Няколко думи към разумния

"И който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром." Откровение на Йоан 22:17  За кого е тази книга?Тя е з

“И който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.”

Откровение на Йоан 22:17

 

За кого е тази книга?

Тя е за тези, които не знаят. Но търсят. Също като мен.

За хората, които са уморени да ги лъжат и баламосват от всички страни – правителство, медии, училища, религии, ню ейдж гурута и прочее „вълци, облечени в овчи кожи“.

И преди всичко за тези, които са дошли на Земята да се учат, да се усъвършенстват и да си помагат.

Подтик да напиша тези редове ми даде горчивото прозрение, че докато в миналото знанието е било изключително трудно достижимо и достъпно само за малки кръгове от хора, в наши дни вече то може да бъде намерено дори от малките деца. За сметка на това обаче сред изобилието от духовни сайтове, книги, семинари, и стоящите зад тях “учители” (често претендиращи да дават единствената и най-неподправена Истина), се е появила една сериозна опасност – знанието е толкова сериозно примесено с най-различни заблуди и лъжи, че малцина са тези, които могат да се ориентират сред целия този хаос от противоречиви идеи, и да отделят „житото“ от „плевелите”.

Живеем в епоха, в която от човечеството се очаква да развие интелекта до една висша степен, която ще му позволи да обхване духовните истини и смело да разграничи илюзиите от действителността. Имаме перфектните условия за този урок след като Бог е допуснал в обществото ни да се ширят всевъзможни лъжеучения, които да ни подтикнат към мисъл и развиване на умението по логичен път да разпознаваме Истината. Навсякъде ни заливат с истории за извънземни, рептили, слънцеяди и всякакви други митични същества (това и много други твърдения ще бъдат обстойно подкрепени с факти и източници в книгата.), които изместват фокуса от истински важните задачи пред нас. Свидетели сме как цялата мъдрост, която човечеството е натрупало през вековете, е така хаотично примесена с ню-ейдж фантазии, че само онзи, който положи огромни усилия, би могъл да достигне до чистото знание.

Достатъчно е да погледнем към многобройните църкви, всяка от които претендира да е единствената истинска и правоверна, като обвинява другите в лъжа и често е готова да пролива реки от кръв, за да “докаже” своята правота. Очевидно е не само, че някои от тях лъжат, ами и е твърде вероятно те всички да го правят. Вече 2000 години така и не можаха да си поделят Христос и да разберат, че Божият Син не е там, където някой рецитира молитви и кръщава в Негово име (разбира се срещу съответното заплащане), а както Той Сам ни каза: “дето са двама или трима събрани в Мое Име, там Съм Аз посред тях.” (Мат 18:20)

Защото Бог не живее в човешки църквички, а в сърцата на хората. А непосредствената връзка с Него се случва не във външния свят, а в човешката душа. Вярата не се изразява в това да знаеш кога се пости, кога се ходи на църква, и на коя икона за какво да се молиш. Тя означава да си добър и да обичаш, и да постъпваш с другите с ясното съзнание, че Бог живее в тях.

Това е казано в прав текст и в Деяния на Апостолите (17:24,25):

“Той, бидейки Господ на Небето и Земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дихание и всичко.”

За съжаление обаче намирането на правдива информация става все по-трудно, но и все по-важно. Затова се опитах на едно място да синтезирам всичко най-значимо по духовните въпроси, а също и за Земната мисия на душите, които в тази важна епоха са въплътени на Земята. Ако съм успял да свърша тази задача, в края на тази книга читателят ще разполага със солидна основа в своите познания за духовните светове и неговото място сред тях, а с тяхна помощ ще може да продължи смело напред, като вече ще познава много от капаните, които злото е поставило в пътя на съвременните хора.

Няма друга област от живота, в която едно неволно заблуждение и залитане в крив път да се оказва по-пагубно за душата. Например много от популярните учения твърдят: “Исус Христос е бил просто един мъдрец, един Учител, нищо повече.”

Ако е така, добре.

