„Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и з
„Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист.“
(Послание на ап. Павел до Римляните 13:13)
„Виното е присмехулко, сикерът (алкохолна напитка) – размирник; и всеки, който се увлича от тях, е неразумен.“
(Притчи Соломонови 20:1)
Учителя:
„Аз вярвам само в любов, която дава. Аз не вярвам в любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ. Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България. Това не е нито любов, нито обич. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си, трябва да се премахне.“
(„В мое име“, 29.09.1918г.)
„Човек не трябва да бъде само любезен към хората, но всяка негова дума трябва да бъде пълна със съдържание. Никога не казвайте празни думи. Някои питат: „Защо не ни покажеш, че ни обичаш? “ – Щом съм те поканил на трапезата и те нахраня, то значи, че те обичам. Ако ти кажа много думи, а не те нахраня, обичам ли те тогава? Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем само с хляб, с житни зърна и всякакви плодове.“
(„Учител и Господ“, 15.06.1919г.)
„Аз може да ви опиша лицето на един пияница, който пие бира, може да ви опиша лицето на един, който яде месце, и на друг, който, яде житце. Различават се: който яде месце има остри, кучешки зъби, дето хване, кости троши. Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив. Аз вземам пиенето на винце в много широк смисъл. Да не мислите, че искам да ви обидя.“
(„Молитвата, 08.02.1920г.)
„За да се породи такова желание на искане, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни. Т.е. причината, която заставя детето да поиска хляб от майка си, е разумна. Казва: „Хляб, мамо“. А причината, която кара винопиецът, пияницата да иска вино, като казва: „Винце“ – е неразумна.“
(„Искайте, търсете, хлопайте!“, 19.02.1922г.)
„Един наш брат, доста напреднал, един ден ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това-онова. Слушай, казвам, макар че си стар, ти си в едно учение, ако е за укрепване, имаш право да пиеш, но да ти опекат пиленце и да ти дават половин килце винце за удоволствие, казвам, че ти ще си въздействаш зле и най-после ще умреш като прост човек. Ама лекарят ще каже: „Ако не пиеш, ще умреш“. Ти и с виното ще умреш. Защо ти трябва на стари години да си пийнеш. По-добре да умреш като един честен човек, отколкото като безчестен. Ще ти дадат винце, кажи: „Не ми трябва винце“. Дадат ти кокошка. „Не ми трябва.“ – Баница. „И без баница може.“ Те няма да те спасят.“
(„Значение на ръцете и пръстите“, 07.01.1923г.)
„Казвам: Ако една певица иска да запази своя глас, не трябва да яде нищо кисело, лютиво, да не яде месо, да не пие никакво винце или какво и да е друго питие.“
(„Дойдох да изпълня“, 18.02.1923г.)
„В окултната наука се стремят да докарат всичките мозъчни центрове в хармония. Когато някой път кръвта нахлуе в мозъка, у вас се събуждат тия стари навици. Вземе някой да се моли, но веднага му дойде на ум, че трябва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пак започне да се моли, ще му дойде на ум да пийне малко винце. Ако не се моли, няма да му дойде тази мисъл. Решите ли се да живеете благочестив живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви. То е закон. Това ще се предизвика, няма какво да се сърдите. Щом решите да живеете добродетелен живот, ще предизвикате противното – омразата.“
(„Правилни отношения“, 22.04.1923г.)
„Попитайте някой от съвременните богати хора по колко пъти на ден трябва да яде. Той ще ви каже, че трябва най-малко по три пъти на ден да се яде: по една печена кокошка и при това по едно кило винце отгоре, защото печената кокошка без винце не върви. „Ами че защо Господ е създал винцето? “ Туй е заблуждение! Господ не е създал винцето. Гроздето, да, донякъде това е право. Господ го е създал, но винцето – не.“
(„Родени изново“, 02.03.1924г.)
„Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето.“
(„Настанало е царството Божие“, 19.10.1924г.)
„Смъртта не изменя човека, тя само го ограничава, но у него потенциално всичко остава. Там човек няма стомах, но желанието у него да яде и пие остава. Желанията седят, но органите ги няма. И там искат да го научат, че не трябва да пие, понеже няма орган. И там е лошото, че онези хора, които умират с много желания и като нямат органи, влизат в други хора и усилват у тях желанието за пиене повече. И така се правят много престъпления. Затуй щом ти се пие някой път много винце, не пий, защото туй пресилено желание не е твое. Ще му кажеш: Ти и без винце можеш.”
(„Условия лежащи в триъгълника“, 09.11.1924г.)
„Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите.“
(„Тесният път“, 11.01.1925г.)
„Искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.“
(„Който иска славата“, 25.01.1925г.)
„Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарят не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение.“
(„Истинната лоза“, 14.06.1925г.)
„Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас.“
(„Откъде ида“, 13.12.1925г.)
‚Да допуснем, че някоя мома е бременна на 3 месеца и в този момент мине покрай някоя кръчма и като й замирише на винце казва: ех, да си пийна поне една чашка! Обаче, тя е въздържателка затова веднага се опомня и си казва: не, не искам да пия нищо! Но злото вече се е родило. Това мимолетно желание внася вече отрова в организма на детето й. В туй тримесечно дете, когато стане на 30-годишна възраст се заражда желание да пиянства. Този човек започва да пие, да прави разни оргии.
Онзи, който разбира закона, трябва да вземе този 30-годишен момък и да му каже: слушай приятелю, когато ти беше още в утробата на майка си, едно тримесечно дете, майка ти мина през кръчмата на дядо Цуко в село Помарица и пожела да пийне малко винце. От този момент се започва твоето нещастие. Като кажеш истината на този човек, той трябва да се върне към това село, към тази кръчма и по такъв начин, като се върне до положението, в което се намира днес, ще се освободи от своето нещастие. И онези хора, които проповядват въздържанието, трябва да разбират този закон, трябва да знаят кога се е породило пиянството. Пиянството на този момък се зародило още в утробата на неговата майка. Всички престъпления – убийства, пиянства и ред други, стават в утробата на майката.“
(„Саваат – Амон-Ра“, 14.03.1926г.)
„У българите има един обичай, след като са работили дълго време и са се изморили, като се върнат вечерно време вкъщи, пийнат си една чашка гроздова ракия и мислят, че ще получат от нея нови сили. Тази вяра в ракийката не е тяхна. Тя е останала от дядо им, от баба им, от ред поколения, които са мислили, че гроздовата предава сили. В ракията, обаче, няма никаква сила.“
(„Светлият път на Знанието“, 22.08.1926г.)
„В миналото, когато държах беседи, след беседата ще дойде някой у дома да ме пита де е Господ. Аз му казвам: На драго сърце ще ти отговоря де е Господ, но сега е време за обяд, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахраним, а после ще говорим. Поканвам го на обяд у дома, нагостя го добре, дам му чашка винце, развесели се той и вече забравя да ме пита де е Господ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия ден пак дохожда да поговорим. Аз го поканвам пак на обяд, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува. Вие казвате: „Когато някой човек скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави тъгата си“. Не, това е криво разбиране.“
(„Ще се превърне в радост, 21.08.1927г.)
„Има ред учени хора, лекари, които препоръчват пиене на вино в малко количество. Природата обаче е предвидила само едно питие – водата. Тя казва: Ако искаш умът ти да бъде бистър, ясен и да работиш добре, трябва да пиеш само вода. Намери най-хубавата, най-чистата вода и от нея пий!“
(„Обич към знанието“, 21.08.1927г.)
„Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.“
(„Свещеният час“, 24.08.1927г.)
„Никой не може да разубеди упорития човек в това, което той е намислил да прави. Ако разгледате главата на упорития човек от френологична гледна точка, ще видите, че центърът на твърдостта в него е силно развит. От какво се нуждае този човек? – От вода. Хора, които пиянстват, това показва, че организмът им се нуждае от повече вода. Който обича да пие, за оправдание пред другите, той често казва: Водата не е за хората, тя е за жабите. Обаче, ако вие успеете да убедите този човек да пие вода, вместо спиртни питиета, той ще престане да пиянства, и в скоро време здравословното му състояние ще се подобри. Казвате: Как може да се лекува пиянството? Заставете пияницата да изпива на ден по две-три кила вода, и той ще се излекува. В процеса на лекуването си той трябва да започне от най-малкото количество вода и постепенно да увеличава: първият ден да изпие една чаша вода, вторият ден – две чаши, третият ден – три чаши, после – четири, пет, шест чаши, докато достигне до 15-20 чаши на ден. Ако изпълнява тези наставления, в скоро време той ще се откаже от употребата на спиртни питиета. Когато пияницата обикне водата, той ще престане да пие вино и ракия. Той търси в тях онова, от което организмът му се нуждае. От какво се нуждае организма му? От вода. Следователно, накарайте пияницата да обикне водата, и той ще задоволи нуждата на своя организъм по естествен начин.“
(„Оскърбените“, 25.09.1927г.)
