Първа част на тази публикация можете да прочетете тук >>„И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух“. (Пос
Първа част на тази публикация можете да прочетете тук >>
„И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух“.
(Послание на ап. Павел до Ефесяните 5:18)
„Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и, като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя ти, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш защо е станало това? „Ама защо паднах?“ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. „Защо си пукнах главата?“ − Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце.“
(„Силни и слаби степени“, 28.09.1934)
„Вие не искате никой да знае вашите погрешки. И вие се пазите никой да не знае… Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е. Всички знаят. Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са клюкари, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка! И се освободи, не мисли вече за него… Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това. Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем. Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: Човек не трябва да бъде фанатик.“
(„Добрият живот“, 17.03.1935г.)
„Като се хранят, бащата и майката слагат на трапезата вино или ракия, да пият след ядене. Детето им се храни заедно с тях. Като пият вино, майката казва: Момченце е, да не ни гледа и да не му стане лошо, да дадем и на него малко винце, да близне поне. Бащата се съгласява с предложението на майката, и на детето дават малко винце. Днес му дават малко винце или ракийка, утре пак му дават, докато то обикне пиенето и един ден става пияница. Родителите му давали по малко, от страх, като гледа, да не му стане лошо, а всъщност станало нещо по-лошо от това, което са очаквали…
Бащата, ако иска, да ви даде от своята ракийка, не взимайте. Баща ви има право да яде и пие и вино, и ракия, но вие, младите, нямате никакво право. На вас, младите моми, казвам. На вас, младите моми, всинца вие, които никога не сте пили ракия и вино, казвам: нищо няма да ви стане. Не се учете така. Баща ви казва, майка ви казва: „Ще ви стане нещо.“ Нищо няма да ви стане. Не пий. Щом пиете, ще ви стане туй, което на баща ви стана. Пияница ще станете, и оттам насетне човек не може да прокопса. Ако ти пиеш или вкусиш, само близнеш от ракията или от винцето, аз мога да ви предскажа какво ще ви се случи. Не зная живот, който започва с вино, което опива, и ракия – този живот не може да бъде щастлив.“
(„Начало и край“, 30.06.1935г.)
„При сегашното възпитание аз искам да зная какъв метод употребявате практически, когато трябва да се освободите от един свой стар навик, който носите от миналото си. Може би някой от вашите лоши навици в миналото да е бил добър, но в последствие да се е доразвил. Представете си, че вашият дядо в далечното минало имал обичай на обед само да си пийне по една чашка от 100 грама съдържание винце. След като другият ви дядо е започнал постепенно да увеличава чашките, наместо една чашка той пиел по две чашки. Следният ви дядо започнал да пие по четири чашки, после по осем, десет, 20, докато днес вашият баща пие по 30–40 чашки. Вие пък пиете още повече от него. Това е един навик, който има причината си във вашето далечно минало. Така тия ваши деди и прадеди постепенно са увеличавали нещата, докато сметката им е излязла съвсем погрешна.“
(„Всичко чрез Него стана“, 08.09.1935г.)
„“Нервен съм, неразположен бях.“ Това са оправдания! Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува. Например имаш погрешката, като минаваш покрай кръчмата, да си пиеш една чашка ракийца. Не ти трябва да пиеш ракийца! След всяко пиене ще ти се случи нещо лошо. Защо ти е ракия? Една погрешка е това.“
(„Опити“, 20.11.1935г.)
„Oния, които пият вино и ракия, те пък са винаги жадни. Те всякога, след виното, пият вода, но водата, която иде след виното, не хваща място. Ти трябва да престанеш да пиеш вино.“
(„Към извора“, 27.11.1935г.)
„Някой път в тебе се заражда желание, казваш, че ти се яде кисело зеле, кисело мляко, баница, после вино ти се пие, ракия – какви ли не желания. Това са атавистични неща, които човек унаследил. Човек трябва да пие, но вода.“
(„Грозота и красота“, 29.1.1937г.)
„Ти вече си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“.“
(„Възможности в живота“, 21.04.1937г.)
„Ако човек едновременно приема и доброто, и злото като храна, той ще се разстрои. Например, докато пие чиста балканска вода, човек е в естественото си състояние. Започне ли от време на време да употребява ракия, вино, ром и други спиртни питиета, естественото му състояние се нарушава. Човек трябва да бъде трезв, да пази своето естествено състояние на духа, на мислите и на чувствата си.“
(„Светилник на ръцете и на нозете“, 06.08.1937г.)
„Човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек–животно, и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество, става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава.“
(„Закон за контролиране“, 19.12.1937г.)
„Избави ни от лукавия, който да не ни въведе в този път. Избави ни от дявола, който ни въвежда в пътя на безразборното ядене. „Отче наш“, да я научиш право да мисли. Мисълта хубава, чиста да бъде. Хубаво да ям, да не се изкушавам от различни яденета. Избави ме от дяволските яденета, които ми показват, от чаша бира.“
(„Пред радостите и зад страданията“, 29.12.1937г.)
„Пияницата казва, че ще пие. Значи, ще пие вино или ракия. Принципно прав е само онзи, който иска да каже, че ще пие вода. Ще пиеш вода – нищо повече.“
(„Окото на Любовта“, 09.01.1938г.)
„Ти пиеш 20-годишно винце, тебе съдбата ти е прочетена. Докато пиеш прясно (неферментирало) вино, може да живееш. Щом пиеш старо вино, отиде вече. Българите като извадят виното от джибрата, правят джибренка ракия. Но джибренката нищо не помага. Аз говоря за разумните хора. Ти от джибренката, тя не е за тебе. Ти с джибренката може да напиеш своите неприятели. Ако имаш врагове, дай им джибренка колкото искаш.“
(„Физически, духовни и умствени нужди“, 28.12.1938г.)
„Та казвам: Не е време да те обича множеството. Достатъчно е един човек да те обича. Не е в количеството, но в качеството на нещата. Не е в изобилието на желанията. Някои наши желания приличат на някои паразитни същества. Представете си, че имате едно желание да пиете вино, бира и прочие. Да пиете боза, както и да е, но абсент, коняк, ракия, спирт и прочие – те са вредни.“
(„Единствен цяр“, 10.09.1939г.)
„“Ще отидем да си пийнем с този, с онзи за здравето на жената, на децата.“ Питам: Защо с червеното винце можете да си пийнете за здравето на жената и на децата, а с бялото винце – с бялата вода – не можете? Бялата вода поддържа здравето много повече, отколкото червената вода. Онези хора, у които умът, сърцето и волята не работят, те употребяват червеното вино. Те не са от разумните хора.“
(„Там имаше някой си человек“, 26.11.1939г.)
„Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града с двата лева в джоба си, и си мислил: „Закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.“ В това време вижда един човек продава Евангелие. Той си казал: „Толкова пари съм давал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него.“ Като започнал да го чете, той си казал: „Чудна работа, изгубих цели тридесет години да дигам и слагам чашата, а то и тук има какво да се дига и да се чете.“ Кръчмарят започнал да се затъжва за своя клиент, който в продължение на тридесет години редовно всяка вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джоба, той отишъл при кръчмаря и му казал: „Добър ден, дай ми едно кило вино.“ А в себе си казал: „Сега ще пия за хатъра на Евангелието.“ Същевременно той казал на кръчмаря да му донесе от бялото вино – от чистата вода, една чаша. Турил и виното, и водата пред себе си и започнал да мисли. В това време нещо в него вика: „Винце, винце! “ Той взел чашата с вода, доближил я до устата си и казал: „От тридесет години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар.“ Той дигнал чашата с вода и я изпил…
Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит, да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили тридесет години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: „От днес отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия от тази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал, ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползувам от онези сили, които Бог е вложил в природата.“ Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.“
(„Слава във вишних Богу“, 11.02.1940г.)
„За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството.“
(„Нови и стари неща“, 09.06.1940г.)