Обаче ако не е? Ако се окажат истина думите Му: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.” (Йоан 14:6), то всички тези души сами са затръшнали вратата си към Бога, и оттам насетне се излагат на ред опасности. Затова ще обърна внимание в тази книга на множеството общоприети заблуди, но този път не както повечето проповедници – със сляпа вяра – а със знания и с факти. Защото разумното съмнение във всяка нова за нас идея е винаги по-добро от сляпата вяра. Не желая никой да приема каквото и да било само защото Христос, Учителя Петър Дънов (с духовно име Беинсá Дунó) или друг го е казал. Има право на това само онзи, на когото Природата не е дала мозък. За него е сляпата вяра. А който има уши да слуша и разум да разбира, сам ще чуе гласа на Истината. Който не желае – и той най-вероятно някога ще стигне до нея, ала след хиляди страдания и разочарования. Защото малка е ползата от очите, ако умът е сляп. И никакви доводи не могат да покажат на човека пътя, който той сам не желае да види.

Сериозен проблем при книгите на духовна тематика е следният: По-голямата част от тях са толкова пълни със заблуди и откровени лъжи, че човек трябва да има много сериозни познания, за да може да открои Истината от примесите. Защото една лъжа лесно се изобличава, но когато имаме 10% лъжи, смесени с чистото знание, те стават изключително трудно уловими. А последиците от тях, както в горния пример с Христос, могат да се окажат фатални за нечие развитие. За разлика от тези книги, има и други, за които може да се приеме, че са чистото „Слово Божие“. Те обаче се оказват твърде сложни за тепърва навлизащите в духовното познание и в резултат на това лесно водят до объркване и извода: „Това е много трудно, не е за мен.“ Казвам това от личен опит, когато съм си позволявал да препоръчвам книги на мои братя и сестри.

И понеже обикновено лъжливите книги са по-лесни за четене и не напрягат много мозъка, популярността им е огромна. Затова усетих силен импулс да събрера на тези страници най-важното духовно знание по възможно най-разбираем начин и в най-достъпен вид, за да може всеки, който има стремеж към един по-осъзнат, благословен и изпълнен със смисъл живот, да получи една стабилна и сигурна основа, и въз основа на нея да развие у себе си най-важното умение в наши дни – различаването. Тогава вече ще може смело и разумно да продължи в своето безкрайно пътуване към Бога.

Аз самият, преди своето пробуждане, дълги години се лутах в мрака на многобройните съвременни суеверия и лъжеучения, докато след много молитви, размишления и живот в планинско уединение Бог прояви Своята Милост към мен и ми даде Светлина върху ред въпроси, чиито отговори е мой дълг да споделя. Добре знам каква отговорност нося, ако волно или неволно заблудя нечия душа, затова съм положил огромни усилия тя да бъде сведена до нула и всичко описано да отговаря на най-чистата Истина.

До голяма степен днешното неразбиране по духовните въпроси се дължи на това, че съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма. Под тази дума те разбират нещо мъгляво и тайнствено; и често го свързват с шарлатанство, суеверие или черна магия. Те смятат мистиците за смахнати фантазьори, откъснали се от реалния живот. Това е съвършено погрешно схващане и произтича от това, че с тази дума незрящите се опитват да опишат зрящите, основавайки се на собствените си суеверия. Мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е празен мечтател, а съработник на Бога, защото Творецът живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце. Неговото съзнание е чисто и тихо, подготвено да възприема Божествените Истини.

С подобна слава се ползват и определенията „окултен“ и „езотеричен“. Те в буквален превод означават „таен“ и „скрит“, тъй като в миналото Школите, ръководени от Велики Посветени, и работещи за благото на цялото човечество, са били разположени далеч от хорските погледи (често в планински местности), а в тях са се допускали само хора, които са се показали достойни за да им бъде поверено тайното познание без опасност да злоупотребят с него.