„Пиянството е голямо зло за човека. Всички кръчмари съзнават това и, въпреки всичко, продават своето вино и ракия, но те сами никога не се опиват. Рядко ще срещнете пиян кръчмар. Значи, злото причинява злини на хората, но то самото никога не се поддава на условия, които могат да го доведат до това зло.“
(„Пробният камък“, 14.08.1929г.)
„Само онзи може да служи на любовта, който е дошъл до пълно самоотричане в живота. Какво значи да се самоотрече човек? Самоотричането подразбира отказване от онова, което е неестествено в живота: пияницата трябва да се откаже от пиянството, скъперникът – от скъперничеството, безверникът – от безверието, крадецът – от желанието си да краде. Какво трябва да постави човек на мястото на изхвърлените желания в себе си? Той трябва да ги замести с естествени, положителни желания. Пиенето на вино, на ракия трябва да се замести с пиене на вода; скъперничеството – с готовност за даване, за жертви; безверието – с вяра, желанието да краде – с желание за даване. Користолюбието се крие в неестествените желания на човека. Защо човек да не се вдъхнови от любовта, а трябва да пожелае да я обсеби? Само онзи е разбрал любовта, който се вдъхновява от нея и работи за нея. Посети ли го веднъж, тя остава при него завинаги. Започне ли човек да страда, че не може да обсеби любовта, да я задържи само за себе си, той е на крив път.“
(„Идейната обич“, 12.03.1930г.)
„Колкото ракия имате, раздайте я и турете прясна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги, и насадете пресни плодове, насадете нивите си и градините си навсякъде, това е новата култура и тогава вие ще бъдете свободни по цялата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могат да се сближават и това ще бъде един велик ден.“
(„Наближило е Царството Божие“, 10.08.1930г.)
„Сега се изисква да мислите трезво. Вие мислите като децата. Като се говори за чаша, казвате: може ли човек без винцето? Може, защо не. Чашата не е направена за вино, за ракия. Чашата е направена за бистра вода, за най-хубавата бистра вода. Следователно в човешкото сърце, което е чашата на живота, трябва да се вмести Любовта – живот възвишен и благодатен.“
(„От смърт в живот“, 03.01.1932г.)
„Ако Марс нямаше закон, той би разрушил нашата земя. По някой път, макар че е на толкова далечно разстояние, той праща своите агитатори – за война или каквато и да е кавга в дома, все Марс е причината. За война, за крамоли, все той е майстор. Даже най-изящната богиня, богинята Венера, толкова е ревнива спрямо земята, че досега би изчезнала земята, ако нямаше закон; но закон има. И Венера изпраща своите агитатори – кара хората да пият винце, да живеят един разпуснат живот, възпитава ги, тя си има цели. Защото хората като живеят нашироко, нейните агитатори ги обират и каквото има по земята, те го носят горе.“
(„В последното време“, 06.03.1932г.)
„Бащата бил обществен човек, живял за благото на ближните си, а синът – за себе си. Той отворил кръчма, да може повече да пие с приятелите си. В скоро време синът пропил всичкото богатство на баща си. Който иска да живее като този син, всичко ще изгуби. И след това ще се питате защо идват страданията. Не питай защо идват страданията, но изправи живота си. Всяко одумване, всичко речено-казано е психическа кръчма. Казвате за някого, че е голям скъперник. За да не мислят така, той купува вино и ракия, черпи този-онзи, учи се на щедрост. Но в края на краищата всичко изгубва.“
(„Отношение към природата“, 22.02.1933г.)
Следва продължение…
COMMENTS