Учителя Петър Дънов за разликата между Любов и влюбване (трета част)

Учителя Петър Дънов за разликата между Любов и влюбване (трета част)

Продължава от първа и втора част„Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога

Продължава от първа и втора част

„Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е Любов.“

(Първо съборно послание на ап. Йоан 4:7,8)

Учителя:

„Когато мъжът срещне жена, сърцето му трябва да се изпълни със свещен трепет, да вижда Бога в нейното лице. И когато жената срещне мъж, умът ѝ трябва да се изпълни със светлина, да вижда Бога в него. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената бъдат брат и сестра, когато станат истински приятели. Какво е предназначението на момата и на момъка? Някои мислят, че предназначението им е да се женят, да раждат деца, да ги отглеждат и т.н. Истинското предназначение на момата и на момъка е да познаят Бога.“

(„Природните функции на човека“, 10.01.1930г.)

 

„Ако млад, но сиромах момък се влюби в царската дъщеря и вярва, че може да се ожени за нея, тази вяра ще го спъне. Защо? Защото, като не може да постигне желанието си, той ще се разочарова. Защо този момък не обича царската дъщеря, без да желае да се ожени за нея? Защо не е готов да и стане слуга? Трябва ли човек да пожелава любовта само за себе си?“

(„Идейната обич“, 12.03.1930г.)

 

„Смущения в мисълта стават и с духовни хора, със светии. Във времето на първите християни един от последователите на Христа се предал в служене на Бога и постигнал голяма чистота и святост. Около него се събирали болни, страдащи хора, на които помагал. Болни лекувал, страдащи утешавал. По-голямата част от деня той прекарвал в молитва. Един ден при него се явила млада, красива мома, която внесла раздвояване в мисълта му. Тя била болна, и той се заел с лекуването й. Понеже употребявал много време за нея, той връщал някои болни, намалил молитвите си и си казвал: „Не е нужно човек да употребява много време за молитва, трябва да помисли малко и за красивия свят около себе си.“ Неусетно той се раздвоил в себе си, вследствие на което станало огъване в мисълта му. Не е лошо, че се е огънал, защото с огъването той открил в себе си известни прояви, които по-рано не познавал. Като излекувал момата, той разбрал, че без нея не може да живее. Остане ли без нея, животът му се обезсмисля, няма какво да прави.

Някои ще се чудят как може светия да тръгне след една мома и да забрави задължението, което е поел към Бога. Ако в живота на този светия има нещо неестествено, той непременно ще се отклони от пътя си. Какво ще кажете за ангели, които с първото слизане на Земята се оплитат в мрежата на някоя красива мома и не искат вече да се върнат на Небето? На колко ангели орбитата се огънала! Не е лесен животът на Земята. Велико училище е Земята и за прости, и за учени. Колко ангели ще срещнете днес, облечени с фракове, с модерни шапки и обуща, с бастун в ръка, разхождат се из големите градове. И те са забравили, че никога са били ангели, дошли на Земята да се учат…

Всеки, който не може да разбере основно как да служи на Бога, той не може да се домогне до Любовта. Само любещият човек може да служи на Бога. На кой Бог трябва да служи човек? Ние не говорим за онзи Бог, в името на когото се вършат престъпления. Ние говорим за Бога на Любовта, Който гледа снизходително към всички хора, към техните погрешки и им показва правия път в живота. Казано е в Писанието, че Господ се разкаял за създаването на човека. Обаче това е човешко схващане. Бог е Любов, която не се изменя, вследствие на което Той никога не е променил отношенията си към човека. Каквото и да е направил и каквото да прави човек, Бог всякога се отнася към него с любов…

Един ден, когато се уверите в думите ми, ще разберете какво означава истинската женитба. Ако човек въздиша за нещо смислено, разбирам. Мнозина въздишат, защото са изгубили нещо ценно. Кой човек не търси изгубената любов? Кой човек не търси разумна, любеща душа? Смисълът на живота седи, именно, в това, да намериш онзи, който те обича и когото обичаш…

В Ню Йорк, при един богат американски банкер, известен с голямото си скъперничество, отишла една млада мома да иска помощ. Като я видял, той веднага станал от мястото си, ръкувал се с нея, погледнал я в очите и казал: Госпожице, на вас мога да дам още този момент 50 хиляди долара. Тя взела парите, благодарила, усмихнала се и напуснала кантората му. Като видели това неговите приятели, веднага го запитали: Какво стана с тебе, че отвори сърцето си така широко? Той им отговорил: За пръв път в живота си срещам такава мома. Тя ми вдъхна доверие. От нея лъхаше такава мекота, от очите ѝ излизаше такава светлина, които никога няма да забравя. Чувствам, че моето сърце се отвори за всички хора. От днес аз ще бъда внимателен към всички бедни и страдащи. Тази мома външно нищо не ми даде, но отвори сърцето ми. Какви ли проповеди не съм слушал в църквите, но сърцето ми оставаше затворено. Обаче, как можа тази мома да ме преобрази, и аз не зная. От този момент аз съм нов човек, ще живея по нов начин.