Това Божествено учение се е предавало през вековете, като в различни епохи е било представяно според съзнанието на хората. Така то е било преподавано още в Мистерийните центрове на Атлантида, а по-късно от Седемте Риши в Индия, Заратустра, Хермес, Кришна, Мойсей, Орфей, Буда, Платон, Христос (Спасителят действително се явява като един от Ръководителите на човечеството, но по-точно бихме могли да го наречем Учител на Учителите), Боян Мага (основателят на богомилството), Християн Розенкройц, а в по-нови времена и един светъл дух, който през миналия век проповядваше Божественото Учение по нашите свещени земи, за да запали пламъка на Любовта у мнозина. Тези мнозина и днес са тук с важната мисия, благословия и отговорност през идните години да покажат на света истинското Христово Учение, но този път не повтаряно по буквата, а приложено по дух. Именно славянските народи, начело с българския, днес са призовани от Бога и им е възложена мисията да бъдат първите, които да покажат на света Християнството не като религия, разделяща хората на „наши и ваши“, „правоверни и езичници“, нито пък като култ към онзи Велик Учител, разпънат на кръста в началото на нашата ера, а като проява на Божията Любов, която обединява всички, както ни призова и ап. Павел:

„Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа“ (Гал. 3:28)

За разлика от тези общества, религиите винаги са се стремили да бъдат в центъра на общественото внимание и са се надпреварвали за повече последователи – в много случаи със съвсем егоистични цели. Всяка от тях се е позовавала на определен източник и е твърдяла, че всички други, освен нея, лъжат и заблуждават хората, а тя представя единствената Истина. Това просто няма как да бъде вярно.

Втората цел, която си поставих за тази книга, е тя да бъде полезна и за тези, които вече са пробудили в себе си едно по-висше съзнание, основано върху Любов към ближните и приближаване към Истината, макар тя да е толкова всеобхватна, че никой никога не може да каже, че вече я е опознал докрай. След “проглеждането” у всеки Христов ученик се поражда почти непреодолим стремеж да помогне и на другите да видят това, което сам е видял. Най-голямото благо, което можем да направим за една душа, е да й помогнем да се обърне към Бога, но само ако е готова да прогледне. Ала вярата у човека е най-интимната и съкровена част от него и се изисква много нежен и мъдър подход, за да бъдем правилно разбрани, и да изтъкнем подходящите доводи срещу всяко суеверие, основано на предразсъдъци, внушавани от векове. Затова в книгата ще бъдат описани множество идеи и факти, които биха могли да помогнат на различните събеседници – представители на различните църкви, мюсюлмани, атеисти, нюейджъри. Всички те са еднакво ценни за Отца и ако можем да помогнем дори на един от тях, наш дълг е да го сторим. Важно е да се знае обаче, че всеки, който проповядва за Бога, носи огромна отговорност за всяка своя дума или действие, което би могло да вкара някого (дори и неволно) в крив път. Затова ще бъдат описани и опровергани множество заблуди и митове, които все по-често циркулират дори из “братските” среди и ако не бъдат правилно разбрани, в крайна сметка биха довели до това, което се случи с Христовото учение след като Той си замина от физическия свят.

 

Като най-достоверни източници по духовните въпроси съм използвал предимно следните: Библията, беседите на Учителя Петър Дънов и лекциите на Рудолф Щайнер. Причината за това не е че искам да „издигам паметници“ на една или друга личност, нито пък смятам, че те са единствените, които представят Божествената Истина и са имали достъп до духовните светове. Ще се позовавам предимно на тях, защото имам основания да смятам, че Истината, която изнасят пред света, е най-пълна и неподправена за сегашния етап от еволюцията на човечеството, и особено за европейските народи – с нашето физическо устройство и духовна нагласа. Основанията да смятам така ще опиша в самата книга, за да може всеки да прецени за себе си и да не вярва сляпо на никого, включително и на мен.

