Учителя Петър Дънов за разликата между Любов и влюбване (втора част)

Продължава от Учителя Петър Дънов за разликата между Любов и влюбване (първа част)

„Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.

Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самия себе си.

Любовта не прави зло на ближния; и тъй, Любовта е изпълнение на закона.“

(Послание на ап. Павел до Римляните 13:8-10)

Учителя:

„Оставете една мома да гледа едно малко дете, и наблюдавайте какво ще прави. Като поседи детето седмица при нея, тя ще каже: „Това дете не е за мене не мога да го гледам.“ Но ако тази мома се влюби в някой момък и се ожени за него ще видите, че след една година вече тя е готова да гледа не само едно дете, но и повече от едно. Защо? Защото влюбването представя фокус, през който тя вижда нещата в друга светлина. Аз не говоря за обикновената любов. Не е Любов това лъжливо, фалшиво понятие, което хората имат за Любовта; и семейството днес не е това, което хората търсят. Когато двама души имат един общ център помежду си, те са в състояние да се жертват един за друг.”

(„Денят Господен“, 11.09.1927г.)

„Идеален мъж е онзи, който никога не се съмнява в онази душа, която го люби. Защо? Защото неговото повдигане зависи от нея. Същото се отнася и до жената. При това, нито жената трябва да казва на мъжа си, че го обича, нито мъжът трябва да казва на жена си. Ако изказват любовта си, техният живот на Земята ще се съкрати. Ако мъжът и жената искат да живеят по-дълго време на Земята, те никога нищо не трябва да говорят за своята Любов. Какво правят съвременните хора? Като се влюбят един в друг, те постоянно говорят за своята Любов. Единият казва: „Аз те обичам много, без тебе не мога да живея. Готов съм да пожертвувам живота си заради тебе.“ По тази причина, именно, хората преждевременно заминават за онзи свят.

Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Нашият живот пък трябва да бъде израз на Любовта. Казвате на някого, че го обичате, но не се минават три-четири дни и вашата любов изчезва. Истинската любов е израз на Божествения живот. Когато дойде на Земята, Христос не каза на ученици си, че ги обича. Само веднъж им каза, че ги обича, след което дойде кръстът, краят на Неговия живот. Той им каза: „Аз ви възлюбих, и заради тази любов отивам при Отца си“. И после, когато се яви втори път при учениците си, Христос им каза: „Мир вам!“

Съвременните хора говорят за Любовта, но не я прилагат.“

(„Зарадваха се учениците“, 18.09.1927г.)

„Една жена може да изкара ума на човека от мястото му, но може и да го намести. От жената зависи, но и от мъжа зависи. На глупавия мъж тя може да измести ума от мястото му, но на умния тя намества ума. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от външни примамки. Срещате една красива жена, с червисани устни и страни, с направени вежди, разкошно облечена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате в нея, мислите, че като нея няма друга в света. Запознавате се, разговаряте с нея. Тя ви нарича ангел, божество, казва, че не може да живее без вас. Щом се ожените, отношенията ви се изменят. Тя ви нарича простак, невежа, грубиян и т. н. Вие се чудите какво е станало с нея, че толкова се е изменила. – Не, тази жена ни най-малко не се е изменила. Това са методи на „астралната жена“, с които природата си служи. За да даде добър урок на някой човек, астралната жена влиза в някоя женска форма и започва уроците си. Докато го привлече към себе си, докато му тури углавник, тя е мека, внимателна; щом тури углавник на врата му, тя взема камшика си и отваря друга страница от своята книга.“

(„Възпитание на удовете, 11.04.1928г.)

„Когато Буда слязъл на земята, той се влюбил в една красива мома. Буда възлюбил в нея Божественото начало, Божествения принцип. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата ѝ, че неусетно заспал. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи Божественото в нея заминало, а останало само човешкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пуснала да си отиде. Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от нея, било смирението – изкуството да се смалява.“

(„Добри и лоши условия“, 02.05.1928г.)

