Приятели, тази година честваме кръгъл юбилей от едно много важно събитие. На 30.03.2025 г. се навършиха точно 100 години от смъртта на Рудолф Щайнер.
Приятели, тази година честваме кръгъл юбилей от едно много важно събитие. На 30.03.2025 г. се навършиха точно 100 години от смъртта на Рудолф Щайнер. Едно изключително важно събитие!
Много от вас може да се запитат защо пък да е толкова важна годишнината от нечия смърт, пък било то и на един от Великите Посветени? – Причините са много. Но една от най-важните сред тях е, че Рудолф Щайнер е една от водещите фигури в Розенкройцерския орден. А в това свещено братство имат едно стриктно правило – че никой няма право да оповестява публично за съвременните прераждания на водачите на ордена. И то не само до смъртта на тази личност, но и 100 години след нейната смърт. Това важи с пълна сила за личности като Кристиян Розенкройц, Заратустра (известен и като Учителят Исус), а също и за самия Рудолф Щайнер.
За наше огромно щастие обаче тези 100 години изтекоха преди броени дни и ние вече имаме моралното право да оповестим някои от най-пазените тайни за миналото на човечеството.
Разкритията, които предстои да научите, не са плод на наши размишления, предположения или фантазии, а са представени от самия Рудолф Щайнер – като резултат от неговите духовни изследвания в Хрониката Акаша.
ПОДГОТВИХМЕ СПЕЦИАЛНО ВИДЕО, което ви препоръчваме да изгледате, за може да разберете пълната история с повече подробности, представена в унисон с развитието на човечеството, както и перспективите за бъдещето ни: https://youtu.be/Ftz118Ru_8U
(Ита Вегман и Рудолф Щайнер)
Нека сега съвсем накратко да разгледаме фактите и кармичната връзка в животите на Рудолф Щайнер и неговата най-близка душа.
Пред нас се разкрива най-подробната кармична връзка, с която разполагаме, оповестена от един Велик Посветен. Важно е да се отбележи, че когато Рудолф Щайнер разкрива тези окултни факти, той никъде не споменава, дори не намеква, че говори за себе си и за своята сродна (сестринска) душа – д-р Ита Вегман. По-късно – след смъртта му и особено след нейната смърт – наяве излиза голяма част от кореспонденцията помежду им, както и с трети лица, и така става напълно и недвусмислено ясно, че той е представил публично именно кармичната връзка на тези две души през хилядолетията.
Всичко започва на Бъдни вечер 1923 година, когато в цял лекционен цикъл (един от най-важните му – „Световната история в светлината на Антропософията“) той разглежда еволюцията на съзнанието на човечеството. И за пример дава последователните прераждания на две от най-зрелите човешки души.
Историята, която ни представя, започва преди около 5000 години и е описана в популярния „Епос за Гилгамеш“ – една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни, написана върху глинени плочки. От разкритията на д-р Щайнер става ясно, че владетелят на град Урук в днешен Ирак – Гилгамеш – е сродната му душа Ита Вегман, а едно от най-ранните прераждания на Земята на Рудолф Щайнер е като Енкиду – най-близкия приятел на Гилгамеш.
Гилгамеш е представен като много силен, голям, красив, умен. Той е разполагал и с толкова големи способности, за което говори и фактът, че не е бил наследственият цар на Урук, а успява със собствени сили (и помощ свише) да завладее града. Щайнер ни разкрива, че той е бил един от Посветените в Атлантида, а чрез него е работил и един слънчев архангел, който е имал за мисия да основе нова култура на Земята.
(Енкиду и Гилгамеш)
Чрез тази история Рудолф Щайнер разкрива и друга една духовна тайна – за старите души, които са имали много на брой земни прераждания на Земята и много добре разбират земния живот (какъвто е бил Гилгамеш), и младите души, които са имали малко на брой земни въплъщения и нямат такъв опит на Земята – какъвто е бил Енкиду, който в същото време е разполагал и с огромна Космична мъдрост.
