Преражда ли се Учителя и възможно ли е да го срещнем отново въплътен на Земята?

Приятели, питали ли сте се дали един дух от ранга на Учителя Беинса Дуно се преражда на Земята или неговият живот през 20-ти век е бил някакво изключение от Вселенските закони, подобно на единствения земен живот в плът и кръв на Христос?

Истина ли е, че Учителите на човечеството не идват повторно на Земята или го правят изключително рядко, оставяйки учениците си сами да се справят с трудните задачи пред тях, като стадо без пастир, който да ги обедини и да насочва тяхното развитие в най-благоприятна посока?

На следващите редове ще посоча 4 важни причини, поради които не мога да се съглася с това твърдение за единствения земен живот на Учителя, а нещо вътрешно ми подсказва, че и той самият, ако би бил днес сред нас, също не би се съгласил.

Учителя (с малки изключения) винаги е избягвал да говори за себе си – за миналото си, за бъдещето си и за това кой е той всъщност. Причините за това са много, но една от основните е, че Учителят се разпознава от ученика по вътрешен път, а не защото той се препоръчва като Божи пратеник или като някое величие от миналото.

Вследствие на това днес няма единно мнение по въпроса: „Кой всъщност бе Учителят?“, като мненията по въпроса варират от „предтеча на Антихриста“ до „Христос“ или дори „Отец“.

В редките случаи, когато говори за себе си, за своето минало или бъдеще, Учителя говори символично, а не буквално, но неразбирането на този факт води до редица заблуждения при материалистично и повърхностно възприемане на Словото, без задълбочено езотерично познание.

Ето няколко места, на които отдалеч Учителя загатва за себе си и за мисията си:

„Със свещениците няма защо да се борим. Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Сега още няма да го направя, но това ще бъде. Ако е да се защищавам, има кой да ме защищава. Онези, които ще се застъпят за мене, са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило Земята. То е Божествено войнство! Питате: Де са, да ги видим! — Ще ги видите.”

(„Защо не можахме?”, 24.12.1922г.)

„Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм аз, това ще научите от Бога. Като отидете при Бога, вие ще разберете кой съм аз и защо съм дошъл. Аз не говоря за себе си, а казвам, че съм дошъл на Земята да покажа на хората истинския път, по който те могат да служат на Бога. И затова, ако искате да знаете кой съм, идете първо при Бога, а после елате при мене, за да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.”

(„Право мисли!”, 14.07.1926г.)

„Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия.”

(„Акордиране на човешката душа“)

„Задачата на Великите Учители, които слизат на Земята, се свежда именно към това – да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция.”

 („Просветено съзнание“, 03 .12.1930г.)

„Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви поставям на плъзгава почва, избягвам това. Познавам душата на българския народ, та не искам да създавам карма. Исус Христос се яви на еврейския народ, но Го не приеха и така си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа.“

(Годишна среща, 1909г.)

Все пак Учителя ни е оставил достатъчно насоки за своята мисия, а ако вземем под внимание и знанието, дадено от Рудолф Щайнер, можем да достигнем до много отговори.

1. За пръв път ли Учителя идва на Земята или живота му през 20-ти век е предшестван от много други в миналото?

Нека започнем с това, че на по-близките си ученици Учителя е дал известни насоки за себе си.

Визирайки един такъв случай, в своята сказка Боян Боев през 11.08.1945г. цитира Учителя:

„Всички вие, които сте в Братството, едно време, много хиляди години преди Христа бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхме в една окултна школа в Индия, после в Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте учениците на Бялото братство.“

Влад Пашов пък в „Историческият път на Бялото Братство през вековете“ цитира Учителя:

„Вие сте били с мен в Египет, в Персия, в Халдея, в Асирия и Вавилон, в Палестина, в Гърция, Рим и т.н.“

Това, преведено на друг език значи: „Аз съм този, който съм работил в Египет, Персия, Халдея, Асирия и Вавилон, Палестина, Гърция и т.н.“

А самият Учител казва: „Когато се занимавате с мен, трябва да знаете, че за вас не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не, защото когато той действа, не може да се познае кой е той – той се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние тук не можем да се познаваме, защото сме изпратени на работа. Но вие сега не че не ме познавате – познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните – бъдещето е напред.”

(Годишна среща, 23.08.1914г.)