 

Тези три източника са само поточета от един Извор – Чистото Христово Учение, което се проявява също и в Розенкройценството, в Богомилството, и в много други учения от миналото, които са в пълен синхрон помежду си. Тези Школи се ръководят от Мъдреци и Посветени – напреднали души, далеч отвъд пределите на земното човечество, изпращани от Бога да служат за напредъка на човечестовото. Още Христос ни обяви необходимостта от тях в Йоан 16:12 – “Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.”

* * *

В тази книга ще опитам да представя първо основите на духовното познание, без които е невъзможно през нашата епоха човек съзнателно да изпълни своята мисия на Земята и да върви уверено по Пътя към Бога. Няма да подмина и онези, от които сме официално предупреди да се пазим – “ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.” (Матей 24:24). Чрез тях определени среди се опитват да вкарат цялото човечество в крив път, но ако си изиграем разумно картите, този път няма да им се получи.

Все пак бих искал да отбележа че нямам нищо против проводниците на тези лъжи и лъжеучения – те са тук за да ни научат да мислим и да различаваме доброто от злото, за да можем да вземем съзнателен избор на чия страна желаем да застанем. Важно е обаче да правим разлика между даден човек и неговите дела и проявления. Глупаво е да се критикуват самите хора като човешки същества, тъй като никой от нас не е съвършен и застрахован, че той не прави (или не е правил) още по-големи грешки в живота си. Съвсем друго е да се изобличават лъжите им и богохулните им действия с цел да бъдат предпазени наши братя и сестри, без да съдим тези, които често разпространяват лъжи от добри намерения и незнание. На тях мога да припомня само, че докато вредят само на себе си, никой смъртен няма право да им се бърка, но опитат ли да повлекат след себе си и други, ние нямаме право да си затварме очите за техните действия, а трябва да бъдем смели и да изобличаваме неистината.

На това ни е учил и Христос в храма:

“И Иисус възлезе в Иерусалим и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.” (Йоан 2:13-16)

Ап. Павел също:

„Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си…“ (Ефесяни 4:25)

Тази книга е за всички, които поне веднъж сериозно са си задали трите най-важни въпроса в живота: „Откъде идвам? Защо съм тук? Накъде отивам?“ И макар че по всеки от тях са изписани милиони страници и са изнесени милиони беседи, съвременното човечество в своята представа за Бога и за смисъла на живота е затънало в много по-дълбоки суеверия от своите предшественици дори и от „тъмните векове“. И точно в наши дни най-опасно от всичко за бъднините на човешките души е пълното неразбиране за важните събития на Земята, в които сме били призовани да вземем участие.

* * *

Както човекът на Земята има своето раждане, детство, юношество, младост, зрелост и т.н., така и човечеството като колектив преминава през сходни периоди, като във всяка отделна епоха му се дават условия за развиване на определени добродетели, способности и дарби. В своето досегашно развитие човечеството първо е преминало през своята детска възраст, в която е било водено „за ръчичка“ от духовни водачи и небесни пратеници. По-късно, то е навлязло в своето юношество и са му били дадени правила и закони във вид на „Божи заповеди“, които да спазва задължително, без да е нужно да разсъждава върху тях и върху дълбоките житейски въпроси. Когато Христос дойде на Земята, Той отбеляза края на тази епоха и прекрати задълженията, като чрез словото и делата си вля сили в нас да се научим да правим добро и да живеем добре по собствено желание, а не по чужда воля. Затова ни каза:

„Ако Ме обичате, опазете Моите заповеди.“ (Йоан 14:15)

Той именно дойде за да ни научи, че всъщност всички хора сме като клетки от цялостен организъм, и както едно здраво тяло се състои от клетки, а те на свой ред образуват тъкани и органи, аналогично и цялото човечество представлява хора, обединени в общности и народи, всеки от които е от неизменима важност за общото развитие. И обратното – когато една голяма група клетки заболее или не изпълнява възложените им задачи, а живее само за себе си, цялото тяло страда. Затова Посветените знаят, че благополучието на отделния човек е пряко свързано с мъките или радостите на всички останали.