Често сме склонни да си мислим, че ако един човек е например музикант в този живот, то със сигурност се е занимавал с музика и в миналите си животи. Това много рядко е вярно. Друг мит е, че две сродни души трябва да са много еднакви, като две капки вода. Истината е точно обратната. Да, те наистина трябва да си приличат, но по общите стремежи, цели и морал, но не и по характер или качества. Често ако едната е по-пламенна, екстровертна или темпераментна натура, то другата може да е по-спокойна и интровертна, както са например тези две сродни души.
(Енкиду и Гилгамеш)
А сега да разгледаме и техния съвместен път. В епоса се казва, че Гилгамеш бил малко деспотичен и управлявал тиранично града, като карал хората да работят повече и ги експлоатирал. Но понеже бил много силен, хората се страхували от него и били безсилни, те решили да отправят обща молитва към Боговете да им помогнат като ги отърват от Гилгамеш. Боговете, разбира се, чуват молитвата им и създават съперник на Гилгамеш, наречен Енкиду. Той се появява насред дивата природа, като прилича дори външно на животно – има животински белези, козина, храни се с трева и пие вода от реката заедно с животните, като дори може да разговаря с тях. Тогава местният ловец забелязва това голямо и диво животно, което му руши капаните, защитавайки приятелите си, и отива да се оплаче на Гилгамеш. На свой ред Гилгамеш решава чрез умен план да привлече това същество Енкиду на територията на града и да се разбере там с него. Но как да стане това? Гилгамеш решава да го изкуши, изпращайки му жрица от храма – девицата Шамхат. Тя отива, изкушава Енкиду и той прекарва известно време с нея. След това обаче решава, че живота с животните повече му харесва и иска да се върне при тях. Те обаче вече не го искат и бягат от него. Така Енкиду е принуден да отиде с жрицата в града.
(Енкиду и Гилгамеш се бият)
Среща се с Гилгамеш и при първоначалната среща на героите в мита се казва, че те се сбиват (във видеото ще чуете повече за историята им), но след като силите им са почти равностойни, между тях се поражда силно уважение един към друг и те стават първи приятели, като дори заедно започват да управляват Урук. Преживяват множество подвизи и изпитания заедно, но допускат една груба грешка – неразбирайки ролята им, застават срещу тогавашните Мистерии, които са били връзката между хората и Боговете – т.е. Съществата от висшите ангелски йерархии, ръководещи човечеството. А подобно противопоставяне от страна на земните хора и тогава, и сега се наказва от Духовния свят. Ето защо Боговете решават, че Енкиду трябва да умре. Така и става съвсем скоро. След смъртта на Енкиду, Гилгамеш е съкрушен и силно страда по своя приятел, като копнее пак да живеят заедно и да слуша неговите съвети.
(Гилгамеш страда за загубения си приятел Енкиду)
Гилгамеш продължава да управлява града, но вече много по-мъдро от преди познанството си с Енкиду. За това много допринася и фактът, че след смъртта си, Енкиду започва да влияе на своя приятел много силно от Духовния свят, като дори успяват да обединят волите си.
След смъртта и на Гилгамеш, двамата прекарват доста време (над 2000 години) в духовния свят без да се преродят на Земята.
Така стигаме до второто им съвместно прераждане. То се случва около Пети век преди Христа, като може да се каже, че по време на това си прераждане те не излъчват особени импулси към външния свят, а по-скоро се проникват с Мистерийната мъдрост. Те се раждат в разцвета на Мистериите в Ефес като Кратил (Рудолф Щайнер) и неговата ученичка, която Щайнер нарича Миза (Ита Вегман).
(Храмът на Артемида в Ефес)
Там те се насищат много дълбоко с импулсите и Космичната Мъдрост, като остават почти неизвестни за историята. Знае се, че Кратил е бил учител на Платон в ранната му младост или детство, като Платон дори има диалог, наречен „Кратил“. Това тяхно прераждане може да се каже, че е подготвително, за да се изпълнят с необходимата мъдрост и духовни сили, които ще им бъдат нужни, за да осъществят тежката мисия, която имат в следващото си прераждане.