„Христос казва, че тия хора, у които съзнанието е пробудено вече, трябва да се отрекат от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, да се отрекат от всички стари, фалшиви разбирания и да приемат новите истинските положения в живота. Какво е искал да каже Христос с думите: „Който иска да ме последва, трябва да се отрече от майка си, от баща си, от брата си и от сестра си”. – Майката, бащата, братът и сестрата, това са силните желания на човека, които могат да го спънат в живота. Силните желания у човека са влюбвания, а влюбването е особен род захласване на човека…

Когато между две разумни същества се прояви Любов, между тях става обмяна на Божествена енергия. Тази обмяна е правилна, тя носи здраве и за двамата. В това отношение Любовта е разумен, съзнателен акт. Всяка мисъл и всяко чувство, които не носят щастие и здраве за човека, те са човешки, а не Божествени.“

(„Работникът и неговата прехрана“, 13.05.1928г.)

„Може ли човек да излъже ангел? В далечното минало Господ изпратил на Земята милиони ангели, наречени Синове Божии, да учат и да помагат на по-слабите от тях. Като слезли на Земята и видели красивите човешки дъщери, ангелите се влюбили в тях и забравили за какво са слезли на Земята. Те се оженили за красивите дъщери на света и останали дълго време на Земята. Бог изпратил други ангели, да видят какво правят другарите им на Земята. Те слезли при другарите си и видели, че всички били женени вече. Върнали се при Бога и казали, че другарите им били женени, но се оплаквали от живота си. Господ казал: „Нека останат още на Земята, да научат урока си добре“.“

(„Елипса и парабола“, 27.06.1928г.)

„Човек, на когото само мисълта работи правилно, е една трета човек; онзи, на когото и умът, и сърцето работят правилно, е две трети човек; и най-после онзи, на когото и умът, и сърцето, и волята работят правилно, е три трети човек – истински човек или мъдрец. Пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки е постоянен. Той не се влюбва и разлюбва, както обикновените хора. Щом обича, той е постоянен и неизменен. Каквото прави мъдрецът, както и да се проявява, каквито мисли и чувства да храни, той никога не съжалява. Всичко върши съзнателно и разумно.“

(„Хигиена на живота, 07.12.1928г.)

„За да проявят любовта си, много ангели слизат на Земята и се влюбват в някои хора, с цел да ги повдигнат, да им дадат нещо хубаво от себе си. Като прекарат известно време на Земята, те заминават, като оставят адреса си на своите възлюбени, да им пишат всякога, когато се намерят в нужда… Но съдържанието на писмото трябва да бъде красиво. Като пишете писма до възвишените същества, никога не трябва да се оплаквате. Никога не пишете, че сте сиромаси, че сте нещастни и т.н.“

(„Самоопределение на съзнанието“, 16.01.1929г.)

„Ангелите са същества на Любовта. Когато слизат на Земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира – някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса.

Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на Любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил…

Животът на съвременните хора седи в постоянно възприемане на едни неща и отричане на други. Сегашната философия, пък, се изразява в отричане на нещата… Когато някой млад момък се влюби, хората около него казват: Глупаво нещо е влюбването! Обаче, според мене, влюбването е за предпочитане пред безлюбието. Някой се стреми към велики работи, но хората веднага му противодействат, съветват го да остави тия неща настрана… Няма защо да се разправяте с хората. Всеки смело трябва да застане в правия път като праведен човек.“

(„На този камък“, 17.02.1929г.)

„Срещате например, двама влюбени, но Господ не ги благославя. – Защо? – Защото не използват правилно любовта, която им е дадена. Те се чудят какви подаръци да си дават един на друг. – Няма защо те да се даряват помежду си. И без това те са дарени, имат най-големия дар – Любовта. Подаръците трябва да се дават на бедните, на сиромасите. Това е Божествена постъпка…

И за това казвам: Дойдете ли в известни отношения помежду си, не се отклонявайте един друг от пътя, който Бог ви е начертал, но помагайте си в този път. Двама души могат да се срещнат в един общ център. Какво трябва да направят? – Ще се спрат за малко, ще си поговорят, и ще продължат пътя си. Пътищата им се кръстосват, без да си пречат един на друг. След време ще се срещнат на друг общ център: пак ще се спрат за момент, ще се поздравят, ще си поговорят малко, и ще продължат пътя си. Не е нужно дълго време да се спират на разговор, нито пък да се отклоняват от пътя си: всеки ще следва точно своя път без никакво отклонение.

