„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, Любовта не завижда, Любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди,
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, Любовта не завижда, Любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява…
А сега остават тия трите: Вяра, Надежда, Любов; но най-голяма от тях е Любовта.“
(Първо послание на ап. Павел до Коринтиани 13:4-7,13)
Учителя:
„Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Този факт се забелязва у млади момичета и момчета на около петнадесет-шестнадесет години. В тази възраст те започват да любят и затова започват да забравят и не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните – и те се влюбват в други неща, но това не е Любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката – погледне в нея и е доволен.“
(„Съхранение на душевната енергия“, 10.06.1918г.)
„Казваш: „Е, сега за Господа ще седна да мисля! ” С тези думи ти си затворил очите си. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички в къщи и за момъка само мисли. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща.“
(„Който намигва“, 07.11.1918г.)
„На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам ѝ: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш…
В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано. Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си.
Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога.“
(„Като чуха“, 17.11.1918г.)
„Жената символизира Любовта, а мъжът – Мъдростта. Коя от сегашните жени изявява Любовта? Кой от сегашните мъже изявява Мъдростта? Жената ще каже, че сърцето ѝ горяло от любов. Горенето на сърцето не е Любов. И дървото гори, но не люби. Между горенето на сърцето и Любовта има грамадна разлика…
Когато момъкът се влюби в някоя мома, представя се нежен, внимателен, готов на всякакви жертви. Той казва на момата, че е готов да умре за нея. Как ще умре, когато той още не е жив? Много от сегашните хора са повече мъртви, отколкото живи. Как е възможно тогава умрелият да умира? Има смисъл живият да се жертва за възлюбения си, но в никой случай умрелият да се жертва и да умира за другите хора. Следователно, не вярвайте на човек, който отдавна е умрял. Има смисъл човек да се жертва, но не и да умира.
Смъртта е дело на греха. Бог казва: „Не съизволява душата ми в смъртта на грешника.“ Каже ли някой, че умира от Любов, той не говори истината. Той няма да умре, но ще изяде жертвата си. Той не обича душата на човека, но богатството му. Отивате при кошер с пчели, кадите ги, за да вземете меда им, и казвате, че обичате кошера. Не обичате кошера, но меда му. Така постъпва и дяволът. Като дойде при вас, казва: Колко ви обичам! Докато се обърнете, той отреже плода от дървото ви и казва: Довиждане! До година, като вържете плод, пак ще ви посетя.
Като умре някой, близките му се събират около него, плачат и казват: Добър човек беше. – Защо плачат? – Че гърнето заминало за някъде. Те казват, че гърнето се счупило, а ние казваме, че то оживяло, освободило се от оковите на смъртта.
Всички хора говорят за Любовта, но никой не я е видял. Ако някой каже, че е виждал Любовта, това е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Коя жена и кой мъж са доволни от живота си като женени? Всеки мечтае да се ожени, но в края на краищата, казва, че не заслужава човек да се жени. Малко хора са се оженили, както трябва, и са доволни от живота си. Който е недоволен от Любовта, той е попаднал на магнетичната, неустойчива и преходна любов. Тя е резултат на възбуждане на малкия мозък в човека. Благодарение на това, младите се влюбват, привличат се, и като се отделят един от друг, се разлюбват. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е Любов. За да се магнетизират, младите се хващат за ръце, целуват се. Истинската любов не се проявява нито чрез хващане за ръце, нито чрез целуване…
Казват, че някой се самоубил от Любов. Това не е вярно. Любовта възкресява, оживява, подмладява човека. Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите човешки чувства. За да не изпадне под тяхно влияние, човек трябва да се вслушва в гласа на Божествената си душа…
Много от съвременните хора са нервни и болни все от любов. Не ви трябва любов, която разклаща основите на здравето, изтощава нервите и води към отчаяние и самоубийство.
И тъй, първата проява на Любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на Любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на Любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят…
Третата проява на Любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души.
