Житният режим по Учителя Петър Дънов

Корените на този режим се крият още в древността, а в Школата на Учителя Петър Дънов тази идея възниква малко след основаването ѝ, когато в един от специалните класове Учителя споделя:

„Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито.

Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.“

(„Житното зърно“, 25.01.1925г.)

С тази лекция, дадена не случайно след започване епохата на Водолея и точно в знака на Водолей (25 януари 1925г.),  се счита началото на житния режим. На тази дата е бил и първият ден след новолуние. Учителя разяснява: „От няколко години насам, ние сме навлезли вече в областта на Водолей, в която всички снегове и ледове са започнали да се топят. Много противоречия ще се явят през това време, но едно ще се постигне – чистота. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде.“  („Седем кошници“, 4.01.1927г.)

Житният режим, такъв какъвто го познаваме днес (допълнен с ябълки, орехи и мед), не може да бъде намерен в Словото на Учителя в този му вид, а става популярен като такъв чрез сестра Йорданка Жекова, според която през 1953г. Учителя ѝ се явява в съня и я призовава да го оповести на обществото. От тогава той се практикува ежегодно от последователите на Учителя, набирайки заслужена популярност сред цялото общество и в наши дни.

Житният режим през 2023г.

Тази година житният режим започва на 8 февруари, когато Слънцето вече е навлязло в знака на Водолей, а Луната малко по-рано е започнала разпада си и от своя страна е в съзвездието на чистотата – Дева. Така целият режим е по време на разпадаща се Луна,  което най-добре способства за пълноценното изчистване на организма.

Житният режим трае 10 дена, като е най-благоприятно да започне в сряда и да се продължи с отпостване на десетия ден в петък.

Ако се пропусне тази дата, житен режим може да се прави през цялата година в подходящите за тази цел периоди.

Подготовка за житния режим

Подготовката за житния режим е хранителна и психологическа. Около седмица преди началото на самия режим е хубаво да намалим количеството храна, която приемаме, да увеличим приема на плодове и зеленчуци, на чай и вода.

За самия режим ще са ни необходими един килограм жито, разделен на 10 равни части, като за всеки ден се отделя по 100гр жито (за предпочитане в наши дни е негрухано жито, подходящо за покълване; най-добре лимец) и преварена изворна вода.

За тези, които изпитват затруднение да консумират само жито през целия период, могат да добавят и следните продукти в дневното меню: три ябълки (за сърцето); девет ореха (за мозъка); мед (за кръвта) и един лимон за овкусяване на водата, която се приема изобилно през целия период – за предпочитане винаги топла.

Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здрави, а водата – от чист извор, а не минерална или от водопровода (тъй като е е хлорирана и нечиста).

По време на поста е хубаво да не се пуши, да не се пие алкохол, кафе, както и да не се приема нищо друго освен изброеното тук.

На първия ден сутринта се казва формулата: „Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“ (3 пъти), а всяка сутрин преди хранене се казва формулата: „Божията любов носи изобилния и пълен живот“ (3 пъти).

Приготвяне на житото

Житото (лимецът) се накисва за 12-24 часа, за да се събудят семенцата и да се активира тяхната сила, както и да омекнат и придобият приятен вкус.

Дневната порция жито се разпределя на две или три части и се консумира при огладняване. При всяко от яденетата се изяжда съответна част от житото, като е важно дъвченето на житото да става възможно най-продължително и внимателно (желателно е поне 99 пъти), за да се хранят духовните центрове и за да бъдем здрави. За прилагащите режима с допълнения се добавят по 1 ябълка и 3 ореха на ядене. Преди да изядем ябълката е необходимо да я подържим в ръката, да я разгледаме внимателно, да се свържем с нейната аура, да ѝ се порадваме, да благодарим на дървото и на слънцето и да се храним с любов и благодарност, както съветва Учителя.

Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне 2 чаши гореща вода (може с мед и лимон при варианта с допълнения). Практически сутринта тази роля изпълнява житната вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житният режим се кара трудно. Затова се пие вода колкото може повече, но само преварена такава и никога студена, непреварена. По време на житния режим не се употребява никаква сол, а лимонът да бъде максимум един на ден. Медът е по вкус ала с умереност (например по 3-5 лъжички на ден).

Обикновено на петия ден започва обновяването на клетките на организма. Именно на това се дължи тази лекота и хубаво чувство, което придобиваме от този ден нататък и ни става значително по-леко и приятно.

През тези дни ставаме слънчеви хора, винаги усмихнати и не допускаме в себе си никакви отрицателни мисли и чувства.

Хубаво е да събираме всички органични отпадъци от храната по време на житния режим в торбичка и след края на режима да ги заровим на чисто място сред Природата. Добре е семената на ябълките да се посадят на подходящо място, като с това да изразим нашата благодарност за тяхната саможертва и да допринесем за превръщането на България в Райска градина, както напътства Учителя.

Отпостване (захранване)

Отпостването се прави на десетия ден на обяд, като към житото и останалата храна се добавя ангелска супа, подправена с малко сол. Ангелската супа се приготвя, като се сварят цели обелени картофи и накрая се добави магданоз, а може и малко черен пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според индивидуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда, а преминаването в обичайния режим на хранене да се осъществи плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.

Житният режим като чиста саттва храна

Спрямо древната концепция на Изтока за гуните – саттва, раджас и тамас – житният режим е 100% чиста саттва храна. Чрез житния режим се изхвърлят утайките от физическото тяло, натрупани през зимата, порите на тялото се отварят и то е готово да посрещне идващия прилив на прана енергия през пролетта. Но житният режим може да има далеч по-дълбок и пречистващ ефект, простиращ се и върху астралното и умственото тяло. Емоционални и ментални блокажи могат да бъдат изчистени цялостно. Житният режим е вид пост. Всеки пост е катарзис. От готовността на ученика да допусне катарзиса да се случи зависи ползата, която може да се извлече от поста. Пост и молитва е магическата формула на християнството.

Житният режим изчиства утайките (тамас) от тялото и при правилно приложение повдига съзнанието (чувствата и мислите), внася в човека лекота, вдъхновение за живот и работа, яснота на мисълта и свеж духовен импулс. Това е ефикасно средство, което повдига съзнанието ни от полето на тамас (тъмнина) и раджас (активност, страст) в царството на саттва (светлина, чисто съзнание). Възвишеното състояние, което се постига след 10 дена хранене с жито е еталон за нивото на съзнание, което би трябвало да се поддържа през цялото време на годината.

Житният режим е също така и тест, който всеки един може да си направи, за да определи къде се намира в момента – саттва, раджас или тамас състояние. Ако режима се понася тежко, това указва за тамас и раджас в тялото, чувствата и мислите. По време на житния пост всеки един може да добие ясна представа до каква степен е потопил главата си в гъстата материя през изминалата година. Обикновено първите 3 дни са най-трудните – това е периода, когато системата (физическо, етерно, астрално и умствено тела) преминава в по-висока степен на „вибрация“. Утайките в тялото, чувствата и мислите се раздвижват и излизат на повърхността. Чернилката от подсъзнанието идва в полето на съзнанието. Това се изразява в упорита сънливост, главоболие, различни нюанси на песимистични и негативни настроения (всеки според нагласите си). Но в същото време това дава възможност „утайките“ да бъдат изхвърлени навън.

Когато акцентът на съзнанието е в материалното поле, физическото тяло има голяма нужда от храна. Но с преместването на фокуса към духовното нуждата от „твърда“ храна намалява за сметка на нуждата от по-фините „храни“ – праната, чувствата, мислите. Затова, ако ученикът успее да премести фокуса на съзнанието си през първите дни на житния режим (чрез молитва, медитация и други видове духовни упражнения, например четене всеки ден по една глава от Евангелието на Йоан) от материалното към духовното, чувството за глад изчезва заедно с всички останали проблеми, с които физическото тяло напомня за себе си.

Човек има нужда от много по-малко храна, отколкото си мисли. Учителя казва: „Праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно.“ (Придатъците на разумния живот, ООК, 25.03.1925г.)

Учителя за житното зърно

„Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго.“

(Протоколи от годишната среща на Веригата, 06.09.1912г.)

„И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае.

Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва.“

(„Ето човекът“, 29.03.1914г.)

„Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света.

Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“. И хлябът от какво става? От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!“ Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват.

Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес?“ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал!“ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни.

Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха!“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко.“

(„Житното зърно“, 05.04.1914г.)

„Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота.“

(Годишна среща на Веригата, 23.08.1914г.)

„Въздухът има отношение към човешкия ум, водата – към Живота, а хлябът – към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце.“

(„Доведете го“, 30.06.1918г.)

„Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.“

(„Не може да се укрие“, 15.09.1918г.)

„Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко.“

(„Бог е говорил“, 09.11.1919г.)

„В новата култура не се позволява да има бедни хора, не се позволява да има просяци. Бедни хора – нищи духом – това е отлично нещо, но беднотия, като сегашната е престъпление да съществува. Бог изпраща милиарди, милиарди тонове пшеница в света и ако хората биха я използувани разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея. Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на пшеница, някои богати намислили да употребят излишъка от пшеницата вместо гориво, за да им излезе по-евтино от въглищата. Когато реализираха този план, веднага в Америка настана криза на жито.“

(„Молитвата“, 08.02.1920г.)

„Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: „В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.“ Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: „В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.“ Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: „Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.“

Царят запитал този старец: „Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?“ Старецът отговорил: „Това е така, защото в тях не расте това житно зърно.“

И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: „Ами с пари ли го купувахте?“ — „В наше време пари нямаше“ — отговорил старецът.“

(„Вярата“, 06.03.1921г.)

„Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром.“

(„Живата енергия“, 22.05.1921г.)

„Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света. Светът ще се оправи само с житното зърно. Знаете ли какво значи житното зърно? То е онзи икономически въпрос, който поддържат всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна, на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни са прави, а други – не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на Новия живот, бързаме сега да приложим Доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор.“

(„Новият живот“, 19.08.1922г.)

„Хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време само сурово жито.

Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много…

Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него… Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете.

За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си.“

(„Житното зърно“, 25.01.1925г.)

„Житото е емблема на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението.“

(„Да се не смущава сърцето ви“, 22.03.1925г.)

„Никъде не е писано, че житото трябва да се мели на брашно. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото, това не представя някаква наука. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо, най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Казвате: „Де ще се намери толкова време, всеки ден да се вари жито?“ Вярно е, че това е малко непрактично, но щом човек съзнае ползата от житото, той ще намери начин как по-лесно и скоро да го вари.“

(„Отношение на простите истини към човека“, 22.09.1926г.)

„След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: „Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот – житото – днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по 90 грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечер. Колко струват сто грама жито? Ще кажете, че така не може да се живее. Разбира се, аз не казвам, че през целия си живот трябва да прекарате само с по сто грама жито на ден.“

(„Тази притча“, 26.12.1926г.)

„От този хляб, както сега се храните, нищо не може да се постигне. Трябва да вземете или вие сами да си обработите, или от някой добър човек да си вземете жито и сами да си направите хляб. Десет, 15, 20 дена да се храните с този хляб. Индусите, когато правят своя опит, то употребяват ориз. Около 100 г ориз употребяват. Но тук, при нашите зони, където вий живеете – жито, да е смляно, на 2-3 дена; като се мине една седмица, наново трябва да се смели, съвсем прясно. Аз не съм за многото варене на житото. Ако дълго време се вари житото, пак се изгубва туй свойство.“

(„Типове и образи“, 12.06.1927г.)