Така много скоро (вероятно 20-30 години по-късно) се прераждат отново на Земята и този път са две от най-влиятелните личности, живели някога на Земята, чиито дела отекват хилядолетия напред. Влияние, което днес трудно можем да си представим, дори и взимайки за пример най-влиятелните наши съвременници. Познати са ни като Александър Велики (Ита Вегман) и неговият учител Аристотел (Рудолф Щайнер).
(Александър Велики и Аристотел)
Преди да разгледаме с какво толкова много са допринесли за човечеството, ще трябва да уточним някои важни факти.
В деня, в който се ражда Александър, Херострат хвърля запален факел в храма на Артемида в Ефес и го изгаря до основи. Той прави това, само за да остане името му в историята на света. Така биват унищожени тези Мистерии, играли ключова роля в духовния живот на Земята през онази епоха.
(Херострат запалва храма на Артемида в Ефес)
По онова време Аристотел поема задача от своя Учител Платон да моделира и претвори мистерийното познание, което тогава вече е било в упадък и е ставало все по-неразбираемо от хората, в нова форма, основана на логичното мислене. Може да се каже, че логиката е основана от Аристотел и до преди него не е съществувала като човешка способност – колкото и странно да звучи това днес. В по-ранните епохи хората са възприемали духовните истини в образи и чрез откровения от висшите Йерархии. Аристотел успява да представи свещеното познание чрез логични понятия и мисловни конструкции, но с това неговата мисия не се изчерпва – той е трябвало и да разпространи този начин на мислене – и то не къде да е, а преди всичко в Европа. Европа обаче по онова време е било диво, варварско място, в което е било немислимо да очакваме задълбочено разбиране на философията и логиката. Затова се е наложило този мироглед да премине по заобиколния път през Азия, преди да достигне до Стария континент.
(Александър и Аристотел)
И тук идва ролята на Александър Велики.
Александър Македонски е обучаван от Аристотел още като дете и след като наследява короната предприема своите триумфални походи. От една малка страна, с една сравнително малка армия само за няколко години (понеже умира млад, на 32 години) успява да превземе почти целия познат тогавашен свят. Превзема могъщата Персийска империя, Египет, като стига чак до днешна Индия. И навсякъде, където той отива и завладява, той основава Академии за изучаване на Аристотеловата мъдрост.
(Александър и Аристотел)
Рудолф Щайнер казва, че той е успял по един гениален начин да разпространи учението на своя учител, като през цялото време е бил воден от Боговете и е действал с ясното съзнание, че изпълнява Волята на Боговете. А не просто воден от желание за слава и власт, както се представя от днешната материалистична история. Александър, освен брилянтен стратег, е бил и много духовна и мъдра личност, добре разбираща задачите, за които са били призвани да работя заедно с Аристотел. Така мъдростта на Аристотел се разпространява по завладените от Александър територии – Гръцката култура се разпространява във времето в еврейските школи, от там в Северна Африка, в Испания и накрая достига и целта си – Централна Европа. Цялата настояща култура на Европа се основава на това, което тези две души на Земята (с Божията помощ, разбира се) са успели да посеят и разпространят с делото си.
(Александър Велики)
След това тяхно прераждане, в което умират един след друг през няколко месеца, те прекарват няколко века в духовния свят, от където наблюдават най-важното събитие в човешката история –въплъщението на Христос в едно човешко тяло и Мистерията на Голгота. Това събитие те обаче не преживяват като идване на Христос на Земята, а като отпътуване на Христос от Слънцето, от където те, като слънчеви същества, имат възможност да наблюдават. Така те нямат директна възможност да се проникнат със земното влияние на идването на Христос на Земята, което е по-различно в зависимост от това дали една душа е въплътена на Земята или го наблюдава от Слънцето.
(Аристотел и Александър)
С течение на времето и събитията на Земята тези две души виждат как се развива аристотелианството и установяват, че възниква един нарастващ проблем – оказва се, че и най-видните аристотелианци, дори векове след Мистерията на Голгота, не могат да приемат Христос и да се свържат с Християнството. А това е изключително важно за правилното развитие на земното човечество. Затова двамата решават, че трябва да дойдат отново и да одухотворят аристотелианството, но също така и да внесат логика и знание в Християнството. Този двупосочен процес е много важен, защото любов без мъдрост не е любов, а мъдрост без любов ражда злото.