Казвам: Радвайте се, ако с ръкуването си само можете да отворите сърцето на скъперника и да получите 50 хиляди долара. Ще кажете, че това е грешно, неправилно, неестествено и т.н. Аз бих желал всички хора да бъдат толкова грешни, че с едно ръкуване само да отворят сърцата на скъперниците. Днес хората се ръкуват, но не се преобразяват от това ръкуване. – Защо? – Те не са дошли още до онази магия, до онази вътрешна сила в себе си, която може да прави чудеса…

Подбудата на любовта е правилна; любовта, като принцип, във всички хора е една и съща, но изразът ѝ не е верен. От кого и да излиза, любовта е все любов, но методите, чрез които се изявява, са различни. В изявяването ѝ стават погрешки. Тъй щото, ако трябва да изявите любовта си, ще изберете най-хубавия метод, който е най-близо до истината.“

(„С благост и Истина“, 16.03.1930г.)

 

„Когато говорим за Синовете на Светлината, имаме предвид любовта на някоя мома или на някой момък. Всъщност човек се влюбва в ближния си само тогава, когато последният е проводник на нещо светло и възвишено. Като не знаят това, мнозина се произнасят неправилно за любовта на младите. Щом видят, че някоя мома или някой момък се влюбил, те казват: „Временна е тази любов. Скоро ще прегори, и момата ще заприлича на нас.“ – Не е така. Това, което прегаря, не е Любов. Това не е посещение на Синовете на Светлината.

Когато някой от Синовете на Светлината посети младия момък или младата мома, те стават внимателни, любезни към родителите си, към своите близки. Те съзнават погрешките си и ги изправят. Аз познавам Синовете на Светлината и мога да ви ги опиша. Те са стройни, красиви, разумни, занимават се и с музика, и с поезия, и с наука. Те пишат такива писма и такива поезии, каквито никой обикновен човек не може да напише. Благодарете на Бога, ако вашата дъщеря или вашият син се влюбят в някой от Синовете на Светлината. Радвайте се, когато Любовта на един от тия Синове ви посети…

Днес всички хора трябва да изучават Любовта. Всеки сам ще я изучава. Никой не може да учи хората как да обичат. Дойде ли някой да ви учи как да обичате, ще изгубите Любовта. Оставете човека свободен, той сам ще се научи как да обича. Родителите се страхуват за сина и за дъщеря си, да не се влюбят и да страдат. Оставете сина и дъщеря си в ръцете на Бога, Той ще ги научи как да обичат. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в работата на душата. Предайте душата си на Бога, Той да я ръководи. Той знае нейния път и ще я насочи в това направление. Не се страхувайте от Любовта. Щом уповавате на Бога, Той има пред вид и дъщеря ви, и сина ви, няма да ги остави да пропаднат. Ще кажете, че може да не им е дошло още времето за влюбване. И това оставете на Бога. Казано е, че който преждевременно се влюби, умира. Вярно е това, но вярно е, че който преждевременно се влюби, оживява. Зависи как се е влюбил човек и в кого.“

(„Синове на светлината“, 23.03.1930г.)

 

„Влюбването е всякога преривен (ограничен с начало и край) период. Има една постоянна Любов. Като се влюбиш, няма прекъсване. Влюбването е прекъсване, понеже любовта се усилва към един, а другите забравя. Когато обича всичките хора, човек, като прояви Любовта, направи едно прекъсване в Любовта спрямо другите, тури един предмет много близо до очите си. Където ходи, все него гледа.“

(„Значение на числата“, 09.04.1930г.)

