По-добре е човек да се обезсърчи, но да знае истината, отколкото да се насърчи и да бъде в заблуждение

По-добре е човек да се обезсърчи, но да знае истината, отколкото да се насърчи и да бъде в заблуждение

Откъс от беседата „Проява и постижение на любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 83 години:Съвременните хора казват, че някои неща разб

Откъс от беседата „Проява и постижение на любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 83 години:

Съвременните хора казват, че някои неща разбират, а други не разбират. – Защо? – Защото в разбирането на нещата има степени. Ако турите една семка в джоба си и отвреме-навреме я поглеждате, вие ще имате едно разбиране за нея. Ако я изядете, ще имате друго разбиране. Обаче, ако я посадите в земята и чакате да израсте, да цъфне и плод да даде, вие ще имате трето и пълно разбиране за семката…

Няма по-велико нещо за човека от това да разбира Любовта, Мъдростта и Истината. Който разбира Любовта, той придобива Живота. Който разбира Мъдростта, той придобива Знанието. Който разбира Истината, той придобива Свободата. Какво по-голямо благо може да очаква човек, ако е придобил Живот, Знание и Свобода?

Ние говорим за свободата в широк смисъл на думата, а не в този ограничен смисъл, както днес се разбира. Някой мисли, че е свободен, а въпреки това страда, умира, осиромашава, боледува и т. н. За него това са ред ограничения, от които той не може да се освободи. Това е относителна свобода, а не абсолютна. При тази свобода, чувате някой да казва, че е господар на себе си. Само онзи е господар на себе си, който разбира Любовта и я прилага. Любовта е единствената реалност чрез която Духът се проявява в цялото Битие…

Като изучавате живота, ще видите, че той се изявява в две противоположни посоки: нагоре и надолу, надясно и наляво. Затова именно, навсякъде в живота срещате два вида хора: материалисти, които живеят в долините, и идеалисти, духовни, които живеят по високите върхове…

Като се качват по високи планински върхове, духовните хора мислят, че лесно могат да стигнат и на най-високия връх в света – Еверест. От години насам англичаните правят усилия да стигнат този връх, но въпреки големите им жертви, те са далеч още от него. И духовните хора не могат лесно да постигнат духовния връх Еверест. Хиляди години още трябва да работят върху себе си, за да стигнат този връх.

Като слушат да се говори така мнозина се обезсърчават. Те мислят, че малко им трябва, за да стигнат върха Еверест. По-добре е човек да се обезсърчи, но да знае истината, отколкото да се насърчи и да бъде в заблуждение.

По-добре е човек да знае, че не го обичат, отколкото да живее в заблуждение, че е обичан. По-добре е да се обезсърчи, че не го обичат, а всъщност да го обичат. Днес много хора казват, че обичат, а всъщност не обичат. Други пък казват, че не обичат, а всъщност обичат… Дойдат ли до любовта, всички хора изпадат в заблуждения, понеже всеки излиза от лично гледище. Хората имат високо мнение за своята любов. Каквото мнение да имат, любовта им е човешка: днес се очароват, на другия ден се разочароват. Не само хората обичат, но и растенията, и животните, и птиците, и насекомите. Всяко живо същество изказва любовта си по особен начин, чрез специален език и специални отношения…

Какво представя любовта? – Стремеж на човека към една нова, непозната област, която го води към освобождаване. Значи, любовта е стремеж към освобождаване. Който живее в тъмнина, той се стреми да вземе посока към светлината. Който живее в смъртта, той се стреми към посоката на живота. Това са все прояви на любовта. След големи усилия човечеството е дошло до посоката на светлината. Причината за излизането му от областта на тъмнината и влизането му в областта на светлината е любовта. Следователно, с други думи казано: Любовта представя усилената деятелност не само на хората, но и на всички напреднали същества, а главно на Бога. Чрез своя подтик, т. е. чрез Любовта Си, Бог е създал Небето и Земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света.

Казано е в Битието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Къде е този човек днес? Ако го срещнете някъде, ще видите, че той коренно се различава от всички хора на Земята. Той има светло лице, чист поглед, чисти мисли и чувства. Животът му е осмислен. Той има една идея в живота си – да служи на Бога.

Който е изгубил първоначалния си образ, той живее с идея за своето минало величие. Той иска Бог да мисли само за него. Права е тази идея и това желание на човека. Бог мисли за човека, но ако и човек мисли за Него. Обаче, ако човек мисли за Бога и Го вижда само в отделни лица, т. е. само в частите Му, той не е прав. Мислете за Бога като за нещо цяло. Мислете за всички части на цялото, а не само за няколко. Бог се проявява и в най-малките същества, като части от Него, но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме закон за единство, или велик закон на Любовта. Като мисли за Цялото, човек трябва да обхваща в себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човек е дошъл до постигане на Любовта…

Като изучавате човешкото лице, виждате, че между всички негови удове има определени математически и геометрически съотношения. Запример, веждите на човека трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата му трябва да е толкова голяма, колкото са дълги веждите. Такава трябва да бъде и дължината на ушите. Това са мерки, взети от природата…

Всички се запитвате какво нещо е Бог. Преди да отговорите на този въпрос, отговорете на въпроса какво представлява човек. Лесно може да се отговори на този въпрос. Човек е същество, което мисли. А какво представя мисълта? Мисълта е област на светлината. Значи, човек е същество, което живее в светлина…

Само великата, мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината, от робството, в което е попаднал. Той е употребил велика, творческа сила, за да разбие този мрак, да освободи заробените от него същества и да им даде условия за нов живот – живот на светлина и свобода. Не е лесно да се създаде един такъв свят. Не е лесно да се освободи живота от оковите на ограничението и мрака. Човешкият ум не може да си представи каква мощна, гигантска сила, какъв свръхгениален ум е работил при създаването на света. С човешкия език нещата стават лесно: „Бог казал да бъде виделина и се явила виделина.“ Какви усилия се искат, докато дойде тази виделина!

Съвременните хора търсят лесния път. Те искат, като кажат нещо, да стане както са казали. Те искат да станат красиви, но нека се опитат да придобият красотата, да видят лесно ли се придобива, те искат да бъдат силни, учени, здрави, но усилие е нужно, за да се постигне това. Каквото пожелаете, можете да го постигнете, но знание се иска. На всяко действие има и противодействие.

Следователно, пожелае ли човек да постигне нещо красиво, той ще срещне на пътя си големи противодействия. За да се справи с тия противодействия, той трябва да разполага с голяма сила. Ако не може да преодолее тия препятствия, човек се лишава от благата, които му се падат. Казано е в Писанието: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.” От тук вадим заключението: Който не победи, той роб ще бъде…

Като ученици, за да дойдете до вътрешното познаване на нещата, вие трябва да развивате интуицията си, да си служите с нея. За да дойдете до вътрешно познаване на нещата, вие трябва да съгласувате мислите и чувствата си. За да реализирате своите мисли и чувства, волята ви трябва да бъде възпитана. Иска ли човек да успява в живота си, любовта му трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Като обича, човек не трябва да мисли, че неговата любов е по-голяма от любовта на другите. Любовта по количество не се мери…

Любовта е неподкупна. Тя не се интересува нито от богати, нито от сиромаси. Тя не се интересува и от учени и прости. Никой не може да я застави насила да отиде при някого. Любовта се интересува само от едно нещо: разбират ли я хората и могат ли да я приложат. И като я приложат, важно е да подобрят живота си. И като го подобрят, важно е да бъдат доволни от него. Любовта крие в себе си магическата тояжка, която окултните ученици и в миналото, и сега още търсят.

Магическата тояжка не е нищо друго, освен силата на любовта. Тя няма определена форма и големина, но въпреки това с нея се измерват всички неща в света. Който притежава тази тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата пръчица, и пред него ще се яви трапеза с всякакви ястия и плодове. Щом се нахрани, пак ще тропне с пръчицата си, и трапезата се скрива. Ако е в пустинята, където няма капка вода, той пак ще тропне с пръчицата си и пред него се открива извор с чиста, кристална вода. Мойсей разполагаше с магическата тояжка. Той направи с нея ред чудеса пред Фараона и пред еврейския народ в пустинята. Докато не беше придобил тази тояжка, той минаваше за обикновен човек. Щом я придоби, той стана силен, велик. Тогава той се натовари с мисията да освободи израилския народ от египетското робство и да го изведе през пустинята…