Възможността да можем да продължим напред стана възможна само благодарение на намесата на този възвишен дух, който избра да пострада заради нашето бъдеще и да ни даде пример как да живеем – за да можем един ден и ние като него да бъдем достойни Синове Божи.

И едва от около един век напредналите същества, предвождащи човечеството, са приели, че сме дорасли да навлезем съзнателно във фазата на пълнолетието и много от тайните да ни бъдат разкрити. Този преход обаче е свързан и с една своеобразна „матура“, при която ще се изпълнят думите Христови:

“И ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира.” (Матей 25:32-34)

За нашите времена Учителя Беинса Дуно казва:

“Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: “Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат”. И като ги пита, те казват: “Остави го, той не е за тебе”. Тя се разколебава. И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: “Да тръгна ли с Него или не?” И вие се разколебавате. Най-първо вие Го обиквате и после казвате: “Баща ми, майка ми, не ми позволяват. Не мога да тръгна с Тебе.”И досега колкото пъти е идвал Господ, вие сте се отказвали. Казвате: “Да си поживеем още малко в този свят, да поизрастнем”. И ако и този път не тръгнете, ще се намерите извън училището!

Казва Писанието: Господ казва: “Търсете Ме, докато съм близо”.Дошъл е влакът. Вие трябва да бъдете навреме. Преди да е ударил последния звънец, вие трябва да се качите на влака и ще седнете. Ако чакате да ви вземат и да ви турят във влака вътре, влакът ще си замине и вие ще останете на гарата.

Та казвам: Последният влак сега е, който иде! И ако вие не се качите на него, ще останете на гарата.Аз имам желание, моето желание е да не останете на гарата.”

На друго място Учителя допълва:

„Време е вече хората да приемат Любовта и да влязат в новия живот. Земята излиза от тринадесетата сфера, в която е била досега – сфера на изпитания и страдания, на нещастия и мъчнотии. В бъдеще няма да дохождат лоши хора на Земята, няма условия за тях. Те ще изчезнат така, както са изчезнали големите допотопни животни. Казано е в Писанието: „Кротките ще наследят Земята.“ Колко от сегашните хора са кандидати за това наследство?“

Малко хора действително осъзнават, че имаме щастието да живеем в една от най-вълнуващите и значими епохи в цялата човешка история – епохата на ликвидация на кармата на човечеството и на второто пришествие на Христос, когато човечеството постепенно ще се раздели на два лагера – добри и зли. Затова усилията на Небесните ни Ръководители (наричани в Езотеричното Християнство още „Бялото Братство“, „Бялата Ложа“, и под общото название „Ангелските йерархии“) са насочени към това все повече хора да приемат духовните идеи за братство между всички хора и народи, както и за Любовта, и да ги приложат в живота, за да могат да влязат в Новата култура, която ще бъде култура на Братството и Любовта.

Досега, като на деца, Истината е предавана под формата на приказки, митове и притчи, тъй като хората не бяха готови да я съзерцават лице в лице и можеха да я приемат най-добре в алегорична форма. Дори Самият Христос представи Божественото учение в прав текст само на своите ученици, а на народа говореше с притчи – “понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират.” (Матей 13:13)

Вселенски закон е, че на всеки се дава толкова Истина и Мъдрост, колкото е готов да приеме и разбере, без да злоупотреби с нея.

Дошло е време, обаче, когато Учителите на човечеството са преценили, че голяма част от нас сме развили достатъчно своя ум и своята душевност, за да бъде повдигната завесата, скриващата много от тайните на Живота. По тази причина вече не само имаме право, но е и наш дълг пред Господа, който ръководи човечеството чрез ангелските йерархии, да поемем импулса за духовно пробуждане и просвещение и да го приложим в живота си. Защото няма никаква полза нито от знание, нито от вяра, ако те не са подкрепени с дела.