 

„Като се влюбите, вие пишете по двадесет писма. Някой ангел, като се влюби, пише по хиляда писма. Той, като пише, в небето не може да седи. Той, като се влюби в някоя душа, напуща Небето, иде на Земята. Никой не го осъжда да каже какво търси да обикаля…

Та всички свои чувствания ние трябва да ги изнесем. Най-първо вие ставате и мислите порочно. Едно от най-трудните възпитания е да се научи човек да мисли чисто. Като речеш да мислиш чисто, ще дойдат контрастите, ще дойде цялото твое минало на живота ти. Ще има да се повдигаш към онази основна идея. Ще се повдигаш, ще се повдигаш, докато най-после ста­неш господар, ще влезеш в живота, значи в доброто. Тогава може да кажем: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, ние сме Добро, ние сме Истина.“ Тогава може да оперираш с тази формула. Като кажеш формулата, усетиш, че си добро.“

(„Доброто оръжие“, 23.04.1930г.)

„Сега ще приведа един митически разказ. В древността Бог изпратил един ангел, на име Израел, при една от царските дъщери, да й занесе една книга, по която да учи, как да се върне при Бога. Дълго време тя се молила, да ѝ даде Бог тази възможност, да се просвети и тръгне в правия път. Като дошъл при царската дъщеря, ангелът започнал да я учи, но се влюбил в нея и не могъл да се върне на определеното време на небето, да даде отчет за работата, която свършил. За наказание, другарите му решили да го превърнат в славей и да го оставят на земята още десет хиляди години, да научи урока си. Като прекарвал в гората, славеят пеел, скачал от дърво на дърво, докато един ден срещнал една птичка, подобна на себе си. Той се влюбил в нея, оженили се и си направили гнездо, дето женската снасяла яйчицата си, от които се излюпили малки славейчета. Те заедно отглеждали малките си и ходели да им търсят храна.

Един ден друга женска птичка срещнала славея, влюбила се в него и пожелала да дойде в гнездото му. – Не мога да те приема при мене, жена ми е ревнива, ще се разсърди. – Аз няма да се явявам пред лицето й. Ще дохождам в гнездото ви, когато тя отива да търси храна. Докато се върне майката на малките пиленца, аз ще се грижа за тях, да не бъдат самички. – Не мога да те приема при мене, повторил ангелът. Преди десет хиляди години ме изпратиха на Земята, като ангел, при една царска дъщеря, да я уча, а аз се влюбих в нея и останах тук. Веднъж направих една погрешка, повече погрешки не искам да правя. – Толкова погрешки си направил, направи още една за мене. – В такъв случай, ще бъда осъден да остана още десет хиляди години на Земята. Щом е така, не прави нови погрешки, но аз ще отглеждам малките, когато жена ти отсъства. Като се върне тя, аз ще се скрия. Значи, две жени отглеждали децата.

Питам: могат ли две жени да живеят при един мъж? – Могат. – Кога? – Когато едната се самоотрече в полза на другата. Втората жена носела червейчета и отглеждала малките в отсъствие на майка им. Като свършила работата си, тя казала на своя възлюбен: Радвам се, че живеете добре. Гледай този път да издържиш изпита си. Втората птичка, която се явила като втора другарка, била също така ангел, който дошъл да изпита славея, научил ли е урокът си, лъже ли се още по жени. Голямото падение на човека се дължи на жената. Пред това изкушение падат и философи, и поети, и писатели, и учени, и проповедници и бащи.“

(„Доведете ми го тук“, 27.04.1930г.)

 

„За да се произнесе върху известен въпрос, човек трябва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бъде относително вярно. Запример, казвате за двама души, че са влюбени. Как познавате това? Ще кажете, че ходят постоянно заедно, рамо до рамо или хванати под ръка. Виждате, че два вола са впрегнати в една кола, рамо до рамо, но не са влюбени.

Какво представя влюбването? Какво значи, да се влюби човек? Влюбеният носи своята възлюбена на главата си като запалена свещ и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свещта се разгорява. Момата е свещта, момъкът – пламъкът. Щом се срещнат и започнат да говорят, пламъкът се усилва и свети отдалеч. Ако момъкът разлюби момата, пламъкът изгасва, а свещта престава да гори. Докато се обичат, и двамата се ползват от светлината на свещта. Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина. Когато се обичат, между тях става правилна обмяна, вследствие на което някога момата е свещ, а момъкът – пламък; някога момъкът е свещ, а момата – пламък. Ако свещта и пламъкът не са на едно място, никаква светлина не може да има. Това е Божествен закон. Когато срещнете двама души, които се обичат, радвайте се, защото те могат да ви светят в тъмната нощ да намерите пътя си. Изчезне ли любовта между тях, и те, и вие ще объркате пътя си.

