва Законът и че и Лекарят да правел същото, независимо дали му харесва, или не.

Учителят на Лекаря и Аптекарят също отивали да се оправят с Чиновника, но той и тях отпращал и само им сочел Закона.

На всичките Чиновникът казвал, че ако много се оплакват, ще им изпрати Полицая да ги озапти. И те се озаптвали, защото ги било страх от Полицая, а и можело да я карат някак си. И я карали някак си.

Само Пациентът не искал много-много да се озапти, но пък Глашатаят час по час се провиквал, че Бизнесменът-производител-търговец е изнамерил нов вълшебен медикамент, който Пациентът може да отиде да си купи от Аптекаря дори и без да пита Лекаря. И че ако го пие, веднага ще оздравее и доволен ще остане. И че още по-веднага ще оздравее и по-доволен ще остане, ако пие всеки нов вълшебен медикамент, измислен от Бизнесмена-производител-търговец.

Защото последният сън не спи от грижа какъв по-нов и по-вълшебен медикамент да измисли, че Пациентът да оздравее по-бързо, включително и от болестите, които прихващал от миналогодишните „нови и вълшебни“ медикаменти, които вече били стари и прости.

Набързо се навъдили много глашатаи, които деряли гърла много здраво, а и вече били на всяко кьоше, защото Бизнесменът-производител-търговец им плащал много добри пари – толкоз по-добри, колкото по-силно и на повече кьошета си дерат гърлата.

И тъй полека-лека от едната страна се събрали Бизнесменът-производител-търговец, Чиновникът и Глашатаите. Те били доволни, защото си деляли по братски парите, които Пациентите им давали насила и за всички имало не по равно, но по много.

От другата страна волю-неволю се събрали Пациент, Лекар, Учител на Лекаря и Аптекар. Всички те били бедни и недоволни, но не правели нищо, защото когато се опитвали, Чиновникът ги плашел, че ще им изпрати Полицая да ги набие, а Глашатаите добавяли (старателно и гръмогласно, както те си знаели), че това щяло да бъде правилно.

Бизнесменът-производител-търговец не се обаждал много-много, нямало и нужда. Той само плащал обещаното на Чиновника и Глашатаите.

И заживели доволни и щастливи (вече знаете кои) и живели така, докато свят светувал.

Следва продължение…

(… дали? …)

източник: homeohelp.eu