„Моми, когато ги любят 10–15 момци, започват да се кокорят, да се надигат и стават нещастни. Преди няколко години бе убита в София една мома от своя г
„Моми, когато ги любят 10–15 момци, започват да се кокорят, да се надигат и стават нещастни. Преди няколко години бе убита в София една мома от своя годеник, защото му изневерила. – Защо любите двама? Един Ви беше достатъчен. Всяка мисъл си има своето място.
Ако не любите някого, не го лъжете, кажете му истината и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казват: „Да любим“; но знаете ли как се изразява любовта? Човек, който желае много, прави грях, а който направи грях – страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош, а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лош човек в света. Има в света две лъжи, два вида грехове, – като казват, че любите някого, а го лъжете, постъпвате като крокодилите: те, когато обичат някого, облеят го със сълзите си, за да стане по-гладък, та да могат по-лесно да го глътнат. Не такава любов трябва, а любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце го дай. Ако мъже и жени бяха приложили тази философия в живота, домовете и обществата щяха да се изменят на добро. Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма.“
(„Децата“, 11.92.1917г.)
„Който обича ближния си или себе си повече от Бога, той всякога ще изневери на любовта си. Момък, който обича една мома повече от Бога, всякога може да ѝ изневери. Всеки търси нещо извън себе си и като го намери, не се задоволява. Търси Бога в себе си, свържи се с Него, за да бъдеш всякога доволен и верен на себе си и на своя ближен. Ето защо, всеки трябва да си каже: „Аз познавам живия Бог, Който е в мене, и изпълнявам волята Му.“ Бог, Който живее в човека, живее във всички живи същества, в цялата природа.“
(„Голямата вяра“, 19.01.1919г.)
„Някой път изневеряването може да стане несъзнателно, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : Тази мисъл идва от сатаната.“
(„Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората“, 19.08.1919г.)
„Да не мислите, че когато някой път казвам: „Вие не обичате“, аз обичам да представям силни контрасти; аз не отричам, че те говорят за любовта, но те не я преживяват. Питайте когото и да е: каква е неговата любов, какво люби; който е казал, че много е любил, нека ви опише в какво седи неговата любов, как я е преживявал и след като ви я опише, вие ще се хванете с двете ръце за корема и ще се смеете.
Той ще каже: „Тъй, аз му разправих добре, а той не е признателен!“ После: „Аз го обичах, той ми изневери.“ – Ама това не е любов… Именно когато обичаш някого, има условия най-малко да ти изневери. В окултната литература не е имало случай, дето обичаният да е изневерявал, няма изключение, то е немислимо. Изключенията са всякога вън от Любовта…
Две правила ще ви дам: „Ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш; ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш.“ – Това са две правила, които ще внесете, изпитайте ги да видите колко тези правила са верни. Ще мислите върху тях.“
(„Страхът и съмнението. Обичта“, 24.05.1922г.)
„Има Един, който мисли за нас – Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде верен и никога не ще ни изневери! Има Един! Кой е? –Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете, То е написано във вашите души. Само така ще видите, че моите думи са верни.“
(„Познат от Него“, 07.02.1926г.)
„Като не разбират законите на живота и на любовта, хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж погледнал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жена си в някакво изневеряване. Какво лошо има в поглеждането? Турците казват: Благословение е човек да гледа красивото. Престъплението не се заключава в гледането, но в желанието на човека да обсебва красивите неща. Гледането, обсебването не е любов. Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката душа.“
(„Вкисване“, 06.11.1929г.)
„Момък се влюбва в мома и я задига. Мома се влюбва в момък и го задига… Някой казва: „Еди-кой си ме люби“. – Откъде знаете? Днес ви люби, утре ви изневерява. Любов, която се явява и изчезва, тя не е истинска.“
(„Запечатал е“, 08.08.1931г.)
„Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея!“ Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е с него. Но щом се прояви съзнанието, променя се и поведението му. Почва да я следи къде ходи, как се облича, с кого се е срещала и разговаряла. Всичко иска да знае. В съзнанието ни съществува процес, който измъчва човека. Много хора казват: Какъв е този дявол, който ме измъчва? Казва: Виждам, жена ми е добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, изведнъж дойде нещо в мене и почва да ме мъчи. Все мисля, че ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Това, което ми говори, нито веднъж не е излязло невярно.“
(„Ето отрока“, 06.11.1932г.)
„Някога духовете се разделят на няколко лагера, но всички са от една банда. Едни от тях създават изкушения за младите моми, други – за младите момци. Те търсят начин да оберат човека. На младия момък ще намерят една мома, да му казва, че го обича, че не може да живее без него. В това време ще изпратят друга мома, да внесе в него съмнение, че първата не го обичала, че замотавала главата на други момци. Всъщност, нито втората му желае доброто, нито първата му е изневерила – интриги са това. Най-после ще дойде трета мома, със задача да съветва и примирява. И момъкът ще се лъже ту в едната, ту в другата, ту в третата, докато го накарат да извърши някакво престъпление. Той се чуди, какво да прави. Не само че никоя не е готова да се жертва за него, но стават още причина той да умре.“
(„Време и пространство“, 20.11.1932г.)