3. Колко често се прераждат предводителите на човечеството според Рудолф Щайнер:

Заратустра:

„Това Същество, което отново намира своето етерно тяло, отделено по описания начин, непрекъснато се намесва в историята на човечеството. Както лесно може да си представим, то се превръща в най-големия помагач на онези, които искат да разберат великото Събитие от Палестина. Оттогава, тази индивидуалност, под името „Учителят Исус“, непрекъснато се явява в поврата на времената; и така, Заратустра или Азът на Заратустра, след като отново откри своето етерно тяло, продължи своята битка в името на общочовешката еволюция, вече като „Учителят Исус“, който оттогава все отново и отново се въплъщава на нашата Земя, за да насочва и ръководи онова духовно направление, което наричаме християнство. Той е истинският вдъхновител на онези, които искат да разберат живото и развиващо се християнство; в езотеричните школи той вдъхновява онези, които имат грижата за опазване на християнските учения. Зад великите фигури на християнството стои именно той, непрекъснато припомняйки в какво се състои истинското значение на Събитието в Палестина.“

(Събр. съч. 114)

Манес:

„В следващата голяма епоха на развитието хората ще умеят да поставят в действие окултните сили. Добрите ще имат задачата да въздействат върху своите събратя, които са поели течението на злото. А в мировите окултни течения всичко предварително се подготвя за следващите времена. Но хората твърде малко разбират днес най-дълбокото от всички световни окултни течения. Онова световно окултно течение, което подготвя това, казва на своите ученици: „Хората говорят за добро и зло, но те не знаят, че в мировия план е необходимо злото да достигне до своята връхна точка, за да могат онези, които трябва да победят това зло, да употребят в побеждаването на злото своята сила така, че от това да се получи толкова по-голямо добро.“

Обаче най-отбраните хора трябва да бъдат подготвени така, за да могат да надживеят епохата на войната на всички против всички и да преминат в следващата епоха, където срещу тях ще застанат онези хора, които ще носят на лицето си знака на злото; те трябва да бъдат подготвени така, щото в човечеството да може да се влее колкото е възможно повече от силата на доброто… Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство…

Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство. Манес е онази висша индивидуалност, която непрестанно се преражда на Земята и е ръководещият дух на онези, които имат задачата да превърнат злото в добро.“

(Събр. съч. 104)

В своите лекции Рудолф Щайнер също загатва за свое евентуално прераждане към края на XX век:

„Онези хора, които днес (1924 г.) приемат Духовната Наука по един честен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие… И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък… в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.

Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот; когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят.“

 (Събр. съч. 238)

4. Едно често пренебрегвано пророчество

Към края на своя живот Ванга изрича едно пророчество, което няма как да бъде подминато, ако познаваме верността и точността в предричането ѝ на много събития, случили се впоследствие.

Пророчеството можете да научите в това половин-минутно видео.

Там Нешка Робева казва: „Но още нещо е казала за Петър Дънов – иска ми се да го кажа. В един момент тя каза: „Нешка, Дънов се е преродил – ако го видя, ще го позная.“ – Това тя го каза пред мен и след доста време – понеже аз никога не задавам въпроси пред нея – така се осмелих и казвам: „Лельо Ванга, ти каза, че Петър Дънов се е преродил и ако го видиш, ще го познаеш. Къде се е преродил?“ – И тя тогава ми каза: „Рано е още.“ – Тоест рано е да се покаже, аз така го разбирам.“

След като преди време попаднах на тези значителни думи, изречени от човек с поглед в духовните светове, каквато е била Ванга, реших да се свържа с г-жа Нешка Робева с молба за повече подробности и кога се е случил този разговор.

Тя ми отговори: „Здравейте, приятелю. Не помня кога точно леля Ванга каза тези думи. Трябва да е било около 92-94г. Помня, че я попитах, по-късно, къде е прероден, но тя след като се замисли отговори: „Рано е още.“ – останах с убеждението, че е рано да разкрива подробности.“

Забележка: Тъй като очаквам един конкретен нелогичен аргумент против изложените факти в тази публикация, използвам момента да го опровергая предварително – твърдението, че Ванга не е имала предвид Учителя Беинса Дуно, а човекът Петър Дънов, който според мнозина е една обикновена земна душа, в която по-късно се вселява Духът на Учителя. Тук няма да влизам в подробности за верността на това твърдение, но ще се обоснова защо в него няма логика.

Пророчицата е говорила неведнъж за Учителя, наричайки го „Дънов“. Например веднъж казва пред Нешка Робева: „Четете Дънов, той е истината.“

А друг път: „Нашите планини и езера са свещени като тия в Индия. Само че народът ни не го разбира. Ще дойде ден, когато при нас ще дохождат от цял свят и ще черпят енергия. Седемте рилски езера са райско кътче – то ни е връзката с Космоса. Затова Дънов толкова често е ходел там.“ (пред Б. Цветкова, „Ванга – живот за хората“)

Така че доводът „Ванга говори, че Петър Дънов е отново на Земята, а не Учителя (Беинса Дуно)“ звучи озадачаващо, защото ако беше така, тя нямаше да го нарича „Дънов“ в останалите разговори, когато очевидно визира Учителя, а не индивидуалност, която не се проявява от десетилетия в тялото на Петър Дънов.