„Ако не бях дошъл и не бях им говорил.“ – За какво им говорил Христос? – За третата проява на любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството, като проява на Любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство…
Христос спасява човека. Въпреки това, момата мисли, че спасява момъка, а момъкът мисли, че спасява момата. И двамата са на крив път. Какво спасение е това, което ги прави нервни, отчаяни и недоволни? Момъкът туря пипалата си върху момата, като октопод, и я изсмуква. И момата прави същото. Това е морският дявол, който се проявява чрез тях.“
(„Ако не бях дошъл”, 02.03.1919г.)
„В древността живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат. Той написал една прочута книга за живота, която посочвала как трябва да се живее. В него се влюбили две царски дъщери… Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н.
Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от Любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение.
Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници. Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които прилагат, без да знаят, че служат на някакъв култ.
Първите хора са тъй наречените правоверни, те мислят, че Христос ще дойде в плът, и Го чакат в тоя образ. Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него? Първата култура наричам култура на егоизма, дето човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. Докато са млади, какви хубави работи си говорят, но като се оженят, не минат 5 години, и всичката им любов се изпари, нищо не остане от нея…
И тъй, Учителят има отношение към човешкия ум и воля. Той носи в душата си ония вибрации, които може да дадат подтик на ума и волята ви. Вие изпращате дъщеря си на училище при някой учител по музика, но тя се влюбва в него и по този начин не може правилно да схване подтика, който учителят дава на нейния ум и воля. Музиката и поезията са опасни занятия за младите моми и момци, особено за слабохарактерните. Като се влюби в учителя си, ученичката започва да му носи всеки ден цветя, без да изучава упражненията си. В такъв случай вашата дъщеря няма да свърши музика.“
(„Учител и Господ“, 15.06.1919г.)
„Понякога почувствате любовта като стремеж и си казвате: „Хайде да се целунем“. Тогава събират се двама, радват се един на друг като гугутки и . . . цап! – Целуват се. А след това казвате: „Ох, какво направихме“! Аз не казвам, че целувките са лошо нещо, но във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърдцето или за душата. Аз не съм от Онези, които казват, че е грешно да се целуват хората; може да се целувате, но как? – Ще се спрете, ще застанете пред Бога и ще запитате: „Господи, мога ли да изкажа твоята любов?“ Ако Господ ви проговори и каже: „Изкажи любовта ми“, тогава може да се целунете. Но, ако отидеш в името на Господа, туриш подписа Му и не дадеш никаква любов, това е престъпление, за което Господ ще те държи отговорен. Това е то кармата, кармичното престъпление с любовта от хората, които си играят с лъжливата любов.“
(„Любовта“, 27.02.1921г.)
„Например пет-шест сестри решили да заживеят един комунистически живот (т.е. в братска общност). Един брат иска да влезе да работи с тях. Влюбва се в една от сестрите, иска да се ожени. Оженват се и изпъждат другите сестри. Тези неща не са лоши, хората трябва да се женят, но когато влезем да работим по Бога, трябва да поставим всички неща на тяхното място. Въпросът не е да се женим или не, да имаме ли деца или не, въпросът е да живеем един разумен, Божествен Живот.“
(„Новият човек“, 13.03.1921г.)
„Ще ви приведа един окултен разказ, за да знаете каква е тази любов, негативната. Тя е отлична любов, но само за четири дена.
Минава един млад вълк, който за пръв път дошъл на земята. Понеже, като се родил между вълците, бил неблагороден, той пожелал да реформира своя род и казал: „Аз съм изпратен от невидимия свят, за да се поправите, защото вашите престъпления са толкова големи, вие толкова много грабите овцете, че е решено да се поправите, трябва да се ограничите и аз ще ви дам един пример какво да правите“. Един ден той среща една млада овца, една мома – тъй: овците не са толкоз възрастни – и казва:
– Аз много те обичам, влюбил съм се в тебе, искам с тебе да прекарам целия си живот.
– Целия живот с мен да бъдеш? Но аз зная какво зло, какви пакости сте нанесли на нашия род.
– Не, не, аз ида от невидимия свят да реформирам всичките вълци и ти ще видиш това, на опит ще го покажа.
– Е тогава, готова съм.