„Дойде една циганка и казва: „Ти имаш 9 оки късмет.“ Че как го е мерила? „Тебе – казва – мъжът ти ще те обича, но той си има и друга жена.“ Пуска един фитил. Та тука има един човек, умориха го така. Заблудиха го, умориха го. Отива един гадател и казва: „Слушай, жена ти не е честна. Тя ти изневерява на тебе.“ Започва той да подозира и след време той узнал, че тази работа не е така. Но човекът заболял и отишъл в другия свят. Той на мене ми казва: „Идвам да те питам вярно ли е.“ Казвам: Остави тези гадатели. Той не може да разчете работата. Тази работа не е вярна.“
(„Мъдростта съгради“, 09.07.1933г.)
„Да вярваш – това значи да видиш с каква сила работи в тебе любовта. Ние в кого вярваме? Ние вярваме в този, когото обичаме, когото любим. Ако той не ни изневерява, ние всякога имаме любов към него. Вярата е винаги израз на любовта и любовта е винаги израз на вярата. Значи, основа на нещата е любовта, а вярата ще дойде като едно последствие.“
(„Работа и почивка. Любов и Мъдрост“, 12.11.1933г.)
„Обикновено, драмата започва така: Двама се влюбват. Влюбват се и се венчават. Но неговата възлюбена, един ден, намира по-красив и по-богат от него и му изневерява. Според сегашното схващане, нещата се развиват така: Мъжът разбира за изневярата на жена си и решава: един куршум за нея и друг, за себе си – убиват се и двамата. И се завършва трагедията, романът. Аз няма да го направя така. Аз ще оставя жената да си живее. Понеже е изневерила на мен, тя и на другия ще изневери. Той ѝ тегли един куршум, но тя не умира. Аз я лекувам – ставам добрият самарянин. И след това я пускам, пак да отиде в света, сама да си избере пътя. Не я застрелвам, оставям я жива, като че нищо не е било. Но да се яви в нейното съзнание нещо ново. Ще оставя и нея, и него да си живеят. Нека друг да тегли куршум, не аз. Сега, вие като си отмъщавате понякога, сте от старите писатели. Всички вървите по стария път.“
(„Новото учение“, 02.10.1935г.)
„Приемете новите разбирания и откажете се от ученията на падналите ангели. Те донесоха кривите учения на земята, под чието влияние хората се намират и до днес. Мъжът пази жена си да не му изневери. Жената пази мъжа си да не й изневери. Бащата пази сина си, майката – дъщеря си. Как ще се пазят хората, когато спят? Предайте възлюбения си в ръцете на Господа, с молба Той да го пази и да прави с него, каквото иска.“
(„Двете полушария“, 22.09.1936г.)
„Когато един човек е уверен, че го обичаш, той никога няма да злоупотреби с твоята любов, понеже, ако ти изневери в дадения случай, той ще усети такава голяма болка, както никога не е чувствал.“
(„Елате да разсъждаваме“, 30.05.1937г.)
„Вие казвате, че сте обикнали някого със сърцето си. Но този, когото обичате, съвършен ли е? Той утре ще ви изневери. Ще обичаш един човек, който никога няма да ти изневери. Той трябва да е така устойчив, както Бог е устойчив. Като обичаш Бога, Той никога няма да ти изневери. Бог никога не ни изневерява, а ние изневеряваме. За нищо и никакво креснеш. За да бъдете свободни, за да се освободите от страданията, трябва да имате любов.“
(„Основното правило“, 22.01.1939г.)
„Когато съществата от Божествения свят искат да се развлекат, да сменят работата си, те слизат на земята между хората, да видят как работят. Като видят, че някой плаче, те се приближават към него и му казват: „Какви хубави извори излизат от очите ти. Защо плачеш?“ Някой ангел вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва защо плаче. Тя му разказва, че обича някого, а той ѝ изневерил. Като разказва историята на своята любов, той слуша внимателно и се чуди каква е тази любов, от която човек плаче.“
(„Добрата покана“, 01.09.1940г.)
„Не можеш да слугуваш едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона. Младата мома не може да бъде вярна на избраника си, ако преди това е държала двама в ума си. Раздвои ли се в себе си, тя не може да бъде вярна нито на единия, нито на другия. Ако се ожени за един от тях, няма да бъде щастлива и ще търси вината в него. Търсете причината за грешките си във вас, а не отвън. И хората имат грешки, но вие не можете да ги изправите. Човек може да изправи само своите грешки, но чуждите – никога.“
(„Единственото нещо“, 14.09.1941г.)
„Често децата умират от омраза. Бащата се влюби в друга жена, която влиза в стълкновение с първата му жена. Ако двете жени не се примирят, децата на първата започват едно след друго да умират. Ще кажете, че този мъж постъпил честно, развел се с жена си и се оженил за втората. Това, обаче, не примирява двете жени. След време мъжът може да се влюби в трета жена и да изневери на втората. Тогава ще се яви омраза между втората и третата жена, и ще започнат да умират децата на втората. Не е позволено да се злоупотребява с любовта. За да не се изопачава любовта, преди всичко, човек трябва да обича Бога. И тогава любовта към Единния ще бъде любов към всички. И любовта към всички ще бъде любов към Единния.”
(„Вечното благо“, 15.08.1943г.)
Още по темата:
COMMENTS