Намираме се на прага на историческа промяна, която е несравнима дори с откриването на огъня или електричеството. Предстои ни да се сблъскаме лице в лице с трудности, които ще позволят всеки от нас да прояви какво е научил, а и да избере посоката, в която ще върви оттук насетне. Изпитанията, на които малко по малко ставаме свидетели, и които най-вероятно ще достигнат своята кулминация през идните две-три десетилетия, са родилните мъки на една нова култура и един свят на любов, братство и хармония между човешките души. „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царство.” (Лука 12:32)

Не бива обаче да се заблуждаваме, както наивните ню-ейдж мечтатели, че това ново, справедливо и утопчино бъдеще в общество, изградено само от духовно осъзнати индивиди, ще се случи от самосебе си без нашето активно участие. Глупаво е да вярваме, че един ден ще се събудим и вече ще сме в Царството Божие на Земята, където ще заживеем в блажено безделие, докато ангелите ни прислужват – точно както мнозина духовници си представят Рая. Напротив – Бог ще се погрижи за нас само след като покажем, че сме достойни за това и няма да Го поругаем, както при грехопадението.

И за да ни пробуди от хилядолетния сън, Бог е допуснал човечеството да премине през определени трудности. За тях са ни предупреждавали пророци и ясновидци от хилядолетия. Но на нас е дадена и свободна воля, от която зависи дали оттук насетне ще поемем по Пътя към Бога, или ще продължим да викаме както преди 2000 години:

„Ние нямаме друг Цар освен Кесаря!“

Да си го знаем – предупредени сме. Къде, кога и за какво – ще стане ясно много скоро.

По-будните души отдавна усещат признаците на диктатурата, подготвяна за цялото човечество, и пред която бледнее дори въображението на Оруел от антиутопията „1984“. Нов световен ред, чипове, глобално правителство, Трета световна война, контрол над храната и семената, ГМО, ваксини, флуорид в питейната вода… и като цяло поддържане на едно болно, кротко и подчинено човечество, което само си е наместило примката около шията. Властниците знаят добре, че в едно болно тяло душата много по-трудно може да се проявява и да действа адекватно, и с всички сили работят за нашето физическо и духовно “осакатяване”.

В същото време чрез древния принцип Разделяй и владей“ човечеството бива хвърляно в братоубийствени конфликти и разединявано всячески – по религия, народност, цвят, пол, партия и т.н. Чрез образователната система и медиите пък усилено се налагат демонични идеи като тази, че човекът е просто едно еволюирало животно и са му присъщи същите идеали и цели – оцеляване и размножаване. Същите инстанции ежедневно ни занимават с информационен боклук, само и само и да не започнем да си задаваме важните въпроси и да търсим техните отговори. И най-тъжното е, че успяват.

Нашите времена неслучайно са наричани „Последни дни“ и действително представляват края на тъмната епоха, известна още като Кали Юга. Идва време “Князът на този свят”, който досега е властвал, да напусне нашия свят. Такава е Божията Воля.

Може би е уместно да поясня, че в мистицизма под изразът “Князът на този свят” се разбира злото като съвкупност от изостанали в развитието си същества, които работят против изпълнението на Божия Промисъл – т.е. с всички сили опитват да спънат правилното човешко развитие, за да изостанат човеците до тяхното ниво и да бъдат използвани за нечистите им цели. Той е споменат и в Библията, например тук:

„Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.“ (Йоан 12:31)

 

„Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.“ (Йоан 14:30)

Та, днес ние можем да го отхвърлим или доброволно да го задържим – по същия начин, по който в далечни времена ние отказахме да се подчиним на Божията Воля и вкусихме забранения плод (от което непослушание още носим последиците си). Така и днес от нас Бог иска съзнателно да тръгнем след Божия Син. Защото освен след Него, има само един друг път – да отидем по дяволите. Буквално.

Казвам “ние отказахме”, защото за всеки, запознат със закона за прераждането, ние днес сме същите души, които са живели в “Райската градина”, а по-късно и в Лемурия, Атлантида, Древна Индия, Персия, Египет и т.н. и по същия закон пак ние ще сме и в телата на нашите правнуци и ще живеем в обществото – добро или лошо – което днес градим.