Залюбват се, хващат новото учение, тръгват по пътя да докажат, по новото учение, че между вълците и овцете става братство и равенство. Но понеже овцете живеели много далеч, трябвало да пътуват много време. Овцата пасла трева, а вълкът постил. „За любов – казва – издържах пост първия ден.“ Втория ден седят, тя го подканя. – „Не съм разположен, ти си паси, пък аз ще походя.“ И втория ден казва: „Издържах“. На третия ден тя пак си пасе и го кани. На четвъртия ден той казва: „Действително, аз много те обичам, четири дни съм страдал за тебе, но ти обичаш ли ме?“ – „Обичам те.“ – „Готова ли си да се пожертваш заради мене?“ – „Готова съм.“ – „Гладен съм, може ли да те изям?“
Това е то съвременната наша любов. Така е с всички хора, на всички казвам това и всички там се спъвате. Четири дена може, върви, но после – „Нали ме обичаш?“ – „Обичам те.“ – „Може ли да те изям?“
До четири дена всичко добре върви. Божествената Любов обаче е обратна на човешката. И какво ще остане от тази овца? – Само костите, всичкото ѝ месце ще изчезне. Тогава ние ще кажем: „Този вълк колко е бил жесток“. Е хубаво, когато вие вземате една жена, която е била чиста и благородна, майка ѝ, и баща ѝ, и целият ѝ род са вложили най-хубавото в нея, обещаваш ѝ златни планини, обаче като живее тя четири години с тебе, в нейната глава нищо не остава от онова, което е било вложено в нея. Питам: Кой е овцата и кой е вълкът? Този закон се прилага между всички: и за мъже, и за жени; и за проповедници, и за слушатели. Ако аз само ви проповядвам четири години и от вас нищо не остане, то значи, че учителят е вълкът, а учениците – овците. Безпощаден е този принцип. Аз го прилагам и вие го прилагайте навсякъде.
Първото нещо: Любовта изисква свобода, свобода, навсякъде пълна свобода. И не само материална свобода. Има друго робство, по-тежко от материалното.“
(„Които вас приемат“, 26.03.1922г.)
„Азман-Тура се наричал този велик учител на бялата ложа. Азман-Тура имал двама ученици… Вторият се наричал Вимерсиде. Той се влюбил в една мома, без да знае учителят му, а това в тия времена било забранено, на всички ученици, които следват тази школа, влюбване в този смисъл, както сега ние разбираме, било забранено. На тия двама ученика той е разчитал много и искал да предаде своите знания и да ги направи наследници в бъдеще. Това било в онази епоха, когато той е искал да направи един опит за подмладяване, възстановяване на своята енергия. Повикал двамата си ученика, имало известна стаица, там да направят опита, ще влязат и на двамата дава им една течност, те трябвало да я разредят и да я турят в стаята отвън. Няма да ви разправям как стават тия неща. Но той искал да ги изпита, той подозирал каква е работата. Възлюбената на едногото от тях била болна, и в ума си той вложил да употреби това за благото на своята възлюблена.
Питам сега: Имате два морала: едно задължение към своя учител, а другото – влечение към своята възлюблена. Как бихте решили въпроса? Има ли право той да излъже своя учител за благото на своята възлюблена? И опитът на Азман-Тура излезнал несполучлив. И съвременните християни мязат на този Вимерсиде. Те са взели Божието благословение и сега на Земята го употребяват, ядат и пият. Да, ядат и пият, но смъртта, възмездието на кармическия закон, постоянно иде.“
(„Прави правете Неговите пътеки“, 02.04.1922г.)
„Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, по съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те обичам и ти ще дружиш само с мен и с моите приятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко…
За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на Любовта: през животинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на Любовта, които човек трябва да наблюдава и да изучава в себе си.
И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на Любовта сте достигнали.“
(„Хармонизиране на енергиите“, 08.11.1922г.)
„Как ще познаеш човешката любов? – Виж, какво прави влюбеният. Той започва да обръща голямо внимание на външността си: облича се добре, приглажда косата си, туря си хубава връзка, постоянно се оглежда в огледалото и казва: Любов имам аз! Прав е той. Лицето му е бодро, свежо – отдалеч свети. И това не е лошо, светлина има човекът. Но тази светлина скоро изгасва. Тя се явява бързо и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам колко скоро се изменят човешките чувства?“
(„Окултна музика“, 03.12.1922г.)