Това би било все едно Ванга да каже нещо за Исус Христос, а ние да твърдим, че визира духа на Заратустра, който е подготвил тялото на Исус до 30-тата му година, след което го напуска, за да може Христовия Дух да се всели в него.

5. Дори в Словото си, Учителя категорично подготвя своите ученици, че пак ще се срещне със тях тук на Земята:

„Аз съм дошъл на Земята да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина? – Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводил, и ще питам: „Изпълних ли длъжността, която имах?“ – Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: „Добре свърши работата си.“ – Такъв е законът за малкия брат на небето. Да направи това, което Бог иска от него…

Това ви възвестявам за новата година: Не свършвам, но сега започвам. Това трябва да знаете. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-велики неща има… Един ден всички ще се срещнем – разбира се, не при такава обстановка като днешната, а при десет пъти по-добра обстановка, и то пак на Земята.“

 („Братът на най-малките“, 01.01.1917г.)

„Мислите ли, че Учителя, като слезе на Земята и се облече в плът, не учи? И той учи нещо, което не е знаел. И Христос, като дойде на Земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше. Казвате: „Учителя знае всичко!“ – Не е така. Аз се радвам, че човек всякога има какво да учи. Радвам се, когато се ограничавам и слизам долу; радвам се, когато съм свободен и се качвам. И вие ще слизате долу и ще се качвате горе. Като слизам и се качвам, аз изучавам хората, разбирам нуждите им и всякога мога да помагам.“

(„Възпитание на волята“, 30.03.1932г.)

„“Кой ще ни помогне да разрешим въпросите си?“ – Има кой да ви помогне. Ето, аз съм готов да ви помогна. Ще ви светя и вие ще вървите след мене. Днес съм с вас и в бъдеще пак ще ви срещна. Ако учите, ако сте готови да изправите живота си, ще се застъпя за вас пред Господа, да ви запише отново за ученици. Ето защо, като се върнете по домовете си, отворете нов лист на вашата книга. Това значи да станете отново пръчка на лозата и Божествените сокове да потекат във вас.“

(„Лозата и пръчките“, 26.01.1919г.)

„Ако вляза в другия свят, при най-благоприятните условия след 45 години ще ми се отдаде случай да дойда пак. А при неблагоприятни условия, може да дойда след 80, след 150, след 200 години.“

(„Като добрия син“, 01.01.1936г.)

А Боян Боев разказва:

„През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя… Сестрата, която седеше отляво на Учителя, се обърна към него и каза: „Учителю, ние не искаме да се делим от вас”.

Учителя каза: „Отсега нататък няма да има раздяла между мене и вас.”

Думите на Учителя ни дават да разберем, че заедно с него ще работим през вековете.

На едно сестринско събрание в салона, в четвъртък следобед през 1931 г., Учителя държа беседа. В беседата той каза между другото:

„Преди 50 000 години всички вие, които сега сте в Братството, бяхте едно семейство.”

Казаното по-горе от Учителя показва две неща: първо, че връзките между всички братя и сестри, между всички нас, са далечни – от хиляди години, и второ – че винаги сме били заедно с Учителя.

Веднъж през 1937 година една малка група братя отидохме с Учителя на Мусала. Бяхме 7 души. На връщане от върха седнахме при най-горното езеро – Окото. Стана дума за нашето Братство и Учителя каза тогава, че членовете му се прераждат заедно, както едно ято птици, което прехвръква от дърво на дърво. Ние сме като едно ято и се прераждаме от една страна в друга. Учителя каза, че ние от Братството имаме два вида прераждане: един вид прераждане в маловажни епохи, когато нямаме важна работа. Тогава се раждаме пръснати в разни страни. Имаме и друг вид прераждане във важна епоха, когато ни предстои важна работа. Тогава ние се раждаме едновременно и събрани в една страна и с общи усилия изпълняваме задачата, която ни се пада. В маловажните епохи, понеже се раждаме в различни държави, добиваме различни опитности и после, събрани във важните епохи, ние обменяме тия опитности помежду си.”

(из сказка, държана от Боян Боев на 11 август 1945 г. в гр. София)

Човечеството преживява едни от най-трудните и важни времена в цялата си история. И неизбежно тук поне за мен възникват два въпроса:

Дали наистина Учителя ще остави учениците си точно сега?

И ако не го направи, колко от хората, които твърдят, че следват Учението му, биха го разпознали, вместо да го отрекат с насмешка, защото например не отговаря на техните очаквания?

„Като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Кога хората са приели Истината на своето време? Не донесе ли Христос една Велика Истина на своето време на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея – било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят.”

(„Онези дни ще се съкратят“, 25.05.1924г.)

Още за Учителя може да научите от това видео: