„Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат да ви разкъсат.“ (Мат
„Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат да ви разкъсат.“
(Матей 7:6)
„Не е достатъчно да раздаде някой цялото си имане на сиромасите, за да направи добро, защото когато Христос казва, че трябва да се прави добро, Той иска да каже, че това добро трябва да се прави разумно. Не би било разумно да даваш на един вълк всеки ден по едно агне.“
(„Многоценният бисер“, 02.05.1915г.)
„Всички блага в живота са дадени от Бога. Добрият човек има право да черпи от тях, докато задоволи своите естествени нужди. След това той дава и на ближните си.“
(„Доброто съкровище“, 20.05.1917г.)
„Търсете Царството Божие! Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко.“
(„Царството Божие“, 26.02.1922г.)
„Казвате: „Ние сме млади сега, как ли ще се развие нашият живот?“; ако вървите в Божествения път, животът ви ще се развие красиво, а ако се отклоните от тоя Път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, за да видите какво ще стане с вас. Докато вървите в пътя на Бялото Братство, там никакво зло не ви чака. Ако понякога Белите братя не ви помагат, причината за това е, че вие не можете всякога да използвате разумно благата, които те ви дават.
Ето един пример. Представете си, че вие имате другар пияница, а от време на време получавате известна сума от Белите братя; щом получите парите, вие ги занасяте на вашия другар. Какво ще направи той с парите – ще отиде в някоя кръчма и ще ги изпие; тогава и вие не печелите, и другарят ви нищо не печели – каква полза от вашата помощ? Ето защо Белите братя спират своя бюджет по отношение на вас и вие започвате да страдате; защо страдате – приятелят ви не трябва да пие. Не е приятел онзи, който иска да се жертвате за някаква негова слабост; приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето повдигане. Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване или чрез насилие; доброволната жертва, жертвата по Любов има място в Бялото Братство.
Казвате: „Кога Белите братя са готови да се жертват за нас, да ни помагат?“; когато в душата на човека се яви силен подтик да бъде ученик на Великата Школа, Белите братя са готови да се жертват за него, да му помагат, да му съдействат.“
(„Стар и нов живот“, 29.03.1922г.)
„Важно е, подобрява ли се раната след превръзката, или се влошава. Ако се влошава, по-добре да остане непревързана. Следователно, ако не можеш да направиш едно добро, както трябва, остави друг да го направи. Докато дойдете до разумното правене на добро, трябва да прилагате правилата, които ви се дават в школата, да правите опити. Изведнъж няма да станете светии, но от вас се иска постоянство и любов в работата. В един живот не се постига светийство. Свет човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който разполага със знания и опитности, с добродетели и сила. Всеки момент той знае какво трябва да прави, как да помага на ближния си и как да върши Божията воля.“
(„Живите сили в природата“, 20.07.1922г.)
„Същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде.“
(„Последното място“, 15.02.1925г.)
„Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее.”
(„За тяхното неверство“, 06.02.1927г.)
„На едно място Христос казва: „Каквото попросите в мое име, ще ви се даде”. Който не разбира вътрешния смисъл на този стих, мисли, че щом пожелае нещо в името на Христа, трябва да го получи. Христос помага за реализирането на разумните желания, а не за глупавите. Разумно ще хлопаш и разумно ще искаш.“
(„И рече Исус“, 06.04.1930г.)
„Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.“
(„Човешкото лице“, 26.02.1932)
„Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за себе си, раздай го даром! Направи нещо за Него! Ако го задържиш, ти правиш едно престъпление! Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам си създаваш вътрешни нещастия! Животът трябва да тече! И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане. Те мязат на затворени езера. Нямат никакво изтичане вън от тях. У тях става само едно изпарение. А тия, затворените езера, мязат на онова, мъртвото море, в пустинята. Нищо не може да живее там.“
(„Няма да ви остави“, 29.10.1933)
„Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.“
(из „900 мисли от Учителя“, съст. Л. Кръстева)
„Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.“
(из „Окултният ученик“)
„Има един закон: който не дава доброволно благата, после ще ги даде по закона на насилието. Ако не ги дадеш доброволно, ще ти ги вземат насила.“
(из „Изворът на Доброто“)
Кришнамурти:
„Трябва да различаваш важното от неважното. Бъди, твърд като скала когато трябва да са отделни доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите. Защото ти трябва да бъдеш винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна свобода, каквато желаеш за себе си.
Опитвай се да разбереш кое заслужава да бъде направено и помни, че не бива да съдиш за нещата по тяхната привидна стойност. Нещо малко наглед, но непосредствено полезно за делото на Учителя, много повече заслужава да бъде извършено отколкото нещо, голямо – което светът би сметнал; за добро.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и по-полезното от по-малко полезното. Да нахраниш бедните е добро, благородно и полезно дело, но много по-благородно и по-полезно е да нахраниш техните души. Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, който има знание, може да нахрани душата. Ако ти притежаваш знание, твой дълг е да помогнеш и на другите да го придобият. Колкото и мъдър да си, по този Път ти имаш още много да учиш – толкова много, че и тук трябва да има различаване и ти трябва грижливо да отсъждаш кое заслужава да се научи. Всяко познание е полезно и един ден ти ще притежаваш цялото знание, но докато притежаваш само част от знанието, гледай поне то да бъде най-полезното. Бог е и Мъдрост, и Любов и колкото повече мъдрост имаш, толкова по-добре ще може Той да се проявява чрез тебе. И така, изучавай, но първо изучи онова, което най-много ще ти послужи, за да помагаш на другите. Изучавай търпеливо и събирай знания, но не за да те мислят хората за мъдър, нито пък заради щастието да бъдеш мъдър, а защото само мъдрият човек може мъдро да помага. Колкото и да е силно желанието ти да помагаш, ти ще направиш повече зло, отколкото добро, ако си невежа. Трябва да различаваш истината от лъжата, да се научиш да бъдеш всякога истинен в мислите, думите и делата си.
Бъди истинен първо в мислите си – а това не е лесно, защото светът е пълен с изопачени понятия, с безсмислени суеверия и никой човек, обладан от тях, не може да напредне. Ето защо ти не трябва да поддържаш един възглед само защото мнозина го споделят, нито защото е бил поддържан от векове, нито защото е записан в някоя от книгите, които хората смятат за свещени… Помни, че макар и хиляди хора да са на едно мнение по някой въпрос, ако те сами не познават предмета, тяхното мнение няма никакво значение. Който иска да върви по Пътя, трябва да се научи да мисли сам, защото суеверието е една от най-големите злини в света, една от веригите, от които трябва напълно да се освободим.”
(из „В нозете на Учителя“)
COMMENTS