Днес повечето хора говорят за своята изгубена любов, за разочарованията в любовта си. Това е любовта на изгасналите свещи. Оставете тази любов настрана и говорете за любовта на запалените свещи. Дето гори свещ, дето има светлина, там никога не се вършат престъпления. За Любовта човек трябва да има свещено разбиране. Обаче, без да знае какво нещо е Любовта, без да я е опитал, човек се произнася за нея. Любовта с думи не се изказва. Който може да стане свещ и да образува пламък, той има Любов в себе си. Това значи, че Бог действува в него като светлина. За да се прояви Божията Любов, нужни са два полюса: единият полюс ще бъде свещ, а другият – пламък.

Следователно, като ученици, вие трябва да се отнасяте със свещен трепет към Любовта. За да дойдете до това свещено отнасяне към Любовта, вие трябва да пречистите мисълта си от всички криви разбирания. Благодарение на вашите криви разбирания, Любовта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа чисто и свято на Любовта, човек се ползва от нея. В който момент допусне нещо нечисто в мисълта си, Любовта го напуща. Дето е Любовта, там всичко цъфти и връзва. Който люби, както Бог люби, той е в състояние да възкреси умрелия. Той е в състояние да изправи всичките си погрешки. Който изправя грешките си, той има Любов.“

(„Закон и принцип“, 25.06.1930г.)

 

„По отварянето на човешкото сърце към бедни и страдащи се познава, дали някой човек е влюбен, или не. Ако някой каже, че се е влюбил, че сърцето му гори, а не е готов да помага на бедни и страдащи, ще знаете, че няма Любов в себе си. Не възразявайте на влюбения, не му говорете нищо за Любовта, но вижте, доколко неговото сърце се отваря за страданията на ближните му. Любовта отваря сърцата на хората, дава им импулс, подтиква ги към благородни и възвишени дела.“

(„Близо е лятото“, 29.06.1930г.)

„Някой направи нещо и казва: моята постъпка е морална. Да, морална е, но от морала на откъснатите цветя. Тя не е от морала на цветя със своите корени. Който носи откъснато цвете, той живее по стария морал. Когато някой млад момък се влюби в една мома и ѝ дава откъснато цвете, с това той казва: ето, такава ще те направя.“

(„Право си отсъдил“, 12.07.1930г.)

 

„Изобщо, вие трябва да бъдете внимателни към това, което искате. Защо? – Защото, каквото помислите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Ако днес пожелаеш нещо, то може да ви се даде след 20 години. Затова човек трябва да бъде внимателен в своите желания. Запример, някоя млада мома желае да срещне един млад, хубав момък, в когото да се влюби. Обаче, Бог сега, именно, не й праща такъв момък. Тогава тя се оженва за друг, когото не обича, нито харесва, и е недоволна от своя живот. Когато стане 40-годишна жена, тя среща 25-годишен млад, хубав момък, в когото се влюбва и се чуди, какво да прави. По този начин идат изкушенията в живота. Или пък някой момък мечтае за красива, хубава мома, а Бог му изпраща една грозотия. Обаче, няма да мине дълго време, и той ще срещне някоя красива жена. Не е лошо човек да се стреми към красотата. Тя е толкова потребна за живота, колкото са потребни хлябът, чувствата и мислите за човека.“

(„Чрез Него стана“, 14.07.1930г.)

 

„Сегашните хора живеят в преходен свят: днес се влюбват, на другия ден се разлюбват. Където има влюбване и разлюбване, там не е истинската любов. Това са чувства, разположения, настроения, които имат материален характер. Обичате приятеля си, доволни сте от него, докато ви дава пари, докато ви услужва. Щом престане да ви услужва, и любовта ви изчезва. Любовта не търпи никакви материални връзки и отношения.“

(„Отличителна черта“, 10.09.1930г.)

 

„Колко ученици и студенти, като се влюбят, напущат училището. Те казват: Не ни трябва вече учение. Решил съм да се оженя. — Така е, но като се ожени, тръгва по пътя на обикновените хора. Питат ме, защо не е свършил гимназия? — Заради красивата мома. Срещат го след 10 години. Той разказва, че жена му го напуснала и се омъжила за друг. Той остава и без образование, и без красивата жена.“

(„Да се благовества“, 02.11.1930г.)

 

„Когато люби, човек се променя. Дали е стар или млад, щом люби, човек се преобразява. И бабата, като се влюби, хвърля тояжката, престава да пъшка и току се оглежда в огледалото, намира, че не е толкова стара. Не е смешно, че бабата и дядото могат да се влюбят. Като се влюбят, те постоянно говорят за любовта. Няма по-интересен и смислен въпрос от любовта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вън от любовта животът не може да се прояви…

Христос казва: „Любете се един друг! “ Ако човек се отказва от Любовта, не се ли намира в положението на Петра, който три пъти се отрече от Христа? Откажете ли се от Любовта, вие разпъвате Бога в себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: „Както Бог люби, така и аз ще любя“. Когато говорят за Любовта, хората се затварят в себе си, не я приемат. Защо? Под думата „любов“ те разбират влюбването, настроенията, временните чувства, които водят към разочаровяния. Това не е Любов. И до днес още хората не са разбрали Любовта.“

(„Четирите полета“, 05.11.1930г.)

 

„Ако поставя и най-способния ученик в клас, дето има една много красива мома, и той няма да издържи. Красивата мома ще влезе в неговия ум, и той ще престане да учи… „Не трябва ли човек да се влюбва?“ – Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили.“

(„Доброто разположение“, 17.02.1932г.)

„С любовните работи ние напуснахме Божиите работи. Младият момък се е влюбил в слугините, или младият слуга. Преди да бяха се влюбили, те добре си вършеха работата. А сега слугата, като се е влюбил в слугинята, той се захласнал в нея. Това млади и стари го вършат, и работата не върви. Каква е тази работа? Любовта. Не е Господ. Е, кой е причината? Любовта е причината. Не е лошо. Е, кога можеш да се захласнеш? Щом си слуга, не се захласвай. Нищо повече. Понеже Господарят ще се разгневи. А кога можеш да се захласнеш? Когато станеш господар. Тогава можеш да се захласнеш колкото искаш. Щом си слуга, не можеш да се захласваш. Ако се захласваш господарят ще ти каже: Аз ти давам пари, а ти с моята слугиня ли ще имаш вземане-даване?“

(„Учение и служение, 17.01.1937г.)

 

„Вие сега ме обвинявате и казвате: „Учителю, ти направи това!“ — Не съм го направил. Казвате: „Ти го направи, ти направи това! Защо не дадеш на тази жена добър ум?“ — Че ти си взел чужда жена, не си взел своята! Остави чуждото ребро, намери своето ребро! Намери си реброто, намери си жена, която да те обича! Щом не те обича, остави я да обича другиго, да обича когото си иска! Оставете хората свободни.“

(„Страдание и учение“, 09.02.1938г.)

 

„Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал Земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: „Раздаде ли пакетите на хората?” Ангелът казал: “Господи, видях една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на Земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас. Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место…

Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме. Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва.“

(„На своето място“, 15.08.1939г.)

 

„Не мислете, че вие като обичате в живота, вие губите. Човек, който обича, върши Волята Божия. Човек, който не обича, не върши Волята Божия. Това е закон. Не съжалявайте, че обичате. Вие някой път критикувате, че хората обичат. Казват: „Той се захласна.“ Но захласването не е Любов. Ти си се захласнал – това значи един предмет си го донесъл много близо до очите си и не можеш да виждаш друго. Това е захласване.“

(„Търсене на изгубената дума“, 06.12.1939г.)

 

„Някой път ние се захласнем във външната форма на любовта. Де е любовта? Любовта, която влиза в човешката душа, дава мир, човек става умен, внимателен не само към тази мома, която обича, но към всичките хора. Като обичаш едного, според него да обичаш всичките други хора. Туй дава мир. Има една любов като обикнеш едного, намразваш другите. Тази любов не носи мир. Тази любов, която дава подтик да обичаш всичките хора заради него и да се отнасяш добре с всичките, тя е любов.“

(„Четирите положения“, 17.09.1941г.)

 

„Онзи, който дава любовта, не трябва да говори за любовта си. И онзи, който приема любовта, и той не трябва да говори… Законът е такъв: кажете ли, че обичате, ще изгубите любовта си, ще изгубите това, което имате. Любовта се скрива. Тя не позволява да я петните. Като обичате, нищо не говорете за любовта си! Кажете ли някому, че го обичате, ще се явят противоречия.“

(„Незнайната Любов“, из „Изворът на Доброто“)

COMMENTS

WORDPRESS: 0