За тези важни времена сме били подготвяни в продължение на хилядолетия от служители на Бялото Братство – както чрез въплъщаване или вселяване сред човечеството, така и чрез невидими влияния като ни изпращат импулси, сили и вдъхновение за работа в определено направление. Те са посявали духовните семена на Любовта и Братството в човешките души и са ни изпращали своите пратеници през всички векове. Затова днес една огромна част от човечеството носи несъзнателно в себе си стремежа към духовното, към проявяването на Бога в себе си.

Все по-силно нови импулси и нови познания се вливат в човешката култура, а нашата задача като духовни ученици е да помогнем за тяхното приемане сред човечеството и прилагането им в живота на Земята. Защото от това зависи бъдещето на цялото земно развитие. Живеем в епохата, през която човешката цивилизация ще трябва да вземе решението дали да продължи по пътя на материализма, или отново да се издигне към познанието на духовните светове. Затова и Учителя казва следното:

“Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат с мощния си Дух всички пробудени души от четирите краища на Земята и всички заедно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при новите условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят.”

И още:

“В скоро време, в свещения огън на Любовта ще влязат 4444 души българи. Знаете ли на какво ще прилича България, когато те влязат? След това ще се отвори една врата и другите ще влязат, след тях и още други. Българите, които влизат през тази врата, ще добият нещо особено. Който ги види, ще каже: Това са българите!”

 

“Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която да се противопостави на тези велики принципи, на които служим. Всички добри, честни, справедливи и умни хора – мъже, жени и деца, са с нас. Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или партия да са те, са с нас.”

 

“Сега борбите на Земята са отражение на борбите, които се водят в невидимия свят между Бялата и Черната ложа, но ще победи Бялата ложа — доброто. Тъмните духове ще бъдат вързани и запратени в бездната. Сега човечеството преживява своята най-важна епоха. Радвайте се, че живеете в това време, и вземете участие в изграждането на новото.”

Ако човечеството избере да тръгне по този път, пред него ще се открие свят, в който благата се използват за творчество, технологиите освобождават хората вместо да ги убиват, а природата се смята за ценна като човешкото тяло. Свят, в който царуват състраданието и братството, а всичко нечисто бива изкоренено още в зародиш.

 

Какво можем да направим?

Единственият начин да спасим света е като спасим първо себе си. Можем да спасим Земята от отровите чрез личния си избор и личния си пример – да престанем да правим неща, които рано или късно ще донесат горчиви плодове за всички нас. Единственият начин да спасим човечеството е чрез нашето лично израстване и просвещаване. Без да знаем Истината, Вселенските Закони, Божията Воля, ние можем само да спънем както нашето лично развитие, така и общото.

А когато сторим това, остава да се заемем за работа – да просвещаваме нашите спящи, хипнотизирани братя и сестри като помогнем на тези, които са готови да осъзнаят, че сегашния ред на нещата неизбежно води към катастрофа. Корабът на човечеството очевидно потъва и е жизнено-важно час по-скоро хората да се измъкнат от потъващия кораб и, ако могат – да вземат и други със себе си. Спасителни лодки Бог е осигурил за всички, но насила няма да вкара никого в тях.

В този свят има място за всеки, а животът ни може да бъде свободен и красив, ако не се отклонявахме от Пътя си. Ако не позволяваме на алчността да трови душите ни и да изпълва света с омраза. Ако не бъдем омагьосани от голямото изобилие от безполезни играчки и забавления, което ни оставя вечно незадоволени и искащи все повече. Защото се нуждаем, не от повече блага, а единствено от човечност и доброта, за да бъдем щастливи. Без тези качества животът ще става все по-жесток, а ние — все по-изгубени.

Свидетели сме на това как всички стари форми се рушат. Безсилието на политиката, религията и икономиката като средство за постигане на всеобщо благоденствие са видими вече и с просто око. Комуникацията между хората никога не е била толкова лесна, достъпна, бърза, интерактивна, лишена от пространствени или времеви ограничения, и в същото време хората никога не са били толкова отдалечени един от друг, толкова самотни, отчаяни и обезверени.