Така те решават да дойдат отново, но за втори път се налага да предприемат едно кратко междинно прераждане, в което да могат да се потопят в културата и да се проникнат с импулсите на Християнство, но отново без да излъчват особени сили към външния свят. Те идват в един напълно чужд за тях поток (както се изразява Щайнер) – в потока на Граала; потока около Парсифал. Рудолф Щайнер се завръща под името Шионатуландер, а Ита Вегман – под името Сигуне.
Те се срещат още като деца и между тях пламва чиста, детска любов. Дори си обещават да се оженят, когато пораснат. Но тук съдбата се намесва и малко след годежа им Шионатуландер бива убит от Орил, който погрешно го мисли за Парсифал. Така Сигуне остава сама и прекарва остатъка от краткия си живот на Земята в мъка и страдание по загубения си любим.
(Сигуне с мъртвия си годеник Шионатуландер на скута си, срещайки Парсифал)
Тук, гледайки тази нежна, крехка, ранима жена, страдаща по загубената си любов и държаща мъртвото тяло на годеника в скута си, невиждаща никакъв смисъл в живота, кой би предположил, че това е следващото прераждане на непобедимия завоевател Александър Велики, който не е имал загуба в битка? Понякога толкова различни едно от друго могат да бъдат преражданията ни.
През 13-ти век тези две сродни души се завъщат на Земята за ново въплъщение и отново са под светлините на прожекторите. Рудолф Щайнер се преражда под името Свети Тома Аквински, а Ита Вегман – като неговия ученик Реджиналдо от Пиперно.
(Свети Тома Аквински в центъра, а отстрани вероятно брат Реджиналдо от Пиперно)
Двамата се срещат в манастира Света Сабина, който Тома посещава. Там той се запознава с по-младия с около 5 години монах – брат Реджиналдо и е впечатлен от неговия пламенен талант, от острия му и логичен ум и от голямата набожност, която носи. От тогава те стават неразделни през последните 14 години от живота на Тома. Реджиналдо се превръща в най-близкия му човек – приятел, изповедник, ученик, дори се грижи за него като грижовна майка. Спят в съседни килии и Тома споделя много съкровени преживявания с него, като мистичната му среща с Христос.
(Реджиналдо и Тома)
Свети Тома Аквински остава един от най-известните богослови на средновековието, който изучава и описва в многото си трудове познатите по онова време науки, но за център поставя Христос. Интересно е да се знае, че за свой учител Тома възприема не кой да е, а именно Аристотел. Той е пленен от неговите трудове и начина му на мислене. Тома, разбира се не е знаел, че е прероденият Аристотел, дори не е вярвал в прераждането – грешка, която по-късно поправя, връщайки се като Рудолф Щайнер и посвещавайки живота си в разпространение на истината за прераждането и кармата.
(Свети Тома Аквински)
Реджиналдо активно помага в тази дейност на Тома и дори след неговата смърт продължава делото му и разпространява идеите на учителя си, които по онова време все още са се считали за еретични. Двамата успяват да свършат мисията, за която са дошли, а именно – да християнизират аристотелизма и да внесат логично и научно мислене в християнството. След смъртта на Тома, Реджиналдо спомага и за канонизирането му, но не доживява този момент.
И последният техен съвместен живот, описан ни от Посветения, е прераждането им като Ита Вегмaн и Рудолф Щайнер през миналия век.
(Ита Вегман и Рудолф Щайнер)
Те се срещат, когато Ита е на около 26 години и посещава негова лекция в Берлин. След нея обаче тя не е особено впечатлена и продължава пътя си, като не го разпознава. Съдбата обаче си знае работата и след 2-3 години тя отново присъства на негова публична лекция и този път е пленена. След лекцията тя бърза да отиде при него и да го попита как може да научи повече за тази духовна наука. Той я кани на ул. Моцщрасе 17 в Берлин, където има окултен клас и държи езотерични лекции. След като посещава първата такава лекция тя записва в дневника си, че от този момент тя е разбрала, че той Е БИЛ неин Учител, Е неин Учител и ЩЕ БЪДЕ неин Учител и в бъдеще.