„Някоя мома обича едного. Той е любезен, внимателен. Каквото пожелае тя, той го изпълнява; иска еди-какви си дрехи, обуща, и той всичко й доставя. Оженя се, пак върви добре. Един ден тя се скара с него, обиди го нещо. От този момент силата на неговите чувства към нея се намалява с 10%. От втората лоша дума чувствата му се намаляват с още 2% и след 10 – 15 години целувките престават, нови дрехи, шапки и обуща не се купуват, мъжът почти не се свърта в къщи…“
(„Влизане“, 02.01.1927г.)
„Какво е вдъхновение? Човек е вдъхновен тогава, когато има едно същество, което го люби, което се интересува от него. Няма ли някой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това същество, което ви обича, може да бъде на физическия свят, може да бъде в духовния свят и най-после може да бъде в Божествения свят. Ако това същество престане да ви обича, вие ще изпитате в душата си небивали страдания.“
(„Право разбиране“, 05.01.1927г.)
„Любовта не се изразява в целувки, в прегръдки, в подаръци, в писане на писма и т.н. Любовта се изразява чрез неизказаните неща, чрез ненаписаното и чрез нещата, които се чувствуват, но не се изказват. Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има дълбок мир в себе си, какъвто другите нямат. Човекът на Любовта може да носи тягостите на целия свят. И в лицето на Христа ние виждаме, именно, такава Любов. Христос издържа страданията, защото в душата Му цари Божията Любов.“
(„Изостаналите укрухи“, 24.04.1927г.)
„Питам: какъв морал е този, когато една майка цели 20 години е възпитавала сина си в религиозен дух, карала го е да ходи на черква, учила го е да вярва в Бога, да бъде честен и добър, но един ден той се влюбва в една мома и заради нея зарязва всичко. Той не се интересува вече от майка си, от баща си, на черква не ходи, към хората е невнимателен и т. н. Това от убеждение ли е? Не, той прави това от страх, гледа да угоди на момата, да не я изгуби…
С това аз не искам да изнасям противоречията, които съществуват в живота, но говоря за атавистичните мисли и чувства, събрани от хиляди години насам в живота на човека. При дадени условия тези мисли и чувства се проявяват, развиват се, и по този начин разрушават хубавото и възвишеното в човека. За пример, казват за някого, че откак се влюбил, разбил живота си. Какво лошо има в това, че се е влюбил? Любовта трябва да бъде чиста и свята. Истинска любов аз наричам тази, при която момъкът, който се е влюбил в момата, даде пълна свобода на чувствата, на вярванията ѝ, и каже: Господ, в когото ти вярваш, е свещен, както за тебе, така и за мене. И ако ти се откажеш от Него заради мене, тогава и аз ще се откажа от тебе.“
(„Ще оздравее“, 19.06.1927г.)
„Миеш ли лицето си, мий го за Бога. Пишеш ли, четеш ли, каквато работа и да вършиш, върши я за Бога. Постъпваш ли така, ще имаш в себе си един постоянен импулс. Това нещо се забелязва в живота на всеки човек. Някой певец, например, пее хубаво, но няма вдъхновение, нищо не го интересува в живота. По едно време той се влюбва в една красива мома и се вдъхновява, насърчава се вече. Като излезе на сцената, и 10,000 души да го слушат, това не е важно за него. Той има пред себе си един образ и за него пее. Всички казват: „Много хубаво пее този певец“. Наистина, той има вече успех. Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението си, от никъде помощ не иде, не му се пее вече. Аз наричам този образ „вътрешен център“, който привлича мисълта и в който всички части намират своето единение. Този образ не е някаква външна представа, но едно съзнание в нас, което може да регулира живота ни. Този образ изразява вътрешното състояние на нашите чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трябва да пазите този образ в себе си! Вие може да го намерите в някой по-напреднал човек от вас, а може да го намерите и в лицето на Бога. Дето и да го намерите този образ, пазете го. Той носи живот за вас.“
(„Братя в единомислие“, 20.08.1927г.)
COMMENTS
????♥️ толкова хубаво – красотата на истината!