Злото в света се заключава в това, че другите хора отвън искат да определят пътя на човека, като му казват: Така трябва да мислиш, да чувстваш и да постъпваш!

Кой трябва да определя пътя на човека? – Човек на човека не може да определи пътя, защото той не му е дал нито ума, нито сърцето, нито тялото. Тогава, как може да си задържа тази привилегия да определя пътя на човека? Ако човек има задължения към някого, то е към Първата Причина, Която му е дала всичко, но не и към онзи човешки бог, в името на когото се вършат ред престъпления. Всеки човек има право да вярва в някакъв свой бог, но в края на краищата той ще се увери, че съществува Един Бог, Който е определил съдбините на хората и начертал пътя на тяхното движение. Велик и дълготърпелив е Той, оставя всеки човек свободно да върши каквото иска.

Ако човек върши престъпления, един тих глас отвътре му нашепва: Това, което вършиш, е престъпление от него нищо няма да придобиеш. – Ама еди-кой си философ е казал другояче. – Щом искаш да постъпиш според философията на този учен, свободен си. Без да мисли по-нататък, човек извършва престъплението, но после започва да плаче. – Защо плаче? – Скочил от високо място и се ударил. – Кой го накарал да скочи? – Неговата възлюбена. Той се качил на високо някъде, но неговата възлюбена го накарала да скочи, за да и покаже, че я обича, и да отиде при нея. Той скочил, доказал и, че я обича, но като не знаел да скача, счупил крака си. След това възлюбената му съзнала, че направила погрешка и тръгнала да търси лекар да му поправи крака. Той пък съзнал своята погрешка, че се отклонил от пътя си. Като минал тази опитност, той пише на възлюбената си, която го заставила да слезе при нея: О, любезна моя! Моят път не минава през това място. Аз съм на канарата горе и не мога да сляза при тебе. Друг път ще се срещнем, и тогава ще си поговорим…

Мнозина мислят, че като отидат на небето, между ангелите, между възвишените същества, ще придобият знания. – За онези, които вярват в това, така е, но какво ще кажат тия, които не вярват в съществуването на ангелите? Те поне вярват, че в света има мъдри, учени хора. Мислите ли, обаче, че ако един неспособен човек отиде при един мъдър, при един учен човек, той ще се занимава с него? Ще му каже: Моля, освободете ме, зает съм, имам важна работа. Учените хора са като англичаните, не се извиняват много на гостите си. Щом отидете на гости в дома на някой англичанин, ако е зает, той поглежда часовника си, взима шапката си и казва: Извинете! – и си излиза. Никакви обяснения не дава той, че е зает, че е обещал някому среща, и не се интересува, ще останете ли в дома му, или ще си отидете. Българинът постъпва точно обратното: и да е зает нещо, и да е обещал някаква среща, щом му дойдат гости, готов е всичко да отложи. Ако не може да отложи, ще обяснява, ще се извинява.

Така постъпва и младата мома. Тя има някакво верую, вярва в Бога, но щом срещне някой млад момък, влюбва се в него и се отказва от вярата си, и от Бога – за нея е важно да живее добре с този момък. И момъкът се отказва от своето верую си заради момата. Но и двамата не успяват в живота. Нищо не очаквайте от човек, който е готов да се откаже от своето верую, от своето убеждение. Според мене, ето как трябва да постъпи момъкът, когато види, че заради него момата е готова да се откаже от убежденията си. Той трябва да и каже: Понеже ти се отказваш от убежденията си, аз не мога да се оженя за тебе, защото утре ти ще се откажеш и от мене. – Ако е въпрос човек да се откаже от несъщественото, от преходното в своя живот – разбирам, но да се откаже от идеала на своята душа – не разбирам.“

(„Който има невестата“, 17.03.1929г.)