(д-р Ита Вегман)
От тогава тя започва да се вслушва в съветите на Рудолф Щайнер, като този да започне да учи медицина. Но през следващите около 15 години не се отдава напълно в служба на Антропософията и на Рудолф Щайнер. Тя успешно завършва медицина, отваря много антропософски клиники, лаборатории, домове за деца и възрастни, но най-пламенно и изцяло се отдава на делото на Щайнер едва след пожара на първия Гьотеанум в нощта на 31 декември 1922 г. В тази нощ тя, наблюдавайки пламъците и стоейки до Рудолф Щайнер, вижда имагинации (духовни образи/видения) от техните минали животи, осъзнава общата им карма и колко са свързани. От този момент тя застава плътно до него.
(Изгарянето на първия Гьотеанум)
Ита Вегман приоритизира службата си към Рудолф Щайнер и предприема множество пътувания редом до него, заедно учредяват и ръководят „Школата на Михаил“ (Училище за окултни науки) в Дорнах. Ита Вегман е и единственият човек, с когото Рудолф Щайнер има обща книга, наречена „Основи на терапията: Разширение на изкуството на лечението чрез духовно-научни познания“, която е планирана в няколко тома, но така и не успяват да издадат повече от един. Това е последната книга, излязла изпод ръката на Рудолф Щайнер броени дни преди смъртта му, нанасяйки последни корекции.
(д-р Рудолф Щайнер)
Двамата работят рамо до рамо, развивайки Антропософската медицина и Школата на Михаил през последните около две години и половина от земния му живот. А през последната половин година от земните дни на Рудолф Щайнер, Ита Вегман е и негов личен лекар, като денонощно се грижи и бди до него, докато той е тежко болен на легло.
(Заминаването на д-р Рудолф Щайнер)
След преминаването на Щайнер през прага на смъртта, Ита продължава делото му, създавайки духовни центрове, огнища на Антропософията по света, които и до днес активно работят и се развиват. Основава и световноизвестната марка Weleda, разработва и лекарства по методите и насоките, дадени ѝ от Рудолф Щайнер.
(Ита Вегман и Рудолф Щайнер)
Може би ще ви бъде интересно са научите, че 4 години преди физическата си смърт Ита Вегман предприема последното си голямо пътуване, като посещава и България. Тук тя прекарва доста време. Влизайки по Дунав през Русе, тя посещава София, Рилския манастир, Пловдив, Бургас, Варна, отдъхва за кратко в св. св. Константин и Елена, посещава Аладжа манастир, Розовата долина и други места. Защо е предприела това пътуване по нашите земи можем само да гадаем, но една от причините вероятно е, че тя е знаела от Рудолф Щайнер за бъдещето на славянството и важната му роля според Божия план за развитието на човечеството. Затова вероятно е искала още тогава да се свърже със силите, живеещи в душите на славяните. Друга причина е била, че тя, знаейки за предишните си прераждания, вече е била по нашите земи като Александър Македонски, който е обхождал България, стигайки на север чак до Дунав. Човек понякога има нужда да се върне на дадено място, където някога е бил, за да се свърже с него и да изживее нещо специфично в душата си, което да му помогне да разбере по-добре кармата и собствената си индивидуалност. Така понякога, ако съдбата ни заведе до някои мистерийни центрове или места от миналото, а не знаем защо, вероятно сме били водени от духовните светове, за да си спомним нещо отдавна отминало. Такива центрове има на много места: в България е имало мистерийни места в Рило-родопския масив, както и по черноморието, в Ефес, в Елевзина (до Атина), на о. Самотраки и т.н.
👉 От това ценно видео (📺https://youtu.be/Ftz118Ru_8U) можете да научите много повече подробности за животите на Рудолф Щайнер и Ита Вегман, както и да отправите поглед в бъдещето на човечеството и предсказанията, които Рудолф Щайнер ни е оставил. Горещо ви го препоръчваме! Приятно гледане! ❤❤❤
COMMENTS