„Съвременните хора са пленници не само на неприятелите си, но и на своите страсти. Един човек пил вино и ракия цели 25 години. През това време той се опропастил окончателно. Недоволен от себе си, той решил да се откаже от пиянството. За тази цел отишъл в една кръчма и си поръчал чаша вино и чаша вода. Той седнал пред масата и погледнал към виното. Вътре в него нещо настоявало да пие виното. Той пак погледнал към него и казал: „Вече 25 години, как ти служа. Каквото ми заповядваше, всичко изпълнявах. Сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга“. Той надигнал чашата с вода, изпил я, заплатил виното и напуснал кръчмата. От този момент той престанал да посещава кръчмите. Това е истински човек. Това е човек с характер и воля. След като пил 25 години, в един момент той могъл да се откаже от пиянството. Този човек е по-силен от ангела, който никога не е падал.“
(„Реалност на живота“, 04.08.1940г.)
„Тебе майка ти и баща ти те родят добре, здрав, с хубави крачка. Нямаш никаква болест. Един ден ти хрумне да си направиш едни парижки обуща роговати. Образуват ти се мазоли на краката и ти казваш: Не зная какво ми стана на краката. Нещастието дойде. Тебе ти е добре, но един ден ти се поревне да пиеш студена бира, поледена. Изпиеш половин кило, едно кило бира. Казваш: Не зная какво ми стана, развали ми се стомаха. Че как няма да ти се развали? Господ не те е създал да пиеш студена бира.“
(„Новият човек“, 29.09.1940г.)
„Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва:
– Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство.
– Туй не мога да направя.
– Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му.
– И това не мога да направя.
Казва: „Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце.“ – Казва: „Това мога да направя.“ След като пил чашата вино, направил всичките престъпления. Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.“
(„Едно ви не достига“, 15.12.1940г.)
„Сега ви говоря за порядъка. Помнете: В който порядък влезете, такъв ще станете. Щом влезете в един свят, дето хората пушат, като излезете навън ще миришете на тютюн. Не може да повярват, че не сте пушили. Като пиете една чашка винце, като излезете навън, ще миришете на вино. Вие като пиете една чашка вино и като влезете в духовния свят, веднага ще ви изпъдят, защото то е лошо ухание. Защото виното е подквасено с една подкваса на много нечистотии. На едни животинки се дължи ферментирането на виното.“
(„Не разваляйте пакта“, 09.04.1941г.)
„Силният човек не ходи в кръчмата да пие винце. Напива се този юнак и след като се напие, мисли, че е юнак. И след като се напие, изгуби своята сила. Та казвам: Не е позволено на човека да пие нещо, което Бог не е създал. Да пие хубавата вода, то е най-хубавото вино в света. Божествените неща винаги носят сила в човека.“
(„Зачитане“, 26.03.1943г.)
„Ти имаш желание да ядеш и пиеш винце. Казваш грешно е. Яж и благодари, пий вода и благодари. Пий десет и двадесет пъти на ден пий вода. Казваш винце, ракийца. Като искате да пиете вино или ракия, тогава научете да си правите вино, както Христос направи. Вие имате няколко кюпчета, напълнете ги с вода, обърнете водата на вино и пийте. На всеки, който така сам може да си направи виното, позволявам да пие. Но от кръчмарските бъчви не пийте.“
(„Служение с Любов“, 31.08.1941г.)
„Допуснете, че една мома се е влюбила в един красив момък, той има навик да пие, коняк пие, винце пие, ракия пие. Питам, може ли тази мома да живее с този момък? Не може. Може ли да го реформира? Не може. Любовта към виното разваля живота.“
(„Човешка и Божествена любов“, 28.11.1943г.)
„Някои от вас имате желание да пиете една чаша вино или една чаша ракия. Не е лошо. Хубаво е. Ракията е излязла от сливите. Доста хубаво е. Но в тази ракия всичките хранителни вещества и масла са отишли във въздуха. Останало туй, което не е хранително. Ако някой от вас иска да стане медиум, да пийне ракийца – едно наркотично средство. Всеки човек като се напие, той е медиум. Като дойде на себе си, вече не е доволен. Ракията привлича не възвишените духове, но нисши духове привлича. Като изтрезнее, човек е недоволен, понеже е станал проводник на нисшите духове, които ядат и пият в него и оставят нечистотиите си, той да се справя с тях.“
(„Умни, добри и силни“, 13.10.1943г.)
„Ако е за предпочитане, по-добре е да се изяде една кокошка печена, отколкото да се изпие едно кило вино.”
(„Медицински и окултни правила, том 2 – 1933-1934”)
COMMENTS