„Една мома на 22 години, 12 години боледувала от нервна болест. Един ден иде вкъщи един млад момък, поглежда я, и тя го поглежда, поусмихват се, нищо не си казват, но тази болна мома се влюбва в него. Тя става от кревата, облича се – вече образът на момъка е в нея. Този момък само като я поглежда, тя става. Кой беше този, я ми кажете. Законът на Любовта е това.“

(„Спорни въпроси“, 10.04.1929г.)

„Когато ви поставят на известни изпитания, изкушения или лишения, Духът ще ви научи що трябва да речете, за да издържите изпита си. Мома обича един момък. Това е изпит за момата. В същото време друга мома се влюбва в този момък. Първата мома се нахвърля върху втората, започва да ѝ се сърди, как смее тя да обича нейния възлюбен. Тя счита момъка за нейна собственост. Това е ревност, която разваля отношенията между младите. Как трябва да постъпи младата мома и какво трябва да рече на другарката си, която обича нейния възлюбен? Тя трябва да ѝ каже: Ако моят възлюбен те обича, аз го отстъпвам и съм готова да гласувам за тебе. И другата мома трябва да каже същото. Каже ли и тя същото, въпросът е решен…

Съвременните хора говорят за Любовта, но внасят в нея качества, каквито тя не съдържа. Когато Любовта посети човека, тя внася в него мекота, разширение и светлина. Това осмисля живота на човека, и той се ободрява, става смел и решителен и започва да се проявява, да вижда, че и от него може да излезе нещо.

В Любовта има само една опасност, да не се привърже човек към една форма и с това да изопачи чувствата си. Щом чувствата на човека се изопачават, той се поддава на низши влияния, вследствие на което Любовта го напуска. За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало.“

(„Що трябва да речете“, 28.07.1929г.)

„Срещате един млад момък, около 30 годишен, който е свършил два факултета с отличие. Всички професори са доволни от него и му съдействуват да вземе докторат. Той учи още година–две, докато получи докторат, докато стане доктор. След това го назначават на висока служба. Един ден той се запознава с една професорка, по-млада и по-учена от него. Той се заинтересува от нейната наука и желае да я научи. Тази наука ние наричаме „наука на влюбването.“ По тази наука, именно, той трябва да държи последния си изпит.“

(„Моите овце слушат моя глас“, 11.08.1929г.)

„Вие трябва да бъдете носители на Божията Любов, на великата чистота в живота. Мнозина се хвалят със своите чувствания. Те казват, че чувстват Божията Любов. – Не е въпрос до чувстванията, които се изпаряват като водата: днес ги има, утре ги няма. Такива чувствания имат някои млади моми и момци. Като се влюбят, те стават щедри, готови на всички жертви, но щом се оженят, всичко изчезва. Те се чудят къде е отишло онова, красивото, великото чувство, което ги е вдъхновявало. Много естествено! Това не е Любов, това са чувствания, влюбвания, които както се явяват, така изчезват. Това, което всеки ден се мени в човека, не е Любов. Истинската Любов никога не се променя. При тази Любов не стават никакви промени – нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка. При истинската Любов не стават никакви вътрешни промени и колебания. Вътрешно, човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход.

Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение. Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си в тази точка, параходът неизбежно ще потъне…

Съвременните хора говорят за Любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската Любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят докъде са стигнали в Любовта. Например: добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът й, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов.

В лицето на лошия мъж, жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича, заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена, мъжът трябва да вижда Бога и да я обича, заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да ѝ отговаря с любов, с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и любов. Лошата жена и лошият мъж при Бога са отлични души, Негов възлюбен син и Негова възлюбена дъщеря. Ако мъжът се оплаква от жена си и жената – от мъжа си, това е стара философия, която е отживяла вече своето време.