Всички днес се опитват да променят социалния строй и да направят света добър, без да осъзнават, че една нова, по-възвишена култура е невъзможна без пробуждането на един нов, по-добър човек. И докато не бъде просветен отделният човек, всеки опит за подобряване на обществения порядък, е осъден на неуспех. Хора, които имат едно егоистично и безбожно разбиране за живота, и в Райската градина да ги пусне Той, и нея ще опорочат. И няма да им е за пръв път.

Затова смятам за най-голям приоритет в нашата епоха именно разбирането, прилагането, и разпространението на Истината за духовното естество на човека и на Вселената. Защото само Истината може да освободи човешките души от масовата хипноза, в която са попаднали.

А щом освободим себе си, през идните години ще можем да бъдем полезни и за другите, тъй като повече от всякога ще имат нужда от вяра, от надежда, и от Любов. И само ние можем да им помогнем да не изпаднат в отчаяние и да достигнат спасителния бряг.

Защото каква полза ако човек, докато върви устремено в своя Път нагоре, изостави всички след себе си и стигне Царството Божие съвсем сам?

Вярвам, че малцината, които четат тези редове, вече отдавна са осъзнали колко по-дълбок смисъл има животът от това, което ни се втълпява от най-ранна възраст, като дори и „Църквата“ е успяла да изопачи и изкриви до безобразие Христовото Учение и да го превърне в бизнес и управление на обърканото стадо. Няколко бързи примера:

– Куп откровени лъжи като: Няма прераждане!, въпреки че Христос ясно ни каза: “Ако искате да го приемете, тоя (Йоан Кръстител) е Илия, който имаше да дойде.” (Матей 11:14)

– Пропаганда: “Купувайте си икони, целувайте ги и им се покланяйте!“, въпреки Божията Заповед Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи. (Второзаконие 5:8,9)

– Освещаване и благославяне на армии, калашници и танкове, въпреки Божията заповед “Не убивай!“ (Второзаконие 5:17)

– Ценоразпис за кръщене, изповед, светена вода и т.н., без които “душата ни е обречена на вечни мъки в ада”, потъпквайки Христовото учение: “И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, и им казваше: писано е: “домът Ми е дом за молитва”, а вие го направихте разбойнишки вертеп.” (Лука 19:45,46)

– и още много, много примери, за които ще стане дума скоро.

Вече 2000 години ни говорят за Христос и обясняват как е спасил човечеството. А като се огледаме – хората ни най-малко не живеят в мир, хармония и братство. Очевидно е, че само с четене и приказки не става. И ап. Яков в своето послание (2:26) ни учеше на същото:

“Както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.”

Но за какви дела въпрос? Христос никъде не е строил църкви и манастири. Той ни даде Живота, а от нас поиска само две неща – да възлюбим Онзи, Който ни е създал и възлюбил още в Началото на Времената; и да се обичаме един друг – да живеем като братя и сестри.

И неслучайно все по-често сме свидетели как хората се отдръпват от всяка разединяваща религия и се връщат при Бога.

Кой може да гарантира, че е вярно това, което казвам?

Има само един начин – като го проверите сами. Бог ни е дал разум, дал ни е интуиция, дал ни е и подходящите условия да се учим и да прилагаме наученото, за да ставаме все по-съвършени и богоподобни. В тази книга аз споделям това, което лично съм научил от Великите Учители и лично съм проверил, и го правя безплатно. Гаранция дават само за развалената флашка в магазина. Тук „флашката” работи и е подарък. Използвайте я разумно. А ако сте доволни от нея – споделете я и с приятели.

Нямам нищо против тази книга или части от нея да бъдат свободно разпространявани с некомерсиална цел, нито пък претендирам за авторство. Изворът е един, а благата му са за всички жадни.

“И който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.”

~ Откровение на Йоан 22:17 ~

 

COMMENTS