При един богат банкер в Америка се явила една комисия от няколко възрастни, почтени дами, да искат помощ за някакво благотворително дружество. Като ги изслушал, той извадил от касата си сто долара и казал: „Заповядайте, вземете тази сума.“ Повече не мога да дам. Те излезли от кантората му недоволни, с общо впечатление, че е голям скъперник. Една млада, красива мома, от същото дружество, решила да посети този банкер, да види колко може да пожертва от себе си. Тя влязла в кантората му, вежливо се поклонила, усмихнала се и свободно, с отворено сърце и душа, разказала какво иска. Като я погледнал, банкерът моментално отворил сърцето си за нея и, без да я изслуша докрай, предложил ѝ голяма сума. На излизане от кантората му, банкерът я поканил и втори път да го посети. Той ѝ казал, че е готов да ѝ услужи, че на всяко време е на нейно разположение. Като останал сам в кантората си, той въздъхнал дълбоко и си казал: „Дано пак ме посети!“

Следователно, когато хората въздъхват след вас и пожелават пак да ги посетите, ще знаете, че вие сте влезли вече в реалния живот. Кажат ли след вас: „Дано пак дойде!” – знайте, че Бог е във вас. Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца. Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост.

Когато дадете път на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи, но ще се облечете с дреха, съставена от седемте цвята на спектъра. Червеният цвят е проява на живота; оранжевият означава индивидуализиране на живота; зеленият – стремеж към растене; жълтият – проява на интелигентността в живота; ясносиният – проява на вярата; тъмносиният – придобивка в живота; виолетовият – проява на силата в живота.

Цветовете на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват. Белият цвят на светлината показва, че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа, без никакви външни правила и методи. Всеки трябва да служи на Бога, както разбира, по вътрешен път, като децата. Красивото в децата е това, че определят отношенията си към хората по вътрешното си разположение…

Сега, благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете и за богатството, и за сиромашията, в които живеете. За предпочитане е човек да бъде сиромах, но да знае защо живее, отколкото да бъде богат и да не знае защо живее. И като богат, и като сиромах, човек трябва да знае защо живее. Сиромашията и богатството са две състояния в човешкия живот, които се сменят. Сиромашията може да се уподоби на изгряващото слънце, при което човек става от сън и отива на нивата да работи. Богатството е подобно на залязващото слънце, при което човек се е прибрал от нивата и отива да спи, да почине от дневната работа. И като работи, и като почива, човек непременно трябва да благодари.

Сега ще ви дам няколко напътствия за работа върху себе си, за да се свържете с разумните сили в природата. Всяка сутрин прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре до долу, и мислено си кажете: „Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.“

После, прекарайте пръста си над веждите и кажете: „Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога правилно да минавам от единия в другия.“ Веждите са граница между тия два свята.

След това, със същия пръст обиколете ухото си и кажете: „Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран.“ Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате в себе си чувството на честност и на справедливост.

Отвреме-навреме допирайте двата си пръста до меката част на ухото, за да придобиете нежност и мекота. Ако майката знае как да хване ухото на детето си, тя би му подействала благоприятно. Това може да се приложи като добър метод при възпитанието на детето. Обаче, дърпането на уши, както някои майки и учители правят, не дава добри резултати.

Най-после при леко докосване на пръстите до устата си, кажете: „Господи, вложи Любовта си в сърцето ми, да говоря меко и сладко да изразя Твоята любов.“

Същевременно вие трябва да изучавате и ръката си. Тя е свидетелството на човека. Благородството на човека се крие в първия пръст, в показалеца; справедливостта – в средния пръст; стремежът към красивото, великото, изящното – в безименния пръст; практичността – в малкия пръст. В палеца е вложен Божественият принцип в човека. Той управлява човешката воля. Следователно, ако волята на човека по известни причини отслабне, отвреме-навреме той трябва да глади палеца си, като се обръща с мисълта си към Бога, да му даде сила и светлина, да разбира волята Му и да я прилага…

Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички техни удове. Радвайте се на краката и на ръцете си и на службата, която те извършват. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Слушайте гласа на вашия небесен Баща, Който ви е пратил на земята да учите и Който всеки ден ви говори!

Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.

COMMENTS

WORDPRESS: 0