Питам: колко от съвременните хора могат да издържат на този изпит? Досега, аз съм срещнал само един такъв човек, и то българин. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея, Бог да я благослови. Както и да се отнася с него, той счита себе си виновен за всичко. Той казва: Жена ми е добра, но аз съм лош човек. Ако бях добър, нямаше да я предизвиквам да ме бие. Като гледа, как издържа на всичко, най-после, жена му се трогва от него, започва да го жали и да му се извинява, че е постъпила зле с него. И, в края на краищата, той побеждава. С търпението, с любовта си, той понася всичко геройски. Този е единственият българин, който е разрешил добре изпита си. Той е солта на българите. Не е лесно човек да издържи на такива ругания, без да се вкисне вътрешно, без да изгуби своето достойнство и отгоре на това – и да благодари за всичко. Той казва: Ако бях умен човек, жена ми нямаще да ме бие. Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човек има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, невидимият свят го признава за герой и го възнаграждава.“

(„Вечното благовестие“, 13.10.1929г.)

„Какво по-голямо благо може да иска човек от Любовта, която му е дадена? Въпреки това, малцина разбират и оценяват Любовта. И затова често слушате хората да казват, че никой не ги обича. Виждате, как родителите обичат сина си и дъщеря си, но те не ценят тяхната любов и казват: Няма кой да ни обича. И за да намерят някой да ги обича, те се влюбват в някоя мома, или в някой момък и се оженват. Като се оженят, тогава виждат, че се излъгали.

Дойдат ли до любовта, всички хора се лъжат, и обикновени, и учени. Един виден английски реформатор, проповедник в една методическа църква в Англия, се оженил за една добра християнка от неговата църква, но на третия ден след женитбата си казал: Не струва човек да се жени. Наистина, да се ожени един реформатор, това значи, да направи една голяма грешка в живота си.“

(„Делата Божии“, 23.02.1930г.)

„Често хората се сърдят на Бога, че ги изложил на страданията. Когато млад момък се влюби в красива мома, подир която момците тичат, той страда, мъчи се. Кой е виновен за страданията му? Ако не искаше да страда, той не трябваше да се влюбва в красива мома. Какво представя красивата мома? Красивата мома е слон, който само богатият човек може да изхрани. Ако на малкото дете дадете един слон, да се грижи за него, то ще се види в чудо, не ще може да се справи с него. Красивата мома има големи изисквания. Който се ожени за красива мома, той е изложен на големи страдания. Тя само ще иска от мъжа си ту копринена рокля, ту хубава шапка, ту модерни обуща. Той ще се чуди, как да задоволи нуждите й. Не може ли да задоволи нейните изисквания, той ще страда и ще се мъчи.“

(„Сторете да насядат“, 10.11.1929г.)

„Докато е жив, човек трябва да обича. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска.“

(„Проява на Любовта“, 8.1.1930г.)

„Сега ние даваме на влюбването такъв смисъл, какъвто то не съдържа. Според това разбиране, след като се влюбиш, ни най-малко няма да разрешиш смисъла на живота, но ще го влошиш. Защото, след като се влюбиш, ти ни най-малко няма да бъдеш мирен, цяла нощ няма да спиш, ще се обръщаш на една, на друга страна. Ще седнеш да пишеш писмо на този, в който си се влюбил. После ще го разглеждаш, че тази дума не си турил намясто, онази не си турил намясто, запетаята не е намясто и т.н. Ще трепериш да не би да те разбере криво, да не би да ти върне писмото. Питам, след като си писал толкова любовни писма, как ще се свърши работата?“

(„Да се радват наедно“, 12.01.1930г.)

„Какво чувате днес от устата на съвременните хора? Те казват, че никой не е виждал Бога и не може да Го види. Задайте този въпрос на младия момък, който се е влюбил в една красива мома и чуйте какво той ще ви каже. Той ще каже, че в очите на младата мома е видял Бога. Първият поглед, който тя е отправила към него и с който го е пленила, е Божествен поглед – лъч, който е излязъл от Слънцето на живота. Подир този лъч, именно, той тича. И момата, която се е влюбила в младия момък, тича подир Божественото, което за пръв път е видяла да излиза от неговите очи. Така трябва да гледат младите моми и момци на Любовта и да я пазят грижливо да не залезе.“

(„Блажени са очите и ушите“, 27.10.1929г.)

Следва продължение >>