„Вие смилате зрялото жито на брашно, омесвате го и правите хубави форми хляб. – В кой вид житото е по-хранително: варено жито или печен хляб? Според мене вареното жито е по-хранително от хляба. Като се мели на брашно и пече в пещта, житото губи част от своята хранителност. Щом губи хранителността си, то губи и своята ценност.“

(„Новото знание“, 10.06.1932г.)

„Казвате, че трябва да се готви добре. – Това е вторичен процес. Първо природата готви, а после човек. Нима житото на нивата не е сготвено? Трябва ли да го мелиш, месиш, печеш и тогава да го ядеш? Яж сурово жито! – Как ще ям сурово жито и сурови храни, изобщо? Животно ли съм, да ям сурови храни? – Като ядеш печен хляб, стана ли истински човек? Аз предпочитам суровото жито пред топлия, печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. През колко ръце минава житото, докато стигне, като хляб, във вашата уста! Идете в някоя фурна, да видите как се приготвя хлябът.“

(„Великата разумност“, 23.09.1932г.)

„Хлябът е от Бога, а пастите са човешко изобретение. Една сестра се оплаква, че очите ѝ се зачервявали. Питаше ме какво, да прави, да се махне тази червенина. Посъветвах я да се подложи на житен режим: Всеки ден да яде само по сто грама сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дена яде сурово жито, и червенината на очите ѝсе махна. Същевременно тя започна да мисли и разсъждава по-добре.“

(„Вътрешни сили в човека“, 26.10.1932г.)

„Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека.“

(„Разнообразието в живота“, 19.05.1933г.)

„Аз, ако се храня, няма да взема от фурната хляб, щях да си сваря жито. Ако ми са здрави зъбите, щях да го ям сурово, няма да го варя. Ако не са здрави, ще го варя хубаво, мекичко да е.“

(„Сгъстяване, разредяване и разширяване“, 24.04.1940г.)

„Никакъв печен хляб не може да се сравни с вареното жито. Свареното жито е по-хранително отколкото мляното жито, от което може да направиш хляб.“

(„Божествена мярка“, 29.12.1940г.)

„Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Как ще го разберете вие? Ще посадиш едно плодно дърво или ще посадиш един декар земя с жито. Да ви кажа как трябва да живеете, ако искате да се храните, да бъдете здрави. Сам ще идеш да разкопаеш един декар, с бел ще го разкопаеш и сам ще го садиш, ще пееш и ще благодариш на Бога. Като израстне житото, ще го изплевиш и ще пееш; като го жънеш, ще пееш; като го вършееш, ще пееш; като го вариш, пак ще пееш. Туй жито, като го ядеш, ще благодариш и няма да кажеш нито една лоша дума, нито псувня, нито мисъл, нито чувство, нито постъпка лоша.“

(„И рече им“, 29.06.1941г.)

„Вземете един гладен човек, сварете му малко житце. Веднага той, който е закъсал, отслабнали краката, неразположен, щом яде малко житце, разположението иде… Вие не сте правили опити да се храните един месец с варено жито и да наблюдавате каква промяна ще стане във вас, да мерите както стават промените в температурата.“

(„Сто двадесет и три“, 23.01.1942г.)

„За бъдеще, като дойдат хората, за яденето няма да бързат. Ще бъдат в размишление, да се помолят, да попитат Господа да ядат ли тази храна или да не ядат. Ако е позволено, в тях ще се отвори разположение. Някой път не ти е позволено и ти не искаш да ядеш. Ако се подчиняваме на този закон, по-добре ще ни бъде. Не си гладен – не яж; гладен си – яж. Не да туриш в стомаха си царевица, която е варена преди 3 дни, че да ядеш. Като свариш, да я ядеш. Не житото, като го свариш, след 3 дни да го ядеш. Не брашното като се смели, че след 6 месеца да го ядеш.“

(„Добра мисъл, добро чувство и здраве“, 11.03.1942г.)

Използван източник: „Приятели на Дъгата“